Р Е Ш Е Н И Е
№ 260593 / 20.5.2021г.
гр. Перник, 20.05.2021 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в
открито съдебно заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА
при
участието на секретаря Капка Станчева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 5330 по описа на
съда за 2020 година и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 439 от ГПК.
Образувано е
по искова молба на С.И.С., с ЕГН: **********, М.В.М., с ЕГН: ********** и Г.В.Г.,
с ЕГН: **********,*** АД, с ЕИК: *********, с която се иска да бъде признато за
установено, че ищците в качеството си на наследници на В.Г.С., с ЕГН: **********
НЕ ДЪЛЖАТ на ответника следните суми:
1823.79 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. и 851.50 лева – обезщетение за забава за периода
от 30.11.2003 г. до 11.02.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
06.07.2010 г. по ч.гр.д. № 1314/2010 г. на Пернишкия РС и които суми са предмет
на изп.д. № 20197530401049 по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, както и разноските по
изпълнителното дело, поради погасяване на сумите по давност. Претендират се и
направените по делото разноски.
В исковата
молба се твърди, че наследодателят на ищците В.Г.С. имал незаплатени задължения
за топлинна енергия срещу ответното дружеството. В тази връзка срещу него от
страна на ответното дружество било образувано ч.гр.д. № 1314/2010 г. по описа
на Пернишкия РС /заповедно производство/. Твърди се, че в тази връзка бил
издаден изпълнителен лист от 06.07.2010 г. за следните суми – за главница за
потребена топлинна енергия, обезщетение за забава, законна лихва за забава и
разноски по заповедното производство.
На следващо
място се твърди, че по молба от 13.10.2010 г. от дружеството като взискател и
въз основа на посочения изпълнителен лист било образувано изп.д. № 524/2010 г.
по описа на ЧСИ Анелия Василева. Съгласно отбелязване на гърба на изпълнителния
лист последното валидно изпълнително действие по това дело било от 23.07.2011
г. Излагат се подробни доводи, че това изпълнително дело било прекратено на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК като в хода на същото били удържани суми
в общ размер от 86.20 лева, които били отнесени за погасяване на разноски
съгласно общите правила на ЗЗД.
По молба от
03.02.2017 г. от дружеството като взискател и отново въз основа на същия
изпълнителен лист било образувано и второ изп.д. № 527/2017 г. по описа на ЧСИ Уляна Димоларова, с район на
действие СГС. В хода на същото било извършено проучване на имущественото
състояние на длъжника и било установено, че същият е починал. В тази връзка
била извършена справка в НБД „Население” и като наследници на длъжника били
установени ищците. Въпреки това същите не били конституирани на негово място.
Посочва се,
че по второто изпълнително дело не били извършвани никакви изпълнителни
действия, поради което то също било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т.
8 от ГПК. Независимо от това по молба на ответника посоченото изпълнително дело
с приемопредавателен протокол било предадено на ЧСИ Стилиян Бадев. При същия
делото въпреки перемцията било преобразувано под изп.д. № 20197530401049 по
описа на ЧСИ Стилиян Бадев. В хода на това дело били извършени справки за
имущественото състояние на длъжниците, съответно предприети действия по конституиране
на ищците като длъжници и бил наложен запор на банковите им сметки.
Излагат се
подробни доводи, че процесните суми са погасени по давност, доколкото между
датата на последното действие по изп.д. № 524/2010 г. на ЧСИ Василева –
23.07.2011 г. и датата на образуване на изп.д. № 527/2017 г. на ЧСИ Димоларова
– 03.02.2017 г. е изминал период от повече от 3 години, каквато била
приложимата в случая давност, предвид наличието единствено на заповедно
производство. В тази връзка се иска
предявеният иск да бъде уважен.
В законоустановения срок по чл. 131
от ГПК от страна на ответника по делото не е постъпил писмен отговор.
В съдебно
заседание, проведено на 26.04.2021 г., ищците чрез процесуалния си представител
изразяват становище за уважаване на исковете.
Процесуалният
представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете като
неоснователни.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема
за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от материалите по
приложеното изп.д. № 524/2010 г. по описа на ЧСИ Анелия Василева от ответното
дружество е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу наследодателя на ищците В.Г.С. за
вземанията, предмет на настоящото производство – за вземането за главница,
както и за обусловените от същото вземания за обезщетение за забава, лихви и
разноски.
