РЕШЕНИЕ
№ 440
гр. Кърджалии, 30.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КърджалиИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Росица Петрова
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20255140100402 по описа за 2025 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове по
чл. 431, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от С. Ф. А., ЕГН ********** с
постоянен адрес: **************** чрез Адвокатско Дружество „********“,
представлявано от адв. К. К. Г. - управител, срещу „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
„Студентски“, бул. „Симеоновско шосе“ № 67 А, представлявано от В. В. И. и
В. В. М. в размер на 100 лв. (сто лева), предявен като частичен иск от 9 383 лв.
(девет хиляди триста осемдесет и три лева), за претърпените от ищеца
имуществени вреди в резултат от ПТП, настъпило на 28.08.2023 г., на разклона
до с. Ш. п. изразяващи се в причинени щети на собствения му л.а.
„**********“, модел „*****+“, с peг. № ******, ведно със законната лихва
върху присъденото обезщетение, считано от датата, на която ищецът е
уведомил ответника за настъпилото ПТП - 05.09.2023 г., (по арг. от чл. 429, ал.
3, изр. 2-ро от КЗ), до окончателното й изплащане.
Ищецът заявява, че на 28.08.2023 г. около 12:20 ч. на път III-507, км.
7+600 м., на разклона за с. Ш. п., е настъпило пътнотранспортно
произшествие по вина на водача Х. А. М., който при управление на л.а. марка
„**********“, модел „****“, с peг. № **** със скорост 85.82 км/ч, при
ограничение на скоростта с пътен знак 60 км/ч, ударил първо МПС марка
„****“, модел „****“, с peг. № ****, управлявано от Б. А. Р., което от удара се
завъртяло и реализирало ПТП с МПС марка „**********“, модел „*****+“, с
peг. № ****** управлявано от ищеца С. Ф. А., в резултат което пострадал
ищецът С. Ф. А. и били причинение имуществени вреди на собствения му
автомобил. Сочи, че за пътния инцидент е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица № ********/28.08.2023 г., по описа на ОДМВР-
1
Кърджали, като по случая било образувано ДП № № ***/2023 г., по описа на
РУ-МВР- Кърджали, пр.пр. № ****/2023 г., по описа на РП-Кърджали,
приключило с одоб**** с протокол № **/19.11.2024 г. споразумение но НОХД
№ ***/2024 г., по описа па РС- Кърджали, I състав, с което Х. А. М. е признат
за виновен за причинени по непредпазливост средни телесни повреди на две
лица: С. Ф. А. и М. Л. И., като му е наложено наказание лишаване от свобода
за срок от една година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
срок за срок от три години. Ищецът твърди, че в следствие на така
настъпилото ПТП собственият му автомобил марка „**********“, модел
„*****+“, с peг. № ****** претърпял значителни увреждания и щети
изразяващи се в цялостна деформация на предната част, която по
икономически и целесъобразни причини, реализира критериите на „тотална
щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ. Сочи, че ремонтът на автомобила бил
икономически нецелесъобразен, поради което го предал на лицензиран център
за разкомплектоване на ИУМПС за сумата в размер на 500 лв. Заявява, че след
направено проучване със сходни на ищеца автомобили на българския пазар се
установило, че средната пазарна цена, на която може да се закупи такъв
автомобил, е 9 683 лв. Заявява, че съгласно чл. 18 от Наредбата за излезли от
употреба моторни превозни средства, няма как да бъдат реализирани от
негова страна запазените части от автомобила и следователно не могат да
бъдат приспадани от застрахователното обезщетение. Сочи, че отделно от
това, заплатил и транспортна услуга на фирма „Пума Аутоматив“ ЕООД
сумата от 200 лв. с ДДС за репатриране на лекия си автомобил. Ищецът
заявява, че размерът на дължимото му обезщетение се получава, като от
сумата 9 683 лв., представляваща действителна средна пазарна стойност на
лекия автомобил, се извади сумата от 500 лв., представляваща стойността за
изкупуване на автомобила за скрап и се прибави сума в размер на 200 лв. за
репатриране на автомобила, което прави сума в размер на 9 383 лв.
