Р Е Ш Е Н И Е
№ …………./06.01.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, XXXIX - ти състав, в публично съдебно заседание проведено на тринадесети
декември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Христина Колева
при
секретаря Цветелина Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 9405
по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба от М.Н.С., ЕГН **********, адрес: ***,
съдебен адрес:***, чрез адв. Б.З. срещу Я.Л.М., ЕГН **********, адрес: ***,
*****с правно основание чл. 285 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сумата в общ размер 1793.38
лева,
дължима на основание сключен договор за поръчка от октомври 2018г. и представляваща дължими месечни такси
и лизингови вноски по сключен с „VIVACOM” от името на ищцата, но за сметка
на ответницата договор от 17.10.2018 г. за предоставяне на електронни
съобщителни услуги и за лизинг, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на исковата молба - 18.06.2019 г. до окончателното й изплащане.
Ищцата твърди, че през м.10.2018г., по устна уговорка
с ответницата, сключила от свое име, но за сметка на ответницата договор с „VIVACOM” за предоставяне на електронни
съобщителни услуги с абонаментен план, както и договор за лизинг с предмет
мобилен телефон „IPHONE XS64GB SPACE GREY”, сериен номер *****. Твърди, че съгласно уговореното
предала на ответницата получените от мобилния оператор СИМ карта и мобилен
телефон, но последната не изпълнявала задължението си да заплаща месечните
такси за ползваните услуги съгласно издадените от оператора фактури в общ
размер на 407.04 лева, както и дължимите вноски за остатъчния период по
договора за лизинг в размер на 1380.35 лева.
Платила дължимите от ответницата суми по сметки №*****/01.06.2019г. и № *****/01.05.2019г.,
вкл. 5.99 лева за преиздаване на СИМ карта. Моли съда да постанови решение, с
което да осъди последната да и заплати посочените суми.
В законоустановения срок
ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като
неоснователен. Не оспорва, че е племенница на ищцата. Оспорва да е възлагала на
последната да сключи за нейна сметка договор с „VIVACOM” за предоставяне на мобилно
устройство и мобилни услуги. Твърди, че ищцата й предложила да извършва услуги,
като търси и предлага клиенти за покупка на недвижими имоти, предлагани от
агенция Б.Б.Г. ООД /собственост на ищцата/. Поради
осъществени сделки с посредничеството на ответницата предложила да й подари
мобилно устройство и да заплаща разговорите й, тъй като осъществявала такива с
клиенти на фирмата. Навежда доводи, че договорът не е подновен поради
изложената от ищцата причина, а именно, че ще загуби преференцията си, а с цел
личен интерес. Оспорва тя да е заплащала лизингови вноски, както и стойността
на предоставените от оператора услуги. След преустановяване на съвместната им
дейност, ищцата преустановила плащанията и отправила искане за връщане на
мобилния апарат. Отказала да върне подаръка, тъй като е послужил за овъзмездяване на положените от нея усилия и успешно приключили
сделки за покупко-продажба на недвижими имоти. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като взе предвид доводите на страните
и събраните по делото доказателства, преценени заедно и по отделно, намира за
установено от фактическа страна следното:
Представени са Фискални бонове от
31.05.2019г. и 05.06.2019г., от които е видно, че М.С. е заплатила задължения
към VIVACOM по кл. № ****, както следва: 1380.35 лева - плащане към сметка
№ *****/01.06.2019 /част./ и 407.04 лева - плащане към сметка №№ ****/01.03.2019;
****/01.04.2019 и *****/01.05.2019г.
От Приложение № 1 към договор за заявка
1198851517102018-45163138 Договорни условия за лизинг на устройство №
**********/17.10.2018г. е видно, че на ищцата е предоставено за временно и
възмездно ползване за срок от 24 месеца следното устройство - „IPHONE
XS64GB SPACE GREY”, № *****, срещу задължението да заплати обща лизингова цена в размер
на 2063.52 лева с ДДС главница и 157.09 лева лихва. Клиентът има право да придобие
собствеността върху предоставеното за ползване устройство, след изплащане на
цената/чл.2/. Месечните лизингови вноски са 24 в размер на 85.98 лева/чл.4.2/.
Начисляват се към задълженията по Договора за услуги. Плащането на последната
вноска се счита за заявление за закупуване на устройството.
Представено е допълнително
споразумение към Договор за услуги за моб.№ *********.
От Фактура № ****/17.10.2018г. на
стойност 1906.43 лева е видно, че отстъпката от цената в размер на 2333.32 лева
за предоставеното устройство е 744.63 лева.
