Решение по адм. дело №224/2025 на Административен съд - Перник

Производството е с правно основание чл.128а от АПК, вр. с чл.128, ал.1, т.8 от АПК.

Образувано е по искова молба на Д. В. В. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], подадена чрез адвокат Е. Й. от АК - [област] със съдебен адрес [населено място], [улица], с искане за обявяване на нищожност на съдебно Решение № 4232 от 06.12.2024 г., постановено по КАНД № 1343/2024 г. по описа на Административен съд - [област].

Първоначално производството е било образувано пред Административен съд – [област], но с Определение № 1671 от 01.04.2025 г., постановено по административно дело № 534/2025 г., по описа на Административен съд – [област], делото е прекратено и изпратено по подсъдност на Административен съд – [област], където поради отвод на всички съдии, с Определение № 4595 от 02.05.2025 г., постановено по административно дело № 4344/2025 г. по описа на Върховен административен съд, исковата молба е изпратена за разглеждане от Административен съд – Перник.

В исковата молба се излагат съображения, които според ищеца обосновават нищожност на съдебния акт. Твърди се, че в процесното съдебно решение мотивите са разбираеми и не си противоречат, поради което волята на съда остава напълно неясна.? Посочено е, че от една страна съдът е приел, че КАНД 194/2024 г. по описа на Административен съд – [област] правилно е следвало да бъде отложено поради служебна ангажираност на процесуалния представител на ответника по касационната жалба, пред Административен съд – Перник, в качеството му на пълномощник, а от друга страна е приел, че при направено ново искане за отлагане на делото, отново поради служебна ангажираност на пълномощника, но този път пред Апелативен съд – [област], в качеството му на служебен защитник същото е било повторно и неправилно е прието, че е налице идентична с посочената в предишната молба причина, тъй като ставало въпрос за различни по вид дела, различни съдилища, различни страни и различни процесуални качества на процесуалния представител. При тези доводи се иска от настоящата инстанция да бъде провъзгласена нищожността на Решение № 4232 от 06.12.2024 г., постановено по КАНД № 1343/2024 г. по описа на Административен съд - [област]. Претендира се присъждане на сторените разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, ищецът не се явява и не се представлява. С молба вх. № 2833/13.11.2025 г., пълномощникът на ищеца – адв. Й. заявява, че поради неотложни служебни ангажименти не може да присъства, моли да се даде ход на делото и поддържа исковата молба по изложените в същата съображения. Претендира разноски.

Ответникът по иска – началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – [област], не се явява и не изпраща представител.

В проведеното съдебно заседание, представителят на Окръжна прокуратура - Перник прави заключение за допустимост на иска, но счита, че не са налице основанията за прогласяване на нищожност на съдебното решение.

Административен съд - Перник, като обсъди релевираните в исковата молба основания, доводите на страните, прецени събраните по делото относими доказателства и разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна в хронологична последователност следното:

С Решение № 37/21.02.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 574/2023 г. по описа на Районен съд – [област] е отменено НП № 23-1139-001330/02.06.2023 г. на Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – [област], с което на Д. В. В. с адрес: [населено място], [улица], за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП, са наложени кумулативно административни наказания "глоба" в размер на 800 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за срок от 3 (три) месеца.

С Решение № 1250/26.06.2024 г., постановено по к.н.а.х.д. № 194/2024 г. по описа на Административен съд – [област] решението на РС – [област] е отменено и вместо него е постановено друго, с което НП № 23-1139-001330/02.06.2023 г. на Началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР – [област], е потвърдено.

По повод на подадено искане от Д. В. В. с постоянен адрес в [населено място], [улица], чрез представител по пълномощие – адв. Е. Й. от Адвокатска колегия – [област] за възобновяване на производството по АНД № 574/2023 год. по описа на Районен съд – [област], по описа на Административен съд – [област] е образувано КАНД № 420/2024 г. Поради невъзможност от сформиране на състав с Определение № 1546/16.09.2024 год., постановено по КАНД № 420/2024 год., състав на Административен съд – [област] е прекратил производството по делото и е изпратил същото на Върховен административен съд за определяне на друг равен по степен административен съд, който да се произнесе по искането. С Определение № 10802 от 11.10.2024 г., постановено по административно дело № 9321/2024 г. по описа на Върховен административен съд, производството по КАНД № 420/2024 г. по описа на Административен съд – [област] е изпратено за разглеждане на Административен съд – [област].

Във връзка с горното пред Административен съд – [област] е образувано КАНД 1343/2024 г. по искане на Д. В. В. със съдебен адрес [населено място], [улица]подадено чрез адвокат Е. Й. от АК – [област], за възобновяване на основание чл. 70, ал. 2, т. 7 от ЗАНН на административнонаказателното производство по н.а.х.д. № 574/2023 г. по описа на Районен съд - [област], по което е постановено Решение № 37/21.02.2024 г., постановено по к.н.а.х.д. № 194/2024 г. по описа на Административен съд – [област]. В искането били изложени твърдения за наличието на основания за възобновяване на производството пред Районен съд – [област], образувано по жалба против НП № 23-1139-001330/02.06.2023 г., поради допуснато съществено нарушение на процесуалните правила - нарушителят е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани.

