№ 4
гр. В, 27.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на двадесет и втори януари
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГАБРИЕЛ П. ЙОНЧЕВ
при участието на секретаря ВЕРОНИКА В. УЗУНОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛ П. ЙОНЧЕВ Търговско дело №
20241300900055 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския закон.
Делото е образувано по молбата „СМ СТРОЙ“ ЕООД ,ЕИК203975276
седалище и адрес на управление:гр. В , ***,представлявано от СМС-
управител за откриване на производство по несъстоятелност.
Твърди ,че дружеството се занимавало основно със строителство. По
време на затварянето на държавата във връзка с Ковид -19 - кризата
дружеството започнало да изпитва финансови затруднения - същото било
ангажирано като подизпълнител на строителни обекти в гр. С, но поради
затваряното на държавата и забавянето на изпълнението на същите,
изпълнителите не получили плащания и съответно не се разплатили с
подизпълнителите .
Забавянията на плащанията на контрагентите на дружеството довели до
това , че дружеството от своя страна не можело да обслужва редовно своите
задължения . Дружеството се справяло с тези временни затруднения в
плащанията , като отдавало част от техниката, която притежавало, под наем
,за да плаща задълженията си. Поради намаляването на търсенето на
отдаваната под наем техника и липсата на нови поръчки, както и поради отказ
на контрагенти да изплатят задълженията си към дружеството в края на
ноември 2024 г. дружеството окончателно спряло плащанията. Основен
1
кредитор на дружеството е НАП . Дружеството нямало персонал .
Дружеството имало вземания от контрагенти.
С оглед на изложените обстоятелства - изцяло спрени плащания , се
поддържа,че е налице презумпцията за неплатежоспособност на длъжника по
смисъла на чл.608 ал.З ТЗ, поради което се иска да бъде постановено
решение, с което да се открие производство по несъстоятелност „СМ СТРОЙ“
ЕООД ,ЕИК203975276 ,със седалище и адрес на управление:гр. В ,
***,представлявано от СМС- управител .
Към молбата са приложени счетоводен баланс към 2023 г.и
удостоверение вх .№ 054292104856528 по чл. 78ал.2 ДОПК .
След като взе предвид събраните по делото доказателства,Съдът
прие за установено от фактическа страна следното :
„СМ СТРОЙ“ ЕООД е вписано на 16.03.2016 г. в Търговсия регистър с
предмет на дейност: строителство, търговия на едро и дребно в страната и
чужбина; извършване на други сделки и търговска дейност, които не са
забранени от действащото в република българия законодателство с цел
постигане на печалба.
Дружеството „СМ СТРОЙ“ ЕООД се е занимавало основно със
строителство. По време Ковид 19 - кризата дружеството започнало да
изпитва финансови затруднения - същото било ангажирано като
подизпълнител на строителни обекти в гр.С, но поради затварянето на
държавата и забавянето на изпълнението на същите, изпълнителите не
получили плащания и съответно не се разплатили със
подизпълнителите.Забавянията на плащанията на контрагентите на
дружеството довели до това, че дружеството от своя страна не могло да
обслужва редовно своите задължения.Временните затруднения в плащанията
временно били преодолени чрез отдаване под наем на техниката.Поради
липса на поръчки , както и поради отказ на контрагенти да изплатят
задълженията си към дружеството в края на ноември 2024 г. дружеството
окончателно спряло плащанията.
Основен кредитор на дружеството е НАП.
Дружеството няма персонал. Същото има вземания от контрагенти.
2
Според собственика на капитала и управител дружеството „СМ
СТРОЙ“ ЕООД гр. В се намира в състояние на неплатежоспособност от месец
11.2024 г., тъй като не е в състояние да заплати дължими към ТД на НАП
парични суми в размер на 78 х.лева.
Посочените парични суми представлявали задължения за данъци и
осигурителни вноски, включително задължения за ДДС, задължения за
осигурителни вноски, както и задължения по ЗКПО. Непогасените
задължения за ДДС, осигурителни вноски и по ЗКПО били в размер на 78
002,80 лева, като размерът на лихвите е 27 371,43 лева.
