РЕШЕНИЕ
№
гр. Плевен, 25.10.2018 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІІ
състав, в
публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и осемнадесета
година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНА ИЛИЕВА
при секретаря Лилия
Димитрова като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 851 по описа за 2018 год., за да се произнесе
взе предвид следното:
Предявени са от „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., срещу В.Г.П. ЕГН **********, с постоянен адрес ***, съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на
положителни установителни искове с
правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между
страните, че
ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 371,07 лева за консумирана
топлинна енергия, от които 352,80 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г.,
както и 18,27 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2016 г.
до 08.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното
производство разноски.
Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на
чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 7174/2017
г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение
срещу длъжника. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи,
че ответника е ползвал доставяната от дружеството ТЕ и не е погасил вземането
си, вкл. допредявяване на исковата молба. Излага, че
претендираните суми са за отопление в размер на 296,04 лева; сградна инсталация
-54,66 лева, БГВ -0,00 лева и услуга дялово разпределение 2,10 лева. Сочи, че в
топлснабдения имот няма водомери, индивидуален разпределителен уред и щранг
лира. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и
сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.
В проведеното по делото о.с.з.
процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск и да му
присъди разноски.
В рамките на предоставения му
срок по чл. 131 от ГПК, назначеният по делото особен представител на ответника
е депозирал отговор на исковата молба.
Излага, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ТЕ без да е
погасил задължението си. Сочи, че дружеството претендира сума за отопление
296,04 лева, като едновременно с това сочи, че в топлоснабдения имот няма
монтирани отоплителни тела, разпределителни уреди и щраг лири. Сочи, че по
делото не е представено доказателство дали ответникът е поискал да му се
предостави тази услуга.
В проведеното по делото о.с.з.
назначеният по делото особен представител на ответника поддържа депозираното
становище.
След съвкупна преценка на доказателствата по
делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
По делото
е присъединено ч.гр.д. № 7174/2017 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е
подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца
срещу ответника за следните суми: сума в размер на 352, 80 лева, представляваща
стойност на доставена, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016
г. до 30.04.2017 г; сума в размер на 18,27 лева, представляваща лихва върху
главницата за периода от 02.12.2016 г. до 08.09.2017 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението, ведно със
сторените в заповедното производство разноски в размер на 75,00 лева. Въз основа на подаденото заявление
е издадена заповед за изпълнение № 4686/15.09.2017 г., като срещу издадената
заповед в срок е постъпило възражение от длъжника.
Съгласно
разпоредбата на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК заповедния съд е указал на ищеца за
предяви иск за установяване съществуването на вземането си, поради което същият
е депозирал искова молба, предмет на разглеждане в настоящето производство.
Приобщени като част от исковото
производство са както Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация – Плевен” ЕАД на
потребители в гр. Плевен, от които се установява какви са общите условия, които
действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. Плевен.
От приложения по делото списък на
живущите в ***, които желаят да им бъде спряно парното от 01.04.2009 г. се
установява, че ответника е изявил такова желание.
Установява се от депозираното по
делото съобщение, изпратено от Община Плевен до ответника и какво е
задължението му за данък върху процесния недвижим имот.
От приложената по делото Препис -
извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се
установява и какви са задълженията на ответника по делото.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки
становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:
За
успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че
учреденото по негова
инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова
полза Заповед за изпълнение; депозирано от длъжника възражение и спазване на
срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „Топлофикация-Плевен” ЕАД, съответно
че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на
вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът
на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.
В тежест на ответника е да
докаже, всички наведени от него положителни правоизключващи и правопогасяващи
възражения по исковете, от които черпи благоприятни правни последици, вкл. и,
че е платил процесните суми.
Не се спори по делото, че в
полза на ищеца срещу ответника е издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за
изпълнение за претендираните суми и, че в изпълнение указанията на съда
заявителят в законоустановения преклузивен срок е предявил иск за установяване на
вземането, което поражда правния интерес за ищеца от водене на настоящото
производство и неговата допустимост.
