Решение по КНАХД №1412/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, вр. чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по касационна жалба на В. Н. Х., чрез адв. А. - ВАК, против Решение № 564/13.05.2025 г. по АНД № 20243110204421/2024 г. по описа на ВРС, с което е потвърдено НП № 24-0436-000615/1.10.2024 г. на Началник Сектор в ОДМВР – Варна, Второ РУ, с което на Х., на основание чл. 175, ал. 1, т.4 от ЗДвП, му е наложена "глоба" в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месец, за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП.

Касаторът релевира доводи за неправилност на атакуваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон. Сочи, че е нарушена разпоредбата на чл. 40, ал.3 от ЗАНН. Не е ясна причината да бъдат дадени указания на Х. да спре и как е спрял. В НП липсва изискуемото ясно, точно описание на обвинението, липсва посочено място на извършване на нарушението. Не е изяснено коя от хипотезите на чл. 103 ЗДвП и на санкционната норма е осъществил с поведението си водача. Поддържа, че неправилно е определен и размера на наложените наказания, тъй като не са съобразени с тежестта на нарушението и личността на Х.. По изложените доводи моли да се отмени оспореното решение и потвърденото с него НП, в евентуалност пледира за намаляване размера на наложените наказания. В съдебно заседание, касаторът не се явява, не се представлява.

Ответната страна, чрез процесуалния си представител – гл. ю. к. Л. - А., депозира писмени бележки, в които оспорва касационната жалба и моли за потвърждаване на решението като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и в условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското такова.

Представителят на Окръжна прокуратура – Варна пледира за оставяне в сила на оспореното решение като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда, като извърши проверка на атакуваното решение във връзка със заявените в жалбата касационни основания намира следното:

Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока за обжалване по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на касационен контрол пред настоящия съд съдебен акт.

Производството пред Районен съд - Варна е образувано по жалба на В. Н. Х. против наказателно постановление № 24-0436-000615/01.10.2024 год. На Началника на сектор 02 РУП към ОД МВР - Варна, с което са му наложени административни наказания глоба в размер на 100 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл.175 ал.1 т.4 от ЗДвП за допуснато нарушение на чл. 103 ЗДвП.

От фактическа страна Районен съд - Варна е приел, че на 12.09.2024 г. Х. управлявал л.а. Мерцедес, с рег. №[рег. номер] по [улица]в посока № ** в [населено място], когато до № **, бил забелязан от полицейски екип със служебен автомобил в състав - Г. Г. и А. И.. Полицейският екип решил да извърши проверка на водача, като за целта подал светлинен и звуков сигнал на същия. Жалбоподателят не се отзовал на подадения сигнал, а ускорил движението си по [улица], бил преследван от полицейския автомобил преминал последователно по [улица], [улица], [улица], [улица], [улица], [улица], [улица], [улица], [улица]и [улица], като впоследствие е спрян и установен от полицейските служители на [улица]до №**. След установяването и спирането на водача, свид. Г. извършил проверка на автомобила, водача обяснил, че не е спрял защото нямал СУМПС, поради което и не искал да бъде проверяван. На Х. бил съставен АУАН за извършено нарушение на чл. 103 от ЗДвП, като в последствие въз основа на акта е издадено НП. За да потвърди НП, съдът е приел, че АУАН и НП са издадени от компетентните длъжностни лица, в сроковете, предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН, и съдържат формалните реквизити, предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Както в АУАН, така и в НП се съдържат обстоятелства и факти, които в достатъчна степен описват вмененото на Х. нарушение както от обективна, така и от субективна страна, посочени са дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма, като е налице пълно единство между фактическо и юридическо обвинение. В тази връзка съдът отхвърлил наведеното в жалбата възражение за неяснота досежно това какви указания не бил изпълнил водача на МПС.

Обжалваното решение на ВРС е валидно, допустимо и правилно, като настоящата инстанция споделя, както възприетата от въззивния съд фактическа обстановка, така и достигнатите от същия правни изводи.