представляваща действителния размер на вредите причинени на ищеца. Сочи,
че съгласно чл. 386, ал. 2 от КЗ, при настъпване па застрахователно събитие,
застрахователят с длъжен да плати застрахователно обезщетение, което с
равно на размера на действително претърпените вреди, към момента па
настъпване па събитието. Ищецът заявява, че към датата на настъпване на
ПТП, отговорността на виновния водач, управляващ лекия автомобил марка
„**********“, модел „****“, е per. № ****, била застрахована по застраховка
„Гражданска отговорност“, с полица валидна от 02.07.2023 г. до 01.07.2024 г„
сключена е ответника „ЗК Лев Инс“ АД. Сочи, че във връзка е така
настъпилото застрахователно събитие, ищецът подал уведомление до „ЗК Лев
Ине“ АД, по повод на което била образувана преписка по щета №
************, като експерти от ответното дружество извършили оглед на
увредения лек автомобил марка „**********“, модел „***** ****“ с peг. №
******, за което съставили описи по щетата, в които били посочени всички
увредени части, системи и детайли. Заявява, че въпреки, че представил всички
изискани от застрахователя документи, с които е разполагал и било по силите
му и в правомощията си да се снабди с тях, ответното дружество не е
изплатило по доброволен ред на претърпените от него имуществени вреди.
Претендира разноски.
В срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
ответника, който оспорва иска по основание и размер. Прави възражение на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
ищеца. Не оспорва, че претенцията на ищеца за изплащане на застрахователно
2
обезщетение за претърпени от него имуществени вреди, възникнали
вследствие на транспортен инцидент от дата 29.08.2023г. е предявена
извънсъдебно пред ЗК „Лев Ине“ АД, по която е образуана щета №
************. Ответникът заявява, че в предявената претенция за изплащане
на застрахователно обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени
вреди № ********** от дата 14.09.2023г. подробно е описан механизмът на
процесното ПТП, като е посочено, че застрахованото при ответното дружество
МПС „**********”, „****”, с рег.№ **** завивайки на ляво е бил блъснат от
друго МПС, вследствие на удара се завъртял и се блъснал в правилно
движещия се в насрещната лента лек автомобил марка „****”, модел „****”,
както и в лек автомобил марка „**********”, модел „******” управляван от
ищеца С. Ф. А.. Сочи, че според декларирания механизъм на произшествието,
водачът на застрахования при ответното дружество „********** ****“ не е
причинил инцидента поради неправомерно поведение, а е бил изместен от
друг, неизвестен автомобил, като именно този неизвестен автомобил е
първопричината за възникването на ПТП, тъй като след удара
„**************“ е загубил контрол, завъртял се и се блъснал в другите
превозни средства. Ответникът заявява, че при тази последователност на
декларираните събития няма как да бъде ангажирана отговорност на водача на
„********** ****“, тъй като той самият се е оказал в непредвидима ситуация,
която не е можел да предотврати, тъй като движението му е било
възпрепятствано от външна намеса, която е довела до последващите сблъсъци.
Твърди, че при така декларирания механизъм за ПТП отговорността за
инцидента следва да бъде търсена от неизвестния водач, който е напуснал
местопроизшествието, а не от ЗК „Лев Ине” АД в качеството му на
застраховател на лек автомобил марка „**********”, модел „****“, с рег.№
**** и тъй като този неизвестен автомобил не е идентифициран, ответното
дружество не е имало основание да приеме претенцията без допълнителни
документи, които да изяснят всички факти, като затова е било необходимо
представянето на допълнителни доказателства за механизма на
произшествието. Сочи, че във връзка с горното с писмо с изх.№
****/27.09.203г. ищецът е уведомен, че за ЗК „Лев Ине“ АД не е налице
основание да уважи предявената претенция. Заявява, че едва с исковата молба,
по повод на която с образувано настоящото производство, е представен
заверен препис от постигнато споразумение между Районна прокуратура
Кърджали и водача на лек автомобил марка „**********". „****“, с рег.№
**** Х. А. М.. По тези съображения счита, че с поведението си ответното
дружество не е дало повод за завеждане на настоящото производство. Оспорва
механизма на ПТП изложен в исковата молба, като прави възражение за
съпричиняване от страна на ищеца към настъпването на имуществените вреди
поради извършени нарушения на ЗДвП при управление на собствения си лек
автомобил марка „**********“, модел „*****” с рег.№ ******, които са
спомогнали за осъществяване на съприкосновението между управлявания от
него автомобил и лек автомобил „****“, модел „****“ с рег.№ ****,
изразяващи се в движение със скорост над разрешената в района от 60 км/ч,
което не позволило на ищеца да спре напълно или поне значително да намали
скоростта на своя автомобил, така че да избегне удара с навлезлия в неговата
лента, изблъскан от л.а. „**********“ „****“, с рег.№ ****, л.а. „****“, модел
„****“ с рег.№ ****. Твърди, че ако С. Ф. А. беше управлявал автомобила си
със скорост, съобразена с пътната обстановка и ограничението, той би имал
възможност да спре преди навлязлото в неговата лента „**** ****“ и да
3
предотврати удара, като това обстоятелство сочи, че неговото поведение е
било съществен принос за настъпването на произшествието, поради което
претенцията следва да бъде преценена с оглед на този факт. Оспорва изцяло
твърдението, че вследствие на ПТП от дата 28.08.2023г. по лек автомобил
марка „**********“, модел „*****” с рег.№ ******* са възникнали щети по
автомобила, които представляват тотална щета по смисъла на Кодекса за
застраховането. Сочи, че съгласно императивната разпоредба на чл. 390, ал. 1
от Кодекса за застраховането, преди изплащане на обезщетение, определено,
като тотална щета на МПС, застрахователят изисква от потребителя на
застрахователна услуга удостоверение от компетентните регистрационни
органи за прекратяване на регистрацията па МПС, в което е отбелязано, че
прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална щета. Заявява,
че по образуваната ликвидационна преписка, както и сред приложените към
исковата молба доказателства липсва Удостоверение от компетентните
регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на МПС, в което е
отбелязано, че прекратяването на регистрацията е поради настъпила тотална
щета, както и перфорирано свидетелство за регистрация част I на процесиия
автомобил, на което е отбелязано чрез надпис „Прекратена регистрация -
тотална щета“, че основанието за прекратяване на регистрацията е именно
настъпилата тотална щета на автомобила. Сочи, че в представеното по делото
свидетелство за регистрация част I-ва такова отбелязване липсва, като е
отбелязано, че регистрацията е прекратена на друго основание - „частен
имот”, от което става ясно, че ищецът не е изпълнил императивната норма на
чл. 390, ал. 1 от КЗ и исковата претенция не следва да бъде уважена. Оспорва
размера на исковата от 9 383 /девет хиляди триста осемдесет и три лева/
предвид стойността на запазените части на процесното МПС и средната
пазарна стойност на същото, като счита, че същият е предявен в завишен
размер и не отговаря на действително претърпените вреди. Оспорва изцяло
исковете за присъждане па лихви по претенцията за имуществени вреди, като
неоснователна, по съображенията за неоснователност на главните искове, по
съображенията за липса на повод за завеждане на настоящото производство,
както и предвид липсата на дерегистрация на процесния автомобил на
основание „тотална щета“.
В съдебно заседание ищецът не се явява. Процесуалният представител
на ищеца е депозирал молба, с която моли да се даде ход на делото. Заявява, че
поддържа исковата молба, че е запозната със заключението по назначената
съдебно-автотехническа експертиза и не възразява да бъде приета, няма
въпроси към вещото лице, няма други доказателствени искания и не сочи
нови доказателства. Моли искът да бъде уважен в пълен размер, включително
и подадената молба за изменение на иска на основание чл. 214 от ГПК.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на
възнаграждението на ответната страна. Представя списък с разноски и
доказателства към него. Ответникът не се явява и не изпраща представител. С
молба с вх.№ *****/11.09.2025г. процесуалния представител на ищеца адв. М.
Х. на основание чл.214 от ГПК заявява, че изменя размера на предявения иск
чрез неговото увеличение до сума в размер на 5789 лева, която обосновава със
заключението на вещото лице по назначената съдебно-автотехническа
експертиза, което е определило средна пазарна стойност на увреденото МПС
към момента на настъпване на събитието в размер на 6097 лв., стойността на
изкупуване за скрап в размер на 508 лв., както и 200 лв. за репатриране на
автомобила, като изменя петитума по отношение на размера на сумата, която
4
моли да бъде считана за предявена в размер на 5789лв., представляващо
обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди, ведно със
законната лихва върху присъденото обезщетение, считано от датата, на която
ищеца е уведомил ответника за настъпилото ПТП - 05.09.2023г. до
окончателното й изплащане. С протоколно определение съдът допусна на
основание чл. 214, ал. 1 от ГПК изменение на иска, като същият се счита за
предявен за сума в размер на 5789 лева, съгласно докладваната по-горе молба
в тази връзка. Ответникът„ЗК ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК ********* се представлява
от юрк. П., който моли за отхвърляне на исковата претенция, прави
възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, моли
за присъждане на направените разноски, за което представя списък с разноски
по чл.80 от ГПК, както и за срок за представяне на писмена защита. В
представения срок не е депозирана писмена защита.
