Р Е Ш Е Н И Е
№ І-203 31.07.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи
въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юли през две хиляди и двадесета година, в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ:1/ Пламена Върбанова
2/ мл.с. Детелина
Димова
при
секретаря Ани Цветанова,
като
разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова в.гр.д. № 1358 по описа за 2020г. на Бургаски окръжен съд,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото пред настоящата
съдебна инстанция е с правно основание чл. 258 ГПК и сл. и е образувано по
въззивна жалба на Областна дирекция на МВР – Бургас, БУЛСТАТ
********* чрез процесуален представител Гергана Владимирова-главен юрисконсулт
в ОДМВР-Бургас, против Решение №11/06.02.2020г., постановено по гр.д.№ 632/2019г.
по описа на Поморийски районен съд, с
което въззивникът е осъден да
заплати на Н.Л.Н.,
ЕГН **********, с адрес ***, със съдебен адреса в гр.Средец, ул. „Лиляна
Димитрова”, № 1А – адв.Йорданка Желева, сума в размер 1010,33 лв.,представляваща неплатено допълнително възнаграждение за
извънреден труд от 160,16 ч., получен след преизчисляване с коефициент 1.143 на
1280,16 ч. нощен труд, положен по служебно правоотношение между страните в
периода от 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г. , ведно с обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху присъдената сума, считано от предявяване на
иска – 27.08.2019 г. до окончателното ѝ изплащане;ответникът Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи на Република България – гр.
Бургас е осъдена да заплати на Н.Л.Н.,
ЕГН **********, сума в размер 400 лв.,представляващи
разноски по делото,както и да запрати по сметка на РС – Поморие сума в общ
размер 240,41 лв. (двеста и
четиридесет лева и четиридесет и една ст.), представляващи съдебни разноски;
искането на ОДМВР – Бургас за присъждане
на съдебни разноски е оставено без уважение.
Твърди
се във въззивната жалба, че решението на ПРС е неправилно поради нарушение на
материалния закон, както и е необосновано. Твърди се, че неправилно е
уважена претенцията на ищеца, тъй като безспорно било установено по делото, че
положения от Н. нощен труд бил отчетен и заплатен; неправилно районният съд
преизчислил положеният от Н. нощен
труд по правилата на КТ и Наредбата за
структурата по организацията на работната заплата, съгласно които нощният труд
се преизчислява по коефициент 1,143. Твърди се, че по отношение положения от ищеца нощен труд приложение намирали
правилата на действалите към процесния
период от време Заповеди на Министъра на вътрешните работи, според които се
заплащало допълнително възнаграждение от 0,25 лева за ноще труд , положен между
22.00 часа и 6.00 часа от държавните служители на МВР.Изложени са подробни и
обстоятелствени съображения досежно това, че ЗМВР бил специален закон,
обосновавал различен метод и правно регулиране на работното време, трудовото
възнаграждение и т.н., като били предвидени и компенсаторни механизми за
постигане на равно отношение пред закона с тези на работниците и служителите по
трудово правоотношение, напр.- допълнителното
възнаграждение за прослужено време е 2% ; основният платен годишен
отпуск е 30 работни дни плюс по 1 работен ден, но не повече от 10 за всяка
прослужена година; обезщетенията при прекратяване на служебното правоотношение
е до 20 месечни възнаграждения и т.н.
Твърди се, че в случая не е налице празнота в нормативната уредба, за да се
обоснове от ПРС препращане по аналогия
към Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като е
налице специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и
заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1
от ЗМВР. Претендира се отмяна на обжалваното решение на ПРС и отхвърляне на предявените искове.В случай,
че въззивната жалба бъде намерена за неоснователна , се заявява възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение на въззиваемия.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалният представител на
въззивника не се явява, с нарочно ктановище поддържа въззивната жалба и моли
уважаването й; претендира разноски,предявява възражение за прекомерност на адв.
възнаграждение на въззиваемия.
Препис от
жалбата е изпратена за писмен отговор на въззиваемия чрез процесуалния му
представител адвокат Йорданка Желева,като такъв не е постъпил в съда.В
проведеното пред БОС открито съдебно заседание процесуалния представител на
въззиваемия не се явява.
Никоя от страните
не заявява доказателствени искания.
Предявеният иск е с правно
основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Обжалваното решение е
валидно и допустимо. Решението е и правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и на основание чл.
12 ГПК по вътрешно убеждение намира за установено следното от фактическа
страна:
РС-Поморие е сезиран с искова
молба, с която ищецът Н.Л.Н. твърди, че
като държавен служител – младши полицейски инспектор в РУ на МВР-Поморие, за
периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г.,/като отчита периода на болничен/,
положил около 1008 часа нощен труд,който, презчислен с коефициент 1,143,
възлизал на 1152 часа дневен труд,144 часа от който не му бил заплатен.Затова
претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 936 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд,
ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното й
заплащане, претендира разноски по делото, моли назначавена на съдебно-счетоводна
експертиза с поставени в исковата молба въпроси.
В първото по делото заседание искът е увеличен, като се претендира
сумата в размер на 1010,33 лева,
представляваща допълнително трудово възнаграждение за положен и незаплатен
преизчислен нощен труд, представляващ извънреден такъв, съобразно заключението
на в.л. по ССчЕ.