В тази връзка по подаденото заявление районният съд е
издал заповед от 22.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1314/2010 г. по описа на РС Перник.
Доколкото заповедта е влязла в сила, по делото е издаден изпълнителен лист от
06.07.2010 г. Въз основа на последния по молба на ответното дружество от
13.10.2010 г. е образувано изпълнително дело при ЧСИ Анелия Василева, като на
последната е възложено да извърши действия по принудително изпълнение в това
число като наложи запор върху вземания на длъжника В.Г.С..
От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело №
524/2010 г. се установява, че по същото са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжника В.Г.С. като до него е изпратена и покана за доброволно
изпълнение от 17.11.2010 г., като са налице данни, че същата е връчена на
длъжника чрез залепване на уведомление. На същата дата 17.11.2010 г. е наложен
и запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. Видно от материалите по
изпълнителното дело от съдебния изпълнител в полза на взискателя са преведени
следните суми – 86.20 лева, преведени на 11.07.2011 г. и 48 лева – преведени на
09.06.2014 г. Липсват данни как /дали доброволно или в резултат на запора или
друг способ/ и кога посочените суми са събрани от длъжника.
Извън посочените действия по изпълнителното дело не са
осъществявани никакви други действия. Няма данни по изпълнителното дело да са
постъпвали други суми за погасяване на задълженията.
Въз основа на изпълнителния лист от 06.07.2010 г. по
молба на взискателя ответник от 03.02.2017 г. срещу В.Г.С. е образувано и второ
изпълнително дело – по описа на ЧСИ Улияна Димоларова. По посоченото
изпълнително дело е установено, че длъжникът е починал, като е оставил
наследници, но въпреки това същите не са конституирани като страни по изпълнителното
дело. Впоследствие по молба на взискателя от 30.11.2017 г. изпълнителното дело
по описа на ЧСИ Димоларова е предадено на ЧСИ Стилиян Бадев като е образувано
под негов номер 1049/2019 г. на дата 20.06.2019
г. Междувременно е налице и молба от 27.02.2019 г. от страна на взискателя
за налагане на запор на вземания на В.Г.С.. След образуване на изп. дело №
1049/2019 г. по описа на ЧСИ Бадев от ответника взискател е постъпила молба от
19.07.2019 г., с която е направено искане за конституиране като длъжници по
делото на наследниците на В.Г.С., както и искане за налагане на запор върху
вземания на тези лица. В тази връзка и с постановление на ЧСИ Бадев от 19.07.2019 г. като длъжници по делото
са конституирани ищците С.И.С., М.В.М. и Г.В.Г..
По изпълнителното дело са извършвани справки за имущественото
състояние на длъжниците като до тях са изпратени и покани за доброволно
изпълнение от 22.05.2020 г. На същата дата 22.05.2020
г. са наложени и запори върху вземания на длъжниците. В тази връзка от
длъжника Г.В.Г. е събрана сумата от общо 1086.80
лева /274.80 лева на 29.07.2020 г.; 12 лева на 03.08.2020 г., 400 лева на
26.08.2020 г. и 400 лева на 25.09.2020 г./. Съгласно изпратената до длъжника Г.В.Г.
ПДИ от същия се претендира сумата от общо 1080.92
лева. Удържаните от длъжника Г.В.Г. суми са преведени на взискателя,
съответно отнесени от ЧСИ за такси, видно от отбелязване на гърба на
изпълнителния лист.
От другите двама длъжници С.И.С. и М.В.М. няма данни
да са събрани суми.
От представено по делото удостоверение за наследници
на В.Г.С. се установява, че същият е починал на 04.11.2015 г. като е оставил за
свои наследници ищците по делото – съпруга С.И.С. и две деца М.В.М. и Г.В.Г..
Така установената фактическа обстановка налага
следните изводи от правна страна:
Предявените
искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 439, ал. 1 от
ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 06.07.2010 г.,
издаден по ч.гр.д. № 1314/2010 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема
посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба /а и
от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване
на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело относно процесните
вземания /изп.д. № 1049/2019 г. по описа на ЧСИ Стилиян Бадев/.
По допустимостта:
Настоящият
съдебен състав намира исковите претенции за допустими спрямо ищците С.И.С. и М.В.М..
Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на
ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск
за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради
изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз
основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане
има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само
въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен
титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти,
настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното
основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на
ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително
производство. Без правно значение за интереса от иска е дали кредиторът е отписал едно
свое вземане, отчитайки го като загуба, или продължава да го води по избран от
него начин, за да може да осчетоводи последващо надлежно доброволно плащане
(доброволно плащане от длъжника ще е надлежно и след позоваването на давността,
както и след влизането в сила на решение, с което искът за недължимост на
вземането е уважен поради погасителна давност, респ. след влизането в сила на решение, с което искът
за вземането е отхвърлен като погасен по давност). Даже
да не ги води счетоводно като задължения на ищеца, за ответника по иска винаги е налице възможност
за ново изпълнително дело, докато изпълнителният
лист не
бъде обезсилен или не се установи по исков ред недължимост на сумите по него,
което от своя страна обуславя и интереса от отрицателния установителен иск.
Освен това длъжникът
има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е заплашен
непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като може да
поиска решение при признание на иска. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието /в този
смисъл Определение
№ 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК, Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. №
1660/ 2016 г., І т. о., Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч.
гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.
Спрямо ищеца
Г.В.Г. предвид събраните по делото доказателства следва извод за недопустимост
на производството поради липса на правен интерес. Това е така, доколкото от
длъжника Г.В.Г. са събрани суми по изп. дело № 1049/2019 г. по описа на ЧСИ
Бадев, които покриват пълния размер на процесните вземания, претендирани от
този длъжник съгласно ПДИ и тези суми са постъпили при взискателя. В тази
връзка от длъжника е удържана сумата от общо 1086.80 лева при дълг 1080.92 лева и то преди образуване на
настоящото дело /последната удръжка е на 25.09.2020 г., а настоящото дело е
образувано на 06.10.2020 г./. Посочената сума от 1086.80 лева съдът приема за
достатъчна да покрие задълженията на длъжника Г.В.Г. като наследник на баща му.
Освен
това сумата от общо 1086.80 лева
е постъпила при взискателя, съответно при ЧСИ /за такси/
като последните плащания са с дата 25.09.2020 г.
т.е. преди образуване на настоящото дело.
В този
смисъл е и трайната съдебна практика – напр. Решение № 82 от 22.03.2018 г. по
в.гр.д. № 77/2018 г. по описа на Пернишкия ОС и Решение № 9/11.01.2019 г. по
в.гр.д. № 626/2018 г. по описа на Пернишкия ОС. Последните разглеждат
аналогични хипотези на извършено от длъжника погасяване на процесни суми, за
които суми след извършване на плащането от длъжника, съответно на плащането от
съдебния изпълнител към взискателя, се предявява установителен иск за
погасяването им по давност. В тази връзка се обръща внимание, че ищецът няма
интерес от такова самостоятелно установяване, още повече, когато не е налице
предявен наред с установителния иск, осъдителен такъв на плоскостта на неоснователното
обогатяване.
С оглед
гореизложеното производството в частта относно ищеца Г.В.Г. следва да бъде
прекратено като недопустимо.
По основателността:
По иска
предмет на настоящото производство е налице противоречива съдебна практика
относно приложимия период на давностния срок – дали същият е тригодишен поради
периодичния характер на вземанията или петгодишен предвид обстоятелството, че
съдебното изпълнително основание е издадено в хода на заповедно производство, а
не на исково такова. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по
чл. 433, т. 8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от
последното поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на
давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. №
1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/. Предвид възприетата по настоящото дело
фактическа обстановка обаче съдът не намира за нужно да обсъжда в детайли
посочените противоречия.
На следващо
място съдът отбелязва, че искът, предмет на настоящото дело, може да се
основава само на факти, настъпили след приключване на производството, по което
е издадено изпълнителното основание. В настоящия случай съгласно чл. 404, т. 1,
предл. 4 от ГПК изпълнителното основание е заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 22.02.2010 г. по ч.гр.д. № 1314/2010 г.
по описа на Пернишкия РС. В тази насока следва да се отбележи, че
заповедта за изпълнение се издава по реда на специално производство, уредено в
глава 37 от ГПК, което се развива без провеждане на открито съдебно заседание с
участието на заявителя и длъжника съответно без провеждане на съдебно дирене. В
тази връзка специален е и редът за защита на длъжника, на когото е дадена
възможност да подаде възражение срещу заповедта в двуседмичен срок[1]
от връчването й. При липса на подадено възражение в този срок заповедта за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК влиза в сила и длъжникът
губи възможността, в това число чрез предявяване на иск, да оспорва вземането,
предмет на същата, на основание обстоятелства или доказателства, които е могъл
да посочи в срока по чл. 414 от ГПК (по аргумент от чл. 424, ал. 1 от ГПК). В
тази връзка в настоящото производство подлежат на преценка единствено факти,
настъпили след влизане в сила на заповедта за изпълнение.