Не се
спори и, че ответникът е собственик, съответно и ползвател на недвижим имот, находящ се в *** и, че сградата, в която се намира имотът е
присъединена към топлопреносната мрежа на „Т.П.“ ЕАД, поради което и съдът
приема, че същата е потребител на топлинна енергия по см. на чл.153 ЗЕ
според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1
ЗЕ /обн. ДВ 74/2006г./, продажбата на
топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия,
предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Между
страните за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично
известни Общи условия за продажба, като видно от събраните доказателства,
същите са публикувани и влезли в сила по реда на чл.150, ал.2 ЗЕ, без да е
необходимо изричното им писмено приемане от клиентите. Спрямо ответника са
влезли в сила ОУ за продажба на топлинна енергия от „Т.П.“ ЕАД на потребители
за битови нужди, доколкото същият не е упражнил правата си по чл.150, ал.3 от
ЗЕ. В чл.31, ал.1 от ОУ е определен реда и срока, по който купувачите на
топлинна енергия, какъвто безспорно е ответника са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия, а именно: в тридесет дневен срок след
изтичане на периода за който се отнасят. Уредена е и отговорността на
потребителя при неизпълнение в срок на задължението за заплащане на дължимите
суми, а именно: да заплаща на продавача обезщетение в размер на законната лихва
от деня на забавата до момента на заплащането на топлинната енергия.
По делото не се спори, че претендираната от ищеца сума е за топлинна
енергия, отдавана на топлоснабдения имот, сградна инсталация и за дялово
разпределение. Между страните не е спорно и, че в топлоснабдения имот няма ИРУ,
щранг лира и водомер. Спорно по делото е дали ответника дължи претендираните
суми.
Съгласно
разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139-148 от ЗЕ и в
действалата към процесния
период Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34
от 24.04.2007 г.). Съгласно чл. 142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите. Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ
топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз
основа на показанията на топломерите в отделните имоти. Разпоредбата на чл.144, ал.6 предвижда, че при липса на средства за дялово разпределение за
отопление в отделен имот и/или в отделно помещение топлинната енергия за
отоплението им се изчислява, като инсталираната мощност на монтираните в тях
отоплителни тела се умножи с максималния специфичен разход на сградата,
определен по реда на Наредбата по чл. 125, ал. 3.
По делото безспорно се установи, че
през процесния период ответникът не е
имал уреди за дялово разпределение, поради което и дължимата сума за доставена
топлинна енергия е определена по реда на чл.144, ал.6 ЗЕ и т.6.4.4 от
Методиката за дялово разпределение. Поради изложеното съдът приема, че
в процесния период ответника е потребявал топлинна
енергия за притежавания от него обект в количествата, сочени от ищеца, както и
че дължи заплащането на същата.
Задължението за заплащане на сумите за отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата
топлинна енергия възниква за потребителя в качеството му на етажен собственик в
топлофицирана сграда. В настоящия случай е налице задължение за заплащане на разходите за
общата топлоснабдителна инсталация етажна собственост, собствениците на която
не са взели решение да се откажат от ползването на услугата доставка на
топлинна енергия по реда на чл. 153, ал.2 от ЗЕ. Заплащането на отдадената от
сградната инсталация топлинна енергия не е резултат от реално ползване или
неползване от собствениците или носители на вещни права върху отделните имоти. Задължението се поражда от факта, че
сградната инсталация е обща част по предназначение, от която никой сам не може
да се откаже. За да е налице пълен отказ от ползването й в такава сграда, може да се
извърши само в посочената хипотеза на чл. 153, ал.2 от ЗЕ, чрез прекратяване на
топлоснабдяването за отопление на цялата сграда, при което 2/3 от собствениците
или титуляри на вещно право на ползване, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия и декларират това писмено пред топлопреносното предприятие. В
случая не са
представени доказателства да е било взето решение на общото събрание на етажната
собственост в този смисъл. Сградната инсталация е обща част по смисъла на ЗЕ,
ЗС и ЗУЕС и всички собственици и носители на вещни права, следва да се считат
за потребители и да поемат ползите и тежестите, свързани с употребата на общата
вещ. Поради изложеното настоящия
състав на съда приема за доказано, че за ответника, в качеството му на
собственик на недвижим имот, находящ се в сграда – етажна собственост, е
възникнало задължението да заплаща месечните дължими суми за топлинната енергия
за отдадена сградна инсталация.
По
отношение на начислените такси за услугата дялово разпределение ЗЕ в
неговия чл.139, ал.1 от е
предвидено, че разпределението на
топлинна енергия в сграда-етажна собственост се извършва по система за
дялово разпределение, като същото се извършва от топлопреносното предприятие
или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичен регистър - чл.139, ал.2 и чл.139а от ЗЕ. Съгласно
разпоредбата на чл.139в от ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът
на топлинна енергия не са регистрирани по реда на чл.139а от същия закон в
публичния регистър, те сключват писмен договор за извършване на услугата дялово
разпределение с лицето, избрано от потребителите. С преминаването от
преки договорни отношения между потребителите и избраната от тях фирма за
дялово разпределение към модел, при който топлофикационното дружество сключва
договор с фирмите за дялово разпределение при общи условия, одобрявани от
ДКЕВР, на практика тези фирми стават
подизпълнители на топлофикационното дружество. Съгласно чл.61 от Наредбата,
дяловото разпределение на топлинната енергия между потребителите в сграда в
режим на етажна собственост, се извършва възмездно.
Цената на услугата дялово разпределение се посочва в сключения договор между
топлофикационното дружество и търговецът, извършващ дяловото разпределение -
чл.139в, ал.3, т.4 ЗЕ. По силата на тези договорни взаимоотношения цената на
услугата се заплаща от топлофикационното дружество на търговеца, извършващ
дялово разпределение, а по силата на чл.33, ал.1 от Общите условия на договорите за продажба на топлинна
енергия потребителите дължат възстановяване на заплатените суми за тази услуга
на топлофикационното дружество. По делото се установи, че ответникът не е
заплащал начисляваните суми за услугата дялово разпределение, поради което
съдът приема, че дължи същата.
С оглед на изложеното
съдът приема, че за ответника е възникнало задължението за плати претендираната
от ищеца главница, вкл. суми за отдадена ТЕ за сградна инсталация и за услуга
дялово разпределение. Неизпълнение на задължението в предвидения в чл.31, ал.1 от ОУ срок
мотивира, съдът да приеме за безспорно доказано, че ответникът
дължи и претендираната лихва върху главницата.
Поради това предявения иск с правно основание чл.422 вр вр.чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора и отправеното искане
в петитума на исковата молба за произнасяне по направените по делото разноски и
съгласно задължителните указания, дадени с т.12 на ТР 4/2013г., ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното и исковото
производство разноски. С поведението си ответникът е станал повод за
водене на делото, поради което не е налице основание разноските да останат в
тежест на ищеца така, както ги е направил и същите следва да бъдат понесени от
ответника. Последният следва да бъде
осъден да заплати на ищеца сума в размер на 75,00 лева за заповедното
производство.
За исковото производство, в полза
на ищеца следва да бъдат присъдени разноски в общ размер от 325,00 лв. от които
държавна такса в размер на 75 лева, 150 лева възнаграждение за особен
представител и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че В.Г.П. ЕГН **********, с
постоянен адрес *** дължи на „Т.П.“
ЕАД
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор Й.В., сума в общ размер на 371,07 лева за консумирана топлинна
енергия, от които 352,80 лева – главница, представляваща стойност за
незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2016 г. до 30.04.2017 г.,
както и 18,27 лева, представляващи лихва за забава за периода от 02.12.2016 г.
до 08.09.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК,
до окончателното погасяване на задължението, на основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД.
ОСЪЖДА „В.Г.П. ЕГН **********, с
постоянен адрес *** заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор Й.В., сумата от 75.00 лв.,
представляваща сторени в заповедното производство по ч.гр.д. № 7174 по описа за 2017г. на Плевенски
районен съд, разноски, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА В.Г.П. ЕГН **********, с
постоянен адрес *** да заплати на „Т.П.“ ЕАД ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от изпълнителния
директор Й.В., сумата от 325,00 лв.,
представляваща сторени в исковото производство разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Плевенски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: