№ 11699
гр. С, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в публично заседание на
трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:С И
при участието на секретаря П А
като разгледа докладваното от С И Гражданско дело № 20241110158018 по
описа за 2024 година
Предявени са искове от С. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Н 4, бл...., чрез
пълномощника си адвокат М., със съдебена дрес гр.С, ул."Т" № 36, ет.1, срещу „П К Б“
ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Б“ № 49, бл.53Е, вх.В и „В К“
АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Д Н“ № 28, АТЦ С Ц ет.2, офис
73Г, за връщане на неоснователно заплатени суми по нищожни договори, сключени между
дружествата ответници и наследодателя на ищеца - В Н А, ЕГН **********, починала на
03.12.2019 г., както следва:
- по договор с „П К Б“ ЕООД № ... от 17.05.2017 г., сумата от 8000 лв.;
- по договор с „В К“ АД № .../24.11.2017 г., сумата от 300 лв. и
- по договор с „В К“ АД № ... от 28.02.2018 г., сумата от 1000 лв.
Претендира се присъждане на лихва от датата на получаване на всяка една от сумите,
до окончателното им връщане, както и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че наследодателят на ищеца - В А, е сключила с
ответниците процесните договори за заем, като след смъртта на последната на 03.12.2019 г.,
ищецът е заплатил претендираните по тях вземания на кредиторите.
В исковата молба се обосновава становище за нищожност на договора за допълнителни
услуги, сключен към договора за кредит с „П К Б“ ЕООД поради противоречието му с
добрите нрави и наличие на неравноправна клауза, която урежда размера на годишната
лихва.
На същите основания се оспорват и договорите с втория ответник – „В К“ АД, като се
обръща внимание на уговорената неустойка и допълнителна услуга за експресно
разглеждане на документи за одобрение на искането за кредит.
В срока за отговор, всеки от ответниците е депозирал такъв, с който изразява
становище по основателността на претенциите. Исковете се оспорват като неоснователни.
От съда се иска да ги отхвърли като присъди на ответниците направените по делото
разноски. В условията на евентуалност се заявява възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на пълномощника на ищеца.
1
Ответникът „В К“ АД твърди, че услугата за експресно разглеждане на документите
по кредита се извършва преди сключване на договора, поради което според него не може да
се разглежда като такава по управлението или усвояването му. Отбелязва, че както
годишният лихвен процент, така и условията за прилагането му са ясно посочени в
договора, поради което не може да се приеме, че кредитополучателя не е имал възможност
да се запознае с него и да вземе информирано решение.
По отношение на ГПР се обръща внимание, че няма законово изискване да се посочи
математическия алгоритъм на изчисленията, поради наличието на нормативно предвидени
две задължителни математически формули. Обяснява се, че ГПР включва общите разходи по
кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи,
комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за
сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. Сочи, че изчисленията за ГПР са направени към момента на сключване на
съответния договор за кредит, като в договора ясно се сочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите, с оглед което същият е
законосъобразно формиран по определения в приложение № 1 към ЗПК начин.
В същото време се поддържа становище, че в ГПР не следва да се включва
предвидената неустойка, тъй като може за потребителя да не възникне задължение за
заплащане на такава.
Ответникът „П К Б“ ЕООД не оспорва да е страна в правоотношение с наследодателя
на ищеца, но твърди, че процесния договор съответства на всички изисквания в Закона за
потребителския кредит за форма и съдържание. Поддържа становище, че в ГПР по кредита
не следва да се включва стойността на допълнителните услуги, които е избрала В А да
закупи, още повече, че използването им не е условие за отпускане на заема.
Отделно от това се изразява становище, че дори и да се включи стойността на
допълнителните услуги в ГПР и същият превиши максималните размери по чл.19, ал.4 от
ЗПК, това не прави целия договор за кредит недействителен, а само клаузите, въвеждащи
допълнителните плащания.
По същество са развити съображения и относно всяка една услуга, която ответникът
предоставя с допълнителния пакет към договора за кредит.
В съдебно заседание ищецът се представлява от пълномощник, който поддържа
предявените искове. Ответникът взема писмено становище по съществото на спора.
