№ 250
гр. П., 21.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Андроника Ил. Ризова -
Ръжданова
при участието на секретаря Людмила Маламова
като разгледа докладваното от Андроника Ил. Ризова - Ръжданова
Административно наказателно дело № 20231230200275 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на "Л-БГ"ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес
на управление – /населено място/, представлявано от управителя Л.Г., против
Наказателно постановление № 42-0004581 от 16.12.2022 г., издадено от
Директора на РД "Автомобилна администрация" – С., с което на дружеството-
жалбоподател за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр. последно от ЗАвПр, във
връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, на основание чл.
96г, ал. 1, предл. 2 е наложено наказание „Имуществена санкция“ в размер на
3 000 /три хиляди/ лева.
Дружеството-жалбоподател оспорва НП, счита същото за неправилно и
незаконосъобразно. Излага подробни съображения в тази насока. В съдебно
заседание се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който навежда
доводи за това и моли съда да отмени Наказателното постановление.
Претендират се съдебни разноски.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и не
изпраща представител. В съпроводителното писмо с
административнонаказателната преписка, прави възражение за прекомерност
на претендирания по делото адвокатски хонорар, в случай, че същата
1
надвишава размера, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Териториално отделение – П., към Районна прокуратура – Б., редовно
уведомени, не изпращат представител.
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок, срещу подлежащ на
съдебен контрол акт, поради което е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество,
същата е ОСНОВАТЕЛНА.
След преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна
следното:
На 18.11.2022 г. около 15:00 ч. в сградата на ОО „АА“ гр. Б., при
извършване на комплексна проверка на дружеството-жалбоподател,
притежаващ лиценз на ЕО с рег. № 3190/11.09.2014 г., е установено, че на
14.01.2022 г. в /населено място/, дружеството-превозвач е допуснало водача
Д.С.Б. да управлява МПС „Ивеко“ с рег.№ ***, като е осъществил
международен превоз на товар срещу заплащане с водач, който не отговаря на
изискването за психологическа годност за превоз на товари. Превозът е
извършен с товарителница CMR с натоварване в Германия на 14.01.2022 г. и
разтоварване Тунис.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен при
комплексна проверка и след направена справка в база данни от регистъра на
психологическите изследвания.
С оглед така установените обстоятелства, св. Г. Г. - инспектор в РД
"Автомобилна администрация" – С., съставил на дружеството АУАН №
331818/18.11.2022 г. за нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. последно от ЗАвПр,
във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ. Актът бил
връчен на 22.11.2023 г. на упълномощен представител на дружеството – В.Д.,
като в него в графа „Възражения“ не са отразени такива, както и в
регламентирания с чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок.
Въз основа на акта, Директорът на РД "Автомобилна администрация" –
С., издал Наказателно постановление № 42 - 0004581 от 16.12.2022 г., с което
за нарушение на чл. 7а, ал. 2, предл. последно от ЗАвПр, във връзка с чл. 8,
ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на МТ, наложил на дружеството-
2
жалбоподател наказание „имуществена санкция“ в размер на 3 000 лева, на
основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 от ЗАвПР, което е връчено лично на
управителя на дружеството на 17.02.2023 г.
Съдът установи описаната фактическа обстановка след анализ на
събраните писмени доказателства, приложени по делото и показанията на
разпитаните в съдебно заседание свидетели -актосъставителя В.Д. и свидетеля
по акта – Б.Х..
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна
страна следното:
Жалбата е ДОПУСТИМА, като подадена в срок от надлежна страна
срещу подлежащ на обжалване акт, а разгледана по същество същата се явява
ОСНОВАТЕЛНА и ДОКАЗАНА.
Настоящото производство е от административно-наказателен
характер. Предмет на това производство са обществените отношения,
свързани с нарушаване на установен административно-правен режим, за
което се предвижда налагане на административно наказание по предвидения
от закона ред.
Съгласно чл. 96г, ал. 1 от Закона за автомобилните превози „Който
назначи на работа или допусне водач, който не отговаря на някое от
изискванията, определени с този закон и подзаконовите нормативни актове по
прилагането му, да управлява превозно средство за обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници или товари, се наказва с глоба или
имуществена санкция в размер 3000 лв. В случая санкцията е за обжалващото
дружество, в качеството му на превозвач, тъй като е разпоредил/допуснал
водача Д.С.Б. да извърши международен превоз на товари на 14.01.2022 г. без
според АНО същият да притежава изискуемото съгласно чл. 7а, ал. 2,
предл. последно от ЗАвП удостоверение за психологическа годност.
Установено било от контролните органи, че липсва такова удостоверение
след справка в база данни от Регистъра за психологически изследвания.
Според разпоредбата на чл. 7а, ал. 2 от ЗАвП, лицензираните
превозвачи, лицата по чл. 24е и лицата, извършващи превози за собствена
сметка осъществяват превози на пътници и товари само с водачи, които
отговарят на изискванията за минимална възраст, правоспособност за
управление на моторно превозни средства от съответната категория и за
психологическа годност, определени с наредбите по чл. 7, ал. 3 и чл. 12б, ал.
1 от този закон и чл. 152, ал. 1, т. 2 от Закон за движението по пътищата.
