Решение по дело №3021/2024 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на Глава ХІІ от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по касационна жалба с вх. № 18964/12.12.2024г. на С. Г. Т., [ЕГН], от [населено място], [жк], [адрес] чрез адвокат В. П., срещу Решение № 1247/28.10.2024г., постановено по н.а.х.д. № 20243110201864/2024г. по описа на Районен съд - Варна, четвърти състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0819-004875 от 12.01.2024г., издадено от Началник група в Областна дирекция на МВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“, с което на С. Г. Т., [ЕГН], за извършено нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

В жалбата са изложени твърдения за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила – касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Относно нарушението обективирано в пункт 1 от НП, жалбоподателката твърди, че не е навлязла на червен сигнал на светофара. За нарушението по пункт 2 твърди, че в съдебната фаза на производството не са събрани безспорни доказателства за извършено нарушение, а се установява, че не е изпълнен фактическия състав на административно нарушение по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП както от обективна, така и от субективна страна. Направено е искане за отмяна на обжалваното решение и процесното наказателно постановление.

С писмена молба с.д. № 3091/20.02.2025г. поддържа жалбата на основанията посочени в нея. Направено е и алтернативно искане, съдът да върне делото за разглеждане от друг състав на районния съд ако се приеме, че са допуснати отстраними процесуални нарушения.

Ответникът с писмени бележки с.д. № 3028/19.02.2025г. оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна, а обжалваното решение за правилно и законосъобразно, постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението за правилно, постановено при спазване на процесуалните правила и материалния закон.

Административен съд - Варна, като обсъди първоинстанционното решение, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебна проверка съгл. чл. 218, ал.1 от АПК, прие за установено следното:

Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал.1 от АПК, отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Предмет на обжалване пред Районен съд – Варна е било Наказателно постановление № 23-0819-004875 от 12.01.2024г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи, с което на С. Г. Т., [ЕГН], от [населено място], за извършено нарушение на чл.6, ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 179, ал.2, във вр. с чл.179, ал.1, т.5 е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева, и за извършено нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

От събраните доказателства районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на 20.11.2023г. Т. управлявала тролейбус „Шкода Соларис“ с инв. № 301, по линия № 83, в посока от центъра на града към изхода. Кръстовището на [улица]с [улица]било регулирано със светофарна уредба, работеща в нормален режим. Наближавайки кръстовището с управлявания тролейбус, за Т. сигналът на светофарната уредба се сменил от зелен на жълт. Вместо да намали или спре превозното средство Т. продължила движението, като непосредствено при навлизането в кръстовището светнал червен сигнал на светофарната уредба. Едновременно с това за движещите се автомобили по [улица]сигналът на светофарната уредба се сменил от червен на жълт и когато тролеят достигнал около средата на кръстовището за тези автомобили светнал зелен сигнал за движение. Въпреки зеления сигнал на светофара, автомобилите движещи се по [улица]не тръгнали поради това, че управляваният от Т. тролей не би напуснал района на кръстовището. Когато тролеят наближил изхода на кръстовището за пешеходците, пресичащи [улица]светел вече зелен сигнал на светофара. Един от пешеходците – детето Н. Н. Н. – [възраст], бутайки тротинетка предприел пресичане на пешеходната пътека на разрешен зелен сигнал на светофара. Настъпило съприкосновение между управлявания от Т. тролей и пешеходеца. След настъпването на ПТП, Т. слязла от тролея и провела разговор с пострадалия пешеходец, след което пешеходецът се отдалечил, а Т. без да уведоми съответната контролна служба на МВР се качила в тролея и напуснала мястото на ПТП. Малко след ПТП пострадалото дете уведомило своята майка за случилото се и посетили болнично заведение, като същевременно подали сигнал и на РЦ 112. Постъпилият сигнал бил разпределен на свидетеля Г. П. – младши автоконтрольор при СПП при ОД на МВР – Варна. П. установил, че в района има разположени видеокамери на ОП „ТАСРУД“ и на место се запознал с видеозаписите от разположените в района камери. При преглед на видеозаписите от различни камери свидетеля П. установил номера на ППС допуснало ПТП и така била установена Т.. Преглеждайки отделните видеозаписи П. установил още, че Т. е навлязла в района на кръстовището на [улица]с [улица]на неразрешен – червен сигнал на светофарната уредба. Свидетеля П. възприел непосредствено и действията на Т. по допускане на ПТП с пресичащото на пешеходната пътека на разрешен сигнал на светофара дете, както и напускането на произшествието. Установено било още, че пострадалият пешеходец е посетил МБАЛ „Света Анна“ и е бил освободен с констатирана контузия на крак. От Т. били снети писмени обяснения, както и попълнила декларация по чл.188 от ЗДвП, бил съставен протокол за ПТП, след което свидетеля П. съставил акт за установяване на административно нарушение. Полицейските служители изготвили и докладни записки по случая, като същевременно били изискани и видеозаписите от ОП „ТАСРУД“. Въз основа на съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление.