По делото са ангажирани писмени доказателства, назначена и изслушана е съдебно-
счетоводна експертиза.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от фактическа и
правна страна следното:
Предявените искове са с правно основание чл.55, ал.1, предл.1 от ЗЗД. За
основателност на иск с посоченото правно основание, в тежест на ищеца е да установи
извършено в полза на ответника плащане в предявения размер, а в тежест на ответника е да
установи наличието на правно основание, на което да е получил плащането.
По предявения иск срещу „П К Б“ ЕООД, съдът намира следното:
По делото не са представени категорични доказателства за сключен между
наследодателя на ищеца – В А, и ответното дружество „П К Б“ ЕООД, договор за кредит с
посочения в исковата молба номер ... и дата 17.05.2017 г. Представени са единствено части
от такъв договор – стр.2, 3 и 4 /л.40, 38 и 39 от делото/. Доколкото обаче ответникът не
оспорва този фокт, следва да се приеме, че е налице валидно възникнало правоотношение с
посочените на стр.3 от договора параметри, а именно предоставена в заем сума от 5 000.00
лв., при годишен лихвен процент от 41.17% и ГПР от 49.89%. Предвидено е сумата да бъде
върната на 36 равни месечни вноски, всяка една от по 243.98 лв. Отделно от това е
2
договорен пакет от допълнителни услуги на стойност 4519.80 лв., който следва да се
заплаща също на месечни вноски, всяка от които по 125.55 лв. На отделен ред от договора е
посочена общата сума, която подлежи на възстановяване и това са 13 303.08 лв.
Тук следва да се посочи, че приложим към процесното правоотношение е Законът
за потребителския кредит в редакцията му след изм. и доп. с ДВ бр.59 от 29.07.2016 г. С
оглед задължението на съда по чл.7, ал.3 от ГПК, и след преценка на посочените факти и
обстоятелства, настоящият състав приема, че сключеният договор за кредит от 17.05.2017 г.,
е съставен в предвидената в закона писмена форма, с изискуемия размер на шрифта,
клаузите му са ясни и разбираеми, обхващащи всички елементи на правоотношението.
Предвидените в договора пък лихвен процент и годишен процент на разходите са в рамките
на нормативно установените пределни норми – чл.19, ал.4 от ЗПК вр. ПМС №
426/18.12.2014 г.
В чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 от Закона за потребителския кредит обаче е въведено
ограничение за събираните от кредитора такси и комисионни, като според цитираните
разпоредби кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони, които не са
предвидени в договора за кредит, както и които са свързани с действия по усвояване и
управление на кредита.
Съобразявайки тези дефиниции, съдът намира, че посочените в общите условия
към договора допълнителни услуги /чл.15 от ОУ/ представляват именно неравноправни
клаузи. Те от една страна са свързани с действия по усвояване и управление на кредита.
Такива безспорно са услугите приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския
кредит, както и възможността за смяна на дата на падеж. В същото време първата от тях е
лишена от основание, доколкото очевидно искането на ответника за отпускане на кредит
вече е било разгледано към момента на подписване на споразумението, условията, по което
са включени в договора за кредит, а не го предхождат.
От друга страна, по отношение възможността за отлагане на определен брой
погасителни вноски, следва да се отбележи, че това не представлява допълнителна услуга. В
свое решение № 1559/08.03.2017 г., постановено по гр.д.№ 8969/2016 г., СГС приема, че
допълнителни услуги по смисъла на чл.10а, ал.1 ЗПК са такива услуги, които нямат пряко
отношение към насрещните престации на страните - предоставяне на парична сума и
връщане на същата /заедно с възнаградителна лихва/ на определен падеж, като се дава
пример с издаването на различни референции, удостоверения и служебни бележки за
отпуснатия кредит, за размера на текущото задължение или за добросъвестното поведение
на клиента. В този смисъл съдебната практика приема, че не е допълнителна услуга
удължаването на сроковете за плащане срещу заплащане на едностранно определена от
ответника "такса" и в този случай категорично става въпрос за забранената от чл.10а, ал.2
ЗПК такса за действия, свързани с управлението на кредита, респ. за скрита наказателна
клауза. Съгласно чл. 33, ал.1 от ЗПК при забава на потребителя, кредиторът има право само
на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Недопустимо е под формата
на "такса" да се начисляват и други дължими суми на потребителя. С оглед на това и на
предвиденото в разпоредбата на чл.12, ал.1 от ОУ към процесния договор за кредит /л.22 от
делото/, кредитополучателят при забава дължи лихва върху просрочена месечна вноска,
която е определена като основния лихвен процент + 10% годишно.
