№ 343
гр. Дупница, 19.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, V-ТИ СЪСТАВ НО, в публично
заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Страхил Н. Гошев
при участието на секретаря Сашка Ив. Вукадинова
като разгледа докладваното от Страхил Н. Гошев Административно
наказателно дело № 20251510200834 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление /НП/ № 348а-22 от 08.08.2025 г., издадено от
Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ – гр. Дупница, упълномощен със Заповед
№ 8121з-1371/11.11.2015 г., изменена и допълнена със Заповед № 8121з-250/05.03.2021 г., на
МВР, с което на основание чл. 257, ал. 1 и по реда на чл. 53 от ЗАНН, на Г. Н. В., с адрес:
гр. Д, обл. К., ул."Б. К." №**, с ЕГН **********, е наложено административно наказание -
„глоба”, в размер на 250,00 лева за извършено нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР.
В жалбата депозирана чрез редовно упълномощен процесуален представител – адв. Ч.
се излагат твърдения против обжалвания акт. Твърдят се допуснати нарушения на
процесуалните правила и на материалния закон при издаването на АУАН и НП, както и
недоказаност на нарушението. Иска се отмяна на НП. Претендират се разноски.
В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява, представлява се
от пълномощника – адв. Ч.. Последната поддържа жалбата и излага допълнителни
съображения в нейна подкрепа, взема становище по доказателствата. Пледира за отмяна на
НП и присъждане на разноски по реда на чл. 38, ал.1, т. 3, пр. 2-ро от ЗА, тъй като е указала
безплатна правна помощ.
Въззиваемата страна, редовно уведомена, не се представлява в съдебното заседание.
Взема становище по жалбата в молба депозирана до съда, като моли за потвърждаване на
НП. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събрания по делото
доказателствен материал, счита за установено от фактическа страна следното:
Жалбоподателят е един от управителите, заедно и поотделно с лицето Х. В., на
дружеството „Уин Клуб“ ООД, което стопанисва ресторант – пицария находяща се на адрес:
гр. Дупница, ж.к. Бистрица, кв. 205, УПИ – Х. Заведението имало определено удължено
1
работно време, което било отнето със Заповед № РД-04-800/28.05.2025 г., на кмета на
Община Дупница и било установено работно време от 06:00 часа до 22:00 часа. Във връзка с
това на жалбоподателя, като управител било издадено и връчено на 13.06.2025 г. писмено
полицейско разпореждане УРИ-348р-12458/13.06.2025 г. от ПИ при РУ-Дупница, с което
било разпоредено да спазва установеното с цитираната по-горе заповед работно време до
22:00 часа.
На 04.07.2025 г., около 23:20 часа в ресторант – пицария стопанисвана от дружеството
„Уин Клуб“ ООД, находяща се на адрес: гр. Дупница, ж.к. Бистрица, кв. 205, УПИ – Х била
извършена проверка на място в отсъствието на жалбоподателя от св. М. К. и С. С.,
полицейски служители при РУ-Дупница, като св. К. съставил докладна записка и
констативен протокол от 04.07.2025 г., подписан от него и от колегата му С. С., който не е
връчен и подписан от жалбоподателя или някое друго лице работещо в търговския обект. В
тези документи св. К. посочил, че установил в лятната градина на ресторанта около 30
човека клиенти извън определеното работно време на обекта.
След това на база съставената докладна записка и констативен протокол от проверката
АНО определил и разпорелил св. С. С. да състави на 17.07.2025 г. АУАН за констатираните
обстоятелства, като свидетели по акта били св. К. и неговия колега С. С.. За датата и часа на
съставяне на АУАН не бил уведомен и поканен жалбоподателят. Актът бил съставен в
негово отсъствие, като по-късно бил връчен на същия срещу подпис от актосъставителя, но
на по-късна дата – 21.07.2025 г.
Въз основа на този АУАН било издадено и обжалваното НП № 348а-22 от 08.08.2025 г.,
издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ – гр. Дупница, упълномощен
със Заповед № 8121з-1371/11.11.2015 г., изменена и допълнена със Заповед № 8121з-
250/05.03.2021 г., на МВР, с което на основание чл. 257, ал. 1 и по реда на чл. 53 от ЗАНН,
на Г. Н. В., с адрес: гр. Д, обл. К., ул."Б. К." №**, с ЕГН **********, е наложено
административно наказание - „глоба”, в размер на 250,00 лева за извършено нарушение на
чл. 64, ал. 4 от ЗМВР. В обстоятелствената част на НП е посочено, че се определя наказание
глоба, в размер на 200,00 лева, а в диспозитива на същото се налага такава в по-висок
размер от 250,00 лева.
