№ 11234
гр. С, 17.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110137694 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно и пасивно субективно съединени осъдителни искове с
правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, за осъждането на
ответниците да заплатят в полза на ищеца сумите, както следва: сумата в размер на
1622,86 лв., 4/6 части от която се претендира от ответника Р. С. Т., а по 1/6 част - от
ответниците А. Р. Т. и З. Р. Т., представляваща стойността на топлинни услуги (в това
число и цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. за
имот, намиращ се в гр. С, ж.к. ххх; сумата в размер на 267,03 лв., представляваща
лихва за забава за периода от 01.07.2018 г. до 25.05.2021 г.
Ищецът – „ТС” ЕАД, твърди, че е бил в облигационно отношение с
наследодателя на ответниците - Г. Ц. Т., по силата на което му е предоставял топлинни
услуги в имот, намиращ се в гр. С, ж.к. ххх, като ответниците, в качеството на
наследници на Г. Ц. Т., дължат цената на доставената топлинна услуга. Сочи, че
ответниците не са заплатили в определения в общите условия срок стойността на
задължението, поради което предявява посочените по-горе осъдителни искове.
Претендира разноските по производството.
Ответниците – А. Р. Т. и З. Р. Т. (представлявани от особен представител),
оспорват исковете с твърдението, че не са потребители на топлинни услуги в
процесния имот, като освен това ищецът не е доказал, че е предоставил такива с цена в
размер на претендираната сума. При условията на евентуалност релевират възражение
1
за давност.
Ответникът – Р. С. Т., твърди, че не отговаря за задълженията на Г. Ц. Т., тъй
като се е отказал от наследството на същата.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Н“ АД, сочи, че дяловото
разпределение в процесния имот е осъществявано съобразно нормативните
изисквания.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Съгласно изложеното в исковата молба, ищецът претендира от ответниците
заплащането на задължения за потребени топлинни услуги от Г. Ц. Т. в имот, се в гр. С,
ж.к. ххх, за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г., като твърди, че ответниците следва
да отговарят за задълженията на Г. Ц. Т. в качеството на наследници на последната. По
делото липстват доказателства, от които да се установява, че ответниците са
наследници на Г. Ц. Т.. Особеният представител на ответниците А. Р. Т. и З. Р. Т. обаче
не оспорва този факта, като признава обстоятелството, че А. Р. Т. и З. Р. Т. са били
деца на Г. Ц. Т.. Съгласно съдебно удостоверение, издадено от СРС, ответникът Р. С.
Т. се е отказал от наслеството на Г. Ц. Т., починала на 05.01.2020 г. Следователно,
отговорност за задълженията на Г. Ц. Т. следва да носят само ответниците А. Р. Т. и З.
Р. Т., като всяка от тях отговаря за половината на задълженията.
Следва да се установи, дали между ищеца и наследодателя на ответниците е бил
налице договор за предоставяне на топлинни услуги в процесния имот.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна
енергия за битови нужди, е достатъчно да бъде установено по делото, че същото е
собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, който е присъединен
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Не е нужно за
периода той реално да е ползвал имота. Ирелевантно е и обстоятелството на чие име
фактически се е водила партидата при ищеца за посочения имот или че е прекратено
топлоподаването към отоплителните тела в имота.
В доклада на делото (определение, постановено в о.с.з. на 21.09.2022 г. при
2
първоначалното разглеждане на делото) съдът е разпределил в доказателствена тежест
на ищеца да докаже съществуването на облигационно отношение между страните, като
в тази връзка му е указал, че е в негова доказателствена тежест да докаже, че
наследодателят на ответниците е притежавал право на собственост по отношение на
процесния имот или вещно право на ползване по отношение на имота в периода от
м.05.2018 г. до м.04.2019 г.
Към исковата молба е представена молба от ДСК за вписване на законна ипотека
по отношение на х, намиращ се гр. С, ж.к. ххх, обезпечаваща задължение на Г. Ц. Т. по
договор за заем от 20.12.1990 г. По делото обаче не са представени никакви други
доказателства, удостоверяващи факта, че Г. Ц. Т. е била собственик на процесния
апартамент. Посочената молба за вписване на законна ипотека представлява
диспозитивен документ, от който по никакъв начин не може да се направи извод при
условията на пълно и главно доказване за собствеността спрямо имота, без за
посочения факт да са ангажирани надлежни доказателства – документ за придобиване
на собствеността, при положение, че това обстоятелство е спорно между страните.
Следователно, по делото не се установява, че между ищеца и наследодателя на
ответниците са били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди, от което следва, че ответниците нямат задължение да заплащат цената
на доставената топлинна енергия в процесния имот.
Следователно, субективно съединените искове с правно основание чл. 79, ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД подлежат на отхвърляне, тъй като по делото не е доказан първият
елемент от предявеното от ищеца право.
По делото не се доказва наличието на главен дълг, представляващ дължимо и
непогасено задължение по договор за предоставяне на топлинни услуги, от което
следва, че и обусловените искове за лихва с правно основание чл. 86 ЗЗД са
неоснователни и следва да бъдат отхвърлени.
По разноските:
Ответниците не са представили доказателства за извършването на разноски,
поради което не следва да се ангажира отговорността на ищеца по реда на чл. 78, ал. 3
ГПК.
При този изход на спора ищецът няма право на разноски.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т С” ЕАД, ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ул. ххх, срещу
3
Р. С. Т., ЕГН **********, с адрес: село В, ул. ххх, А. Р. Т., ЕГН **********, с адрес:
гр. С, ж.к. ххх, х, и З. Р. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. ххх, х, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за осъждането на
ответниците да заплатят в полза на ищеца сумите, както следва: сумата в размер на
1622,86 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба –
29.06.2021 г., до погасяването, 4/6 части от която се претендира от ответника Р. С. Т., а
по 1/6 част - от ответниците А. Р. Т. и З. Р. Т., представляваща стойността на топлинни
услуги (в това число и цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2018 г. до
м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. С, ж.к. ххх; сумата в размер на 267,03 лв., 4/6
части от която се претендира от ответника Р. С. Т., а по 1/6 част - от ответниците А. Р.
Т. и З. Р. Т., представляваща лихва за забава за периода от 01.07.2018 г. до 25.05.2021 г.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Н“ АД, на
страната на ищеца – „Т С” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4