№ 5
гр. Ловеч, 24.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА
Членове:ВАСИЛ АНАСТАСОВ
РАДОСЛАВ А.
при участието на секретаря МАРИНА Ф.А
като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Въззивно
наказателно дело от частен характер № 20224300600439 по описа за 2022
година
за да се произнесе, съобрази:
С присъда № 21/20.10.2022 г. по НЧХД 178 по описа за 2022 г., РС-
Тетевен е признал подсъдимия Б. Ф. А., с ЕГН **********, за виновен в това,
че на дата 26.07.2022 год., около 10.30 часа, на площад „****“ в гр. Т., обл.
Ловешка, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата, умишлено е
причинил на Д. Д. Д. от гр.Т., Ловешка област лека телесна повреда, без
разстройство на здравето, изразяваща се в травматичен оток и хиперемия в
долния ръб на лявата очна орбита, с което му е причинена болка -
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК, поради което и на основание чл. 78а от
НК го освободил от наказателна отговорност и му е наложил
административно наказание глоба в размер на 1 000. 00 /хиляда/ лева, която
да заплати в полза на държавата, като го е оправдал по повдигнатото му
обвинение за престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Съдът е осъдил подсъдимия Б. Ф. А. от с.Б., обл. Ловешка да заплати на
Д. Д. Д. от гр.Т., Ловешка област сумата от 1 000. 00 /хиляда/ лева за
1
причинените му неимуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждането-26.07.2022 год. до окончателното й изплащане, както и
разноските по делото в размер на 822. 00 /осемстотин двадесет и два/ лева, а
по сметка на Районен съд гр.Т. сумата от 50. 00 /петдесет/ лева,
представляваща държавна такса върху уважения размер на гражданския иск,
както и сумата от 5. 00 /пет/ лева за служебно издаване на изпълнителен лист,
като е отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 3 000. 00
/три хиляди/ лева гражданския иск за неимуществени вреди, като
неоснователен и недоказан.
По делото е постъпила въззивна жалба от въззивникът Б. Ф. А., чрез
адв. П., като моли да се отмени обжалваната присъда, като вместо нея бъде
постановена друга, с която да бъде признат за невиновен и оправдан за
престъплението, за което е осъден, както и да се отхвърли гражданския иск.
В допълнение съм въззивната жалба се излага, че съдът е приел
фактическа обстановка, която не кореспондира с обективната действителност
и с доказателствата по делото.
Сочи, че РС-Тетевен не е кредитирал изцяло показанията на на св.
А.С.А., тъй като изцяло противоречат на заключението на видеотехническата
експертиза. Не споделя този извод на съда, тъй като св. А. е пряк очевидец на
случилото се, с непосредствени впечатления от действията на страните,
случили ли се на разстояние от около два метра от него, в своите показания
казва, че тъжителят и подсъдимия са имали пререкания, но не е видял Б. А. да
удря момчето. Счита, че идентична обстановка се установява и от
заключението на видео-техническата експертиза, което заключение съда и
страните са приели за правилно и компетентно, ведно с дадените уточнения в
съдебно заседание. Посочва, че от това заключение се установява, че Б. А.
извършва движения с дясна и лява ръка, в посока вътрешността на автомобил
Фолксваген Голф, но без да докосва тъжителя. Позовава се и на даденото
допълнително уточнение от вещото лице, изготвило видео-техническата
експертиза, а именно че се вижда нанасяне във вътрешността на автомобила
на удари, но не се вижда къде попадат тези удари. Вещото лице уточнява, че
ако е имало удар в лицето на тъжителя, главата е щяла да бъде изместена на
дясно, както се твърди че евентуалния удар е идвал от ляво на тъжителя, но
изместването на главата на лицето в л.а. „Голф" не се вижда. Приема, че това
2
заключение на вещото лице изцяло кореспондира със събраните по делото
гласни доказателства, а именно че двете лица са имали вербален конфликт на
площад „****" в град Т., но удари в лицето, отправени от подсъдимия Б. А.