Сходно е положението и по отношение услугата „намаляване на определен брой
погасителни вноски“, която тъй като тя не е прецизно дефинирана в ОУ, а с оглед ефекта,
който предизвиква, съдът приема, че касае хипотеза на пълно или частично предсрочно
погасяване на задължението, за което в договора е предвидена друга санкция, а именно
обезщетение в посочения в чл.7.2.3 от ОУ размер /л.33 от делото/.
В същото време, в случаите на предсрочна изискуемост и на предсрочно
погасяване на кредита, изрично са предвидени освен посочените санкции, и заплащане
3
стойността на пакета допълнителни услуги /чл.12, ал.4 и ал.3 и чл.7.2.1 от ОУ/, което съдът
намира, че противоречи на изискването за добросъвестност и в частност на чл.143, т.5 от
ЗЗП.
По отношение услугата „улеснена процедура за получаване на допълнителни парични
средства“ пък липсва предвиден механизъм за упражняване правата на кредитополучателя
по нея, както и условия, обхват и гаранции за приложението й. Същата, така както е
формулирана в чл.15.5 от ОУ, се явява абстрактна клауза, която не осигурява възможност на
кредитополучателя да прецени икономическите последици от включването й в договора и в
този смисъл не отговаря на изискването за добросъвестност, водейки до значително
неравновесие между правата и задълженията на кредитора и потребителя /в случая
кредитополучателя/.
Ето защо, настоящият състав намира, че уговорката между страните за предоставяне
на пакет от допълнителни услуги срещу възнаграждение, е недействителна.
Отделно от това, с клаузата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК е установено задължение в
договора за потребителски кредит да се съдържа информация за годишния процент на
разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на
сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани
при изчисляване на годишния процент на разходите. В случая в договора е посочен
годишният процент на разходите по кредита от 49.89 %. Видно от заключението на вещото
лице по ССчЕ обаче, при определяне на ГПР по процесния договор не е взета предвид
стойността на допълнителните услуги. В случай, че същата се включи като разход по
кредита, ГПР би достигнал до 124.50%.
Тук следва да се има предвид, че договорът за потребителски кредит представлява
двустранна сделка с възмезден характер, тъй като в този договор следва да е уговорен в
момента на сключването му годишният процент на разходите (ГПР) по кредита - арг. чл.11,
т.10 ЗПК, включващ общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи
(лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч.
тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент
от общия размер на предоставения кредит- арг. чл.19, ал.1 ЗПК. Следователно годишният
процент на разходите изразява задълженията на потребителя в процентно отношение към
размера на отпуснатия кредит, като в него се включва и уговорено заплащане на
възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя, какъвто
е настоящия случай.
Презюмира се, че всички разходи, свързани с отпускането и използването на
финансовия ресурс, предмет на договора за потребителски кредит, представляват
граждански плод (възнаградителна лихва). При формиране на годишния процент на
разходите, се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за
потребителлски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя - арг. чл.19,
ал.1 ЗПК. В чл.19, ал.3 ЗПК е посочено, че при изчисляване на годишния процент на
разходите по кредита не се включват разходите: 1. които потребителят заплаща при
неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от
покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока
или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез
кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит,
разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания,
свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с
извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите,
свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор,
сключен с потребителя.
Законът за потребителския кредит е приет в изпълнение на задължението на
4
Република Б за транспониране на разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити, в
която е установен принципът за информираност на потребителя, на който следва да бъде
осигурена възможност да познава своите права и задължения по договора за кредит, който
следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. В съображение
19 от Директивата е установено, че за да се даде възможност на потребителите да взимат
своите решения при пълно знание за фактите, те следва да получават адекватна информация
относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде
сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят.