Съдът, като взе предвид подадената искова молба и предявения с нея
иск, съобразявайки събраните по делото доказателства, основавайки се на
релевантните правни норми и вътрешното си убеждение, намира следното:
Налице е и въведената с новия КЗ (обн. ДВ, бр. 102 от 29 декември
2015г., в сила от 1 януари 2016г.) абсолютна процесуална предпоставка за
предявяване на прекия иск срещу застрахователя на деликвента по
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите съгласно чл. 498,
ал. 3, вр. чл. 432, ал.1 КЗ - отправянето на писмена застрахователна претенция
спрямо застрахователя по реда на чл. 380 КЗ. В случая е безспорно, че
претенцията на ищеца за изплащане на застрахователно обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди, възникнали вследствие на
транспортен инцидент от дата 29.08.2023 г. е предявена извънсъдебно пред ЗК
„Лев Ине“ АД, по която е образуана щета № ************. Видно от
представения и неоспорен от страните опис-заключение по щета №
************ огледът на л.а. „**********“, модел „***** ****“ с peг. №
****** е извършен на 05.09.2023 г. Съгласно разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ
увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска
обезщетението пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска
отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.
С Определение № *** от 22.05.2025 г., в което е обиктиварн проект за
доклад по делото, приет за окончателен с оглед липсата на възражения от
страните, съдът е приел за безспорни ненуждаещи се от доказване на следните
факти и обстоятелства: Наличието на валидна застраховка „Гражданска
отговорност“ към датата на ПТП с полица № ************, сключена по
отношение на лек автомобил марка „**********”, модел „****”, с рег.№ ****,
както и че ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно
обезщетение по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ.
Увредените части, системи и детайли на л.а. „**********“, модел
„******“, с peг. № ****** собственост ищеца С. Ф. А. описани в опис-
заключение по щета № ************ по описа на „ЗК ЛЕВ ИНС“ АД.
Настъпването на пътнотранспортното произшествие на 28.03.2023 г. на
път III-507, км. 7+600 м., на разклона за с. Ш. п., по вина на водача на лекия
автомобил марка „**********” модел „****”, с рег.№ **** Х. А. М. при
механизъм, както е посочен в одоб****то споразумение по НОХД № 901/2024
г. по описа на РС-Кърджали, а именно: На 28.08.2023 г. на път III – 507 км., км.
7+600, в землището на гр.Кърджали, при управление на моторно превозно
5
средство - лек автомобил, марка “**********“, модел „****“, с рeг. № **** е
нарушил правилата за движение, а именно: чл.20, ал.1 от ЗДвП: “Водачите са
длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
управляват“, като не е контролирал непрекъснато управляваното от него
пътно превозно средство - лек автомобил, марка „**********“, модел „****“ с
рeг. № **** и чл.21, ал.2, във вр. с ал.1 от ЗДвП: „Когато стойността на
скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от посочената в ал. 1,
това се сигнализира с пътен знак. При избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в km/h - за пътно превозно средство от категория „В“ –
90 km/h извън населено място“, като при ограничение на скоростта с пътен
знак 60 km/h се е движил със скорост от 85,82 km/h и по непредпазливост е
причинил средни телесни повреди на две лица: на С. Ф. А. от **********,
изразяваща се в счупване на лявата ключица, довело до трайно затрудняване
на движението на лявата ръка за около един и половина – два месеца, при
обичаен ход на оздравителния процес и на М. Л. И. от **********, изразяваща
се в счупване на деснителъчева и лакътна кост в долния им край, довело до
трайно затрудняване на движението на дясната ръка за повече от един месец,
като от деянието са настъпили средни телесни повреди на повече от едно лице
– престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“, във връзка с ал. 1, б. „б“, във вр. с чл.
342, ал. 1 от НК.
На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния
съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските
последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата
противоправност и виновността на дееца. В случая с одоб**** с протокол №
**/19.11.2024 г. споразумение но НОХД № ***/2024 г., по описа па РС-
Кърджали, I състав, Х. А. М. е признат за виновен за причинени по
непредпазливост средни телесни повреди на две лица: С. Ф. А. и М. Л. И.,
като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година,
което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. Това
обуславя извода, че виновен за процесното ПТП е водачът на лек автомобил
марка „**********” „****”, с рег.№ **** Х. А. М.. Отговорността на
застрахователя е обусловена от отговорността на застрахования деликвент,
като застрахователят дължи обезщетение за вредите, доколкото
застрахованият е отговорен спрямо увреденото лице за възстановяването им.
Съгласно ТР № 5 от 05.04.2006 г. по т. д. № 5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на
ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с присъда, споразумение или с
решение за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на
административно наказание, актовете на наказателния съд, съгласно чл. 413 от
НПК и чл. 300 от ГПК са задължителни за гражданския съд, който разглежда
гражданските последици от деянието относно това, дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Следователно, в
гражданския процес е изключена свободната преценка относно
осъществяването или неосъществяването на фактите, които съставляват
престъпния състав, който е установен с влязла в сила присъда, респективно
споразумение или решение.
По смисъла на чл. 477 от КЗ, задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите покрива отговорността на застрахованите за
причинените от тях на трети лица неимуществени и имуществени вреди,
свързани с притежаването и използването на моторно превозно средство, за
които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
6
законодателството на страната, в която е настъпила вредата, а съгласно чл. 432
ал. 1 от КЗ, увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право
да иска обезщетението пряко от застрахователя. Не се пори по делото, че
ищецът е предявил претенция за изплащане на застрахователно обезщетение
по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ за претърпени от него имуществени вреди,
възникнали вследствие на транспортен инцидент от дата 29.08.2023 г., по
която е образуана щета № ************.
В приетия за окончателен доклад по делото съдът е разпределил
доказателствената тежест между страните, като предвид приетите за
безспорни факти и обстоятелства по делото ищецът следва да докаже
размерът на своите вреди, а ответникът възражението си за съпричиняване от
страна на ищеца към настъпването на имуществените вреди поради
извършени нарушения на ЗДвП при управление на собствения си лек
автомобил марка „**********“, модел „*****” с рег.№ *********, изразяващи
се в движение със скорост над разрешената в района от 60 км/ч, което не
позволило на ищеца да спре напълно или поне значително да намали
скоростта на своя автомобил, така че да избегне удара с навлезлия в неговата
лента, изблъскан от л.а. „**********“ „****“, с рег.№ ****, л.а. „****“, модел
„****“ с рег.№ ****, за които факти и обстоятелства е допусната и приета по
делото САТЕ. Съдът кредитира експертното заключение, тъй като намира
извършената САТЕ за обективна, обоснована и компетентно изготвена от
вещото лице. Експертът е изследвал пълно и задълбочено представените по
делото доказателства и е отговорил изцяло на поставените задачи.
От заключението на вещото лице безспорно се установява, че е налице
пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между настъпилото ПТП
на 29.08.2023 г. и причинените имуществени вреди по автомобила на ищеца.
Съгласно чл. 432 от КЗ и предвид трайната практика на ВКС
обективирана в решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, I т.
о.; решение № 109/14.11.2011 г. по т. д. № 870/2010 г. на ВКС, т. о.; решение №
79/2009 г. по т. д. № 156/2009 г. на ВКС, т. о. и решение № 165/24.09.2013 г. по
т. д. № 469/2012 г. на ВКС, т. о., при съдебно предявена претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи
застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към
момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Обезщетението не може да надвишава действителната (при
пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на
застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество,
съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия
вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж
и други, без прилагане на обезценка. Съгласно заключението на вещото лице
по поставените от ответника въпроси средната пазарна стойност на л.а.
„**********“, модел „*****“, с peг. № ****** към датата на ПТП – 28.03.2023
г. възлиза на 6 097 лева, а стойността на разходите необходими за отстраняване
на уврежданията по л.а.„**********“, модел „*****“, с peг. № ******,
възникнали в следствие на процесното ПТП, изчислена по средни пазарни
цени към датата на ПТП със средни пазарни стойности на алтернативни части
е 6 082, 54 лева. Вещото лице е посочило, че увредените части за л.а.
„**********“, модел „*****“, с peг. № ****** са посочени най-общо в
констативния протокол за ПТП с пострадали, който не е оспорен от страните и
7
подробно маркирани в опис-заключение по щета № ************ извършен
от представители на ответника в присъствието на собственика, който опис на
увредени части, системи и детайли на л.а. „**********“, модел „*****+“, с
peг. № ******, е приет за безспорен. Съгласно заключението на вещото лице
съдът намира, че е икономически не целесъобразно автомобилът на ищеца да
бъде ремонтиран, т.е. налице е тотална щета. Съгласно чл. 380, ал. 2 от КЗ
тотална щета на моторно превозно средство е увреждане, при което
стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. В случая е налице стойността на разходите за
необходимия ремонт надвишава 70 на сто от действителната му стойност.
Изводът дали е налице тотална щета или не е правен, а не експертен и се
базира на заключенията на вещото лице за стойността на разходите за
необходимия ремонт и за действителната му стойност. В настоящия случай,
възражението на ответника е, че не е представено удостоверение от
компетентните регистрационни органи за прекратяване на регистрацията на
моторното превозно средство, в което е отбелязано, че прекратяването на
регистрацията е поради настъпилата тотална щета съгласно разпоредбата на
чл. 390, ал. 1 от КЗ. В чл. 18а, ал. 2 във вр. с ал. 1 от Наредба № I-45 от
24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в
движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на
регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и
реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, е
предвидено, че за прекратяване регистрацията на МПС е необходимо
собственикът да представи един от посочените документи, като в чл. 18а, ал.
2, т. 4 е посочена декларация по образец за съхраняване в частен имот, при
което част първа и част втора на свидетелството за регистрация се отбелязват
като невалидни чрез перфориране и надпис „Прекратена регистрация – частен
имот“, както в настоящия случай. Неизпълнението на задължението по чл.
390, ал. 1 КЗ, за представяне на доказателство за прекратяване регистрацията
на увреденото МПС не е пречка за заплащане на такова обезщетение, а само
условие за началния срок на забавата на застрахователя, не и за заплащането
на главницата, в какъвто смисъл е и задължителната съдебна практика
/решение №44 от 02.06.2015 г. на ВКС по търг. дело № 775/2014 г. 1-во т. о. на
ТК, Решение № 59 от 12.06.2015 г. на ВКС по търг. дело № 1256/2014 г., 11-ро
т. о. на ТК и др./. В случай, че регистрацията на МПС не е прекратена до
приключване на съдебното производство пред инстанциите по същество или
не са представени доказателства за това, както е в настоящия случай, то и
осъдителният диспозитив в частта за обезщетението за забава би следвало да е
съобразен с този факт. В аспекта на посочените норми, собственикът на
увредено при условията на тотална щета МПС не би могъл да реализира
автомобила на свободния пазар, а само чрез продажба за разкоплектоване, за
да получи застрахователно обезщетение при условията на чл. 390 КЗ.
Съответно от стойността на тоталната щета следва да се приспадне
стойността, получена от увредения при продажбата на скрап, а не друга
стойност. Приспадането на стойността на запазените части при определяне на
застрахователно обезщетение за тотална щета е израз на принципа за
недопускане на неоснователно обогатяване. В случая вещото лице по
приетата САТЕ е дало заключение, че при продажбата на л.а.„**********“,
модел „*****“, с peг. № ****** на скрап от него биха се получили приходи на
стойност 508 лева. При определяне на обезщетението, съдът следва да вземе
предвид пазарната стойност на автомобила, която съобразно САТЕ възлиза на
8
сумата на 6 097 лева, от която да се приспадане сумата от 508 лева,
представляваща стойността на останките на автомобила след изкупуването му
за скрап. Ответното дружество не оспорило, че ищецът е претърпял
имуществени вреди в размер на 200 лв. за репатриране на автомобила му,
поради което следва да бъдат уважени. В тази връзка е представена фактура №
******** от 29.08.2023 г. и касов бон към нея с посочване на наименованието
на услугата, стойността и начинът на плащане. С оглед на изложеното се явява
доказано по основание и размер, съгласно допуснатото изменение на иска по
чл. 214 от ГПК, претендираното от ищеца обезщетение за причинените на
собствения му л.а.„**********“, модел „*****“, с peг. № ****** имуществени
вреди.