При постановяване на решението, с което е потвърдено НП, районният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуални правила, извършил е цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление, съгласно задължението по чл.312 и чл.313, ал.1 НПК, приложим по препращане от чл.84 ЗАНН. В тази връзка е изследвал дали акта за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на разпоредбите по чл.40 - 43 ЗАНН, дали наказателното постановление съответства на изискванията за съдържанието му по чл.57 ЗАНН и дали наказващият орган при издаване на постановлението е спазил процедурата по чл.52 и сл. от с.з., като е направил законосъобразен извод, че не са допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването на обжалвания акт. Районният съд не е нарушил и процесуалните правила относно събирането на допустимите и относими към спора доказателства, подробно е обсъдил доводите на страните и в частност оплакванията на жалбоподателя. В мотивите към решението е направено подробно изложение на установените от събраните по делото фактически обстоятелства и на следващите от тях правни изводи, възприети и от настоящият съдебен състав, като съобразени с приложимите материалноправни разпоредби. В хода на съдебното производство е установено, че съставителя и свидетеля по АУАН са очевидци на нарушението.

Правилно ВРС е преценил, че в АУАН и НП вмененото във вина на Х. нарушение е индивидуализирано в степен да разбере в какво е обвинен, както и че описанието на нарушението обхваща всички факти, свързани със съставомерните признаци на същото.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства не се установи от обективна и субективна страна жалбоподателят да е изпълнил задължението си по чл.103 от ЗДвП, съгласно която водачът на пътно превозно средство е длъжен при подаден сигнал за спиране от контролните органи да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. Чл.103 от ЗДвП не пояснява понятието „подаден сигнал за спиране“, поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл.170, ал.3 от ЗДвП. Последната разпоредба задължава контролния орган да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина. Униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е извършено нарушение на чл.103 от ЗДвП е необходимо да има своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган; следва да е установено по безспорен начин, че своевременно и ясно подаденият сигнал за спиране е предназначен именно за конкретния водач на ППС и водачът да не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания. Правилно ВРС при оценка на събрания доказателствен материал е приел, че обвинението е доказано по несъмнен начин. От показанията на разпитаните по делото свидетели става ясно, че сигнала е бил подаден в светлата част на денонощието, по начин даващ възможност на водача на МПС да го възприеме, при липса на други МПС в близост. Х. не се е подчинил на сигнала подаден му от контролен орган и е нарушил разпоредбата на чл. 103 от ЗДП. Нещо повече не само, че не е спрял, но е продължил движението си напред, което наложило полицаите с полицейски автомобил, с включен специален режим на движение да го следват по няколко улици. Видно от показанията на разпитаните свидетели, по време на преследването те са се изравнили с автомобила на Х., като единия от полицейските служители казал на Х. да спре, но той отново отказал.

Жалбоподателят е бил "водач" по см. на § 6, т. 25 и "участник в движението" съгл. § 6, т. 28 ДР ЗДвП - установен годен субект на административното нарушение по чл. 103 ЗДвП, който като участник в движението той е имал задължението да съобразява своето поведение с подавани от контролните органи сигнали в обхвата на чл. 170, ал. 3 ЗДвП.

По отношение размера на наложеното наказание, съдът прецени следното: видно от приложената по делото справка за извършени нарушения, Х. има множество издадени НП и фишове за нарушения на ЗДвП, извършеното нарушение не разкрива по-ниска степен на обществена опасност за нарушения от този вид, поради което определените наказания са справедливи и съответстващи на извършеното нарушение.

По изложените съображения, настоящият състав намира, че районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт, който не страда от посочените в касационната жалба пороци и следва да се остави в сила.

При този изход на спора, в полза на ответната страна следва да се присъди претендираното юрисконсулстко възнаграждение, определено по реда на чл. 37, ал. 1 ЗПП, вр. чл. 27е от НЗПП, в размер на 80 (осемдесет) лева.

Воден от горното, и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, вр. чл. 63в от ЗАНН, Трети тричленен състав на Административен съд – Варна,

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 564/13.05.2025 г. по АНД № 20243110204421/2024 г. по описа на ВРС.

ОСЪЖДА В. Н. Х., [ЕГН], да заплати на ОД на МВР – Варна сумата в размер на 80 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.

Решението е окончателно.