към тъжителя Д. Д. не е имало, няма и индикации за това. Това се
потвърждава не само от заключението на вещото лице по изготвената и
приета видео-техническата експертиза, но и от заключението на другото вещо
лице, изготвило съдебно - медицинската експертиза, което потвърждава
факта, че ако е имало удар в главата, същата би трябвало да бъде изместена
настрани, но не разполага с такива доказателства главата да е изместена.
Счита, че това важно обстоятелство, с изместването на главата на тъжителя,
вътре в купето на автомобила, в следствие на нанасянето на удари, е останало
неизяснено, въпреки, че съда е следвало да го обсъди.
Адв. П. излага, че съдът не е кредитирал изцяло и свидетелските
показания на свидетеля Я.Н.К., тъй като изцяло противоречат на
заключението на видеотехническата експертиза. Защитата не споделям този
извод на съда, тъй като св. К. е пряк очевидец на случилото се, с
непосредствени впечатления от действията на страните, случили ли се на
разстояние от около десет метра от него, в своите показания казва, че
тъжителят и подсъдимия са имали пререкания, карали са се, но не е видял Б.
А. да удря момчето. Посочва, че от заключението се установява, че
подсъдимият безспорно извършва движения с дясна и лява ръка в посока
вътрешността на автомобил Фолксваген Голф, но без да докосва лицето на
тъжителя, като не е налице пряк контакт между тях.
Защитата сочи, че в тази връзка са и показанията на св. И.Й., „...аз си
гледам пътя щото отивах надоле за гаража. Момчето седеше в колата, а
другия нещо мааше с ръка нещо, стоеше и говореха нещо отвънка мааше с
ръка“.
Адв. П. намира, че свидетелските показания на тримата свидетели -
очевидци И.Г.Й., А.С.А. и Я.Н.К., са непротиворечиви, последователни,
възпроизвеждащи обективната действителност от първо лице и като такива
следва да се ценят. Излага, че в мотивите към присъдата липсва аргументи
защо съдът приема показанията на А.С.А. и Я.Н.К. в една част.
Защитата приема, че от приетите по делото писмени и гласни
доказателства, заключенията на видео-техническата и съдебно-медицинската
3
експертизи, следва извод, че движенията с дясна и лява ръка от подсъдимия
по посока на вътрешността (купето) на лекия автомобил „Фолксваген Голф“
не засягат главата на тъжителя Д. Д. и в долния ръб на лявата очна орбита.
Позовава се на приетото от вещите лица, че по делото не са налице данни за
изместване на главата на тъжителя надясно. Налага довод, че действията на
подзащитния ми Б. А. не могат да се характеризират като престъпление по чл.
130, ал. 2 от НК осъществено от обективна и субективна страна, тъй като
липсва пряката причинно-следствена връзка между причиненото телесно
увреждане на тъжителя и действията на подсъдимия.
Моли да се отмени присъдата и в гражданската част, тъй като не са
налице доказателства увреждането да е причинено от подзащитния му.
По делото е постъпил отговор от Д. Д., в който се моли да се постанови
решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с адв. П., като моли
да се уважи жалбата по изложените в нея съображения и да се присъдат
направените разноски по делото.
Въззиваемият Д. Д. Д. се явява лично и с адв. П. К., като молят да бъде
постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция
и да им бъдат заплатени разноските.
Въззивникът в последната си дума моли да бъде оправдан.
Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата жалба и събраните
по делото доказателства пред тази инстанция и пред РС-Луковит, намира за
установено следното :
Д. Д. Д. живее в гр.Т., обл. Ловешка област и притежава черен лек
автомобил, марка „Фолксваген Голф“, с ДК№ 0В **** ВВ.
На 26.07.2022 год., около 10.30 часа, той управлявал лекия автомобил и
се движел в гр.Т., площад ****, по посока моста към автогара и хотел Олимп.