Съдът намира за недоказано, респ. неоснователно направеното от
ответното дружество възражение за съпричиняване от страна на ищеца към
настъпването на имуществените вреди поради извършени нарушения на ЗДвП
при управление на собствения си лек автомобил марка „**********“, модел
„*****” с рег.№ *********, изразяващи се в движение със скорост над
разрешената в района от 60 км/ч, което не позволило на ищеца да спре
напълно или поне значително да намали скоростта на своя автомобил, така че
да избегне удара с навлезлия в неговата лента, изблъскан от л.а. „**********“
„****“, с рег.№ ****, л.а. „****“, модел „****“ с рег.№ ****. Следва да се
съобрази, че релевантен за съпричиняване на вредата от страна на увредения е
само онзи конкретно установен принос на последния, без който не би се
стигнало, наред с проявеното от виновния за непозволеното увреждане,
неправомерно поведение вредоносен резултат. Поради това не всяко
поведение на пострадА.я, действие или бездействие, дори и когато не
съответства на предписаното от закона, може да бъде определено като
съпричиняващо вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а само това, чието
конкретно проявление се явява пряка и непосредствена причина за
произлезлите вреди. Вещото лице дава заключение, че скоростта, с която се
движил л.а. „**********“, модел „*****” с рег.№ ********* непосредствено
преди настъпването на удара с л.а. „****“, модел „****“ с рег.№ **** е 88,78
км/ч. При движение със скорост от 60 км/ч минималната спирачна дистанция
на л.а. „**********“, модел „*****” с рег.№ ********* би била 41,04 м., като
при движение с по-голяма скорост по-голяма ще бъде и минималната
спирачна дистанция. Вещото лице заключава, че разстоянието между л.а.
„**********“, модел „*****” с рег.№ ********* и л.а. „****“, модел „****“ с
рег.№ ****, когато последният започва да навлиза в насрещната лента, т.е.
когато за ищеца възниква опасността, е 15,99 метра, което обосновава
заключението на вещото лице, че и при движение на л.а. „**********“, модел
„*****” с рег.№ ********* с разрешената скорост от 60 км/ч ударът с л.а.
„****“, модел „****“ с рег.№ **** е непредотвратим, тъй като последният е
попадал в опасната му зона за спиране. По делото са разпитани като свидетели
и водачите на л.а. „**********“ „****“, с рег.№ **** и на л.а. „****“, модел
„****“ с рег.№ **** Х. А. М. и Б. Р., на които бяха поставени въпросите на
ответника в молба от 18.06.2025 г. свидетелят Р. заявява, че няма конкретен
спомен за механизма на произшествието. Описва състоянието на пътната
настилка като добро. Посочва, че времето е било сухо и слънчево, видимостта
добра, както и че преди разклона и в двете посоки на движение има знак за
ограничение на скоростта от 60 км/ч. Предприел маневра завой на ляво, при
което изчакал насрещно движещите се автомобили да преминат след, което
няма спомени. Свидетелят М. заявява, че било слънчево, видимостта добра,
9
пътната настилка е била в добро състояние, както и че преди разклона и в
двете посоки на движение има знак за ограничение на скоростта от 60 км/ч.
свидетелят описва подробно механизма на ПТП така както е посочен в
протокол № **/19.11.2024 г., с който е одоб**** споразумение но НОХД №
***/2024 г., по описа па РС- Кърджали, I състав. Съвкупният анализ на
събраният по делото доказателствен материал, не води до извода за наличие
на противоправно действие или бездействие от страна на водача на л.а.
„**********“, модел „*****“, с peг. № ******, в резултат на което може да се
ангажира отговорността му, респективно да е налице съпричиняване при
осъществяване на ПТП. Следва да е посочи, че при установена съпричастност
на ищеца в ПТП същият би следвало да отговаря при условията на независимо
съизвършителство в наказателното производство наред с признатия за
виновен водач.
Не се пори по делото, че ищецът е предявил претенция за изплащане на
застрахователно обезщетение по реда на чл. 380, ал. 1 КЗ за претърпени от
него имуществени вреди, възникнали вследствие на транспортен инцидент от
дата 29.08.2023 г., по която е образуана щета № ************. Съгласно чл.
429, ал. 3, от КЗ лихвите за забава на застрахования по ал. 2, т. 2, за които той
отговаря пред увреденото лице, се плащат от застрахователя само в рамките на
застрахователната сума (лимита на отговорност), като в този случай от
застрахователя се плащат само лихвите за забава, дължими от застрахования,
считано от датата на уведомяването от застрахования за настъпването на
застрахователното събитие по реда на чл. 430, ал. 1, т. 2 или от датата на
уведомяване или на предявяване на застрахователна претенция от увреденото
лице, която от датите е най-ранна. Видно от представения и неоспорен от
страните опис-заключение по щета № ************ огледът на л.а.
