№ 170
гр. Бургас, 24.01.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселка Г. Узунова
Членове:Таня Д. Евтимова
Димитър П. Стоянов
като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно частно
гражданско дело № 20222100500029 по описа за 2022 година
Производството по делото е по реда на чл.274 и сл ГПК
Образувано е по повод частна жалба от М. Т. Д. и Р. К. Д. подадена чрез
пълномощника им адв.Драгнев против определение № 264322 от 13.12.2021г.,постановено
по гр.д.№ 816 /2021г.по описа на БРС,с което районният съд е върнал исковата молба на
жалбоподателите против община Приморско и Й. ИЛ. К.,с която се претендира да бъде
установено в отношенията между ищците и Община Приморско,че част от 3398 кв.м.от имот
с идентификатор 52129.103.14 по КККР на с.Ново Паничарево, община Приморско,област
Бургас,целият с площ 103 547 кв.м.са неправилно заснети в кадастралната карта като
пасище,мера общинска собственост,а всъщност са държавен поземлен фонд,както и да бъде
установено в отношенията между ищците и Й. ИЛ. К.,че част от имот с идентификатор
52129.102.1 по КККР на с.Ново Паничарево ,община Приморско,област Бургас ,целият с
площ 1500 кв.м.са неправилно заснети в кадастралната карта като нива-собственост на
ответника,а всъщност са държавен поземлен фонд и е прекратил производството по
гр.д.№816/2021г.по описа на БРС.
Частната жалба е допустима- подадена е в законоустановения срок от
лица,разполагащи с активна процесуална легитимация за обжалване на постановеното
определение- ищците,чиято искова молба е върната от съда и е прекратено производството
по делото.Внесена е държавна такса за обжалването.
По основателността на частната жалба въззивният съд намери следното:
Ищците са предявили пред БРС първоначално искови претенции,уточнявани след
указания на съда няколко пъти. След уточненията е била внесена яснота,че предявяват
искове с правно основание чл.54 ал.2 ЗКИР вр.с чл.124 ал.1 ГПК срещу община Приморско
и Й. ИЛ. К.. Ищците са твърдели,че са закупили от Ликвидационния съвет на ТКЗС
постройка-овчарско жилище с кошара-овчарник,с фактура № 913 от 07.09.1994г.Закупили
имота ограден и от 1994г.до момента го владеят,като твърдят,че са придобили и по давност
правото на собственост върху постройките,където отглеждат голямо стадо овце.Твърдели
са,че незастроената част,която е оградена и ползват като прилежаща площ към постройките
е държавна собственост съгласно пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ.Позовали са се и на други
разпоредби от ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ уреждащи начина на управление,стопанисване и
актуване на такива земи. Позовали са се и на чл.56а от ППЗСПЗЗ ,съгласно който
1
лицата,придобили собствеността върху сгради и/или съоръжения от имуществото на
организации по пар.12 от ПЗР на ЗСПЗЗ могат да придобият правото на собственост върпу
нормативно определените прилежащи площи към сградите,като за целта могат да подадат
заявление до Министъра на ЗХГ чрез ОД Земеделие. Ищците са заявили,че все още не са се
възползвали от предоставеното им право,но възнамеряват да сторят това. Твърдели са,че в
кадастралната карта на с.Ново Паничарево е била допусната непълнота,изразяваща се в
неотразяването на закупените от тях сгради и оградената незастроена прилежаща към
сградите площ,която попада в двата горепосочени имота- първият,заснет и отразен в КККР
като пасище,собственост на община Приморско,а вторият- заснет и отразен в КККР като
нива,собственост на Й.К.. С уточнението на исковата молба,извършено с молба от
23.11.2021г.,ищците са формулирали петитум само за незастроената част от двата поземлени
имота,представляваща според твърденията им стопански двор- държавен поземлен фонд,а с
последното уточнение- от 09.12.2021г.са обосновали правния си интерес с възможността да
закупят от държавата имота като прилежаща площ към закупените от тях постройки по реда
на горепосочената процедура.
Правилно и законосъобразно районният съд е приел,че предявените искове са
недопустими,тъй като ищците на практика правят опит да предявят чужди права пред съд/да
установят по отношение на ответниците,че процесните части от двата имота са държавна
собственост-държавен поземлен фонд/,което е недопустимо съгласно чл.26 ал.2 ГПК.
Неоснователни са оплакванията в жалбата,че тъй като процедурата по закупуване на
прилежаща площ към постройките започва със скица от кадастъра,ищците са инициирали
настоящото производство по чл.54ал.2 ЗКИР за да установят наличието на грешка в
кадастралната карта.Процедурата по чл.56а и сл.ППЗСПЗЗ започва с подаване на заявление
от правоимащото лице,което няма задължение да представя заснета в кадастралната карта
прилежаща площ. Нормативно прилежащата площ се определя от посочените в нормата
държавни органи и служби ,в процедура със сложен фактически състав, а не от
правоимащото лице.
По гореизложените съображения и при пълно споделяне на изложените от БРС
мотиви,довели до изводите му за недопустимост на предявените искови претенции,БОС
намери,че обжалваното определение е правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено,а частната жалба на ищците-оставена без уважение като неоснователна.
Водим от горните мотиви,Бургаският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 264322 от 13.12.2021г.,постановено по гр.д.№ 816
/2021г.по описа на БРС.
Препис от определението да се връчи на ищците.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба в едноседмичен
срок,считано от датата на връчването му на ищците,пред ВКС на Република България.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2