По силата на чл. 152, ал. 1, т. 2, б. „б“, министърът на транспорт
информационните технологии и съобщенията определя изискванията за
3
психологическа годност на водачите на моторни превозни средства и
условията и реда за психологическото изследване на водачите, извършващи
обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници или товари,
както и на председателите на изпитни комисии. В тази връзка е приета
Наредба № 36 от 15.05.2006 г. за изискванията за психологическа годност и
условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на
водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на
удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания.
Според чл. 5 от Наредбата психологическата годност се установява с
психологическо изследване, а според чл. 36, ал. 2 от същата, след
приключване на психологическото изследване на всички лица, получил
положително заключение, се издава удостоверение за психологическа
годност.
Нормата на чл. 8, ал. 1, вр ал. 2 от нея сочи, че при всяко постъпване
на работа и при извършване на дейността като водач на таксиметрови
автомобил или водач на автомобили за обществен превоз на пътници или
товари, както и председател на изпитна комисия, лицата представят
удостоверение за психологическа годност, а последното е валидно за срок
три години от датата на неговото издаване, с изключение на случаите, в
които се издава след навършван на 65-годишна възраст на лицето, и на
случаите по чл. 1, ал. 1, т. 2, 5, 6 и 7, в които удостоверението е валидно за
срок една година. /към редакцията на текста, действащ към момента на
нарушението – ДВ бр. 69/2012 г./
Същевременно според чл. 12, ал. 2, вр с чл. 13, ал. 1, т. 4 от Наредба
№ 157/01.10.2002 г. за условията и реда за издаване на СУМПС, отчета на
водачите и валидност на СУМПС, за категориите позволяващи превоз на
товар, валидността на СУМПС е пет години. Такъв е срокът на валидност и
според разпоредбата на чл. 51, ал. 4 от ЗБЛД.
Според чл. 7, пар. 3, б. "б" от Директива 126/2006/ЕО , СУМПС е с
временен характер и държавите – членки могат да определят срока му на
валидност, включително по медицински причини, но това следва да е
съобразено с този период. С други думи, според тази разпоредба, щом един
водач притежава СУМПС, то той следва да се счита за психологически годен.
Така нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 г. въвеждаща тригодишен
срок на валидност на удостоверението за психологическа годност, е в колизия
с националното законодателство, касаещо срока на валидност на СУМПС, а
4
от там и европейското законодателство. Последното допуска държавите
членка да въвеждат какъвто срок намерят за добър за валидност, но изключва
възможността, той да е по-кратък от срока на валидност на СУМПС,
промяната по медицински причини на тези срокове е възможна, но това
следва бъде синхронизирано и със срока на валидност на свидетелството за
управление. Нещо повече, този срок на валидност може да се прилага само
при подновяване на СУМПС. И тъй като Директивите на Европейския
парламенти на Съвета намират пряко действие, когато съдържат сами по себе
си правило за поведение, то в случая въведеният тригодишен срок на
валидност с нормата на чл. 8, ал. 2 от Наредба № 36/2006 се явява
неприложим.
Предвид факта, че на процесната дата водачът е извършил
международен превоз на товар, то очевидно е, че е разполагал към онзи
момент с валидно СУМПС от съответната категория, в противен случай не би
могъл да извърши превоза.
В случая е налице и основанието за приложение на чл. 3, ал. 2 от
ЗАНН, доколкото по време на въззивното производство е приета по-
благоприятна за нарушителя разпоредба за безсрочност на удостоверението
за психологическа годност. Видно от представената справка от Регистъра на
психологическите изследвания на водачите, Д.С.Б. е имал валидно такова до
03.04.2016 г. Приложението на по благоприятния закон обуславя извод за
несъставомерност на визираното в НП административно нарушение,
санкционирано по чл. 96 г, ал. 1, пр. 2 от ЗАвП, поради което, с оглед
правилното приложение на материалния закон, атакуваното НП е неправилно
и незаконосъобразно.
Това налага и отмяна н процесното НП като незаконосъобразно.
С оглед изхода от спора, основателна се явява претенцията на
процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на направените
по делото разноски. Искането е направено своевременно, представен е
договор за правна защита и съдействие, в който е договорено и отразено
заплащане на адвокатско възнаграждение в брой от 600 /шестстотин/ лева.
В съпроводителното писмо, с което е изпратена жалбата,
административнонаказващия орган прави възражение за прекомерност на
претендирания по делото адвокатски хонорар. Възражението е
неоснователно, тъй като възнаграждението е минимално предвиденото
съгласно регламента на чл. 18, ал. 2, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
5
/същото се изчислява в размер на 600 лева/. Ето защо, искането следва да бъде
уважено, като Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация" следва
да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски в размер на 600
лв., заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 42-0004581 от 16.12.2022 г.,
издадено от Директора на РД "Автомобилна администрация" – С., с което на
"Л-БГ" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление – /населено
място/, представлявано от управителя Л.Г., за нарушение на чл. 7а, ал. 2, пр.
последно от ЗАвПр, във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 36/15.05.2006 г. на
МТ, на основание чл. 96г, ал. 1, предл. 2 е наложено наказание
„Имуществена санкция“ в размер на 3 000 /три хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Изпълнителна Агенция "Автомобилна администрация" да
заплати на "Л-БГ" ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление –
/населено място/, представлявано от управителя Л.Г. направените по делото
разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване по касационен ред по реда на АПК,
пред Административен съд-Б., в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
6