Въззиваемият навлязъл по моста, тъй като бил с предимство, когато срещу
него навлязъл откъм другия край на моста, улица „****“, без предимство лек
автомобил „Дачия Логан" с ДК№ СА **** НХ, управляван от въззивника.
При навлизането в района на моста въззивникът качил автомобила на
тротоара и направил неуспешен опит да се разминат. Въззивникът казал на
въззиваемия да върне автомобила назад. Въззиваемият върнал автомобила
4
назад и се установил на стоянката на такситата на площад ****. При това
движение, автомобилът на въззивника продължил движението си напред,
близко до автомобила на въззиваемия. Въззивникът спрял автомобила си
близо до автомобила на въззиваемия, слязъл, отишъл до прозореца на
автомобила, който бил отворен и с дясната си ръка свита в юмрук му нанесъл
силен удар в слепоочието от ляво, а в последствие нанесъл още два удара на
тъжителя първо с лявата, а след това и с дясната ръка. Въззивникът се качил в
лекия автомобил и потеглил, а след тръгнал и въззиемия.
На същата дата въззваемият е прегледан и му е издадено медицинско
свидетелство за пред съд.
От заключението на вещото лице д-р М. Г. по съдебно-медицинска
експертиза се установява, че на Д. Д. Д. е причинен травматичен оток и
хиперемия на долния ръб на лява очна орбита, което е довело до болка.
Вещото лице е приело, че телесното увреждане се дължи на директен удар в
областта на лицето в ляво и може да се получи по начин, описан от
пострадалия.
От заключението на изготвената по делото видеотехническа експертиза
се установява, че запис ..AvtogaraCAM2_tetevencamnew..." е с обем от 166331
КВ и с дължина от 14:35 мин. В 10:31:49 на таймера на камерата, от улица
„В.П.“ с посока към площада се появява л.а.-черен Фолскваген Голф 4.
Автомобилът навлиза на площад „****", маневрира пред моста за Автогара Т.
и спира на кръстовището, изчаквайки участниците в движението да се
изтеглят. Докато автомобилът е в покой, се вижда неговият регистрационен
номер № ОВ****ВВ. В 10:32:34 същият автомобил потегля, пресича
кръстовището и навлиза на моста за Автогара Т., където излиза от кадър. В
10:33:20 на таймера на камерата същият автомобил влиза отново в кадър.
Автомобилът се движи с ход назад. Преминава кръстовището и достига
площад „****“, където спира. Докато лекият автомобил Фолксваген Голф 4 се
движи назад, плътно зад него се движи жълт л.а. „Дачия Логан“. Жълтият лек
автомобил „Дачия“ следва черния лек автомобил „Фолксваген Голф“ през
кръстовището и спира до него от страната на шофьорското място на Голф 4.
След като жълтият л.а. „Дачия Логан“ спира, се вижда част от неговия
рег.номер. Същият е рег.№ СА 108.../не се чете/. Двата автомобила се
установяват в покой на площад „****“ в 10:33:28 на таймера на камерата. От
5
шофьорското място на жълтия „Дачия Логан“ слиза лице с видимо едро
телосложение, къса побеляла коса, с изразена плешивост. Облечено е в
тениска в лилав цвят. Лицето застава пред стъклото на шофьорското място на
черния л.а. Фолксваген Голф 4. Нанася удар с дясна ръка във вътрешността на
Голф 4 към шофьора му през отворения прозорец на автомобила. Приведен е
над вратата, видимо говори нещо. Нанася втори удар с лява ръка. Извършва и
действие с дясна ръка във вътрешността на Голф 4, които заради ракурса на
заснемане не могат да се установят какви са. Изправя се, видимо говори нещо.
