Определение по дело №844/2024 на Административен съд - Велико Търново

Производството е по реда на чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 285, ал. 1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).

Същото е образувано по искова молба от С. М. Н. от с. Поликраище, понастоящем с местопребиваване в ЗО „Атлант“, гр. Троян, с която е предявен иск срещу ГДИН при МП за присъждане на обезщетение в размер на 20 000 лева за причинени му неимуществени вреди при престоите му в ареста във Велико Търново за период от 10.03.2020 г. до 10.06.2024 г., поради пребиваване в нечовешки условия – нехигиенични общи санитарни помещения, без санитарен възел вода в килиите, в пренаселени – с недостатъчна свободна жилищна площ, мръсни килии, без чист въздух, проветрение и естествена светлина, без престой на открито и двигателна активност, при нарушаване на правото на неприкосновеност на лична информация при провежданите телефонни разговори.

С ИМ е заявено намерение за разпит на двама свидетели за установяване на лошите битови условия в ареста, но те не са индивидуализирани.

От страна на ответника е депозиран писмен отговор на ИМ, с който същата се оспорва като недопустима, тъй като неправилно ИМ е адресирана срещу Ареста, а и сруще ГДИН, в качеството й на законен представител на Ареста, защото дирекцията няма такова процесуално качество. Ответникът иска разпит на 1 свидетел.

Като взе предвид горното, съдът счита, че искът е предявен в хипотезата на чл. 204, ал. 4, вр. с чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, пред задължения да го разгледа съд по чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС, срещу надлежен ответник. В тази връзка съдът намира, че неточно ищецът е посочил ГДИН кат ответник в качеството й на законен представител на Алеста във Велико Търново, но се касае за непрецизен от юридическа гледна точка израз, целящ да покаже правната връзка на дирекцията с Ареста, а не до недопустимо адресиране на ИМ срещу ненадлежен ответник, доколкото ГДИН е такъв. Исковата молба от външна страна отговаря на изискванията на чл. 127 и чл. 128 от ГПК, което налага насрочване на делото в открито заседание с разпределение на доказателствената тежест.

По доказателственото искане на ищеца за разпит на свидетели съдът ще се произнесе в ПСЗ, след индивидуализиране на лицата от ищеца.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание на 29.01.2025 г. от 09.45 часа, за която дата да се призоват страните, както и на ВТОП.

Ищецът да се призове чрез Затвора в Ловеч, като с призовката до ищеца СЛЕДВА ДА СЕ УКАЖЕ на затворническата администрация в Затвора гр. Ловеч, че следва да организира видеоконферентна връзка с оглед личното участие на Н. в първото по делото заседание от затвора, към който се числи ЗО, в което същият пребивава.

На основание чл. 171, ал. 4 от АПК УКАЗВА на ответника, че следва да ангажира доказателства за изпълнение на законните си задължения да осигури хуманни условия при престоя на ищеца в Ареста във Велико Търново през процесните периоди г., в това число да ангажира доказателства за размера на килиите, в които е бил настанен ищеца, броя на лицата, съжителствали с Н. през целия период на престоя му в Ареста, социално - битови условия в ареста, реда и организацията на провежданите от задържаните телефонни разговори, като представи справка за проведените телефонни разговори и свиждания на ищеца, както и доказателства за проведени дезинфекционни мероприятия и за медицински прегледи на ищеца.

ДОПУСКА събирането на гласни доказателства по делото чрез разпит на посочения от ответника свидетел – Д. П., който да се води от ответника по делото в първото съдебно заседание за установяване на битовите условия в ареста.

Преписи от настоящото определение да се изпратят на страните по делото и на ВТОП.