„**********“, модел „***** ****“ с peг. № ****** е извършен на 05.09.2023
г., от която дата следва да се счита уведомен ответникът от ищеца, поради
което би следвало да се дължи законната лихва върху присъденото
обезщетение, считано от датата, на която ищецът е уведомил ответника за
настъпилото ПТП - 05.09.2023 г., (по арг. от чл. 429, ал. 3, изр. 2-ро от КЗ), до
окончателното й изплащане. В случая обаче, предвид заключението на
приетата САТЕ не е изпълнено задължението по чл. 390, ал. 1 КЗ за
представяне на доказателство за прекратяване регистрацията на увреденото
МПС, което не е пречка за заплащане на такова обезщетение, а само условие
за началния срок на забавата на застрахователя, поради което лихвата следва
да се дължи от датата, на която бъде представено на застрахователя
доказателства за прекратяване на регистрацията на автомобила поради
настъпила тотална щета до окончателното изплащане на сумата, като бъде
отхвърлено искането за присъждане на законна лихва върху главницата,
считано от считано от 05.09.2023 г. - датата на предявяване на
застрахователната претенция от увреденото лице пред застрахователя до
окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има само ищецът на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК. На основание чл. 83, ал. 1, т. 4 ГПК такси и
разноски по производството на делата не се внасят от ищеца - по искове за
вреди от непозволено увреждане от престъпление, за което има влязла в сила
присъда. На основание чл. 300 от ГПК влязлата в сила присъда на
наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда
10
гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено
деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. В случая е
одоб**** с протокол № **/19.11.2024 г. споразумение но НОХД № ***/2024 г.,
по описа на РС- Кърджали, I състав, с което застрахованият при ответника
водач Х. А. М. е признат за виновен и му е наложено наказание лишаване от
свобода за срок от една година, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е
отложено за срок за срок от три години. На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
когато делото е решено в полза на лице, освободено от държавна такса или от
разноски по производството, осъденото лице е длъжно да заплати всички
дължащи се такси и разноски, като съответните суми се присъждат в полза на
съда. В случая ответникът следва да бъде осъден заплати държавна такса в
размер на 231,56 лева съобразно уважения размер на иска по сметка на РС-
Кърджали. По отношение на претенцията за адвокатско възнаграждение по чл.
38, ал. 1, т. 2 от ЗА съдът следва да определи същото в минимален размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за възнагражденията
за адвокатска работа съобразно уважения размер на исковата претенция, което
обуславя възнаграждение в размер на 1054,68 лева с ДДС (878,9 лева без ДДС)
за оказано безплатно процесуално представителство и защита на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45, ал 1 от ЗЗД
„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А,
представлявано от В. В. И., В. В. М. и В. А. В. ДА ЗАПЛАТИ на С. Ф. А., ЕГН
********** с постоянен адрес: **************** чрез Адвокатско Дружество
„********“, представлявано от адв. К. К. Г. - управител, сума в размер на
5789 (пет хиляди седемстотиносемдесет и девет) лева представляваща
обезщетение за причинените имуществени вреди в резултат на настъпило на
28.08.2023 г. г. застрахователно събитие – ПТП по вина на Х. А. М., чиято
гражданска отговорност, като автомобилист за вреди, причинени при
управлението на л.а. марка „**********“, модел „****“, с peг. № ****, към
посочената дата, е бил застрахован при ответника, при което ПТП е уреден
собствения на ищеца л.а. „**********“, модел „*****“, с peг. № ******, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от датата на която бъде
представено на застрахователя доказателства за прекратяване на
регистрацията на автомобила поради настъпила тотална щета до
окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ искането за
присъждане на законна лихва върху главницата, считано от считано от
05.09.2023 г. - датата на предявяване на застрахователната претенция от
увреденото лице пред застрахователя до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. В. И., В. В.
М. и В. А. В. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС-Кърджали държавна такса в
размер на 231,56 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК „Застрахователна
компания Лев Инс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
11
гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, представлявано от В. В. И., В. В.
М. и В. А. В. ДА ЗАПЛАТИ на Адвокатско Дружество „********“,
представлявано от адв. К. К. Г. - управител адвокатско възнаграждение за
безплатно оказано адвокатско представителство и защита на ищеца в
производството по делото по чл. 38, ал. 2 във вр. с чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА в
размер на 1054,68 лева с ДДС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджалии: _______________________
12