В законоустановения срок е депозиран отговор на исковата молба, с
който ответникът оспорва предявения иск като неоснователен. Излагат се
съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Настоява
се, че положеният от ищеца труд е надлежно начислен в съответните протоколи и
му е заплатен съобразно специалните разпоредби на Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г., както и издадените
от министъра на вътрешните работи Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и №
8121з-1429 от 23.11.2017 г.
Не е спорно, че ищецът е държавен служител, като през периода от 01.07.2016г. до 31.07.2019г. заемал длъжността
„младши полицейски
инспектор” в РУ – Поморие.
Не е спорно и че за процесния период от време ищецът полагал труд по служебно правоотношение в
системата на МВР, както и че е полагал нощен труд.
Представят се от ответника Заповеди № 8121з-791 от 28.10.2014 г. и №
8121з-1429 от 23.11.2017 г., платежни бележки за начислени и изплатени
възнаграждения, както и протоколи за отчитане на отработеното време между 22,00
часа и 06,00 часа, времето на
разположение и положения труд по време на официални празници.
По
делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа
експертиза, изготвена от вещото лице Наталия Карчева. Съгласно заключението, в
процесния период 01.07.2016 г. до 31.07.2019 г., ищецът е отработил 140 нощни
смени, в които е положил общо 1120 ч. нощен труд, който преизчислен с коефицент
1.143 съставлява 1280,16 ч. дневен такъв.
За периода ответникът начислил на ищеца 1176
часа нощен труд, за които му заплатил сума в общ размер 294 лв. (0.25 лв./час).
Вещото лице сочи, че е налице разлика от
160,16 ч. между положения от ищеца нощен труд, преизчислен с коефицент 1.143 и
реално заплатения такъв, като за тази
разлика на ищеца се следва сумата 1010,33 лв.Заключението на
вещото лице не е оспорено от страните и е прието като доказателство по делото.
Други относими за предмета на делото доказателства съдът не са представени.
С оглед така установената фактическа обстановка от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР)
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от
основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното
месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни
възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР).
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители
в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187,
ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни
– подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за
тримесечен период (чл.187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не
следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3,
изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се
компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто
увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал.
6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса на
труда.
Редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи
(чл. 187, ал. 9 ЗМВР). За процесния период са действали различни подзаконови
актове като разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и
06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време
по отношение на държавните служители в МВР.
Основното възражение в жалбата на ОД на МВР е, че по отношение на
служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на
вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР,
които уреждат реда за организация и
разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба.
Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение №
6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови
договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са
държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение
по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на
другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи
по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ,
бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба
на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. В цитираните наредби на
министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което
отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване
на работното време.Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат
да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на
изрична уредба в наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то
следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата.
Съгласно разпоредбата на чл. 9,
ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време
нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното
и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Не следва да се
приеме становището на въззивника, че приложимия коефициент е 1, тъй като
по-скоро нормата разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8 часа за
всеки 24-часов период, без да изключва приравняването му към дневния и
съответно, без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден
труд, когато такъв е положен.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в
системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово
правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се
регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване
на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник
или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че
нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд
- часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на
нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът
намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на държавните
служители в МВР.
Мотивиран от изложеното, настоящият състав намира, че исковата
претенция за заплащане на извънреден труд, за процесния период, получен след
преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по
основание. От събраните доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа
експертиза, се установява, че за процесния период от време ищецът е положил нощен труд в размер на 1120
часа, преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на дневно работно време тези
часове възлизат на 128,016 часа, като разликата от 160,16 часа се отчита като
извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен труд и чиято
стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни бележки.
Експертизата не е оспорена от въззивника, нито пред ОС-Бургас се претендира поставяне на допълнителна
задача, поради което съдът възприема заключението на вещото лице. Изрично в
заключението си вещото лице посочва, че изчислена по този начин дължимата сума
за положен нощен труд, преизчислен като дневен и отчетен като извънреден труд
възлиза на сума в размер на 1010,33 лева. Тази сума е дължима като
представляваща възнаграждение за отчетен извънреден труд, вследствие на
разликата между заплатен нощен труд и преизчислен с коефициент 1,143, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, като по този начин исковата претенция се явява доказана по размер. На ищеца се дължи и обезщетение за забавено
плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума от датата на
предявяване на исковата молба до окончателното плащане.
Ето защо и като взе предвид, че направените от страна на настоящата
инстанция фактически и правни изводи напълно съвпадат с тези, които е направил
районния съд в атакуваното първоинстанционно решение, БОС намира, че то следва
да бъде потвърдено.
От въззиваемия не се претендират разноски, както и не са представени
доказателства такива да са извършени, поради което съдът не се произнася по
този въпрос.С оглед изхода на спора по делото на въззивника не се дължат
разноски.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е
окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение
№11/06.02.2020г., постановено по гр.д.№ 632/2019г. по описа на Районен
съд-Поморие.
Решението е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Членове:1/
2/мл.с.