В конкретния
случай посочената заповед за изпълнение е издадена на 22.02.2010 г. като доколкото липсват данни, а и твърдения
относно датата на връчване на заповедта, то следва да се приеме, че същата е влязла
в сила на 05.07.2010 г., денят предхождащ издаването на изпълнителния лист. С оглед гореизложеното, считано от 05.07.2010 г. за процесните вземания е започнала да тече нова давност.
На следващо място по делото се установява, че с оглед влязлата в сила
заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 06.07.2010 г. като въз основа на посочените документи по молба на
ответното дружество на 13.10.2010 г. при ЧСИ Анелия Василева е образувано изп.д.
№ 524/2010 г. В тази насока, между датата на влизане в сила на заповедта – 05.07.2010
г. и датата на образуване на изп.д. № 524/2010 г. – 13.10.2010
г. е изминал период от едва няколко месеца.
На 17.11.2010 г. до длъжника В.Г.С. е
изпратена ПДИ, връчена чрез залепване на уведомление. Посочените действия обаче
нямат отношение нито към перемпцията, нито към давността, доколкото не е
поискано или допуснато разсрочване на дълга, нито е извършено признание на
същия. На 17.11.2010 г. е наложен и запор на трудово възнаграждение на
длъжника. В тази връзка и по аргумент от чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изп.д. № 524/2010
г. следва да се приеме за прекратено по право на 13.10.2012 г. /две години след
налагане на запор на вземане с обратна сила от молбата по арг. от Решение
№ 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.
В тази връзка при преценка на давностния срок съдът следва да съобрази и Постановление № 3 от 18.XI.1980 г. на Пленума на ВС. Съгласно последното
по арг. от чл. 116, б. „б" ЗЗД подаването на молба за образуване, съответно
образуването на изпълнително производство представлява действие, което прекъсва
давността относно вземането, предмет на изпълнението, като погасителната
давност не тече, докато трае изпълнителният процес. Именно по тези съображения
съдът приема, че давността за процесните вземания е била прекъсната отново на 13.10.2010 г. – с образуването на изп.д. № 524/2010 г. На основание чл. 433, т. 8 от ГПК
/чл. 330, ал. 1, б. „д” от ГПК отм./ същото следва да се счита за прекратено ex lege (по закон) на 13.10.2012 г., като е без значение дали и кога съдебният
изпълнител е постановил прекратяване на делото. Посоченият извод съдът
възприема, доколкото съгласно цитирания текст /чл. 433, т. 8 от ГПК, аналогичен на
уредбата в ГПК отм./ изпълнителното производство се
прекратява ако взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години. Такова искане взискателят е направил само в молбата
за образуване на изпълнителното дело. В тази връзка за пълнота следва да се
отбележи, че връчването на покана за доброволно изпълнение, извършването на
справки за имущественото състояние на длъжника, както и изпращането на
съобщение до НАП, до НОИ и Община Перник съответно получаването на уведомление
от агенцията, НОИ и писмо от общината, не представляват изпълнителни действия.
С оглед гореизложеното съдът приема, че изп. дело № 524/2010 г. е било
висящо в периода от 13.10.2010 г. до 13.10.2012 г., когато е настъпило
прекратяване на същото. В този период по аргумент от цитираното постановление
на пленума на ВС за процесните вземания въобще не е текла давност /същата е
била спряна/. От 13.10.2012 г., когато за процесните вземания е започнала да
тече нова давност, до 19.07.2019 г. /конституирането по ищците като страни по
изп.д. № 1049/2019 г. по описа на ЧСИ Бадев/ не са предприемани никакви
действия по принудително удовлетворяване на процесните вземания. По тези
съображения, доколкото от 13.10.2012 г. до 19.07.2019 г. са изтекли повече от
пет години, то исковете следва да се приемат за основателни. В тази връзка не
се налага обсъждане на въпроса относно приложимата спрямо вземанията давност.