Според дружеството последното не разполага с налични парични
средства, както и с дълготрайни материални активи, с които да бъдат
обезпечени дължимите парични суми.
Пасивът е формиран изцяло от ликвидни и изискуеми публични
вземания, които не могат да бъдат погасени поради липса на достатъчно
приходи от дейността и др. активи за осребряване.
От извършена справка в Търговския регистър вещото лице установява,
че „СМ СТРОЙ” ЕООД е публикувало в Търговския регистър Годишните си
финансови отчети за 2016 г. През 2017, 2018, 2019, 2020, 2021 и за 2022 г.
дружеството не е упражнявало дейност ,както и за последната една година до
завеждането на молбата за откриване производство по несъстоятелност на
дружеството в съда на 19.12.2024 г.
По делото са приложени Отчети за приходите и разходите и Счетоводни
баланси с данни за 2023 г.
От приложените документи към молбата за откриване на производство
по несъстоятелност се установява, че дружество „СМ СТРОЙ” ЕООД е
преустановило търговската си дейност от 01.11.2024 г. и че не реализира
приходи от дейността, с които да покрива падежиралите задължения.
От счетоводните отчети се установяват следните активи, пасиви и
задължения на ищеца към кредиторите към 30.09.2024 г., когато е изготвен
последният счетоводен отчет,изложени от в.л. в таблица (л.21 от делото).
От двете таблици за пасивите се установява, че в счетоводния баланс на
дружеството към 30.09.2024 г. са осчетоводени задълженията му.Общият
размер на задълженията на „СМ СТРОЙ“ ЕООД е 80 х.лева към 30.09.2024 г.
3
Кредиторите на дружеството към 30.09.2024 г.са изложени от в.л. в
таблица (л.22 от делото) :НАП,персонал и други кредитори.
Задълженията на дружеството не са били заплатени, тъй като дейността
е била преустановена и дружеството не е имало никакви приходи, с които да
погасява задълженията си.
След като дружеството не притежава активи и имущество, с които да
бъдат гарантирани вземанията на държавата в пълен размер, то дружеството
не е в състояние според вещото лице да покрие пасивите си, без да увреди
интересите на кредиторите.
Поради преустановяване на дейността от дружеството от 2023 г., същото
не е в състояние да обслужва текущите си задължения. По счетоводни данни
на „СМ СТРОЙ” ЕООД последно доброволен превод в размер на 550,00 лв. е
бил направен от дружеството на 23.09.2023 г. на кредитор „Рея Велес“ ЕООД с
основание - 9 бр. фактури. Спиране на плащанията е налице от 24.09.2023 г.
Текущите задължения на „СМ СТРОЙ” ЕООД към 30.09.2024 г. от 80
х.лв. според вещото лице не могат да бъдат покрити от приходите на
длъжника от 0,00 х.лв. за периода от 01.01.2024 г. до 30.09.2024 г., както и от
бързоликвидно имущество, с каквото дружеството не разполага.
Според вещото лице дружеството не притежава активи и имущество,
върху които да се наложат обезпечения, гарантиращи вземането на държавата.
От счетоводните отчети на „СМ СТРОЙ” ЕООД се установява, че от
31.12.2020 г. до 30.09.2024 г. дружеството не е притежавало собствен капитал,
достатъчен за осъществяване на дейност.
Капиталовата адекватност на дружеството показва, че дружеството към
30.09.2024 г. е било зависимо от външни средства - привлечени средства са
били 80 х.лв.,
През 2023 г. вследствие преустановяване на дейността от дружеството
са влошени финансовите му показатели и са се натрупали задължения в
големи размери.
През целият период от 01.01.2023 г. до 30.09.2024 г. по счетоводни данни
дружество „СМ СТРОЙ” ЕООД не притежава дълготрайни материални и
финансови активи.
По счетоводни данни към 30.09.2024 г. дружество „СМ СТРОЙ“ ЕООД
4
притежава краткосрочни вземания с падеж до 1 година в размер на 28 х.лв.
По счетоводни данни към 31.12.2021 г. и 31.12.2022 г. се установява, че
дружеството е било в цветущо финансово състояние и всичките коефициенти
на бърза, незабавна и обща ликвидност са били със стойности над единица.
През 2023 г. вследствие преустановяване на дейността от дружеството
са влошени финансовите му показатели, но поради липса на Счетоводен
баланс и Отчет за приходите и разходите вещото лице не е в състояние да
анализира посочените коефициенти.
Коефициентът на обща ликвидност на дружеството е 0.4375.
Коефициентът показва, че дружеството не разполага с достатъчно
краткотрайни активи, при реализацията на които дружеството да може да
покрие краткотрайните си задължения. За норматив на общата ликвидност се
приема коефициент 1.00.
Коефициентът на бърза ликвидност на дружеството е 0,35
.Коефициентът показва, че при събиране на краткосрочните си вземания
дружеството ще бъде в състояние да покрие 35.00% от краткотрайните си
задължения.
Коефициентът на незабавна ликвидност на дружеството е 0,35 .Този
коефициент би трябвало да клони към 1. При условие, че той е 0,35 , това
означава , че дружеството изпитва големи затруднения на паричните средства.
Коефициентът на абсолютна ликвидност на дружеството е 0,00 .Този
коефициент би трябвало да клони към 1. При условие, че той е 0, това е
доказателство, че дружеството изпитва големи затруднения на паричните
средства.
Коефициентът на финансова автономност на дружеството е минус
0.5625.Собственият капитал на дружеството би следвало да бъде минимум
една трета от всички задължения, за да се осигури възможност за разплащане
за дълъг период от време.
За общ норматив на финансова автономност се приема коефициент 0.33.
Отрицателната стойност на коефициента показва, че дружеството е зависимо
изцяло от външни финансови ресурси.
Коефициентът на задлъжнялост на дружеството е минус 1,778 .
Отрицателната стойност на коефициента говори за голяма задлъжнялост
5
и невъзможност на дружеството да обслужва изискуемите си задължения.
Финансовите резултати на дружеството по счетоводни данни към
30.09.2024 г. с натрупване са загуба 45 х.лв., поради намаляване на приходите
от продажби и преустановяване на извършваната стопанска дейност.
Липсата на обороти от стопанска дейност и липсата на краткотрайни
активи от дружеството спрямо задълженията му показва, че финансовите му
затруднения не са с временен характер, а имат траен и необратим характер.
Зружеството според в.л.не е в състояние да покрива краткосрочните си
задължения за посочения период.
Видът и размерът на всички задължения за период до 5 години назад и
към момента са отразени от в.л. в таблица (л.26 от делото).
По счетоводни данни в дружеството са се водили през 2021 г. и 2022 г.
ДМА на стойност 37 х.лв., представляващи съоръжения и други.
След 01.01.2023 г. до 30.09.2024 г. се установява, че дружеството не
притежава активи и имущество, върху които да се наложат обезпечения,
гарантиращи вземането на държавата.
През целият период от 01.01.2023 г. до 30.09.2024 г. по счетоводни данни
дружество „СМ СТРОЙ” ЕООД не притежава краткотрайни финансови
активи.
По счетоводни данни към 30.09.2024 г. дружество „СМ СТРОЙ” ЕООД
притежава краткосрочни вземания с падеж до 1 година в размер на 28 х.лв.
От счетоводните документи, предоставени на вещото лице, не се
установява налично имущество на дружеството към 30.09.2024 г. ,с което биха
се покрили паричните му задължения.
Дружеството не притежава активи и имущество, върху които да се
наложат обезпечения, гарантиращи вземането на държавата.
Счетоводството на „СМ СТРОЙ“ ЕООД гр.В според вещото лице е
водено редовно, като е спазвана хронологията при осъществяването на
текущото счетоводно отчитане на основата на документална обоснованост на
стопанските операции при спазване изискванията за съставянето на документи
съгласно Закона за счетоводството.
При така установената фактическа обстановка Съдът приема за
6
установено от правна страна следното :
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са
налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния
фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл.
631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред
компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата
на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е
търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично
задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка,
включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването
й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с
търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане; да е
налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ,
евентуално да се установи свръхзадълженост съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако
длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да
не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и
трайно.
Налице е трайноустановена практика на ВКС, че
неплатежоспособността е обективно финансово състояние на длъжника и
състоянието на неплатежоспособност следва да се прецени от съда въз основа
на цялостен анализ на доказателствата за икономическото състояние и
възможността длъжникът да изпълнява паричните си задължения спрямо
всички кредитори към момента на постановяване на решението. От значение
за икономическото състояние са показателите за ликвидност, които
представляват количествени характеристики на способността на длъжника да
изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи, т. е. релевантно за
определяне икономическото състояние на длъжника е това имущество, което е
бързоликвидно, като освен показателите за ликвидност, съдът може да обсъди
и други, обуславящи финансовото състояние на търговеца - коефициентите на
финансова автономност и на задлъжнялост. След анализ на показателите
следва да се определи каква е тенденцията в дейността на дружеството - за
влошаване или за подобряване, съобразно балансите за съответните години.
Началната дата на неплатежоспособността съдът следва да определи, като
съобрази общото икономическо състояние на длъжника, съобразно изведените
7
критерии, и момента на спиране на обслужване на задълженията, като от
значение е не само най-старото непогасено задължение, а общото
икономическо състояние на длъжника и момента, когато е спрял плащанията
към кредиторите си, а не към отделен кредитор. В този смисъл са
постановените от ВКС на основание чл. 290 ГПК и задължителни за
долустоящите съдебни инстанции: Р. № 32/17.06.2013 г. по т. д. № 685/2012 г.
на I т. о.; Р. № 33/07.09.2010 г. по т. д. № 915/2009 г. на II т. о.; Р. №
118/09.08.2013 г. по т. д. № 1042/2012 г. на I т. о.; Р. № 54/08.09.2014 г. по т. д.
№ 3035/2013 г. на II т. о.; Р. № 71/30.04.2015 г. по т. д. № 4254/2013 г. на I т. о.;
Р. № 25/21.03.2014 г. по т. д. № 4356/2013 г. на II т. о.
В настоящия случай са налице предвидените от закона
процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на
дружеството към момента на подаване на молбата за откриване на
производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на
разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ писмена молба до съда за
откриване на производството по несъстоятелност могат да подават
длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска
сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение
към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника
или задължение по частно държавно вземане. В конкретния случай, съдът е
сезиран с молба от длъжника, който се явява легитимирано лице по смисъла
на чл. 625 от ТЗ.
Налице е и втората предпоставка за откриване на производството -
длъжникът е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно
организационната си форма като дружество с ограничена отговорност .
Разпоредбата на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе
предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност, като посочва,
че неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни
изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до
търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение,
неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от
прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и
общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно
8
държавно вземане.В конкретния случай паричното задължение на длъжника
произтича от неизпълнение на задължението за плащане на получени
престации по търговски сделки.Неплатежоспособността съгласно чл. 608, ал. 1
от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да
изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории
кредитори, чиито вземания произтичат от сделки, свързани с търговската
дейност на длъжника.
Търговски са сделките, сключени от търговеца при и по повод на
извършване на занятието му, а също така и абсолютните търговски сделки,
изброени в чл. 1, ал. 1 от ТЗ, независимо от качеството на страните (чл. 286 от
ТЗ). От своя страна публичните задължения на търговеца са установени в
ДОПК и са такива за данъци, мита, такси. Във всички случаи, независимо от
това дали се касае за задължение по търговска сделка, или за такова от
публичен хапактер, следва да се установи, че същото е действително и
съществува към момента на произнасяне на съда по молбата за откриване на
производство по несъстоятелност. Задължението следва да е изискуемо, т.е.