Видно е от Приемо-предавателен
протокол от 17.10.2018г., че устройството е предадено.
Представени са месечна сметка
№ *****/01.05.2019г. на стойност 407.04 лева и месечна сметка № *****/18.06.2019г.
на стойност 2074.24 лева.
С оглед дадената възможност на ищеца
за събиране на гласни доказателства, за
установяване наведените от него фактически твърдения досежно
обстоятелствата около сключване на договора за поръчка, са разпитани свидетелите
Я.Д./майка на ищцата и баба на ответницата/
и С.К./без родство със страните/.
В показанията си св. Д. установява, че ответницата е
искала да си купи моб. апарат, но не отговаряла на
условията. Постигнали уговорка леля й да го купи, а Я. да го изплаща, вкл. и
тел. разговори. Била е свидетел когато Я. чакала леля си до магазина. Една
седмица преди това Я. помоли свидетелката, да й купи устройството при същите
уговорки, но и тя не отговаряла на условията. Телефонът не бил подарък на Я.. М.
имала две деца, за които се грижела почти сама. Не бил и като възнаграждение за
труд. Леля й се съгласила да й помогне, като Я. била категорична, че ще си го
изплаща. Свидетелката говорила с Я. и направила всичко възможно да не стигат до
съд. Я. й казала, че в момента няма възможност да го плаща.
Св. К.познава ищцата от 10г. Работят съвместно, съдружници
са и имат обща фирма. Основната дейност на фирмата е покупко
- продажба на недвижими имоти. Познава Я.. Знае, че е имала финансови проблеми
и винаги се е обръщала към леля си за помощ. Миналото лято помолила леля си да
закупи телефон на нейно име, тъй като тя не отговаряла на условията, а М. имала
възможност да ползва отстъпки. Обещала да си го плаща. В началото го изплащала,
но след това спряла. Бил е свидетел на разговори между тях. Телефонът не бил
купен от М. за Я. във връзка с бизнес отношения между тях. Тъй като са съдружници, всичко, което се купува във връзка с работата е
по общо решение на двамата, като се купува на името на фирмата. Знае, че М. винаги помага на
роднини, на близки. Нямат реализирани сделки с Я..
С оглед
дадената възможност на ответника за събиране на гласни доказателства, за
установяване на наведените от него фактически твърдения досежно
обстоятелствата около осъществяване на дейност по посредничество, е разпитана
Елена М. /майка на ответницата и сестра на ищцата/. Св. заявява, че телефонът е
предоставен от ищцата на дъщеря й във връзка с осъществявана съвместна дейност.
Я. осигурявала клиенти на леля си за реализиране на сделки с недвижими имоти.
Не знае Я. да е
плащала сметки на този телефон, да е внасяла някакви суми в офиса на мобилния
оператор или да е давала средства на леля си да заплаща от нейно име вноските за
телефона. След като преустановили съвместната си дейност, Я. си взела друг
номер. Не е върнала апарата на леля си, тъй като е подарък. Не знае дали е
върнала сим картата.
При така установените фактически
обстоятелства съдът достигна до следните правни
изводи:
Според изложените твърдения от ищеца, между страните
по делото са съществували мандатни отношения. Ответницата възложила, а ищцата
приела да сключи от свое име, но за нейна сметка, договор за договор за
предоставяне на електронни съобщителни услуги с избрания от ответницата мобилен
оператор, както и договор за лизинг на мобилен телефон. Уговорено било вноските
по договора и месечните сметки да бъдат плащани от ответницата (оттук следва,
че договорът е сключен за нейна сметка). Ищцата се съгласила с тези условия,
следователно според изложените твърдения между страните е сключен неформален
договор за поръчка. Спорът следва да се разреши при квалификация по чл.285 ЗЗД –
за реално изпълнение на задължението на доверител по договор за мандат да
заплати на довереника средствата, необходими за изпълнението на поръчката. При
установените факти между страните по делото съществуват отношения по неформален
договор за мандат /Решение №196/22.06.2016 по дело №956/2016 на ВКС, ГК, IV г.о./.
