№ 183
гр. Пловдив, 29.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20255000500364 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.№
5375/19.05.2025г. от Прокуратура на Р.България против решение
167/3.04.2025г., постановено по гр.д.636/2024г. по описа на Окръжен съд –
Пазарджик , в частта ,в която жалбоподателят е осъден да заплати на К. С. В.,
ЕГН **********,от грВ., обл.П., ул."Б.М." №* сумата от 50
000,00лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в
резултат на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 252 ал.
2 във връзка с ал.1 от НК, за което ищецът е бил оправдан с влязла в сила
присъда, постановена на 05.04.2022 г. от Окръжен съд гр.Пазарджик по НОХД
№ 853 по описа за 2016 година ,потвърдена с решение №174 от 30.11.2022г.на
Пловдивския Апелативен съд по ВНОХД №225/2022г. , ведно със законна
лихва върху главницата считано от 30.11.2022г г. до изплащането ,КАКТО И
сумата от 1 000 лв. ,представляваща обезщетение за имуществени вреди от
същото увреждане.По съображенията ,изложени във въззивната жалба
жалбоподателят счита решението в тази му обжалвана част за неправилно и
постановено в нарушение на материалния закон като заявява искане същото да
1
бъде отменено и да бъде постановено друго , с което предявените от В. искове
бъдат отхвърлени или присъдените обезщетения бъдат намалени.
Постъпила е жалба вх.№ 5472/21.05.2025г. от К. С. В. ,представляван от
адв.Л. К. против същото решение в частта ,в която е отхвърлен предявения от
него иск против Прокуратура на Р.България за присъждане на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на незаконно обвинение в
извършване на престъпление по чл. 252 ал. 2 във връзка с ал.1 от НК, за което
ищецът е бил оправдан с влязла в сила присъда, постановена на 05.04.2022 г.
от Окръжен съд гр.Пазарджик по НОХД № 853 по описа за 2016 година
,потвърдена с решение №174 от 30.11.2022г.на Пловдивския Апелативен съд
по ВНОХД №225/2022г. над уважения размер от 50 000 лв. до пълния
предявен такъв от 200 000 лв.В тази част счита решението за неправилно и е
заявил искане същото да бъде отменено и да бъде постановено друго , с което
предявеният от него иск бъде уважен изцяло.Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Въззивните жалби са допустими ,постъпили са в срок,изхождат от
легитимирани страни,имащи интерес от обжалване и са против подлежащи на
въззивно обжалване акт,а обжалваното решение е валидно ,същото е и
допустимо като постановено по очертания от ищеца с обстоятелствената част
и петитум допустим предмет на исковете.
Предмет на въззивно разглеждане са искове ,предявени от К. С. В.
против Прокуратурата на Република България за присъждане на сума в размер
на 200 000,00лв.,представляваща обезщетение за неимуществени вреди
вследствие повдигнато и поддържано от Прокуратурата обвинение за
извършено от ищеца тежко умишлено престъпление от общ характер,за което
впоследствие бил признат за невиновен ,както и сумата от 1000,00лв.-
обезщетение за имуществени вреди,претърпени в резултат на същото
незаконно водено наказателно производство против ищеца,представляващи
заплатен адвокатско хонорар за процесуално представителство в
наказателното производство.
Ищецът е твърдял след 1989г. да е започнал да развива частен бизнес
на територията на гр. В. с ресторантьорство и търговия като изградил име на
2
сериозен търговец и бизнесмен с отлична репутация.Твърдял е на
11.06.2010г.,около 8 часа сутринта, в дома му и в офисите на фирмите му на
територията на гр. В.,както и в дома на счетоводителката му да се е провела
полицейска операция,която го поставила в изключително стресова
ситуация.От офисите на фирмите му били иззети компютри и счетоводна
документация,което на практика блокирало търговската му дейност.
Последвал период от време ,през който не бил търсен от разследващите
органи ,но до него стигала неофициална информация,че го разследват за
незаконна банкова дейност, което много го тревожило. На 31.01.2014г. по ДП
№70/2010г.по описа на Окръжна следствена служба при Окръжна прокуратура
Пазарджик му било повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.
252,ал.2 във вр.с ал.1 от НК за извършена в периода месец юни на 2003г.до
месец юни на 2010г.включително,на незаконна банкова дейност и бил
задържан за 72 часа ,а на 03.02.2014г.с определение по ч.н.д. №56/2014 г. по
описа на ОС Пазарджик била наложена постоянна мярка за неотклонение
задържане под стража.С определение по в.ч.н.д.№56/2014г.по описа на АС-
Пловдив мярката била потвърдена и била приведена за изпълнение в избата
на сградата на МВР Пазарджик, където тогава бил следствения арест- без
прозорци и свеж въздух, без санитарни условия. На 02.04.2014 г. внесъл
искане за изменение на мярката за неотклонение в по-лека.На 07.04.2014г.било
насрочено съдебното заседание като малко преди заседанието разбрал,че
майка му е починала на 03.04.2014г.вследствие мозъчен инсулт. Посочил е в
тази връзка да се е почувствал виновен за смъртта й ,защото тя била
изключително притеснено заради задържането му, да е бил поискал
разрешение да присъства на погребението й,но не получил такова и това го
съсипало. Посочил е също така ,че като разбрал,че няма да изменят мярката
му за неотклонение колабирал в съдебната зала и получил мозъчен инсул,не
могъл да отиде на погребението на майка си и това го съсипало.Понататък е
твърдял на 02.07.2014г. съдът да е изменил мярката поради здравословни
причини в домашен арест, а на 01.08.2014г.същата била изменена в подписка.
Престоял с най-тежката мярка за процесуална принуда в рамките на 182 дни и
през този период претърпял мозъчен инсулт като от условията в ареста
получил и ХОББ,заболял от панкреатит поради невъзможността да спазва
диета ,цялостно се влошило здравословното му състояниеа. В хода на
досъдебното производство му била наложена и друга мярка за неотклонение -
3
забрана да напуска пределите на страната,което продължило около 9 години ,
в резулатат на което не могъл да пътува ,родил му се внук в чужбина ,който
поради тази причина не могъл да види.
Твърдял е на 22.11.2016г. да е бил внесен обвинителния акт ,да било
образувано НОХД №853/2016 г по описа на ОС-Пазарджик,съдебното
следствие по което продължило 5 години и 5 месеца. На 05.04.2022 г. ПОС
била постановена присъда, с която бил признат за невиновен по повдигнатото
обвинение и бил оправдан и същата била потвърдена с решение №174 от
30.11.2022 г.по ВНОХД №225/2022 г.
Твърдял е случилото се да е добило широк обществен отзвук,
окончателно било разрушено името му, хората в града и бизнес партньорите
му го отбягвали,изпаднал в депресия ,започнал да злоупотребява с
алкохол.,загубил работата си,повдгинатото обвинение провокирало действия
от страна на КОНПИ ,не можел да приеме факта, че като човек, който през
целият си съзнателен живот бил градил име и кариера и е спазвал законите на
страната, бил обвинен в тежко престъпление от общ характер, а мисълта за
затвор го докарала до нервен срив. Разболял се трайно-високо кръвно
налягане,хипертонично сърце,сърдечна недостатъчност,заболявания на
белите дробове,смесено тревожно- депресивно разстройство, заболяване на
панкреаса,остър кръвоизлив на дванадесетопръстника , което наложило
спешното хоспитализиране в гр. В.,а впоследствие в МБАЛ „Света София“ в
гр. София ,където спасили живота му. Заболяванията му довели до трайна
неработоспособност, което е констатирано от медицинските органи в размер
на 66.5% .
Твръдял е и че бил ангажирал адвокат, който да го защитава в хода на
наказателното производство, за което заплатил адвокатски хонорар в размер
на 1000 лв.
За така описаните неимуществени и имуществени вреди,пряка
последица на незаконно воденото против него наказателно производство
ищецът е претендирал обезщетение в размер съответно на 200 000 лв. за
неимуществените ,и 1 000 лв.за имуществените вреди
Ответникът, от своя страна ,е спорил исковете .Заявил е от формална
гледна точка да е осъществен фактическия състав на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
за ангажиране отговорността на държавата за вреди, тъй като ищецът е
4
претендирал обезщетение за имуществени и неимуществени вреди от
незаконно водено против него наказателно производство , приключило с
оправдателна присъда.Настоявал е обаче да липсват доказателства за
претърпените имуществени и неимуществени вреди от ищеца ,както и е
оспорил търсеното обезщетение за неимуществени вреди като завишено и
несъобразено с принципа на справедливост ,заложен в разпоредбата на чл.52
от ЗЗД.