падежът му да е настъпил, за което се прилагат общите правила на
гражданското право.
Съдът, като взе предвид изложеното по-горе и го съобрази с
обстоятелството, че страните по договорите са търговски дружества, намира,
че е налице субективният критерий за квалифициране на една сделка като
търговска,тъй като се касае за търговска продажба /Чл.318 и сл ТЗ/и
изработка.
В разглеждания случай безспорно се установява от събраните
доказателства, че молителят има изискуеми парични задължения към
кредитори , които не е платил. От събраните по делото доказателства се
установява по несъмнен начин ,че ищецът е спрял плащанията си към
кредиторите .Ищецът не ангажира в производството по несъстоятелност
доказателства, обуславящи извод, че затрудненията му за извършване на
плащанията са временни или че разполага с достатъчно имущество за
покриване на задълженията си, без опасност за интересите на кредиторите (по
аргумент от чл. 631 от ТЗ).
По изложените съображения, съдът намира за доказано, че ищецът е
в състояние на неплатежоспособност по смисъла на чл. 608 от ТЗ, тъй като не
9
е в състояние да изпълни свои изискуеми парични задължения по търговски
сделки.Той е и в състояние на свръхзадълженост по смисъла на Чл.742 ал.1 ТЗ
,тъй като ,видно от зеключението на вещото лице,имуществото му не е
достатъчно да покрие паричните му задължения.
Следва да се приложи в случая презумпцията на чл. 608, ал. 2 от ТЗ,
по силата на която неплатежоспособността се предполага, когато длъжникът е
спрял плащанията.
След съвкупен анализ на посочените по-горе доказателства съдът
прави извода за влошено финансово-икономическо състояние на
кооперацията. Съобразявайки посочените от вещото лице коефициенти на
ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост, съдът приема, че
ищецът е в нестабилно финансово състояние, силно зависим от кредиторите
си, с текущи задължения, които не са обезпечени с краткотрайни активи и
съответно не биха могли да бъдат погасени в срок. Установените неплатени
задължения на дружеството ,свързани с търговската му дейност, съдът
намира, че водят до обективното състояние на ответното дружество да не
може да погасява задълженията си, и то вече с необратим характер.
До този извод води анализът на заключението на вещото лице.
Показателите за ликвидност изразяват способността на предприятието
да изплаща текущите си задължения с наличните краткотрайни активи, в които
не се включват разходите за бъдещи периоди. Показателите за ликвидност се
определят като коефициенти, при изчислението на които се съпоставят активи
и задължения.Базовата величина, ползвана за намиране на отделните
коефициенти, е различна -краткосрочни задължения и текущи задължения.
Вещото лице дава заключение ,че коефициентът на обща
ликвидност е 0,43,коефициентът на бърза ликвидност е
0,35,коефициентът на незабавна ликвидност е 0,35 и коефициентът на
абсолютна ликвидност е 0,00 .Показателите за ликвидност отразяват
възможностите на предприятието да покрие задълженията си в даден момент,
обикновено балансова дата. Особено показателен от тази гледна точка е
коефициентът за абсолютна ликвидност, който характеризира
платежоспособността на предприятието, при положение че падежите на
текущите задължения са близки до балансовата дата. Коефициентите на обща
и бърза ликвидност за този момент дават твърде условна оценка за
10
платежоспособността на предприятието, защото в техните елементи има
вероятност да са включени много бавноликвидни или даже трудноликвидни
активи .При съпоставянето на определени активи с краткосрочните или
текущите задължения е нормално да се получи коефициент около единица.
Ако коефициентът е под единица,както е в случая, т.е. сумата на задълженията
към датата на баланса е по-голяма от средствата, с които следва да се покрие.