В чл.10, б."ж" от посочената Директива е установено, че в договора следва да се
съдържа информация относно годишния процент на разходите и общата сума, дължима от
потребителя, изчислена при сключването на договора за кредит; посочват се всички
допускания, използвани за изчисляването на този процент. Тази разпоредба е транспонирана
и съответства на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, като съобразно с разпоредбата на
чл.23 от Директивата, съгласно която държавите-членки следва да установят система от
санкции за нарушаване на разпоредбите на настоящата директива и да гарантират тяхното
привеждане в изпълнение, в чл.22 от ЗПК е установено, че нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.10 ЗПК представлява основание за недействителност на договора за кредит.
С оглед на всичко изложено по-горе, настоящият състав приема, че в конкретната
хипотеза в годишния процент на разходите по кредита трябва да е включена и стойността на
закупения пакет от допълнителни услуги, независимо по чия инициатива той е активиран.
При това се променя годишния лихвен процент, който няма да е 49.89 %, а 124.50%, с което
значително ще надвиши ограничението по чл.19, ал.4 от ЗПК от 50%, доколкото стойността
на допълнителните услуги е в размер приблизително равен на отпуснатата в заем сума /т.е.
оскъпяването само от допълнителните услуги ще е почти 100%/.
Ето защо съдът приема, че в случая е допуснато и нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК,
тъй като от една страна не е посочен реалният годишен процент на разходите, а от друга
страна последният надвишава и законовия максимум от 50 %, съобразно установеното в
чл.19, ал.4 ЗПК. По изложените съображения и доколкото са налице нарушения на чл.11,
ал.1, т.10 ЗПК, целият договор за заем следва да бъде приет за недействителен – чл.22 ЗПК.
С оглед на това и съобразно предвиденото в чл.23 от ЗПК, кредитополучателят дължи
връщане само на предоставената в заем сума.
Видно от заключението по ССчЕ, по договора с «П К Б» ЕАД е заплатена сумата от
12956.99 лв., която надвишава със 7956.99 лв. предоставената в заем главница. Именно до
този размер искът срещу «П К Б» ЕООД следва да бъде уважен, а за разликата до пълния
предявен размер от 8000.00 лв. отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По предявените искове срещу «В К» АД, съдът намира следното:
По делото не е спорно, а и от представените писмени доказателства се установява, че
между наследодателя на ищеца – В А и дружеството «В К» АД е сключен договор за
паричен заем «В ПЛАН» № .../24.11.2017 г. Предоставената в заем сума е 500.00 лв., при
годишен лихвен процент от 40.34% и ГПР от 49.39%. Предвидено е сумата да бъде върната
на 18 равни двуседмични вноски, всяка една от по 43.50 лв. Уговорено е и предоставяне от
страна на кредитополучателя обезпечение в 3-дневен срок от сключване на договора,
изразяващо се в осигуряване на поръчител или банкова гаранция, като при неизпълнение се
дължи неустойка в размер на 206.10 лв. /чл.2, ал.2 от договора/. Последната е предвидено да
се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска, като размера й нараства от 43.50 лв. на
54.95 лв. Според вещото лице, по този договор е заплатена сума в общ размер на 702.43 лв.,
с която освен предвидените главница, лихва и неустойка, са погасени и 78.10 лв. за такса за
експресно разглеждане, предвидена в чл.1, ал.3 от договора.
Съгласно договора за заем, посочената такса следва да се заплати при експресно
5
разглеждане на заявката за отпускане на паричен заем, като кредитополучателят е
декларирал, че това е негов доброволен избор. По делото не са представени доказателства
относно съдържанието на тази услуга, т.е. с колко се съкращава времето при експресно
разглеждане на заявка за кредит в сравнение със стандартната услуга, която предоставя
кредитната институция.
Съгласно чл. 143, ал.1, т.10 ЗЗП неравноправни са клаузи, които налагат на
потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди
сключването на договора. В чл.146, ал.1 ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са
нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл.146, ал.2
ЗЗП – клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да
влияе върху съдържанието им. Ищецът е потребител на финансова услуга по смисъла на §
13, т. 1 ЗЗП, като ответникът не доказва, а и не твърди индивидуално уговаряне на клаузата
за заплащане на такса за експресно разглеждане на документи в предвидения в договора
размер. Оттук, така предвидената клауза според настоящия съдебен състав има и
неравноправен характер по смисъла на чл. 143, ал.1, т.10 ЗЗП и като такава се явява
нищожна клауза.