Същото е връчено редовно на нарушителя срещу подпис, на 17.09.2025 г.
По доказателствата:
Съдът възприема изложената по-горе фактическа обстановка въз основа на събраните
гласни доказателствени средства и писмени доказателства, вкл. изисканите допълнително
такива от АНО и АС-Кюстендил.
Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите С. и К. като последователни,
сравнително непротиворечиви и логични в по-голямата им част. Казаното от св. К. е
отразено и в съставените от св. К. в процесната нощ документи – Докладна записка и
Констативен протокол. Същият не демонстрира много ясен спомен за събитията случили се в
процесната нощ, тъй като е бил и на други проверки в този обект. Добросъвестно заявиха и
двамата свидетели известните им обстоятелства. Наличните несъществени разминавания в
разказите им съдът отдава изцяло на изминалия период от време, ежедневната им заетост с
подобни случаи и личните паметови и изразни средства и способности на всеки от тях с
оглед техните възраст, образование и опит. Съдът се доверява на показанията им още и тъй
като всички те са принципно незаинтересовани от изхода на делото и няма данни за някакви
техни предходни влошени взаимоотношения с жалбоподателя. Съдът приема с доверие и
отразеното в прочетените и приети по делото, по реда на чл. 283 от НПК, вр. с чл. 84 от
ЗАНН, писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
2
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимиран субект и е
процесуално допустима. Разгледана по същество тя е и основателна по изложените в нея
съображения, както и по други допълнителни такива.
При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по
същество – чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
В изпълнение на това си правомощие (право и задължение) съдът служебно констатира, че
във воденото административнонаказателно производство са допуснати множество
съществени процесуални нарушения, които го опорочават и водят като краен резултат до
отмяна на наказателното постановление, обект на проверка в настоящото дело. Съдът
намира, че АУАН и НП не отговарят на всички изисквания на закона относно тяхното
съдържание, като не е спазена и процедурата по издаването на АУАН в присъствието на
нарушителя.
На първо място безспорно е от съдържанието на АУАН и от свидетелските показания
събрани по делото, че същият е издаден в отсъствието на нарушителя и в нарушение на
нормата на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, който гласи:
Чл. 40, ал. 1 ЗАНН: „Актът за установяване на административното нарушение се
съставя в присъствието на нарушителя“. Изключение от това е предвидено в ал. 2 на
същата разпоредба, която предвижда, че : „Когато нарушителят е известен, но не може
да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово
отсъствие.“ В случая актосъставителят нито е уведомил, нито е канил, нито е търсил
нарушителя преди да състави АУАН в негово отсъствие. Същият не е и разбрал за
инициираното спрямо него административнонаказателно производство или изобщо за
извършената му проверка, доколкото не му е връчен и препис от констативния протокол
съставен от св. К. на 04.07.2025 г., когато жалбоподателят според свидетелят е отсъствал.
Комбинацията от всички тези административнонаказателни и фактически действия на
контролните полицейски органи случили се тайно и неизвестно от жалбоподателя
накърняват сериозно правото му на защита в хода на административнонаказателното
производство.
Нещо повече в АУАН и НП не е налице и надлежно, ясно и конкретно описание на
нарушението, като не са посочени словесно никакви конкретни фактически действия или
бездействия, с които да се сочи, че жалбоподателят като един от управителите на
търговското дружество е извършил нарушението и не е спазил издаденото му писмено
полицейско разпореждане. Не е посочено, дали е допуснал, разпоредил или възразил и т.н. с
което да е допринесъл за наличието на установените клиенти в лятната градина на
заведението. Единственото описание не неговото поведение, като отсъстващо при
проверката лице е с думите - „не изпълнява“, което е крайно недостатъчно, лаконично и
двусмислено, за да може да реализира правото си на защита в производството.
На следващо място налице е недопустимо противоречие между обстоятелствената
част и диспозитива на обжалваното НП относно размера на санкцията, която е наложена за
описаното в него нарушение. В първата част на НП е определена и посочена глоба в размер
на 200,00 лева, а с диспозитива е наложена по-висока по размер санкция в размер на 250,00
лева. Тази неточност води до неяснота относно волята на АНО каква по размер санкция
желае да наложи за конкретното нарушение и от там води до накърняване правото на защита
на санкционирания субект с какъв размер наказание „глоба“ е бил наказан от АНО.
По-нататък неправилно е определен според съда и субекта на нарушението в лицето
на жалбоподателя, който не е присъствал при проверката според св. К., т.е. с нищо повече не
е допринесъл за неизпълнението на полицейското разпореждане от други управител на
дружеството – Х. В., видно от приложената справка от ТРРЮЛНЦ. В този смисъл
3
обстоятелството, че на този управител е било връчено по-рано писменото полицейски
разпореждане от 13.06.2025 г. –на л. 18 от делото, не предопределя неговата вина и
административнонаказателна отговорност за бъдещото му неспазване, особено когато не са
установени негови противоправни действия и бездействия в нарушение на разпореденото му
от полицейския орган. Не може да се презюмира недоказано и неустановено при проверката
или след нея такова негово поведение, което да се подведе по административнонаказателния
състав на чл. 64, ал.4 от ЗАНН. Със същия успех и другия управител, който не е
санкциониран може да е разпоредил на персонала в заведението да работи след работното
време определено със заповедта на кмета на Община Дупница. Изцяло недоказано остава
твърдяното нарушение в този смисъл, относно отговорното физическо лице – управител със
събраните от АНО доказателства, вкл. и с тези събрани в хода на съдебното производство,
вкл. показанията на св. К., който изобщо не е сигурен за част от твърденията си. Всичко това
обосновава необходимостта от отмяна на обжалваното НП и на това самостоятелно
основание.
Съобразно всичко гореизложено НП следва да се отмени изцяло, като неправилно и
незаконосъобразно поради посочените, допуснати съществени процесуални нарушения и
недоказаност на нарушението, респ. на деянието извършено от конкретно санкционираното
физическо лице.
По разноските:
С оглед изхода на делото и заявената своевременно претенция за разноски от
процесуалния представител на жалбоподателя по реда на чл. 38, ал.1, т. 3, пр. 2-ро от ЗАдв,
принципно в полза на адвоката би възникнало правото на разноски, съгласно чл. чл. 63д,
ал.1 ЗАНН, вр. с чл. 143 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 3, пр. 2-ро от
ЗАдв. Претенцията на адвоката е доказана от представения договор за правна защита и
съдействие, ведно с пълномощно, поради което съдът приема, че са налице всички
предпоставки визирани в чл. 38, ал.1, т. 3 от ЗАдв. Нормата гласи следното: „Адвокатът или
адвокатът от Европейския съюз може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на: 1. лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени
лица; 3. роднини, близки или на друг юрист.“ Формално в договора е посочено предложение
2-ро от нормата, като не е нужно да се доказва това обстоятелство. В този смисъл виж и
Решение № 116 от 22.02.2024 г. по гр. д. № 790 / 2023 г. на Върховен касационен съд, 3-то
гр. Отделение. Съгласно изложеното, съдът приема, че следва да осъди АНО да заплати, на
основание чл. 63д, ал.1 ЗАНН, вр. с чл. 143 от АПК, вр. с чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т.
3, пр. 2-ро от ЗАдв. в полза на адв. Ч., сумата от 200,00 лева за оказана безплатна правна
помощ и съдействие на близък, доколкото делото не се отличава с висока правна или
фактическа сложност, или с голяма продължителност, като съдът изобщо не е обвързан,
съгласно Решение на СЕС по дело С-438/22 от 25.01.2024 г., от разпоредбите и размера
определен в изменената Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Така мотивиран и на основание чл. 63 и чл. 63д от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 348а-22 от 08.08.2025 г., издадено от
Началник сектор „Охранителна полиция“ при РУ – гр. Дупница, упълномощен със Заповед
№ 8121з-1371/11.11.2015 г., изменена и допълнена със Заповед № 8121з-250/05.03.2021 г., на
МВР, с което на основание чл. 257, ал. 1 и по реда на чл. 53 от ЗАНН, на Г. Н. В., с адрес:
гр. Д, обл. К., ул."Б. К." №**, с ЕГН **********, е наложено административно наказание -
„глоба”, в размер на 250,00 лева за извършено нарушение на чл. 64, ал. 4 от ЗМВР, като
НЕПРАВИЛНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
4
ОСЪЖДА ОДМВР-гр. Кюстендил, представлявано от Директора, да заплати в полза
на адв. М. Д. Ч., с ЕГН **********, сумата в размер на 200,00 лв.- адвокатско
възнаграждение за безплатна правна помощ, оказана на близък.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред АС - Кюстендил, на основанията предвидени в НПК и по реда на Глава
дванадесета от АПК.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
5