№ 12267
гр. София, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 120 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АНЧ. КОСТАДИНОВА
като разгледа докладваното от ВЕНЕТА СТ. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело
№ 20211110162737 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 и сл ГПК
Образувано е по Искова молба вх. № 80837/03.11.2021 г. на =, БУЛСТАТ ., със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. . № 3, представлявана от . Денчев, с която е предявен
осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предложение 3-то от ЗЗД за сумата 10958.20 лв., срещу К. Н. К.,
ЕГН **********, гр. Любимец, ул. Златица № 7, в качеството й на наследник по закон на В. Д. К.,
които суми са били получени от наследодателя на отпаднало основание, ведно със законната лихва
от предявяването на исковата молба до окончателното заплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че с Решение № 779 от 30.11.2007 г. на Министерски съвет
за отчуждаване на имоти и части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане
на обект „Автомагистрала Марица“ от км. 5 + 100 до км. 117 + 000 на територията на областите
Стара Загора и Хасково, е отчуждена част с площ 10843 кв.м. от Имот № 331012, находящ се в
землището на с. Капитан Андреево, област Хасково, представляващ нива с обща площ от 14548
кв.м. Определено е обезщетение в размер на 22732 лв. Собствениците на имота В. Д. К. и Георги
Д. Старчев подали жалба пред ВАС срещу РМС № 779/30.11.2007 г., като са оспорили размера на
определеното обезщетение. Образувано е адм.д. № 112/2008 г. по описа на ВАС, като страни са
били конституирани Министерски съвет като ответник, Министерството на финансите като
заинтересована страна, Министерството на регионалното развитие и благоустройство като
заинтересована страна и = като заинтересована страна. С Решение № 15805/21.12.2009 г.,
определеното обезщетение е било увеличено от 22732 лв. на 288315 лв. Издаден е изпълнителен
лист в полза на Георги Д. Старчев и В. Д. К. на 17.02.2010 г. С оглед настъпила промяна на
инвестиционните намерения на Държавата във връзка с изграждане на обект „Автомагистрала
Марица“, изразяващо се в промяна на трасето в участък от км. 114 + 000 до км. 117 + 345.10,
Министерският съвет е издал последователно две решения. С РМС № 536/15.07.2011 г. за
1
държавни нужди е отчуждена част с площ 2393 кв.м. от процесния имот, като е определено
обезщетение в размер на 479 лв. Сумата е била преведена на 05.08.2011 г. по банкова сметка на
Областния управител на област Хасково като правоимащите лица са били информирани в един
местен и един централен ежедневник. Твърди, че по тази отчуждена площ от процесния имот
преминава Автомагистрала „Марица“. С РМС № 166 от 01.03.2012 г. е изменено РМС №
779/30.11.2007 г. Част от това изменение се изразявало в заличаване /отмяна/ на отчуждаването на
имот № 331012, находящ се в землището на село Капитан Андреево, област Хасково. По този
начин, останало да действа само РМС № 536/15.07.2011 г., с което е отчуждена част от същия имот
с площ 2393 кв.м. и определено обезщетение от 479 лв. Твърди, че въз основа на издадения от
ВАС изпълнителен лист по адм.д. № 112/2008 г. В. К. и Георги Старчев са поискали от ЧСИ Иван .
с рег. № 783 на КЧСИ и район на действие СГС да образува изпълнително производство.
Образувано е такова под № .. Ищецът е получил покана за доброволно изпълнение от 01.08.2013 г.
за заплащане на главница в общ размер на 288315 лв., законна лихва в размер на 82329.24 лв. за
периода от 05.11.2010 г. до 14.08.2013 г., разноски по изпълнителното дело в размер на 5000 лв. и
такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 12927.47 лв. Наложени били запори на банкови сметки на
Агенцията и са изплатени средства в общ размер на 21916.40 лв. Сочи, че е подал отрицателен
установителен иск, като с Решение № 9270/27.07.2016 г., постановено по адм.д. № 5863 от 2015 г.
по описа на ВАС, било прието за установено, че липсва изпълняемо и изискуемо задължение,
предмет на принудително изпълнение по образуваното от съдебния изпълнител изпълнително
дело. С решението било прието също така, че = не дължи сума на обезщетението на Имот №
331012, собственост на В. К. и Георги Старчев. Изпълнителното производство било прекратено.
Агенцията отправила искане до ЧСИ . за възстановяване на сума от 21916.40 лв., но ЧСИ .
отговорил, че постъпилите суми са разпределени и изплатени на взискателите Георги Старчев и В.
К. по посочени от тях сметки. Посочените лица били поканени от Агенцията да изплатят
претендираната сума в срок от седем работни дни, но заплащане не било получено. Твърди, че е
предявил иск срещу посочените лица за претендираните суми, но по отношение на В. Д. К.
производството било прекратено, поради настъпила смърт на лицето преди подаване на исковата
молба. Моли съда да осъди наследниците на В. К. да заплатят, съобразно квотата си, сумата от
10958.20 лв., представляваща сума, с която наследодателят на ответниците се е обогатил за сметка
на ищеца.