В 10:33:52 на таймера на камерата л.а. Фолксваген Голф 4 прави опит да
потегли с посока напред. Преминава малко разстояние и спира. Лицето от
мъжки пол в лилава тениска влиза на шофьорското място на „Дачия Логан“ и
потегля напред и наляво зад Голф 4, където излиза от кадър. Лекият
автомобил Фолксваген Голф 4 остава на място, докато отново изчаква
участниците в движението да се изтеглят. Потегля в 10:36:18, където отново
навлиза в кръстовището пред площад „****“ и по моста за Автогара Т. излиза
от кадър. От заключението се установява също, че записът върви
хронологически в своята цялост, без насичания и прескачания и като такъв не
е манипулиран.
Въззивната инстанция изцяло споделя така установената фактическа
обстановка от първата инстанция.
Жалбата е неоснователна.
Правилен и обоснован е извода на съда, че Б. Ф. А. е осъществил от
обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 130, ал. 2 от
НК, като на дата 26.07.2022 год., около 10.30 часа, на площад „****“ в гр. Т.,
обл. Ловешка, чрез нанасяне на удари с ръце в областта на главата, умишлено
е причинил на Д. Д. Д. от гр.Т., Ловешка област лека телесна повреда, без
разстройство на здравето, изразяваща се в травматичен оток и хиперемия в
долния ръб на лявата очна орбита, с което му е причинена болка -
престъпление по чл. 130, ал. 2 от НК.
От обективна страна изпълнителното деяние е извършено от А. чрез
действие, като на посочената дата и място, чрез нанасяне на удари с ръце в
областта на главата, умишлено е причинил на Д. Д. Д. от гр.Т., Ловешка
област лека телесна повреда, без разстройство на здравето, изразяваща се в
травматичен оток и хиперемия в долния ръб на лявата очна орбита.
6
От заключението на вещото лице по съдебно медицинската експертиза
се установява вида, характера на телесното увреждане и механизма на
получаването му. Налаци е лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 2
НК.
От субективна страна деянието е извършено от въззивникът виновно,
при пряк умисъл, като е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал тяхното
настъпване.
Неоснователна е тезата на адв. П., че следва подзащитния му да бъде
признат за невиновен и оправдан за престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, тъй
като деянието не е осъществено от въззивника и не е налице пряка причинна
връзка между действията на въззивника и настъпилия съставомерен резултат.
Този аргумент е бил изложен и пред първата инстанция, обсъден е от нея и
правилно е отхвърлен като неоснователен.
Защитата на въззивника сочи, че РС-Тетевен не е кредитирал изцяло
показанията на св. А.С.А., тъй като изцяло противоречат на заключението на
видеотехническата експертиза. Не споделя този извод на съда, тъй като св. А.
е пряк очевидец на случилото се, с непосредствени впечатления от действията
на страните, случили ли се на разстояние от около два метра от него, в своите
показания казва, че тъжителят и подсъдимия са имали пререкания, но не е
видял Б. А. да удря момчето. Счита, че идентична обстановка се установява и
от заключението на видео-техническата експертиза, което заключение съда и
страните са приели за правилно и компетентно, ведно с дадените уточнения в
съдебно заседание. Посочва, че от това заключение се установява, че Б. А.
извършва движения с дясна и лява ръка, в посока вътрешността на автомобил
Фолксваген Голф, но без да докосва тъжителя. Позовава се и на даденото
допълнително уточнение от вещото лице, изготвило видео-техническата
експертиза, а именно че се вижда нанасяне във вътрешността на автомобила
на удари, но не се вижда къде попадат тези удари. Вещото лице уточнява, че
ако е имало удар в лицето на тъжителя, главата е щяла да бъде изместена на
дясно, както се твърди че евентуалния удар е идвал от ляво на тъжителя, но
изместването на главата на лицето в л.а. „Голф“ не се вижда. Приема, че това
заключение на вещото лице изцяло кореспондира със събраните по делото
гласни доказателства, а именно че двете лица са имали вербален конфликт на
7
площад „****“ в град Т., но удари в лицето, отправени от подсъдимия Б. А.