При така установените факти, от правна страна съдът е приел, че административното производство е проведено при спазване на процесуалните правила, актът и наказателното постановление са издадени от компетентни органи в съответствие с изискванията на чл.42 и чл. 57 от ЗАНН, с подробно, точно и ясно описание на нарушенията.

За да постанови решението си съдът е обосновал извод за съставомерност на констатираните нарушения и правилно ангажиране на административнонаказателната отговорност на лицето, на соченото основание, с налагане на наказанията, предвидени в санкционните разпоредби, с оглед събраните пред въззивната инстанция доказателства.

Първоинстанционното решение е правилно. Приетата от съда фактическа обстановка, подробно изложена в мотивите на решението, съответства на събраните по делото доказателства и се споделя изцяло от настоящия състав на съда. Касационната инстанция възприема изцяло констатациите на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които намира за достатъчно изчерпателни, предвид което в съответствие с чл.221, ал.2, изречение второ от АПК, не е необходимо да ги преповтаря в мотивите на настоящото решение.

Не са налице твърдените в касационната жалба пороци, допуснати от районния съд при събирането и цененето на доказателствата.

Описанието на нарушението, съдържащо се в наказателното постановление и възприето от съда, е ясно и безпротиворечиво. От него се установява както посоката на движение на управлявания от касатора тролейбус, мястото, на което е извършено нарушението по чл.6, т.1 от ЗДвП, и светофарната уредба, с чийто сигнал водачът не е съобразил движението си. Преминаването на управлявания от касатора тролейбус на червен сигнал е еднозначно описано в АУАН и в наказателното постановление, и както въззивния съд е приел и актосъставителя и АНО правилно са квалифицирали несъобразяването на Т. със светлинните сигнали. Относно второто санкционирано нарушение – по чл.123, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗДвП, категорично установено е допуснато от Т. ПТП и правилната му квалификация.

Установените данни от страна на районния съд, законосъобразно са го мотивирали да приеме, че жалбоподателката е извършила вменените й нарушения от субективна и обективна страна, в резултат на което законосъобразно административнонаказващия орган e ангажирал административнонаказателната й отговорност.

Решаващият съд е събрал всички необходими доказателства, при спазване на процесуалните изисквания и при преценката им е изложил съображения в тази насока. Оценката на доказателствения материал е обективна и не противоречи на формалната логика. Съдът внимателно е преценил приобщените доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. Вътрешното убеждение на съда е формирано при условията на непосредственост, след като са събрани и проверени при условията на НПК всички доказателства, свързани с предпоставките за възникване на отговорността на нарушителя. От обстоятелството, че след преценка на доказателствата са направени едни, а не други изводи без да са изопачени доказателствата, и без да се е стигнало до логично противоречие в обосновката, не може да се направи извода в смисъл, че решението е незаконосъобразно и постановено при неизяснена фактическа обстановка.

За пълнота следва да се посочи, че направените пред касационната инстанция възражения са направени и пред въззивната инстанция и в мотивите на съдебното решение съдебният състав е изложил изчерпателни отговори относно тяхната неоснователност.

Предвид горното, настоящият състав при извършената проверка по чл. 218 от АПК счита, че не са налице касационни основания по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, предполагащи отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила, като правилно.

Съгласно чл.63д от ЗАНН, в производствата пред районния и административния съд, както и в касационното производство страните имат право на присъждане на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл.63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Според чл.143, ал.3 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за която административният акт е благоприятен, има право на разноски. С оглед разпоредбата на чл.143, ал.3 от АПК и предвид изхода на спора, настоящият съдебен състав намира, че в полза на Областна дирекция на МВР [населено място] следва да се присъди сумата от 80.00 лева юрисконсултско възнаграждение, определена по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, във връзка с чл.37, ал.1 от Закона за правната помощ, във връзка с чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал.2 от АПК във вр. с чл. 63в от ЗАНН, Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В С. решение № 1247 от 28.10.2024г. на Районен съд гр.Варна, постановено по н.а.х.д. № 20243110201864/2024г.

ОСЪЖДА С. Г. Т., [ЕГН], от [населено място], [жк], [адрес], да заплати на Областна дирекция на МВР [населено място] сумата в размер на 80.00 лева, юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.