На следващо място дори и да не се приеме, че клаузата е нищожна или
неравноправна, то в производството не са доказани от ответника обстоятелствата, налагащи
начисляването на подобна такса, а именно, че „В К“ АД е разгледал заявката на заемателя в
по-кратък срок. Липсват доказателства за часа, в който е подадено заявлението и часът, в
който е сключен договорът между страните. Липсват и данни от заемодателя да е
представено становище по искането за заем в по-кратък срок от подаване на предложението
за сключване на договора за паричен заем, поради което не са налице предпоставките за
начисляване на такса за експресно разглеждане документите.
По отношение предвидената в договора неустойка следва да се посочи, че
критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка,
се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава
е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции.
Преценката за нищожност се извършва в зависимост от специфичните за всеки
конкретен случаи факти и обстоятелства, при съобразяване на примерно посочени критерии,
като естеството и размер на обезпеченото с неустойката задължение, обезпечение на
поетото задължение с други, различни от неустойката правни способи, вида на самата
уговорена неустойка и на неизпълнението, за което е предвидена, съотношението между
размера на неустойката и очакваните за кредитора вреди от неизпълнението /в този смисъл
решение № 107/25.06.2010 г. на ВКС по т. д. № 818/2009 г., II т. о./.
Освен обезпечителна и обезщетителна, по волята на страните неустойката може да
изпълнява и наказателна функция. В случая обаче страните са уговорили клауза за
задължаване на заемополучателя да осигури надлежно обезпечение на кредитора в
тридневен срок от сключването на договора, като при неизпълнение са предвидели
неустойка в размер на 206.10 лв. Така предвидената клауза за неустойка поради
неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи и на
чл.21, ал.1 ЗПК. Съгласно чл.21, ал.1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит,
имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна.
Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за
виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение.
Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и
неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на
договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Предвидено е още
предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено. Съдът намира, че въведените в
6
договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни
затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства.
Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който
би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска
по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на
индивидуалното договаряне на договорните условия. Макар и да е уговорена като
санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е
предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от
обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита.
Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя.
Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл.26,
ал.1, предл.3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън
обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката.
Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от
неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишение,
доколкото, както вече се посочи, процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично
задължение, т.е. обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното
задължение. С оглед на това и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на
задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до
претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе
до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване
на подлежаща на връщане сума допълнително с още над 40% от предоставената главница.
Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още
при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно
неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл.26, ал.1 във вр. с ал.4 ЗЗД, в тази си
част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е
пречка за възникване на задължение за неустойка.
По делото не е представен другия оспорен договор с «В К» АД, а именно договор за
паричен заем № .../28.02.2018 г., но данни за наличието на такъв са установени в
счетоводството на ответника от вещото лице, като в заключението са отразени неговите
параметри, а именно отпусната в заем сума от 1 500.00 лв., ГЛП 40.30%, и ГПР 49.46%.
Посочено е, че са налчислени неустойка и такса за експресно разглеждане в общ размер на
1229.40 лв.
При тези данни, съдът като прецени заключението на вещото лице, че и при двата
кредита в ГПР не са отразени всички разходи, а при включването им размера на ГПР би
нарастнал от 40.34% на 724.75%, съответно от 40.30% на 548.04%, намира, че е налице
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като от една страна не е посочен реалният годишен
процент на разходите, а от друга страна последният надвишава и законовия максимум от 50
%, съобразно установеното в чл.19, ал.4 ЗПК.
По изложените по-горе съображения относно разходите, които следва да се включат и
да дадат отражение в общия размер на ГПР, настоящият състав приема, че такива са както
таксата за експресно разглеждане на искането за кредит, така и предвидената неустойка.
В този смисъл и доколкото са налице нарушения на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, договорите
за заем, сключени между В А и «В К» АД следва да бъдат приети за недействителени по
рада на чл.22 ЗПК. С оглед на това и съобразно предвиденото в чл.23 от ЗПК,
кредитополучателят дължи връщане само на предоставената в заем сума.
Видно от заключението по ССчЕ, по договор № .../24.11.2017 г., е заплатена сумата от
702.43 лв., която надвишава с 202.43 лв. предоставената в заем главница от 500.00 лв.
Именно до този размер искът срещу «В К» АД по този договор следва да бъде уважен, а за
7
разликата до пълния предявен размер от 300.00 лв. отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Видно от заключението по ССчЕ, по договор № ... от 28.02.2018 г., е заплатена сумата
от 2301.05 лв., която надвишава с 801.05 лв. предоставената в заем главница от 1500.00 лв.
Именно до този размер искът срещу «В К» АД по този договор следва да бъде уважен, а за
разликата до пълния предявен размер от 1000.00 лв. отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има единствено ищецът. В тази насока
следва да се отбележи, че се касае за кондикционен иск, основан на неравноправна клауза на
договор за потребителски кредит. В този случай потребителят е освободен от отговорността
за разноски, вкл. и при частично уважаване на претенцията му, доколкото за него би
представлявало затруднение да определи точния размер на неоснователно платените от него
суми и да разграничи коя част от плащанията е извършена именно въз основа на
неравноправната клауза. Съдебната практика приема /в тази насока и практиката на СЕС,
установена в съединени дела С-224/19 и С-259/19/, че разрешение в противната насока би
представлявало пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното й от
Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния
характер на договорни клаузи.
От страна на ищеца е заплатена дължимата държавна такса от 420.00 лв. и депозит за
изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза от 400.00 лв. Съобразно уважената част от
исковете, от тези разноски следва да му бъдат присъдени 790.06 лв. С оглед съотношението
между цената на исковете срещу двамата ответника, в тежест на „П К Б“ ЕООД следва да
бъде поставена сумата от 661.59 лв., а в тежест на „В К“ АД – 128.47 лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „П К Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Б“ № 49,
бл.53Е, вх.В, да заплати на С. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Н 4, бл...., сумата
от 7956.99 лв., представляваща получена без основание сума по нищожен договор за кредит
№ ... от 17.05.2017 г., сключен между „П К Б“ ЕООД и В Н А, б.ж. на гр.С, починала на
03.12.2019 г., която е наследодател на ищеца С. Ж. К., ведно със законната лихва от подаване
на исковата молба – 01.10.2024 г., до окончателното плащане на дължимото, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от 8000.00
лв.
ОСЪЖДА „В К“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Д Н“ №
28, АТЦ С Ц ет.2, офис 73Г, да заплати на С. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Н 4,
бл...., сумата от 202.43 лв., представляваща получена без основание сума по нищожен
договор за кредит № .../24.11.2017 г., сключен между „В К“ АД и В Н А, б.ж. на гр.С,
починала на 03.12.2019 г., която е наследодател на ищеца С. Ж. К., ведно със законната лихва
от подаване на исковата молба – 01.10.2024 г., до окончателното плащане на дължимото,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
300.00 лв.
ОСЪЖДА „В К“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Д Н“ №
28, АТЦ С Ц ет.2, офис 73Г, да заплати на С. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Н 4,
бл...., сумата от 801.05 лв., представляваща получена без основание сума по нищожен
договор за кредит № ... от 28.02.2018 г., сключен между „В К“ АД и В Н А, б.ж. на гр.С,
починала на 03.12.2019 г., която е наследодател на ищеца С. Ж. К., ведно със законната лихва
8
от подаване на исковата молба – 01.10.2024 г., до окончателното плащане на дължимото,
като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния предявен размер от
1000.00 лв.
ОСЪЖДА „П К Б“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Б“
№ 49, бл.53Е, вх.В, да заплати на С. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Н 4, бл....,
сумата в размер на 661.59 лв., представляваща направени от ищеца разноски по делото,
съобразно изхода му.
ОСЪЖДА „В К“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр.С, бул.“Д Н“ №
28, АТЦ С Ц ет.2, офис 73Г, да заплати на С. Ж. К., ЕГН **********, с адрес: гр. С, ж.к. Н 4,
бл...., сумата в размер на 128.47 лв., представляваща направени от ищеца разноски по
делото, съобразно изхода му.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9