към тъжителя Д. Д. не е имало, няма и индикации за това. Сочи, че това се
потвърждава не само от заключението на вещото лице по изготвената и
приета видео-техническата експертиза, но и от заключението на другото вещо
лице, изготвило съдебно - медицинската експертиза, което потвърждава
факта, че ако е имало удар в главата, същата би трябвало да бъде изместена
настрани, но не разполага с такива доказателства главата да е изместена.
Счита, че това важно обстоятелство с изместването на главата на тъжителя,
вътре в купето на автомобила, в следствие на нанасянето на удар, е останало
неизяснено, въпреки, че съда е следвало да го обсъди.
Адв. П. излага, че съдът не е кредитирал изцяло и свидетелските
показания на свидетеля Я.Н.К., тъй като изцяло противоречат на
заключението на видеотехническата експертиза. Защитата не споделя този
извод на съда, тъй като св. К. е пряк очевидец на случилото се, с
непосредствени впечатления от действията на страните, случили ли се на
разстояние от около десет метра от него, в своите показания казва, че
тъжителят и подсъдимия са имали пререкания, карали са се, но не е видял Б.
А. да удря момчето. Посочва, че от заключението се установява, че
подсъдимият безспорно извършва движения с дясна и лява ръка в посока
вътрешността на автомобил Фолксваген Голф, но без да докосва лицето на
тъжителя, като не е налице пряк контакт между тях.
Защитата сочи, че в тази връзка са и показанията на св. И.Й., „...аз си
гледам пътя щото отивах надоле за гаража. Момчето седеше в колата, а
другия нещо мааше с ръка нещо, стоеше и говореха нещо отвънка мааше с
ръка“.
Адв. П. намира, че свидетелските показания на тримата свидетели -
очевидци И.Г.Й., А.С.А. и Я.Н.К., са непротиворечиви, последователни,
възпроизвеждащи обективната действителност от първо лице и като такива
следва да се ценят. Излага, че в мотивите към присъдата липсва аргументи
защо съдът приема показанията на А.С.А. и Я.Н.К. в една част.
Въззивнита инстанция приема, че РС-Тетевен е подложил на
внимателна проверка събрания доказателствен материал и е направил верен
извод за авторството на престъплението по чл. 130, ал. 2 НК от въззивника.
Съдът е изпълнил задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК да посочи в
8
мотивите установените обстоятелства, въз онова на кои доказателствени
материали и какви са правните съображения за взетото решение. РС-Тетевен
е спазил и разпоредбата на чл. 305, ал. 3, изр. 2 НПК - при противоречие на
доказателствените материали да изложи съображения защо едни от тях
приема, а други отхвърля.
Съдът е приел установената фактическа обстановка, като е дал вяра
отчасти на показанията на свидетелите : И.Й., А. и К., изложил e аргументи,
които се споделят от тази инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. Тази
инстанция намира, че показанията на свидетелите в частта, в която са
кредитирани, са последователни, точни, логични и обективни, поради което
следва да бъдат кредитирани. От обстоятеството, че свидетелите не са
възприели действията на въззивника спрямо въззиваемия, вътре в купето на
автомобила на въззваемия, не следва, че въззивникът е невиновен и не е
осъществил състав на престъпление по чл. 130, ал. 2 НК, какъвто е аргумента
на адв. П.. Показанията на тези свидетели съответстват на писменото
доказателство /издаденото медицинско свидетелство за пред съд/, на
приложения диск, снимки, както и на заключението на вещото лице д-р Г. по
съдебно - медицинската експертиза и на заключението на видеотехническа
експертиза. Свидетелят И.Й. дава показания за първоначалния контакт между
въззивника и въззиваемия - срещата на двата автомобила на моста, връщането
на автомобила на въззиваемия на стоянката на такситата на заден ход,
излизането на въззивника от автомобила си и ръкомахането му, както и факта,
че въззваемият е бил в автомобила си. В тази част показанията на свидетеля
Й. съответстват на заключението на видеотехническа експертиза относно
движението на двата автомобила и поведението на техните водачи.
Показанията на св. Й. в тази им част кореспондират и на показанията на св.
А.. Съдът е дал вяра на показанията на св. А. в частта, в която е описал
първоначалния инцидент на моста, поведението на страните и движението на
двата автомобила след това. Съдът не е кредитирал показанията на св. А. в
частта, в която твърди, че въззивникът не е нанасял удари на въззиваемия, тъй
като противоречат на заключението на видеотехническа експертиза.
Показанията на свидителя в тази им част не кореспондират и на заключението
на вещото лице д-р М. Г. по съдебно медицинската експертиза, както и на
издаденото медицинско свидетелство за пред съд. От показанията на св. К. се
установява, че е имало пререкания между страните на стоянката на такситата,
9
че въззивникът е бил прав до автомобила на въззиваемият. Съдът не е дал
вяра на показанията на св. К. в частта, в която твърди, че въззивникът не е
нанасял удари на въззиваемия, тъй като противоречат на заключението на
видеотехническа експертиза. Показанията на свидителя в тази им част не
кореспондират и на заключението на вещото лице д-р М. Г. по съдебно
медицинската експертиза, както и на издаденото медицинско свидетелство за
пред съд. Тази инстанция споделя извода на първата, че действията на
въззивника са в причинна връзка с причиненото телесно увреждане на
въззиваемия, като А. е дошъл до прозореца на автомобила на въззваемия,
който е бил отворен, като с дясната си ръка свита в юмрук му нанесъл силен
удар в слепоочието от ляво, а в последствие му е нанесъл още два удара -
първо с лявата, а след това с дясната ръка. Налице са гласни доказателства -
отчасти показанията на свидетелите : И.Й., А. и К., които съответстват на
писменото доказателство /издаденото медицинско свидетелство за пред съд/,
на приложения диск, снимки, както и на заключението на вещото лице д-р М.
Г. по съдебно-медицинската експертиза и на заключението на
видеотехническа експертиза. Съвкупната преценка на гласни, писмени и
веществено доказателство водят до извод за съставомерно поведение на
въззивника и осъществено престъпление от него по чл. 130, ал. 2 НК.
По изложените мотиви въззивната инстанция не приема обясненията на
въззивника в частта, в която твърди, че не е нанасял удари на Д., като намира,
че са негова защитна теза.
Адв. П. излага, че от заключение на видеотехническата експертиза се
установява, че Б. А. извършва движения с дясна и лява ръка, в посока
вътрешността на автомобил Фолксваген Голф, но без да докосва тъжителя.
Позовава се и на даденото допълнително уточнение от вещото лице,
изготвило видео-техническата експертиза, а именно че се вижда нанасяне във
вътрешността на автомобила на удари, но не се вижда къде попадат тези
удари. Действително в съдебно заседание вещото лице на въпрос на защитата
е отговорило, че се вижда, че се нанасят удари във вътрешността на
автомобила, но не се вижда къде попадат тези удари. Вещото лице е
посочило, че не се вижда и изместването на главата на лицето в лекия
автомобил „Голф“. Експертизата е способ за доказване в наказателното
производство и не е доказателство. Експертиза се назначава, когато за
изясняване на обстоятелства по делото, са необходими специални знания.
10
Задачата на вещото лице е била да се възпроизведе със снимки съдържанието
на диска и да даде отговор дали диска е бил манипулиран. От факта, че не се
вижда на диска къде точно попадат ударите в купето на автомобила и че не се
вижда изместване на главата на лицето в него, не следва да се прави извод, че
ударите, нанесени от А., не са докоснали въззиваемия, какъвто аргумент се
излага от адв. П..