Ответната страна в отговора по исковата молба, подаден в срока по чл.131, ал.1 ГПК ,
оспорва исковете като неоснователни. Счита, че ответницата като наследник на В. К. не е носител
на правното задължение, поради което не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск.
Счита, че е налице ликвидно и изискуемо задължение, което да предпостави претендирането му от
наследниците на К.. Счита, че вземането е погасено по давност, съгласно чл. 110 от ЗЗД. Сочи, че
тъй като решението, с което е уважен предявения от ищеца отрицателен установителен иск е
влязло в сила на 27.07.2016 г., то давността е изтекла преди предявяването на настоящата искова
молба. Признава, че като наследник на В. К. е собственик заедно с Георги Старчев на земеделска
земя от 14548 дка, представляваща имот с пл. № 331012, находящ се в землището на село Капитан
Андреево, област Хасково. Сочи, че след отчуждаването на част от 10843 кв.м. от имота, на
собствениците не е било заплатено нито определеното с решението на Министерски съвет
обезщетение, нито измененото от ВАС такова, а едва след образуване на изпълнително
производство е събрана сумата от 21915.18 лв., разпределени по равно между двамата собственици
на имота, като сумите са получени на 28.04.2014 г. и 22.08.2014 г. Твърди, че тези суми са
2
получени на съществуващо годно правно основание – влязлото в сила решение на ВАС. Сочи, че
решението, с което е признато за установено, че = не дължи сумата за обезщетението за процесния
имот, определена с Решение по адм.д. № 112/2009 г. на ВАС, има действие занапред, поради което
сумата, получена от наследодателя на ответницата е получена на валидно правно основание. Моли
искът да бъде отхвърлен и да се присъдят разноски. Предявява насрещен иск за сумата от 2000 лв.,
представляваща частично вземане от сума в общ размер на 8360 лв. – обезщетение за лишаване от
ползване на имота за периода 30.11.2007 г. – 01.03.2012 г. с правно основание чл. 59 от ЗЗД, ведно
със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на насрещния иск
до окончателното плащане. В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск е
депозирал такъв. Оспорва иска по основание и размер. Сочи, че отчуждителната процедура не
била завършена и в процесната част от имота не били извършвани строително-монтажни
дейности. Оспорва вземането и като погасено по давност. Моли съда да отхвърли насрещния иск и
да му присъди разноски.
Предявява насрещен иск за сумата от 2000 лв., представляваща частично вземане от сума
в общ размер на 8360 лв. – обезщетение за лишаване от ползване на имота за периода 30.11.2007 г.
– 01.03.2012 г. с правно основание чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва за забава върху
главницата, считано от датата на подаване на насрещния иск до окончателното плащане.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК ответникът по насрещния иск е депозирал
такъв. Оспорва иска по основание и размер. Сочи, че отчуждителната процедура не била
завършена и в процесната част от имота не били извършвани строително-монтажни дейности.
Оспорва вземането и като погасено по давност. Моли съда да отхвърли насрещния иск и да му
присъди разноски.
В съдебно заседание от 17.10.2022 г. насрещният ищец е оттеглил насрещния иск,
ответникът по него е изразил съгласие за това, поради което производството по отношение на него
е прекратено с протоколно определение, което като необжалвано е влязло в сила.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
По делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между
страните обстоятелството, че ответницата е наследник на В. Д. К. от гр. Любимец, ул. Златица №
7, починал на 30.11.2017 г., бивш жител на гр. Хасково, че наследодателят на ответницата е бил
собственик на имот № 331012, находящ се в землището на с. Капитан Андреево, област Хасково,
представляващ нива с обща площ от 14548 кв.м., от който имот е била отчуждена част от 10843
кв.м., като наследодателят на ответницата е получил част от определеното обезщетение в размер
на 10233.58 лв., събрано принудително от ЧСИ Иван . по изп.д. № .; че с Решение №
9270/27.07.2016 г., постановено по адм.д. № 5863 от 2015 г. по описа на ВАС, било прието за
установено, че липсва изпълняемо и изискуемо задължение, предмет на принудително изпълнение
по образуваното от съдебния изпълнител изпълнително дело, на основание чл. 146 от ГПК.
От изслушаната съдебно-счетоводна експертиза се установява, че общата стойност на
запорираните и платени от = суми по сметка на ЧСИ . във връзка с изп.дело № ., възлиза на
21916.40 лв., разпределена по 10958.20 лв. на В. К. и на Георги Старчев. Сумите са събрани в
периода 26.02.2014 г. – 22.12.2015 г.
3
Видно от съобщение от ЧСИ Радост Горанова-.а, сумите са разпределени на взискателите
чрез преводи от 28.04.2014 г. и 01.10.2014 г. по посочените от тях банкови сметки.
Съгласно чл. 55, ал.1, предл. 3-то от ЗЗД всеки, който е получил нещо на отпаднало
основание, е длъжен да го върне. Няма спор по делото, че с Решение № 9270/27.07.2016 г.,
постановено по адм.д. № 5863 от 2015 г. по описа на ВАС, било прието за установено, че липсва
изпълняемо и изискуемо задължение, предмет на принудително изпълнение по образуваното от
съдебния изпълнител изпълнително дело. Тоест, към 27.07.2016 г. е отпаднало основанието за
получаване на процесната сума от наследодателя на ответника и от тази дата вземането по чл. 55,
ал. 1, предложение 3-то от ЗЗД е станало изискуемо.
