РЕШЕНИЕ
№ 1364
гр. Бургас, 05.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря КИНА Н. КИРКОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20242120100213 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба Л. Е. К. с
ЕГН********** с постоянен адрес гр. Бургас, ж.к. ****, със съдебен адрес
гр.Бургас, ул. *** – адвокат А. Й., против „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА
КОМПАНИЯ УНИКА“ АД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
гр. София, ***. Предявен е осъдителен иск за заплащане на сумата от 777,35
лв. - неплатена част от дължимо обезщетение за действително претърпените
имуществени вреди по застрахователна претенция № ***0048, ведно със
законната лихва върху тази сума предявяването на иска на 15.01.2024г. до
окончателното изплащане на сумата.
Обстоятелства, на които се основава искът :
Ищецът твърди, че на 14.09.2023г. настъпило пътно-транспортно
произшествие между управлявания от него автомобил марка „**“, модел „**“
с рег.№ *** и лек автомобил „***“ рег.№ ****, собственост на Д.И. и
управляван от Г. А. Г.. От удара, настъпил по вина на водача на другия
автомобил, била засегната почти цялата лява страна на автомобила на ищеца :
спойлер (предна броня), преден ляв калник, двете леви врати, ляв мигач на
преден ляв калник, предна лява джанта и дръжката на редна лява врата.
Двамата водачи попълнили двустранен протокол, като водачът Г. представил
валидна полица за сключена от собственика на автомобила застраховка
1
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество с
номер на полицата БГ/05/***.
На 18.09.2023г. по молба на ищеца била образувана преписка по
застрахователна претенция № ***0048. След оглед на автомобила представите
на застрахователя указал на ищеца сам да възстанови щетите. Ремонтът бил
извършен от „Сонерс ауто“ ЕООД, който издал фактура № 1563/ 28.09.2023г.
на стойност от 1320 лв. с вкл.ДДС (1100 лева без ДДС), платена от ищеца на
29.09.2023г. На 20.09.2023г. застрахователят е заплатил на ищеца 542,65 лв.
Отправеното от ищеца възражение до застрахователя било оставено без
уважение. Ищецът претендира обезщетяване на пълния размер на
претърпените вреди.
С доклада на делото на основание чл.101, ал.3 от ГПК съдът е приел, че
ответникът не е представил писмен отговор в преклузивния срок по чл.131,
ал.1 от ГПК. С писмени становища в съдебно заседание ответникът признава
наличието на валидна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“, настъпилото твърдяно от ищеца застрахователно събитие,
причинените щети и причинната им връзка с това събитие. Оспорва само
стойността на щетите, като счита, че те следва да се определят в заплатения от
него размер от 542,65 лв., съобразен със средните пазарни цени и
овехтяването на автомобила на ищеца. По тези съображения оспорва иска.
Страните представят и ангажират доказателства в подкрепа на
становищата си. Претендират и присъждане на направените по делото
съдебни разноски.
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Предявеният иск е с правно основание чл.432, ал.1 от Кодекса на
застраховането /КЗ/.
Следните факти не са спорни между страните по делото и се
установяват от събраните доказателства : - настъпването на 14.09.2023г. на
процесното пътно-транспортно произшествие между управлявания от ищеца
Л. К. автомобил марка „**“, модел „**“ с рег.№ *** и лек автомобил „***“ рег.
№ ****, собственост на Д.И. и управляван от Г. А. Г.; - произшествието е
причинено по вина на третото лице Г. и от него са причинени увреждания по
цялата лява страна на автомобила на ищеца; - наличието на валидно
застрахователно правоотношение между собственика на управляваното от
виновния водач МПС и ответното дружество ЗК „Уника“ АД – по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“,
сключена с полица BG/ 05/ *** от 04.09.2023г.; - по заявление на ищеца
ответникът е завел претенция по щета № ***0048/ 18.09.2023г., по която е
установил следните причинени от ПТП-то увреждания по автомобила на
ищеца, които са в пряка причинно-следствена връзка от настъпилото ПТП :
облицовка предна броня, двете леви врати, лайсна предна броня, преден ляв
2
калник, мигач в левия калник, лайсна задна врата, външна дръжка на предна
лява врата и джанта на предна лява врата; - заплатената от ищеца цена за
извършения ремонт на тези щети /без описаната дръжка и джанта/ е 1320 лв. с
ДДС; - ответникът застраховател е оценил ремонта на стойност 542,65 лв. и на
20.09.2023г. е изплатил на ищеца застрахователно обезщетение в този размер.
При тези факти съдът приема, че описаните вреди по автомобила на
ищеца са причинени виновно от застрахованото при ответника лице по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“. На
основание чл.45 вр. чл.51, ал.1 от ЗЗД виновният водач дължи на ищеца
обезщетение за всички имуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането и които са безспорно установени между страните.
На основание чл.493, ал.1, т.2 от КЗ застрахователят покрива отговорността на
застрахования за така причинените имуществени вреди, като на основание
чл.432, ал.1 от КЗ ищецът има право да иска обезщетението за тези вреди
пряко от застрахователя, което в случая е сторено с отправянето на претенция
при спазване на изискванията на изискванията на чл.380 от КЗ.
Страните спорят по начина на определяне на така дължимото
обезщетение. На основание чл.499, ал.1, ал.2 от КЗ обезщетението за вреди на
МПС се определя в съответствие с методиката за уреждане на претенции за
обезщетение на вреди, приета с наредбата по чл.504, като обезщетението не
може да надвиши действителната стойност на причинената вреда. Приетата
наредба по чл.504 от КЗ - Наредба № 49/ 16.10.2014г. за задължителното
застраховане, приета от Комисията за финансов надзор, в нормата на чл.20,
ал.2 препраща към методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на моторни превозни средства съгласно приложенията на
Наредба № 24/ 2006г. за задължителното застраховане по чл.249, т.1 и 2 от КЗ
и за методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди,
причинени на моторни превозни средства.
При определяне размера на дължимото на ищеца застрахователно
обезщетение съдът кредитира изцяло приетото по делото неоспорено от
страните заключение на вещото лице по извършената съдебна автотехническа
експертиза, съгласно което стойността на щетите, определена при спазване на
посочената методика, е в размер на 1387,20 лв. с включен в ДДС. От тази
сума, ищецът претендира 1320 лв. И тъй като от така установеният размер на
дължимото застрахователно обезщетение ответникът е погасил само 542,65
лв., искът се явява основателен и доказан за претендираната по делото разлика
от 777,35 лв., която на основание чл.497 от КЗ се дължи от ответника, ведно
със законната лихва за забава от предявяването на иска до окончателното
изплащане на сумата.
С оглед изхода от спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
дължи на ищеца и направените по делото съдебни разноски, които съгласно
представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 700 лв., включващи 50 лв.
– заплатена държавна такса, 250 лв. – заплатено възнаграждение на вещо лице
3
и 400 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „УНИКА“ АД с ЕИК
***, със седалище и адрес на управление гр. София, ***, представлявано от
двама изпълнителни директори заедно или от председателя на управителния
съвет заедно с изпълнителен директор, да заплати на Л. Е. К. с
ЕГН********** с постоянен адрес гр. Бургас, ж.к. ****, със съдебен адрес
гр.Бургас, ул. *** – адвокат А. Й., сумата от 777,35 лв. - неплатена част от
дължимото обезщетение в размер на 1320 лв. по застрахователна претенция по
щета № ***0048/ 18.09.2023г., ведно със законната лихва върху тази сума от
предявяването на иска на 15.01.2024г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 700 лв. за направените по делото съдебни разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд –
Бургас в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
4