Само за
пълнота следва да се отбележи, че наложеният по второто изпълнително дело запор
от 22.05.2020 г. върху вземания на С.И.С. и М.В.М. е без правно значение, доколкото
същият е наложен след погасяване на вземанията по давност.
Образуването
на изпълнително дело на 03.02.2017 г.
при ЧСИ Димоларова настоящият състав приема, че не прекъсва давността относно
процесните вземания. Посоченият извод следва от обстоятелството, че
изпълнителното дело е образувано срещу В.Г.С., който обаче е починал още на
04.11.2015 г. Със смъртта на лицето същото губи своята правоспособност, поради
което и предприети спрямо починало лице изпълнителни действия не могат да се
приемат за такива, прекъсващи давността относно процесните вземания. Съдът не
отчита при прекъсване на давността и двете плащания по изп.д. № 524/2010 г., доколкото няма данни кога и на какво
основание същите са постъпили по делото.
На последно
място предвид разпоредбата на чл. 9, ал. 1 от ЗН /съпругът наследява част равна
на частта на всяко дете/ съдът приема, че всеки от ищците отговаря за по 1/3
част от задълженията в наследството.
По исканията за разноски на страните:
Искане за
разноски в производството са направили и двете страни. Предвид изхода на делото
такива се дължат и на двете страни.
Ищците
претендират разноски за държавна такса 110.01 лева /с 3 лева такса превод/, 750
лева за адвокатски хонорар / по 250 лева за всеки ищец/ и 48 лева такси за копия
от изпълнителни дела. Доколкото на ищеца Г.В.Г. разноски не се дължат предвид
прекратяване на производството относно същия, то на другите две ищци следва да
бъдат присъдени разноски от общо 605.34 лева.
Претендираният
адвокатски хонорар не е прекомерен, доколкото същият не надвишава минималния размер
съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения предвид цената на иска.
Искането за
разноски на ответника е основателно само спрямо Г.В.Г.. Доколкото ответникът
претендира 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, то от ищеца Г.В.Г. следва
да бъде заплатена сумата от 33.33 лева.
Водим от
горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо поради липса на правен интерес производството по
иска на Г.В.Г., с
ЕГН: ********** и адрес: *** срещу „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* и
със седалище и адрес на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ за
признаване за установено, че ищецът Г.В.Г. в качеството си на наследник на своя
баща В.Г.С., с ЕГН: ********** не дължи на ответника 1/3 част от следните суми:
1823.79 лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от
01.10.2003 г. до 30.04.2009 г. и 851.50 лева – обезщетение за забава за периода
от 30.11.2003 г. до 11.02.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от
06.07.2010 г. по ч.гр.д. № 1314/2010 г. на Пернишкия РС и които суми са предмет
на изп.д. № 20197530401049 по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, както и разноските по
изпълнителното дело, поради погасяване на сумите по давност.
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО, че С.И.С., с ЕГН: ********** и адрес: ***
и М.В.М., с ЕГН: ********** и адрес: ***
в качеството си на наследници на В.Г.С., с ЕГН: ********** НЕ ДЪЛЖАТ на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* и със седалище и адрес
на управление гр. Перник, кв. Мошино, ТЕЦ „Република“ 2/3 части /по 1/3 част за
всяка ищца/ от следните суми: 1823.79
лева – главница за незаплатена топлинна енергия за периода от 01.10.2003 г. до
30.04.2009 г. и 851.50 лева – обезщетение за забава за периода от 30.11.2003 г.
до 11.02.2010 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 06.07.2010 г. по
ч.гр.д. № 1314/2010 г. на Пернишкия РС и които суми са предмет на изп.д. №
20197530401049 по описа на ЧСИ Стилиян Бадев, както и разноските по
изпълнителното дело, поради погасяване на сумите по давност.
ОСЪЖДА Г.В.Г., с
ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 4 от ГПК на „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК: ********* сумата от общо 33.33 лева, представляваща разноски в настоящото исково
производство.
ОСЪЖДА „Топлофикация
Перник“ АД, с ЕИК: ********* ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК разделно /по ½ част/ на С.И.С., с ЕГН: ********** и
М.В.М., с ЕГН: ********** сумата от общо 605.34
лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО в прекратителната му част има
характер на определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред Пернишкия ОС
в едноседмичен срок от връчване му на страните. В останалата му част решението подлежи
на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Препис от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
К.
КОСТАДИНОВА
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: И.Д.