Желателно е коефициентите за ликвидност да превишават единица, което
означава, че предприятието разполага с повече краткотрайни активи от
задълженията му към балансовата дата. При тези условия, степента на риска
предприятието да изпадне в състояние на невъзможност за посрещане на
задълженията си, е твърде малка. От данните, посочени в заключението на
вещото лице е видно, че предприятието няма краткосрочни вземания и
налични парични средства, с които да покрие задълженията си към
кредиторите затова и коефициентите за ликвидност са под единица , а
същевременно има краткосрочни задължения, което води и до отрицателните
показатели.
Вещото лице е категорично ,че ищецът няма възможност чрез
собствения си капитал и печалбата да поеме текущите си задължения,че
дружеството е свръхзадлъжняло и декапитализирано, без възможност да
обслужва текущите си задължения, които са посочени в баланса на
предприятието.
ПО ОТНОШЕНИЕ НА НАЧАЛНАТА ДАТА НА
НЕПЛАТЕЖОСПОСОБНОСТТА
Първоначалният ищец не сочи конкретна начална дата на
неплатежоспособността.Непосочването на конкретна начална датата на
неплатежоспособността на търговеца - длъжник от страна на молителя не води
до неяснота на претендираното искане. Затова и липсата му не се явява порок,
релевантен за редовността на молбата по чл. 625 ТЗ, нито сама по себе си се
отразява на допустимостта на заявено за първи път искане на надлежна
страна в процеса за определяне на друга конкретна начална дата /Решение №
56 от 10.09.2014 г. на ВКС по т. д. № 3057/2013 г., II т. о., ТК, докладчик
председателят Ваня Алексиева/. Несъстоятелността, уредена по действащото
законодателство като производство за универсално принудително изпълнение
11
е преди всичко граждански процес, в частност -изпълнителен процес и по
силата на изричната разпоредба на чл. 621 ТЗ субсидиарно приложими в
производството по несъстоятелност, при липса на специални правила, са
нормите на ГПК.Следователно, при отсъствието на специални разпоредби в
гл. IV "Несъстоятелност" относно необходимото съдържанието на молбата по
чл. 625 ТЗ, извън въведените с чл. 628, ал. 2 и ал. 3 ТЗ задължителни
изисквания, вкл. с оглед предвидените в специалната норма на чл. 621а ТЗ, за
съответно приложими следва да се приемат процесуалните разпоредби на
общото исково производство, включващи и чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК на р.
I, гл. ХIII ГПК.Това означава, че преценката за редовността на молбата по чл.
625 ТЗ, следва да се извърши с оглед на визираните реквизити по чл. 127, ал. 1,
т. 4 и т. 5 ГПК, но при отчитане на особения предмет и на обстоятелството,
че начална дата на неплатежоспособността на длъжника е задължителен
елемент от решението за откриване на производство по несъстоятелност.
Поради това, при констатирано наличие на състояние на
неплатежоспособност, респ. свръхзадълженост по см. на чл. 742, ал. 1 ТЗ,
съдът всякога е задължен да определи същата въз основа на анализ на
цялостното финансово и икономическо състояние на търговеца, независимо от
заявената или твърдяната от страните в хода на производството дата.
Съобразено обстоятелството, че именно върху определената от съда начална
датата на неплатежоспособност, настъпват и правните последици на влязлото
в сила решение, с което искането е уважено и формираната от него сила на
пресъдено нещо се разпростира спрямо всички, вкл. неучаствалите в
производството кредитори, дава основание да се приеме, че непосочването на
конкретна начална датата на неплатежоспособността на търговеца - длъжник
от страна на молителя не води до неяснота на претендираното искане.
Съгласно задължителната практика на ВКС, изразена в решения: № 64
от 23.03.2010 г., по т. д. № 959/2009 г. на II т. о., № 115/25. 06.2010 г., по т. д. №
169/2010 г. на II т. о., № 90/20.07.2012 г., по т. д. № 115/2011 г. на I т. о. и др.
началната дата на неплатежоспособност се определя с оглед на цялото
икономическо състояние на длъжника към момента на постановяване на
съдебното решение, а не само с оглед на последното извършено плащане от
същия към определен кредитор или кредитори.