С постановено Решение № 4232 от 06.12.2024 г., по делото, съставът е оставил без уважение искането на В. за възобновяване на административнонаказателното производство по н.а.х.д. № 574/2023 г. по описа на Районен съд – [област]. Решението като окончателно на основание чл. 73, ал. 5 от ЗАНН е влязло в законна сила на 06.12.2024 г.

При така приетото за установено от фактическа страна, съдът обуславя следните правни изводи:

Искът за прогласяване на нищожност на съдебното решение е установителен и може да бъде предявен безсрочно, съгласно разпоредбата на чл. 128а от АПК. В случая искът е за прогласяване нищожност на съдебен акт, който е влязъл в законна сила и се ползва със сила на присъдено нещо. Следователно, липсват отрицателни предпоставки за предявяване на подобна претенция от надлежно легитимирана страна, поради което искът е процесуално допустим.

Разгледан по същество, искът е неоснователен, по следните съображения:

При преценката на основателността на иска по чл. 128а от АПК, съдът следва да се ръководи единствено от критериите за нищожност на съдебните актове, за да не излезе извън следващите се от чл. 128а от АПК параметри на дължимата проверка. При това, тъй като става въпрос за исково съдебно производство, в което предвид диспозитивното начало предметът на делото се определя изцяло от ищеца с очертаването на спорното право, чрез основанието и петитума на иска му, при проверката съдът е обвързан изцяло от заявените в исковата молба основания за нищожност на решението и преценява наличието на този порок именно при тяхното изследване и съобразяване. Ищецът мотивира искането си за обявяване на нищожност с твърдения за неясна воля на съда.

Изложените от ищеца фактически и правни доводи, като заявени с исковата молба основания за атакуване на постановеното съдебно решение, по естеството си не са такива, че да обосноват нищожността му. Нищожен би бил онзи съдебен акт, който е постановен от незаконен съдебен състав; при постановяването на който не е спазена изискуемата от закона писмена форма; който не е подписан от болшинството от членовете на съдебния състав; съдържанието на който в диспозитивната му част е неразбираемо до степен, че да не може този порок да се отстрани по пътя на тълкуването; който е постановен извън пределите на правораздавателната власт на съда, тъй като е срещу лица, неподчинени на юрисдикцията на българската държава. Тоест, става въпрос все за пороци, които по естеството си са толкова сериозни и нетърпими, че е обективно невъзможно при тяхното допускане съдебният акт да произведе правното действие, към което е насочен. Тези пороци, като основания за нищожност на съдебните актове са приети и от ВКС в Тълкувателно решение № 1/10.02.2012 година по тълкувателно дело № 1/2011 година на ВКС.

Решението, предмет на съдебна проверка в настоящото съдебно производство е в нормативно установената писмена форма, с необходимото съдържание за този вид съдебен акт и обективираната в него воля на съда е напълно ясна и разбираема. Решението съдържа датата и мястото на постановяването му, посочване на съда, имената на съдиите, номера на делото, по което се постановява, вида на производството, по което се постановява, страната, подала иска и инициирала производството, насрещната страна по това производство, както и това, че актът не подлежи на обжалване. В обстоятелствената част на решението са изложени мотиви, в които са посочени исканията и становищата на страните, фактите по делото във връзка с тях и с конкретното производство и правните изводи на съда, като актът съдържа точен и ясен диспозитив и подпис на съдиите, постановили същия.

Нарушаването на правото на защита не представлява порок на съдебния акт, който може да обоснове нищожност на същия. Същото би представлявало основание за отмяна на съдебното решение, ако отговаря на критериите по чл. 239, т. 5 от АПК, но в случая не са изтъкнати подобни доводи.

След като не се установяват изключително тежки пороци свързани с функционирането на съда, с овластяване да разрешава съдебни спорове, с формата на съдебното решение или изразената воля, липсват основания за обявяване на нищожността на съдебния акт.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че Решение № 4232 от 06.12.2024 г., постановено по КАНД № 1343/2024 г. по описа на Административен съд – [област] е валиден акт, а подадената искова молба за прогласяване нищожността на това решение е неоснователна и като такава, следва да бъде отхвърлена.

Относно разноските:

С оглед изхода на настоящото производство искането за присъждане на разноски в полза на ищеца е неоснователно и не следва да се уважава.

Мотивиран от изложеното, настоящият състав при Административен съд – Перник

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ исковата молба на Д. В. В. с [ЕГН], с постоянен адрес [населено място], [улица], с която се иска да бъде прогласена нищожността на Решение № 4232 от 06.12.2024 г., постановено по КАНД № 1343/2024 г. по описа на Административен съд – [област], като неоснователена.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14- дневен срок от съобщаването му.