Защитата на въззивника сочи, че от заключението на вещото лице по
съдебно - медицинската експертиза се потвърждава факта, че ако е имало
удар в главата, същата би трябвало да бъде изместена настрани, но не
разполага с такива доказателства главата да е изместена. Следва да се
съобрази, че на въпрос на защита, вещото лице д-р Г. в съдебно заседание е
приела, че при удар /директен удар/ главата би трябвало да бъде изместена
настрани, но не разполага с такива доказателства. От заключението на вещото
лице д-р Г. се установява вида, характера и механизма на причиняване на
увреждането на Д.. Заключението на вещото лице съответства на писменото
доказателство по делото - медицинско удостоверение за пред съд, което е
издадено същия ден. Тази инстанция, както и първата приема, че са налице
доказателства за пряка причинна връзка между деянието на въззивника и
нанесената телесна повреда на въззиваемия. Неизясняване на факта дали
главата на въззиваемия е била изместена не се отразява на съставомерността
на деянието, осъществено от въззивника.
Правилно е определен вида и размера на наказанието на Б. Ф. А.. В НК
за престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК е предвидено наказание до шест
месеца лишаване от свобода или пробация или глоба. Съдът е приел, че са
налице предпоставките на чл. 78а НК, освободил е от наказателна
отговорност А. и му е наложил административно наказание глоба в размер на
1 000. 00 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на държавата. Размерът на
глобата е в минималния размер, предвиден в закона. Присъдата следва да се
потвърди в тази й част.
Въззивната инстанция приема, че така наложеното наказание е
справедливо и ще изпълни целите на наказанието.
Съдът намира, че присъдата е правилна и в частта, с която Б. Ф. А. е
осъден да заплати на Д. Д. Д. от гр. Т., Ловешка област сумата от 1 000. 00
/хиляда/ лева за причинените му неимуществени вреди, ведно със законната
11
лихва от деня на увреждането - 26.07.2022 год. до окончателното й
изплащане, както и разноските по делото в размер на 822. 00 /осемстотин
двадесет и два/ лева, а по сметка на Районен съд гр.Т. сумата от 50. 00
/петдесет/ лева, представляваща държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск, както и сумата от 5. 00 /пет/ лева за служебно издаване на
изпълнителен лист, като е отхвърлен иска за разликата до пълния
претендиран размер от 3 000. 00 /три хиляди/ лева гражданския иск за
неимуществени вреди, като неоснователен и недоказан. Налице е виновно,
противоправно деяние, осъществено от въззивникът, причинено телесно
увреждане на въззиваемия и причинна връзка между тях. При определяне на
размера на иска, съдът е съобразил характера и вида на причиненото
увреждане на въззваемия, претърпените болки от него, практиката на
съдилищата и справедливостта. Не са налице основания за изменение на
присъдата в тази й част.
В съответствие с разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК съдът е осъдил
Б. Ф. А. да заплати на Д. Д. Д. направените разноски по делото в размер на
822. 00 /осемстотин двадесет и два/ лева.
Въззивната инстанция приема, че не са налице основания са изменение
или отмяна на присъдата.
Ловешкият окръжен съд намира, че следва да се потвърди присъда №
21/20.10.2022 г. по НЧХД 178 по описа за 2022 г. на РС-Тетевен.
При този изход на процеса и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, Б. Ф.
А. следва да бъде осъден да заплати на Д. Д. Д. от гр. Т., Ловешка област
сумата от 400. 00 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за
процесуален представител пред настоящата инстанция.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 338 от НПК, Ловешкият
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖАВА присъда № 21/20.10.2022 г. по НЧХД 178 по описа за
2022 г. на РС-Тетевен.
ОСЪЖДА Б. Ф. А. да заплати на Д. Д. Д. от гр. Т., Ловешка област
12
сумата от 400. 00 /четиристотин/ лева, представляваща разноски за
процесуален представител пред настоящата инстанция.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13