Съдът , с решението ,предмет на обжалване ,е приел да е безспорно ,а и
да се установява от материалите по НОХД №853/2016г.по описа на ПзОС и
приложените към него ДП №70/2010г.по описа на Окръжна следствена служба
Пазарджик, ЧНД №56/2014г.по описа на ПзОС ,ЧНД №130/2014г.по описа на
ПзОС,ЧНД №219/2014г.на ПзОС, твърдяната от ищеца фактическа обстановка
в исковата молба относно образуваното против него ДП ,взетите мерки за
неотклонение ,продължителността на наказателното преследване в
досъдебната и съдебна фаза,неговото съдържание и интензитет, извършените
процесуално следствени действия и резултата него.
Всъщност изнесената от ищеца и приета за безспорна фактология
касателно незаконно воденото против ищеца наказателно производство не е
оспорена и с въззивните жалби.Оплакванията в същите се отнасят единствено
до размера на присъденото обезщетение като ищецът счита същия за
занижен противно на становището на ответника ,който го счита за завишен.
Съдът ,на база събраните доказателства ,писмени и гласни ,е приел
несъмнено В. да е претърпял неимуществени вреди,които да са пряка и
непосредствена последица от незаконното обвинение и да подлежат на
обезщетяване.При определяне на размера на дължимото обезщетение съдът е
отчел възрастта на ищеца – 55 г.към момента на образуването на ДП – в
активна възраст,развиващ успешен бизнес ,изградил име и авторитет в родния
си град.Взел е предвид тежестта на повдигнатото обвинение , взетите мерки за
неотклонение ,продължителността на наказателното производство,негативния
начин ,по който същото се е отразило на психиката на ищеца и цялостно на
живота му ,обстоятелството ,че поради същото ищецът прекратил трудовата
си дейност.Във връзка с влошеното здравословно състояние съдът е приел
единствено полученият на 07.04.2014г.мозъчен инсулт по време на процеса за
изменение на мярката за неотклонение да е в причинна връзка с
5
наказателното производство доколкото това е станало в тежък и драматичен за
ищеца момент ,когато узнал за смъртта на майка си и за невъзможността да
присъства на погребението й поради отказ да бъде изменена мярката му за
неотклонение „задържане под стража“. Отчел е забраната да напуска
пределите на България да е попречила на контактите на ищеца и съпругата му
с тяхната дъщеря и семейството й,и на-вече с първородния им и единствен и
до сега внук през един дълъг период от време, както обстоятелството
наказателното производство да е станало причина за образуване и на
производство по реда на ЗОНПИ.
При преценка на горното съдът е приел обезщетение в размер на 50 000
лв. да е справедливо и достатъчно , за да репарира неимуществените вреди
,поради което в този размер е уважил иска ,а за разликата над 50 000 лв. до 200
000 лв. го е отхвърлил.Уважил е и иска за присъждане на обезщетение за
имуществени вреди – заплатения адвокатски хонорар за защита в досъдебното
и съдебно наказателно производство.
Както се каза недоволни от този резултат са останали и двете страни
като ищецът обжалва решението в неговата отхвърлителна част ,а ответникът
– в частта , в която исковете са уважени.
Тук веднага следва да се каже ,че във въззивната си жалба ответникът
прави възражението за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение в наказателното производство ,в което се изразява
претърпяната от него и претендирана тук имуществена вреда ,но доколкото
това възражение е направено едва с въззивната жалба ,същото се явява
преклудирано и като такова не подлежи на обсъждане .
На първо място е несъмнено ,че ищецът е понесъл т.нар. обичайни
вреди от незаконно воденото против него наказателно
производство,приключило с оправдателна присъда като стрес, срам ,страх от
осъждане ,тревожност ,депресия ,накърнено достойнство ,оронен авторитет и
добро име ,социална изолация ,накърнено чувство за справедливост и пр.
Следва да се каже ,че тези вреди дори не се нуждаят от пълно и главно
доказване , доколкото са налице във всеки един случай на незаконно водено
наказателно производство и са в безспорна причинна връзка с последното.
Ищецът е твърдял да е понесъл и т.нар специфични вреди ,а именно :
трайно влошено здравословно състояние ,вкл. получен инсулт по време на
6
процеса за изменение мярката му за неотклонение задържане под стража в по-
лека такава,загуба на бизнеса със заложната къща и силно оронено репутация
,медийна разгласа ,злоупотреба с алкохол в резултат на наказателното
производство ,сезирането на КОНПИ ,невъзможността да пътува и общува с
дъщеря си и единственото внуче за дълъг период от време.
