№ 4335
гр. София, 28.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание
на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:РОСИ П. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от РОСИ П. МИХАЙЛОВА Административно
наказателно дело № 20231110205800 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 22-00078 от 05.04.2023 г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда“, гр. София, с което на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл. 246, ал. 2 от Наредба №
7/1999 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работно оборудване, (обн. ДВ бр. 88/1999 г.,
изм. и доп. ДВ бр. 24/2013 г.) и чл. 5, ал. 2 от Наредба № 3/19.04.2021 г. за минималните
изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични
предпазни средства на работното място /обн. ДВ. Бр. 46 от 15 май 2001 г./, на /фирма/, с
ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 3000 лева.
Недоволно от НП е останало санкционираното търговско дружество, което го обжалва в
срок. В жалбата се навеждат аргументи, че производството следва да бъде прекратено на
основание чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, тъй като за същото деяние е възбудено наказателно
преследване от органите на прокуратурата, както и в случая са налице признаци на
извършено престъпление. Релевирани са доводи, че чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7/1999 г. за
минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване (обн. ДВ бр. 88/1999 г., изм. и доп.
ДВ бр. 24/2013 г.) не въвежда задължение за недопускане на работник без конкретно
посоченото в наказателното постановление оборудване. Твърди се, че работникът е бил
инструктиран съгласно нормативните изисквания, както и му е било осигурено лично
предпазно средство (сбруя). Изтъква се, че чл. 5, ал. 2 от Наредба № 3/19.04.2021 г. за
1
минималните изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при
използване на лични предпазни средства на работното място /обн. ДВ. Бр. 46 от 15 май 2001
г./ е формулирано общо и горепосочените аргументи се отнасят към становището на
жалбоподателя за незаконосъобразност на наказателното постановление по отношение и на
това нарушение. Твърди се, че работникът не е бил допуснат на работа без да са му
осигурени лични предпазни средства, тъй като такива са му били осигурени и работникът е
бил инструктиран, с което са изпълнени задълженията на работодателя. Иска се отмяната на
обжалваното НП.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано, се представлява от адв.
К., която в пледоарията си по същество поддържа изцяло подадената жалба и доводите в нея
и иска НП да бъде отменено.
Въззиваемата страна е редовно уведомена и изпраща процесуален представител в съдебно
заседание – юрисконсулт Т.. В пледоарията си по същество последният моли съда да
потвърди атакуваното наказателно постановление като правилно и законосъобразно и
изтъква, че работодателят не е изпълнил свое задължение и като резултат е контузено лице,
поради което и е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на
3000 лева. Претендира възнаграждение за юрисконсулт и прави възражение за прекомерност
на адвокатското възнаграждение на другата страна.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени и гласни
доказателства намира за установено следното:
С Наказателно постановление (НП) № 22-00078 от 05.04.2023 г., издадено от директора на
дирекция „Инспекция по труда“, гр. София, на основание чл. 416, ал. 5, вр. чл. 413, ал. 2 от
Кодекса на труда (КТ), за нарушение на чл. 246, ал. 2 от Наредба № 7/1999 г. за
минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работно оборудване, (обн. ДВ бр. 88/1999 г., изм. и
доп. ДВ бр. 24/2013 г.) и чл. 5, ал. 2 от Наредба № 3/19.04.2021 г. за минималните
изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични
предпазни средства на работното място /обн. ДВ. Бр. 46 от 15 май 2001 г./, на /фирма/, с
ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 3000 лева.
В обжалваното наказателно постановление е приета следната фактическа обстановка:
На 19.01.2023 г. „/фирма/ в качеството си на „работодател" по смисъла на §1, т.1 от ДР на
Кодекса на труда не е изпълнил задължението си да осигури здравословни и безопасни
условия на труд на Д.Ст.Б. на длъжност: „Работник, строителството", като е допуснал
Д.Ст.Б. да извършва монтаж на пароизолация на покрива на строителен обект: „Логистичен
център с административна част - етапно изпълнение", гр. София р-н Връбница, УПИ Н-111,
поземлен имот с идентификатор по КККР 68134.2814.526, KB. 1, м. бул. Ломско Шосе, без
колан с въже и карабина захванат към устойчива и здрава конструкция, с което е изложил на
2
риск живота и здравето му, в нарушение на чл. 246, ал. 2 от Наредба №7/1999 г. за
минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, обн ДВ бр.88/1999 г., изм. и
доп. ДВ бр.24/2013 г. и чл. 5, ал. 1 от Наредба № 3 ОТ 19 април 2001 г. за минималните
изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични
предпазни средства на работното място / Обн. ДВ. бр.46 от 15 Май 2001г./
Прието е, че нарушението е извършено на 19.01.2023 г. в обекта на контрол. Нарушението се
констатира на 19.01.2023 г. при извършена повод подадена информация от телефон 112 за
трудова злополука, станала на 19.01.2023г. около 14:30 часа с Д.Ст.Б., ЕГН **********,
назначен на длъжност „Работник, строителство" в „/фирма/, ЕИК *********.
Въз основа на изложеното съдът достигна до следните правни изводи:
От приложеното по делото писмо от Следствен отдел на Софийска градска прокуратура се
установява, че за същото деяние е образувано досъдебно производство № 134/2023 г., във
връзка с което от жалбоподателя са изискани различни документи.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗАНН предвижда, че когато за дадено деяние е възбудено
наказателно преследване от органите на прокуратурата, административнонаказателно
производство не се образува.
Налице е основание за прекратяване на административнонаказателното производство и по
чл. 33, ал. 2 от ЗАНН, която разпоредба предвижда при констатиране на признак/признаци
на извършено престъпление административнонаказателното производство да се прекрати и
материалите по делото да се изпратят на съответния прокурор.
В случая настоящият състав констатира признаци на престъплението злепоставяне по чл.
136 на НК, който състав на престъпление предвижда наказателна отговорност при
нарушаване на правила, установени за охраната и безопасността на труда, с което са
изложени на опасност живота и здравето на трудещите се.
Съгласно задължителните указания на ТР № 3 от 22.12.2015 г. по тълк. д. № 3/2015 г., ВКС,
ОСНК и ТР № 4 от 06.02.2018 г. по тълк. д. № 4/2017 г., ВКС, ОСНК деецът не следва да
носи едновременно наказателна и административнонаказателна отговорност в случаите,
когато с извършеното от него деяние са нарушени едновременно наказателна и
административнонаказателна норма с различни обекти на защита.
По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 6 от ЗАНН във вр. с чл. 33, ал. 1 и ал.
2 от ЗАНН обжалваното постановление следва да бъде отменено, а производството по
делото – прекратено.
Водим от горното, Софийският районен съд
РЕШИ:
3
ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 22-00078 от 05.04.2023 г., издадено от
директора на дирекция „Инспекция по труда“, гр. София, с което на основание чл. 416, ал. 5,
вр. чл. 413, ал. 2 от Кодекса на труда КТ), за нарушение на чл. 246, ал. 2 от Наредба №
7/1999 г. за минималните изисквания за осигуряване на здравословни и безопасни условия
на труд на работните места и при използване на работно оборудване, (обн. ДВ бр. 88/1999 г.,
изм. и доп. ДВ бр. 24/2013 г.) и чл. 5, ал. 2 от Наредба № 3/19.04.2021 г. за минималните
изисквания за безопасност и опазване на здравето на работещите при използване на лични
предпазни средства на работното място /обн. ДВ. Бр. 46 от 15 май 2001 г./, на /фирма/, с
ЕИК *********, е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер
на 3000 лева.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ материалите по делото на СГП по компетентност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му до страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4