След анализ на събраните по делото доказателства на цялостното
финансово и икономическо състояние на търговеца съдът намира ,че следва
12
да бъде определена за начална дата на неплатежоспособността датата
23.09.2023 г.,когато е извършено последното плащане към кредтиторите .
Тъй като от заключението на вещото лице и от събраните по делото
доказателства се установява ,че наличното имущество на дружеството не е
достатъчно да покрие началните разноски по несъстоятелността ,на
основание Чл.629б ал.1 ТЗ следва да бъде определена сума в размер на 6000
(шест хиляди) лв.,която трябва да бъде предплатена от всяко заинтересовано
лице в едномесечен срок от публикуване на настоящото решение в Търговския
регистър за да бъде продължено производството по несъстоятелност.
Решението в частта ,в която на основание Чл.629б ал.1 ТЗ е определена
сума в размер на 6000 (шест хиляди) лв. за предплащане на разноските по
несъстоятелността ,има характер на определение и не подлежи на обжалване
или принудително изпълнение ,като при неизпълнение ще бъде постановено
решение по Чл.632 ТЗ .
Съгласно Чл.630 ал.1 ТЗ съдът с решението по Чл.630 ал.1 т.3 ,4 ТЗ
следва да назначи временен синдик и да допусне обезпечение чрез налагане
на запор ,възбрана или други обезпечителни мерки .В конкретния случай с
оглед на спецификите на казуса съдът намира ,че не следва да постановява
диспозитив с оглед на обстоятелството ,че наличното имущество не е
достатъчно за покриване на началните разноски (включително и за заплащане
на възнаграждение на временния синдик) ,както и с оглед на обстоятелството
,че липсват данни за налично имущество ,по отношение на което да бъдат
наложени обезпечителни мерки .
ПО ОТНОШЕНИЕ НА РАЗНОСКИТЕ :
Разноски не следва да се присъждат ,тъй като производството е
образувано по молба на длъжника. Дължимата такса следва да бъде събрана
евентуално от масата на несъстоятелността при разпределение на
имуществото съобразно Чл.24 ал.2 от Наредбата за държавните такси ,които се
събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от Търговския закон
Вският окръжен съд
РЕШИ:
13
ОБЯВЯВА свръхзадлъжнялостта и неплатежоспособността на „СМ
СТРОЙ“ ЕООД ,ЕИК203975276 седалище и адрес на управление:гр. В ,
***,представлявано от СМС- управител с начална дата на
неплатежоспособността 18.07.2018 г.
ОТКРИВА производство по несъстоятелност на „СМ СТРОЙ“ ЕООД
,ЕИК203975276 седалище и адрес на управление:гр. В , ***,представлявано от
СМС- управител поради неплатежоспособност и свръхзадлъжнялост.
УКАЗВА на кредиторите на несъстоятелността ,че могат да предявят
вземанията си пред съда по несъстоятелността в едномесечен срок от
публикуване на настоящото решение в Търговския регистър.
На основание Чл.629б ал.1 ТЗ ОПРЕДЕЛЯ сума в размер на 6000 (шест
хиляди) лв.,която трябва да бъде предплатена от всяко заинтересовано лице в
едномесечен срок от публикуване на настоящото решение в Търговския
регистър за да бъде продължено производството по несъстоятелност.
Решението в частта ,в която на основание Чл.629б ал.1 ТЗ е определена
сума в размер на 6000 (шест хиляди) лв. за предплащане на разноските по
несъстоятелността ,има характер на определение и не подлежи на обжалване
или принудително изпълнение ,като при неизпълнение ще бъде постановено
решение по Чл.632 ТЗ .
Решението подлежи на вписване в търговския регистър.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд в
седмодневен срок от вписването му в търговския регистър.
Решението подлежи на незабавно изпълнение на основание чл. 634 ТЗ.
ДА СЕ ВПИШЕ настоящият съдебен акт в книгата по чл. 634в от ТЗ.
Съдия при Окръжен съд – В: _______________________
14