По делото е изслушано заключение на КСМЕ ,видно от което ищецът
страда от артериална хипертония с давност от преди 2010 г. , ,затлъстяване
,язва на дванадесотопръстника ,панкреатит ,хроничен алкохолизъм ,ХОББ/
хронична обструктивна белодробна болест / ,декомпенсирана чернодробна
цироза. Същият ,на 07.04.2014 г. ,по време на съдебно заседание ,в което се
разглеждало искането му за изменение на мярката за неотклонение задържане
под стража и след като узнал на смъртта на майка си и решението на съда ,че
няма да бъде освободен , за да присъства по погребението й , колабирал като
същият получил мозъчен инсулт.В тази връзка експертите посочват острият
мозъчен инсулт да е на база артериалната хипертония ,за влошаването на
която стресът в съдебната зала би могъл да допринесе.По отношение на
панкреатита и алкохолизма вещите лица в с.з. са дали обяснения ,че по данни
в прегледаната обилна медицинска документация ,както и по обяснения на
самия ищец ,данни за преяждане и препиване има далеч назад във времето
,още от „Живково време „,,от когато ищецът е бил в ресторантьорския
бизнес,а това последно обстоятелство ,свързано с факта ,че ищецът макар и да
не е пушач, е бил пасивен такъв за много дълъг период от време ,има
отношение и към констатирана ХОББ.Потвърждават ,че силния стрес може да
доведе до мозъчен инсулт ,а по отношение на язвата експертите посочват ,че
ищецът е страдал от това заболяване още от 90 –те години като при него е
констатирана и наследственост.
По делото са разпитани и свидетели .Така св.И.И.Б.,дългогодишен
близък познат на ищеца ,установява ,че го познава още от края на 90-те
години на миналия век като по това време същият развивал ресторантьорски
бизнес в гр.В. – имал заведение на центъра на града и нощен бар на езерото
К..Имал и заложна къща.Ищецът бил по онова време един от влиятелните
хора в града, неговата съпруга била заместник кмет, общински съветник,той и
семейството му били авторитетни хора. Установява,че отношението на хората
към ищеца било положително заради характер му - бързо скъсявал
7
дистанцията и дори заложната му къща работела по-скоро на приятелски
начала.Свидетелят знаел за наказателното производство против ищеца ,то
било публично , разбрало се в целия град.Бил арестуван,което било отразено и
в местния вестник. Установява,че сред общите им познати имало хора,които
се отдръпнали от ищеца, че ищецът употребява алкохол, но не го е виждал да
злоупотребява, освен в много редки случаи. Сочи ,че след като се прибрал от
ареста се променил,затворил се,бил депресиран. Много му било тежко, че не
го пуснали на погребението на майка му.В момента бил в добра форма ,не
пиел,пазил диета,свидетелят не знае дали се занимава с нещо .Била дадена
гласност при оправдаването на ищеца.
Свидетелят А.Ю.Б.,който познава ищеца от преди 1989г. установява
същият да бил стабилен,енергичен човек,деен,не е злоупотребявал с алкохол.
Поддържали приятелски отношения през целия период. След 1989г. той
започнал да се занимава с частен бизнес-ресторантьорство, и то доста
успешно.Направил и заложна къща. Свидетелят знае да е имало дела против
ищеца във връзка с дейността на Заложната къща. Свидетелят установява,че
ходил приятелски при него да окаже подкрепа, защото рухнал покрай делата и
се бил отдал на алкохол ,физически напълнял, приемал сериозни количества
алкохол, в бизнес средите във В. доста хора се отдръпнали .Последните години
се посъвзел.Спрял алкохола,сега бил пенсионер и основно си седял вкъщи да
помага на семейството си,с което живее– съпруга, дъщеря и внук.
Разпитана като свидетел е и съпругата на ищеца С.М. В.а.Същата
установява,че ищецът отдавна се занимавал с частен бизнес ,бил много
енергичен,инициативен,много практичен и успешен бизнесмен .В периода
преди обвинението свидетелката работила в областта на културата.Била ****
във В..През 2010г.полицията влязла в офисите и дома на ищеца и иззела
компютри, счетоводна документация.До 2010г. ищецът нямал здравословни
проблеми ,тогава бил на 55 години ,не е посещавал доктори,нито му се е
налагало да провежда лечение. След ареста започнал да пие вкъщи като
причината за злоупотребата с алкохол според свидетелката е стреса от ареста
и присъствието му в затвора .Установява майката на ищеца да живеела с тях в
едно домакинство ,ищецът да бил много привързан към нея и изживял много
тежко нейната смърт ,както и това ,че не го пуснали за погребението. Сочи
наказателното производство много да е променило ищеца ,психически бил
8
много депресиран като след 2022г.когато го оправдали
самочувствието,настроението и равновесието му малко по малко започнали да
се възстановяват.Установява ,че дъщеря им ,след като се омъжила , заминали
за К.,където мъжът й работел като ****,внукът им бил роден през 2016
г,ищецът не можел да пътува,за да види внука си и това му тежало. Нямали
други внуци.
С исковата молба са представени и копия от местен вестник и разпечатка
от интернет ,установяващи ,че ареста и повдигнатото обвинение в лихварство
е бил медийно разпространен.
С оглед на така обсъденото съдът намира по делото да не се установява
влошеното здравословно състояние на ищеца, което е факт ,имайки предвид
множеството констатирани заболявания ,вкл. злоупотребата с алкохол, да е в
пряка причинна връзка с воденото против него наказателно производство
доколкото някои от заболяванията имат давност от преди 2010 г. ,когато са
предприети първите процесуално следствени действия ,а други са резултат от
начина на живот през годините и естеството на бизнеса ,с който ищецът се е
занимавал още от времето на социализма. В тази връзка съдът не кредитира
показанията на св.В.а ,че ищецът до 2010 г. нямал здравословни проблеми и че
започнал да пие в резултат на стреса в ареста доколкото същите са в
противоречие с даденото от експертите заключение ,което е обективно
,изготвено на база писмени данни в многобройна медицинска документация и
обясненията ,снети от самия ищец.Единствено съдът приема връзка с
наказателното производство да има полученият по време на съдебното
заседания ,в което се е решавал въпроса за изменение мярката за
неотклонение задържане под стража в по –лека такава ,остър мозъчен инсулт ,
който независимо ,че е свързан с артериалната хипертония ,е пряка последица
от изживения силен стрес от смъртта на майката на ищеца, към която същият
бил силно привързан и за чиято смърт непосредствено преди заседанието
разбрал ,и от решението на съда ,че тази мярка няма да бъде изменена и няма
да може да отиде на погребението й.
Приема са от съда като последица от незаконно воденото против ищеца
наказателно производство същият да е загубил бизнеса със заложната къща
,както и ареста и обвинението в лихварство да са намерили широк медиен
отзвук в града ,в който ищецът се ползвал с добро име и безупречна
9
репутация и бил един от разпознаваемите и влиятелни хора там, което ,от
друга страна, в завишена степен е накърнило честта и достойнството му и е
оронил престижа му . Наказателното производство и забраната да напуска
пределите на България е възпрепятствало и възможността за контакти на
ищеца и съпругата му с тяхната дъщеря и семейството й,и на-вече с
първородния им и единствен внук за един дълъг период от време
С оглед на всичко гореказано и като съобрази продължителността на
наказателното производство ,започнало с първото предприето следствено
действие против ищеца през 2010 г. и приключило с оправдателна присъда
през 2022 г. ,който срок не може да бъде приет за разумен независимо от
виждането на ответника ,който настоява ,че делото е било с фактическа
сложност и множество заседания, тежестта на престъплението ,за което
ищецът е бил обвинен,което е тежко умишлено престъпление,угрозата от
конфискация на имущество поради естеството на обвинението,взетата най-
тежка мярка за неотклонение за период от около 6 месеца ,включващ и
домашния арест ,настоящата инстанция намира обезщетение в размер на 50
000 лв. да е адекватна компенсация на претърпените от ищеца неимуществени
вреди в резултат на незаконно воденото против него наказателно производство
,приключило с оправдателна присъда.
Предвид казаното предявеният от В. против Прокуратура на Р.България
иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди е основателен и
доказан до размер на 50 000 лв. ,до който следва да се уважи ,а в останалия му
предявен размер следва да бъде отхвърлен .
Съдът ,с обжалваното решение,е стигнал до същите фактически и
правни изводи и като е присъдил обезщетение в горепосочения размер ,а в
останалия предявен такъв е отхвърлил иска ,е постановил правилно решение
,което следва да бъде потвърдено.
По отношение на претендираните имуществени вреди съдът намира
същите за доказани доколкото е установи ищецът да е сторил разноски за
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 000 лв. ,а както се каза
,възражението на ответника за прекомерност ,заявено едва с въззивната жалба
,като преклудирано не следва да бъде съобразено.Решението , с което този
иск е уважен изцяло ,е правилно и като такова следва да се потвърди.
Ето защо съдът
10
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение 167/3.04.2025г., постановено по
гр.д.636/2024г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11