Присъда по НОХД №310/2025 на Районен съд - Ямбол

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 114/26.11.2025 г., поставеновена по
НОХД № 310 от 2025 г. ПО ОПИСА на ЯРС

ЯРП е предявила обвинение против Д. Н. А. от гр. Ямбол за
престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. с чл.194, ал.1, вр. с чл. 28, ал.1, вр. с
чл.63, ал.1, т.3 от НК.
В съдебната фаза по искане на защитниците производството протече по
диференцираната процедура на чл. 371, ал. 2 от глава 27 НПК
Участващият по делото прокурор поддържа обвинението против
подсъдимия така, както е предявено. Изложената в обвинителния акт
фактическа обстановка счита за безспорно установена, с оглед направеното от
подсъдимия самопризнание за фактите в обстоятелствената част на акта, а
самопризнанието му намира за подкрепено в пълна степен от събраните в
досъдебното производство доказателства. Поради това счита, че подсъдимият
следва да бъде признат за виновен по предявеното му обвинение и предлага да
му се определи наказание лишаване от свобода за срок от една година, чийто
размер да се редуцира с една трета, съобразно разпоредбата на чл.58а, ал.1 от
НК, да му се наложи наказание от осем лишаване от свобода. Прокурорът
пледира за постановяване отложено изтърпяване на наказанието за
изпитателен срок от две години, на основание чл.69, ал.1 от НК.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з. и със служебен
защитник адвокат, който се солидаризира изцяло със становището на
прокурора както относно доказателствената обезпеченост на обвинението,
така и относно вида, размера и начина на изтърпяване на наказанието.
За да постанови присъдата си, на основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372,
ал.4, вр. с чл. 371, т.2 от НПК, съдът прие за установени следните
обстоятелства, изложени от прокурора в обвинителния акт:
Около 18:00 часа на 02.01.2025 година подсъдимият Д. Н. А. и брат му –
свидетелят С. А., се намирали в района на магазин „***в гр. Ямбол. В един
момент подсъдимият влязъл в магазина, а брат му останал навън, за да проси
от преминаващите хора. Във фоайето на магазина подсъдимият отворил едно
от шкафчетата за багаж, което не било в заключено положение, и взел
намиращите се в него черна раница за 24 лева, с поставен в нея червен куфар
за 12 лева, съдържащ един акумулаторен флекс марка „Einhell“ в комплект с
две батерии за 450 лева, които били собственост на свидетеля С. Д. Г.. След
това с вещите напуснал мястото и се прибрал в дома си.
Към момента на извършване на деянието подс. Д. А., роден на*** бил
на *** години и бил осъждан два пъти на пробация за престъпления от общ
характер против собствеността по чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК и по
чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК – с
присъдите по НОХД № *** и по НОХД № ***г., двете на ЯРС, влезли в сила
съответно, на 20.05.2024г. и на 24.10.2024г. Отделно, същият е и с лоши
1

характеристични данни. Видно от приложената по делото характеристична
справка, същият се води на отчет в ДПС при РУ – Ямбол от 05.04.2021г. и
срещу него има заведени 23 ЗМ и пет ДП, все за кражби. Поведението му е
разглеждано неколкократно от МКБППМН - Ямбол, като са му налагани
възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.1, т. 5, т.12 и т. 13 от ЗБППМН.
Направеното от подсъдимия признание на изложените обстоятелства в
обвинителния акт се подкрепя напълно от събраните в досъдебното
производство доказателства – от показанията на свидетелите С. Г., Д. Р. и С.
А., от заключенията на вещите лица, изготвили назначените оценителна и
видеотехническа експертиза, както и от писмените доказателства – справка за
съдимост, характеристична справка, удостоверение за раждане и др., които
преценени поотделно и в тяхната съвкупност, са последователни,
безпротиворечиви и взаимнодопълващи се, и поради това се кредитират
изцяло.
При така установената фактическа обстановка съдът прави
следните правни изводи:
Както от обективна, така и от субективна страна подсъдимият Д. А. е
осъществил квалифицирания състав на престъплението кражба по чл.195,
ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 вр. чл.63, ал.1, т.3 от НК, тъй като на
02.01.2025 год. около 18:00 ч. в гр. Ямбол, от шкафче във фоайето на
магазин***, е отнел чужди движими вещи на обща стойност 486 лв., от
владението на собственика им С. Д. Г., без негово съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на
повторност и не представлява маловажен случай, и макар непълнолетен,
подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
От обективна страна е налице извършено от подсъдимия съставомерно
деяние по горепосочения текст от наказателния закон, чието авторство се
установява по безспорен начин от заключението на вещото лице, изготвило
назначената ВТЕ, а и от показанията на свидетеля Стефан А..
Обективно, предмет на престъплението са вещи, които към момента на
отнемането им са били годни за употреба по предназначение.
От обективна страна подсъдимият е осъществил всички признаци от
състава на престъплението кражба по чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като вземайки
вещите от мястото, на което са били оставено, и отнасяйки ги със себе си, е
извършил действия по прекратяване владението на собственика и
установяване на своя фактическа власт върху тях. Т.е., налице е
противозаконна промяна на фактическата власт върху предмета на
посегателство, която е настъпила вследствие на деянието на подсъдимия, при
липса на съгласие за това от страна на собственика.
Обективно, подсъдимият е действал в условията на повторност по
смисъла на чл.28, ал.1 от НК, след като с присъдите по НОХД №***г. и по
НОХД №*** двете на ЯРС, влезли в сила съответно, на 20.05.2024г. и на
2

24.10.2024г., е бил осъждан за други такива престъпления по чл.194, ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК и по чл.197, т.3 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1 вр.
чл.63, ал.1, т.3 от НК, и преди изтичане на пет години от изтърпяване на
наложените с тях наказания. Същевременно извършеното от подсъдимия не
представлява маловажен случай по смисъла на чл.93, т.9 от НК, тъй като не
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на престъпления от този вид. Завишената степен на обществена
опасност се обуславя както от високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната и в региона, така и от завишената степен на
обществена опасност на личността на подсъдимия, обуславяща се от
съдебната биография и лошите характеристични данни. При това положение,
след като по изложените по-горе съображения, подсъдимият е действал в
условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, и деянието не
представлява маловажен случай, обективно същият е осъществил
квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.7 от НК.
От субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл.
Съзнавал е, че вземайки вещите от шкафчето за багаж и отнасяйки ги със себе
си извършва действия по прекратяване на фактическата власт на собственика
им, предвиждал е преминаването на вещите в своя фактическа власт е целял
точно това. Разбирал е противоправния характер на деянието и е целял
настъпването противоправния резултат. Подсъдимият е съзнавал и
противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като
квалифициращи, тъй като е знаел, че върши деянието след като вече е
осъждан за друго такова престъпление.
Имайки предвид поведението на подсъдимия при извършване на
деянието и данните за неговото развитие, липсват обстоятелства, които да
поставят под съмнение способността му да разбира свойството и значението
на извършеното и да ръководи постъпките си.
Предвид изложеното, съдът намери, че подсъдимият е осъществил
състава на престъплението, за което е предаден на съд, поради което го призна
за виновен по предявеното му обвинение.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
След редуциране на предвиденото в чл.195, ал.1 от НК наказание,
съобразно разпоредбата на чл.63, ал.1, т.3 от НК, за извършеното от
подсъдимия престъпление законът предвижда наказание лишаване от свобода
до три години.
В така очертаните от закона рамки на наказанието от една до три години
лишаване от свобода, съдът определи на подсъдимия наказание от ШЕСТ
МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при условията на чл.54 от НК и към
минимума на предвиденото в закона, давайки превес на наличните
смекчаващите отговорността му обстоятелства – младата възраст и невисоката
стойност на отнетите вещи, както и тежкото му семейно положение и липсата
на средства за задоволяване на елементарни потребности. От друга страна,
като взе предвид завишената степен на обществена опасност на деянието,
3

обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления понастоящем в
страната и в региона, а и завишената степен на обществена опасност на
личността на подсъдимия, който освен с присъдата по НОХД № ***. на ЯРС,
водеща до квалифициране на извършеното като повторно, е осъждан за друго
такова престъпление и с присъдата по НОХД № ***г. на ЯРС. Завишената
степен на обществена опасност на личността на подсъдимия се извежда и от
лошите му характеристични данни, видно от които, въпреки крехката му
възраст, срещу него има заведени 23 ЗМ и пет ДП, все за кражби. Освен това,
деянието, предмет на настоящото производство е извършено едва два месеца
след влизане в сила на присъдата по НОХД №***на ЯРС. Т.е., видно е, че
налаганите му до момента възпитателни мерки по чл.13, ал.1, т.1, т. 5, т.12 и т.
13 от ЗБППМН и налаганите му наказания пробация не са оказали никакъв
ефект върху неговото поведение. Поради това съдът намери, че на фона на
тези отегчаващи отговорността обстоятелства изброените по-горе смекчаващи
отговорността такива не са нито многобройни, нито изключителни по своя
характер, нито дават основание за определяне на по-леко по размер наказание,
както и че така определено по вид и размер, наложеното му наказание е
необходимо и достатъчно да окаже необходимото поправително и възпиращо
въздействие и върху личността му, и върху останалите членове на
обществото.
След като по горните съображения съдът определи на подсъдимия
наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА при условията на
чл.54 от НК, съобразно императивната разпоредба на чл.58а, ал.1 от НК
намали така определеното му наказание с една трета, или с два месеца, и му
наложи наказание от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАЛОЖЕНОТО
НАКАЗАНИЕ
С оглед обстоятелството, че към момента на извършване на деянието
подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода и като съобрази срока на
наложеното му наказание лишаване от свобода, който е в рамките до три
години, съдът счете, че спрямо него не са налице законови пречки за
прилагане института на условното осъждане. Поради това и като взе предвид
изключително младата възраст на подсъдимия и причините за извършване на
деянието, съдът намери, че за неговото поправяне и превъзпитание не е
наложително за изтърпи ефективно наложеното му наказание, поради което и
на основание чл.66, ал.1 вр. чл.69, ал.1 от НК, постанови отложено
изтърпяване на същото за изпитателен срок от ДВЕ ГОДИНИ.
ПО ВЪПРОСА ЗА РАЗНОСКИТЕ
При този изход на делото, тъй като подсъдимият беше признат за
виновен по предявеното му обвинение, и на основание чл.189, ал.3 от НПК, в
негова тежест бяха присъдени и направените по делото разноски за изготвяне
на експертизи общо в размер на 457,67 лева, вносими в приход на
Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Ямбол, както и
разноските за оказаната му правна помощ в досъдебна фаза в размер на 280
лева, вносими по сметката на НБПП - София
4

По изложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	114
Дата:	26 ноември 2025 г. (в сила от 12 декември 2025 г.)
Съдия:	Петранка Панайотова Кирова

Дело:	20252330200310
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	16 април 2025 г.

Присъда по НОХД №310/2025 на Районен съд - Ямбол

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите