№ 34
Гр. Перник, 29.03.2021 година.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в
открито съдебно заседание проведено на седемнадесети март през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: СЛАВА ГЕОРГИЕВА
МИХАИЛ МАЛЧЕВ
при
секретаря А.М. и прокурор Бисер Ковачки, като разгледа, докладваното от съдия Слава
Георгиева КАНД № 27/2021 година по описа на Административен съд – Перник, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63, ал. 1 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано
е по касационна жалба на „***“ АД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр. Перник***, представлявано от изпълнителния директор Я.К., против
Решение № 260192/09.12.2020 година, постановено по АНД № 01534/2020 година по
описа на Районен съд Перник, с което е потвърдено Наказателно постановление № ПК-32-А-29/21.08.2020
година, издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите – София /РИОСВ – София/.
Касаторът
излага съображения за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на
материалния закон – касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, във връзка с чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Твърди, че
административнонаказателното производство е опорочено още при образуването му
със съставянето на АУАН, тъй като са нарушени разпоредбите на чл. 40, ал. 1 и
чл. 42, т. 7 от ЗАНН. Счита, че неправилно е прието, че АУАН и НП отговарят на
изискванията на чл. 42, т. 3 от ЗАНН, респективно на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Навежда аргументи за
нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН и чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Искането към
касационния състав е да отмени обжалваното решение и да отмени наказателното
постановление.
В
проведено съдебно заседание, касационният жалбоподател, редовно призован, се
представлява от юрисконсулт С.С., който поддържа касационната жалба и доводите
в нея. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да
отмени наказателното постановление.
В
проведено съдебно заседание ответника по касационната жалба редовно призован, не
изпраща процесуален представител.
В
проведеното съдебно заседание, Окръжна прокуратура Перник, редовно призована се
представлява от прокурор Бисер Ковачки, който дава заключение за
неоснователност на касационната жалба. Предлага да се остави в сила решението
на районния съд.
Административен
съд – Перник, в настоящият съдебен състав, като прецени процесуалните предпоставки
за допустимост, взе предвид становищата на страните, обсъди събраните по делото
доказателства и при съобразяване обхвата на съдебен контрол съгласно чл. 218 от АПК и чл. 220 от АПК, намери следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от лице по чл. 210, ал. 1 от АПК, за което постановеното
решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
Същата е процесуално допустима.
Разгледана
по същество касационната жалба е основателна.
След
извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен
състав намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му, по отношение на акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което е валидно и допустимо. Същото е неправилно, поради
нарушение на материалния закон. Съображенията за това са следните:
В
хода на настоящото производство е установено, че на 07.05.2020 година в
Регионална инспекция по околната среда и водите – Перник са постъпили сигнали
за пробив на дигата на Сгуроотвал „7-ми септември“, собственост на „***“ АД –
гр. Перник. Незабавно, служителите на инспекцията Г.С.В. и Ж.Б.Г. извършили
проверка на място и приели, че дружеството използва съществуващ сгуропровод, по
който транспортира образуваните от дейността на ТЕЦ „Република“ отпадъци до
Сгуроотвал „7-ми септември“, извършвайки намиването на шлама /отпадъци от
сгурия, пепелина и отпадъци от десулфуризация, примесени с вода/ чрез
хидротранспорт на II-ра багерна група – метален тръбопровод, завършващ с изтичало
до Сгуроотвал „7-ми септември“. Този извод се базирал на отбелязвания във
водения оперативен дневник на дежурен инженер на смяна в централата, в който за
датата 07.05.2020 година, смяна Г, от 07:00 часа до 19.00 часа, според тях била
отразена работа на Парогенератор № 5 /ПГ № 5/ и работа на II-ра багерна група, както и на
записа в точка „Оперативни превключвания“, според който: „В 12.05 ч. е загасен
ПГ № 5 и е изключен турбогенератор № 5, заради невъзможността да се подава вода
към сгуроотвала“.
Констатациите
на проверяващите били отразени в Констативен протокол № 115/07.05.2020 година,
неразделна част от който е и копие от дневник на дежурен инженер на смяна /ДИС/
за 07.05.2020 година.
Въз
основа на горните данни, Г.С.В. приела, че на 07.05.2020 година „***“ АД – гр.
Перник е извършило нарушение по чл. 123в, т. 2, във връзка чл. 164, ал. 1 от
ЗООС, тъй като не изпълнява условие 16.9.05 от Комплексно разрешително №
296/Н0/2008 година, актуализирано с Решение № 296- Н0-И0-А1/2013 година на
изпълнителния директор на ИАОС, съгласно което „от 01.01.2016 година на
притежателя на настоящото разрешително не се разрешава използването на
съществуващи сгуропроводи за транспортиране на отпадъци от ТЕЦ „Република“ на „***“
АД до Сгуроотвал „7-ми септември“. С АУАН № 29/2020 година Г.С.В. образувала
административнонаказателно производство срещу дружеството, в качеството му на
оператор на инсталацията.
С
Наказателно постановление № ПК-32-А-29/21.08.2020 година, директорът на РИОСВ –
София, на основание чл. 164, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда
/ЗООС/ и чл. 53 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/
налага на „***“ АД – гр. Перник имуществена санкция в размер на 40 000/четиридесет
хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 123в, т. 2, във връзка
чл. 164, ал. 1 от ЗООС.
С
Решение № 260192/09.12.2020 година, постановено по АНД № 01534/2020 година
Районен съд Перник е потвърдил наказателното постановление. Извършвайки
цялостна проверка за законосъобразност на производството по налагане на
административното наказание, след приобщаване на преписката и събиране на
посочени от страните доказателства, е приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила. Достигнал е до извод, че наказателното постановление е
законосъобразно. Приел е, че АУАН е съставен от компетентно за това лице и
съответства на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, а наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при спазване на
предвидената процедура, със съдържание, посочено в нормата на чл. 57 от ЗАНН, и
при наличие на предпоставките за издаването му. Счел е, че от събраните в хода
на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по безспорен начин е
установена отразената в АУАН фактическа обстановка и към същата са приложени
съответните правни норми. Приел е, че касационният жалбоподател е извършил
деянието, съдържащо всички признаци от състава на вмененото му нарушение по чл.
123в, т. 2, във връзка чл. 164, ал. 1 от ЗООС, поради което правилно и
законосъобразно срещу него е образувано административнонаказателно
производство, а впоследствие е била ангажирана административнонаказателната му
отговорност и му е наложено предвиденото в закона административно наказание,
чийто размер е съобразен с критериите по чл. 27 от ЗАНН.
Настоящият
касационен състав на Административен съд – Перник намира, че обжалваното
решение е постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му и след
сезиране с допустима жалба, поради което е валидно и допустимо, но неправилно.
Изводът
на районния съд, че административнонаказателното производство е протекло при
спазване на уреждащите го процесуални правила е неправилен. Установените към съдържанието
на АУАН императивни изисквания по чл. 42, т. 4 от ЗАНН, респ. към съдържанието
на наказателното постановление такива по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, за
описание на нарушението и обстоятелства, при които е извършено, не са
изпълнени. Абсолютно задължително е и в акта за установяване на административно
нарушение и в наказателното постановление административното нарушение, което е
вменено във вина на нарушителя и за което той е санкциониран да бъде описано
точно, прецизно и ясно, и да съдържа всички обективни и субективни признаци на
посочената като нарушена норма от съответния нормативен акт, като в случая това
не е така.
Не
изпълнено и изискването за прецизно правно квалифициране на същото, както и за
съответствието му с нарушението, описано в обжалваното наказателно
постановление.
В
конкретния случай, описанието на нарушението и обстоятелствата, свързани с
извършването му, са абсолютно неясни.
Касационният
жалбоподател е наказан за нарушение по чл. 123в, т. 2 от ЗООС /приложима
редакция ДВ, бр. 21/2020 година/, въвеждаща задължение за оператора на
инсталацията да изпълнява условията на комплексното разрешително. Не се спори
по делото, че „***“ АД – гр. Перник е оператор на инсталации: сгуропроводи за
транспортиране на отпадъци от ТЕЦ „Република“ на „***“ АД до Сгуроотвал „7-ми
септември“. Не се спори, че то е титуляр на Комплексно разрешително №
296/Н0/2008 година, актуализирано с Решение № 296- Н0-И0-А1/2013 година на
изпълнителния директор на ИАОС. Съгласно условие 16.9.5 от Комплексното
разрешително: „От 01.01.2016 година на притежателя на настоящото разрешително
не се разрешава използването на съществуващи сгуропроводи за транспортиране на
отпадъци от ТЕЦ „Република“ на „***“ АД до Сгуроотвал „7-ми септември“.
Административнонаказващият
орган е приел, че „***“ АД е нарушило условие 16.9.5 от Комплексното
разрешително, тъй като използва съществуващия сгуропровод, който е част от II-ра багерна група, за да
извършва хидротранспорт до Сгуроотвал „7-ми септември“. Базирал е извода си на
преценката на актосъставителя Г.В. – главен експерт в отдел КОС при РИОСВ –
Перник, която е разпитана като свидетел в хода на съдебното производство пред
Районен съд Перник. Същата е потвърдила описаното в Констативен протокол № 115/07.05.2020 година и АУАН № 29/2020 година
като е обяснила, че е изградила преценката си въз основа на вписванията в
оперативния дневник на дежурен инженер на смяна в централата. Копие от същия за
дата 07.05.2020 година е приложен към преписката. Видно е, че в него е отразена
работа на Парогенератор № 5 /ПГ № 5/ и Турбогенератор № 5 /ТГ № 5/, но не и на II-ра багерна група, както е
приел актосъставителя, а впоследствие и АНО. Има отбелязване в точка „Оперативни
превключвания“, в което е вписано, че „В 12:05 е загасен ПГ № 5 и е изключен
Турбогенератор № 5, заради невъзможността да се подава вода към сгуроотвала“,
но от така цитираното не може да се направи извод каква е причината за тази
невъзможност. От записа не се установява по сигурен и безспорен начин, че до
този момент водата към сгуроотвала се е подавала чрез съществуващите
сгуропроводи. Нещо повече, възниква съмнение, че невъзможността произтича
именно от забраната в условие 16.9.5 от Комплексното разрешително да се ползват
съществуващите сгуропроводи.
С
оглед на гореизложеното, основателни се явяват възраженията на касационния
жалбоподател, че по делото не са събрани всички относими към спора
доказателства за извършването на твърдяното нарушение, както и че фактическата
обстановка е останала неизяснена и поради това установена неправилно.
Преценката
на първоинстанционния съд също е направена на база анализ на представените и
приобщени писмени и гласни доказателства, които не са достатъчни за доказване
на твърдяното нарушение.
Въз
основа на доказателствената съвкупност, районният съд неправилно е приел за
установено, че касационният жалбоподател е извършил описаното в наказателното
постановление деяние, съставляващо административно нарушение по чл. 123в, т. 2,
във връзка чл. 164, ал. 1 от ЗООС. Нещо повече, навсякъде в решението същият е
възприел, че в условие 16.9.5 от Комплексното разрешително е въведена забрана
за използване на съществуващия сгуроотвал, а не за сгуропроводите, както е в
действителност. Т.е. касае се за две различни по вид и предназначение
хидротехнически съоръжения.
Предвид
всичко гореизложено, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е
валидно и допустимо, но несъответстващо на материалния закон. Налице са
релевираните в касационната жалба касационни основания за отмяната му, поради
което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено,
като бъде постановено друго, с което да бъде отменено наказателното
постановление, като незаконосъобразно.
Предвид липсата на претенции от
касационния жалбоподател за присъждане на направени по делото разноски съдът не
дължи произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от гореизложеното и на основание
чл. 221, ал. 2 от АПК, във връзка с чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН, настоящия
касационен състав на Административен съд – Перник
Р
Е
Ш
И
:
ОТМЕНЯ Решение №
260192/09.12.2020 година, постановено по
АНД № 01534/2020
година по описа на Районен съд Перник И ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № ПК-32-А-29/21.08.2020
година, издадено от директора на Регионална инспекция по околната среда и
водите – София /РИОСВ – София/, с което на основание чл.
164, ал. 1
от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/ и чл. 53 от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/ на „***“ АД – гр. Перник,
с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр. Перник***, представлявано от
изпълнителния директор Я.К. е наложена имуществена
санкция в размер на 40 000/четиридесет хиляди/ лева за извършено
административно нарушение по чл. 123в, т. 2, във връзка чл. 164, ал. 1 от ЗООС, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/