Ответницата навежда доводи, че не е пасивно легитимирана да отговаря по предявения иск,
тъй като единственият носител на материалноправното задължение се явява починалият й
наследодател В. К. и само той може да отговаря за него. В писмените си бележки, депозирани в
предоставения от съда срок, страната поддържа, че задължението за връщане на процесната сума
не е било възникнало към момента на смъртта на В. К., респективно към момента на придобиване
на качеството наследник от ответницата. Тези възражения са неоснователни. Качеството на
наследник се придобива с откриването на наследството, което в настоящия случай е настъпило със
смъртта на В. К. на 30.11.2017 г. Наследството съставлява съвкупност от права и задължения и
наследникът, който е приел наследството с изрично изявление или чрез конклудентни действия,
отговаря и за задълженията на наследодателя си, до размера на актива, ако е приел наследството
под опис или с цялото си имущество, ако не е приел наследството под опис. При липса на каквито
и да е доказателства, че лицето се е отказало от наследството на своя наследодател или че е приело
наследството под опис, същото е пасивно легитимирано да отговаря за задълженията на своя
наследодател, съгласно чл. 60, ал. 1 от Закона за наследството.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав счита, че искът е доказан по основание и
размер, поради което следва да се разгледа възражението за погасяването му по давност. По
отношение на вземане, произтичащо от неоснователно обогатяване, давността е петгодишна, като
в хипотезата на предложение трето от чл. 55, ал. 1 от ЗЗД, релевантен е моментът, в който
основанието за получаване на съответното благо от обогатилия се, е отпаднало. Съдът счита, че в
случая това е моментът, в който е влязло в сила решението, с което е прието, че вземането,
получено от наследодателя на ответника, е недължимо, а именно - 27.07.2016 г. От тази дата
обогатилият се дължи връщане на онова, което е получил на отпаднало основание и от тази дата
започва да тече петгодишната погасителна давност. Доводите на ищеца, че давността започва да
тече от датата на постановяване на решение от 05.12.2017 г. по ч.гр.д. № 12838/2017 г. по описа на
СГС, са неоснователни. Това решение касае законосъобразността на постановлението за
прекратяване на процесното изпълнително производство, по което е била получена процесната
сума от наследодателя на ответника в качеството му на взискател, а не възникване на материалното
право да се иска връщане на полученото на отпаднало основание, респективно неговата
изискуемост. Последната е настъпила с влизане в сила на решението, с което ВАС е признал, че
сумата е недължима на В. К., а именно – на 27.07.2016 г. От тази дата до 03.11.2021 г., когато е
предявена настоящата искова молба, е изтекъл период по-дълъг от 5 години, поради което и
вземането се явява погасено по давност и не подлежи на принудително събиране.
Предвид изложеното, съдът счита, че искът е неоснователен поради погасяването по
давност на вземането и следва да бъде отхвърлен, а на ответната страна да й се присъдят
4
разноските, направени по делото. Тъй като ответникът е оттеглил насрещния си иск, съдът не го
разглежда и разноски по него в полза на насрещния ищец не се дължат, а доказателства за други
разноски по делото не са ангажирани. За предоставена безплатна правна помощ следва да се
присъди възнаграждение в размер на 958.75 лв., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата в минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет
в редакцията й, действала към момента на възникване на правоотношението между ответника и
пълномощника му адвокат А..
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от =, БУЛСТАТ ., със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. . № 3, представлявана от . Денчев, с която е предявен осъдителен иск по чл. 55, ал. 1,
предложение 3-то от ЗЗД за сумата 10958.20 лв., срещу К. Н. К., ЕГН **********, гр. Любимец, ул.
Златица № 7, в качеството й на наследник по закон на В. Д. К., които суми са били получени от
наследодателя на отпаднало основание, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение 3 от ЗЗД,
сумата 10958.20 лв. (десет хиляди деветстотин петдесет и осем лева и двадесет стотинки),
получени от наследодателя на ответника В. Д. К. от гр. Любимец, ул. Златица № 7, ведно със
законната лихва от предявяването на исковата молба до окончателното заплащане на вземането,
като неоснователен, поради погасяване на възможността за принудително събиране на вземането
чрез погасителна давност.
ОСЪЖДА =, БУЛСТАТ ., СЪС СЕДАЛИЩЕ И АДРЕС НА УПРАВЛЕНИЕ: ГР. СОФИЯ,
БУЛ. . № 3, ПРЕДСТАВЛЯВАНА ОТ . ДЕНЧЕВ, да заплати на АДВОКАТ М. Маркова А. от САК
с адрес на кантората в гр. София, ул. Цар Асен № 67, ет. 1, сумата от 958.75 лв. (деветстотин
петдесет и осем лева и седемдесет и пет стотинки) за предоставена безплатна правна помощ на
ответника К. Н. К., на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5