Договорът за поръчка /чл.280 – чл.292 ЗЗД/ е по
дефиниция неформален и може да бъде сключен в устна форма. Негов предмет могат
да бъдат различни правни действия, които довереникът се е задължил да извърши
от свое име, но за сметка на доверителя. От съдържанието на постигнатите между
страните уговорки може да бъде направен извод, че се касае именно за договор за
поръчка. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че ищцата се
задължила да сключи от свое име договор за предоставяне на електронни съобщителни
услуги с избрания от ответницата мобилен оператор, както и договор за лизинг на
мобилен телефон. Задължила се след сключването на договорите да предостави
получените по тях СИМ карта и телефон на ответницата. Договорът бил сключен за
сметка на последната, като доверител, която от своя страна поела задължението
да заплаща в срок месечните такси и лизинговите вноски. Установява се, че
ищцата е изправна страна по договора – тя сключила от свое име изпълнителните
сделки - договор за електронни съобщителни услуги и договор за лизинг като
предала полученото по тях на ответницата /чл.284, ал.2 ЗЗД/, а именно СИМ
картата и телефона. Последната обаче не изпълнила насрещното си задължение да
заплаща дължимите лизингови вноски и месечни абонаментни такси по сключените от
ищцата договори, за което в закона няма пречки /арг.
от чл.73, ал.1 ЗЗД/. Това задължение за доверителя следва и от самия закон –
чл.285 ЗЗД, според който текст доверителят е длъжен да достави на довереника,
който е и страна по сключените изпълнителни сделки и които в случая са с
периодично изпълнение, средствата, които са необходими за изпълнение на
поръчката. В разглеждания случай ответницата нито е погасявала задълженията, нито
е предала на ищцата необходимите средства, за да може тя да погаси задълженията
към мобилния оператор. В доказателствена тежест на
ищцата е да установи в какъв размер са тези средства. Последната е представила Фискални бонове от 31.05.2019г. и 05.06.2019г., сумата по които възлиза в общ
размер на 1787.39 лева. Липсват ангажирани доказателства да е заплатена сумата е
размер на 5.99 лева за преиздаване на СИМ карта, поради което искът следва да
бъде уважен до размер на 1787.39 лева, а за разликата над тази сума до претендирания размер от 1793.38 лева подлежи на отхвърляне.
Задължението на доверителя по чл.285 ЗЗД е за авансово предаване на средствата,
необходими за изпълнение на поръчката. В случая макар задължението за заплащане
на лизинговите вноски да е периодично в отношенията между ищцата и мобилния
оператор / арг. от чл.111, б.”в” ЗЗД вр.чл.345, ал.1 ТЗ/, то в отношенията между страните по
делото то е единно, а не периодично. В този смисъл не е необходимо ищцата да
изчака да изтече целия срок на сключения договор за лизинг /24 месеца, считано
от 17.10.2019 г./, за да може да търси изпълнение от ответницата на
задължението за предаване на средствата за погасяване на лизинговите вноски.
Единственото възражение на ответницата срещу
предявения иск е, че моб. устройство е подарък от
леля й. То обаче е неоснователно, тъй като не се събраха доказателства, които
да подкрепят тези й твърдения.
В полза на ищеца следва да бъде присъдена и законна
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда.
Изходът на делото при настоящото разглеждане на спора
и релевираното от ищеца искане за присъждане на
реализираните в хода на делото съдебно деловодни разноски /71.74 лева за
държавна такса; 450 лева под формата на платено възнаграждение за защита и
съдействие от един адвокат/ до приключване на устните състезания по него,
подкрепено с ангажираните за целта доказателства, обуславят основателност на
искането в доказаните параметри, съобразно уважената част от иска, а именно:
520 лева.
На основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на ответника
следва да бъдат присъдени разноски в размер на 1.34 лева, като след извършена
компенсация, ответникът следва да заплати на ищеца сумата 518.66 лева.
Мотивиран от
така изложените съображения, Варненски районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Я.Л.М.,
ЕГН **********, адрес: ***, *****ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.С.,
ЕГН **********, адрес: ***, сумата
в общ размер
1787.39 лева, дължима на основание
сключен договор за поръчка от октомври 2018г. и представляваща дължими месечни такси и лизингови
вноски по сключен с „VIVACOM” от името на ищцата, но за сметка
на ответницата договор от 17.10.2018 г. за предоставяне на електронни
съобщителни услуги и за лизинг, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване
на исковата молба - 18.06.2019 г. до окончателното й изплащане, на основание чл. 285 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ
иска за разликата над 1787.39 лева до предявения размер от 1793.38 лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА Я.Л.М., ЕГН **********,
адрес: ***, *****ДА ЗАПЛАТИ на М.Н.С.,
ЕГН **********, адрес: *** сумата от 518.66 лева /петстотин
и осемнадесет лева и 0.66 ст./, представляваща реализирани от ищеца съдебно
деловодни разноски под формата на заплатена държавна такса и възнаграждение за
защита и съдействие от един адвокат, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски окръжен съд, в
двуседмичен срок от връчването му страните.
Препис от настоящето решение да се
връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на
основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: