О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр. София, 23.12.2019 год.
Софийският окръжен съд, гражданско
отделение, втори въззивен състав, в закрито заседание
на двадесет и трети декември две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАЙЛО ГЕОРГИЕВ
БОРЯНА ГАЩАРОВА
като разгледа докладваното от младши
съдия Гащарова в.
ч. гр. дело № 849 по описа на съда за 2019
г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 213, буква „б“ от ГПК (отм.), във вр. с чл. 193 от ГПК (отм.).
Образувано е по частна жалба с вх. № 1498/2019 г., депозирана от Д.И.П. и М.
И.Д. против определение от 08.07.2019 г., постановено по гр. д. № 1501/2017 г.
по описа на РС – Самоков, с което е допълнено определение № 1037/20.12.2018 г. по
посоченото дело в частта за разноските. С обжалвания съдебен акт Д.И.П., Н.И.Т.
и М. И.Д. са осъдени да заплатят на Б.С.К., ответник по гр. д. № 1501/2017 г.
по описа на РС – Самоков, сумата от 600 лева,
представляващи разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е обжалваното от Д.И.П. и М. И.Д. с оплакванията, че е
неправилно и незаконосъобразно, като излагат доводи, че те са насочили искането
си срещу С. Б. К., а не срещу Б.С.К., че първоинстанционният
съд служебно го е конституирал като страна, поради което считат, че не следва
да му бъдат присъждани разноски.
Молят, обжалваното определение от 08.07.2019 г., постановено по гр. д. № 1501/2017
г. по описа на РС – Самоков, с което е допълнено определение № 1037/20.12.2018 г. по
посоченото дело в частта за разноските, да бъде отменено.
Ответната по частната жалба страна не е изразила становище.
Софийският
окръжен съд, като съобрази изложените в жалбата доводи и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Частната
жалба е подадена в преклузивния срок за обжалване от
активно легитимирана страна в процеса срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,
поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна
поради следните съображения.
Производството
пред районния съд е образувано по молба за обезсилване на решение за възлагане
на имот, с правно основание чл. 288, ал. 7 от ГПК (отм.), с вх. № 2838/13.11.2017
г. от Д.И.П., Н.И.Т. и М. И.Д. против Р. С. С., която по
силата на съдебно решение от 20.10.1993 г. е била осъдена да заплати на
молителите парични суми за уравняване на дяловете им.
Съдът е констатирал, че Р. С. С. е починала, поради
което е конституирал с определение от 09.02.2018 г. като страна по делото Б.С.К.
и Б.С.К. (л. 22 от гр.д).
С определение от 09.02.2018 г. на първоинстанионният
съд е указано връчване на молбата на ответниците.
Ответникът Б.С.К. е получил препис от молба с вх. № 2838/13.11.2017 г. по гр. д. №
1501/2017 г. по описа на РС – Самоков, на 18.06.2018
г., видно от приложено по делото съобщение (л. 29 от гр.д.).
На 18.07.2018
г. е входиран отговор на молба от ответника Б.С.К., чрез адв. Иванка Стефанова. Към молбата е приложено писмено
пълномощно с дата 06.07.2018 г. и други документи (л. 44 от гр.д.).
С молба, входирана
на 17.12.2018 г., от Д.И.П., Н.И.Т. и М. И.Д. е направено изявление за
оттегляне на предявеното искане за обезсилване на решението по гражданско дело
№ 138/1991 г.(л. 57 от гр.д.)
С
определение на районния съд с № 1037/20.12.2018 г. производството по гр. д. № 1501/2017
г. по описа на РС – Самоков е прекратено. Това
определение е връчено на ответника Б.С.К. на 04.01.2019 г.
На 11.01.2019 г., е депозирана молба
от ответника Б.С.К., чрез процесуалния му представител адв. Иванка Стефанова, с която е отправено искане да му
бъдат присъдени направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение в
размер на 1200 лева. Приложен към молбата е списък по чл. 80 от ГПК.
Преписи от молбата, с която е
поискано от ответната страна присъждане на направени по делото разноски,
изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение, всеки един от молителите
е получил, както следва: на дата 14.01.2019г., 07.02.2019 г. и 20.02.2019 г. (л.
71, л. 73 и л. 74 от гр.д.).
На 11.02.2019 г. е изразено писмено
становище от Н.Т., в което е изложена тезата, че искането на ответника за
присъждане на разноски е неоснователно.
С
определение от 08.07.2019 г., е допълнено определение № 1037/20.12.2018 г. в
частта за разноските, като жалбоподателите са осъдени да
заплатят на Б.С.К. сумата от 600 лева разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението е връчено на молителите на 31.07.2019 г.
и на 18.07.2019, а на ответника Б.С.К. на 15.07.2019 г.
С оглед на
изложеното, съдът направи следните правни изводи:
Производството по гр. д. № 1501/2017 г. по описа на РС
– Самоков е прекратено с определение с № 1037/20.12.2018 г. поради оттегляне на искането. Искането за
прекратяване на производството е направено от молителите преди провеждане на
първото заседание по делото, поради което препис от молбата не е връчван на
ответника, доколкото съгласието му за прекратяване на производството в такава
хипотеза не е необходимо. За приключване на производството по делото
ответникът, Б.С.К., е узнал с
получаването на препис от определението, което му е връчено на 04.01.2019 г. На
11.01.2019 г., в едноседмичния срок, е направил искане за присъждане на разноски
с молбата, към която са приложени списък по чл. 80 от ГПК Ответникът е направил
искане за присъждане на разноски и е представил договор за правна защита и
съдействие с дата 06.07.2018 г. още с отговора на молбата.
Неоснователно е възражението на жалбоподателите, че искането
им е предявено срещу лице, посочено в частната жалба с имената С. Б. К.. Молба
за обезсилване на решение за възлагане на имот, с правно основание чл. 288, ал.
7 от ГПК (отм.), с вх. № 2838/13.11.2017 г. от Д.И.П., Н.И.Т. и М. И.Д. е против
Р. С. С., която по силата на съдебно решение от 20.10.1993 г. е била осъдена да
заплати на молителите парични суми за уравняване на дяловете им. Съдът е
задължен служебно да извърши необходимите процесуални действия по движение на
делото, в това число и да конституира надлежна страна.
В приложения
по делото договор за правна защита и съдействие е посочено, че доверителят е
заплатил на довереника адвокатско възнаграждение за първа съдебна инстанция в
размер на 1200 лева. Плащането на адвокатското възнаграждение е извършено на
06.07.2018 г., преди връчване на препис от определението за прекратяване на
производството.
Като се има предвид, че ответникът е получил препис от
молба и е извършил разноски, за да подаде отговор, при прекратяване на
производството за него възниква право да бъде обезщетен за тези разноски.
Достатъчно условие за възникване на правото по чл. 64,
ал. 3 от ГПК (отм.) е разходите да са извършени
след получаване на преписа от молбата с указанията по чл. 102 от ГПК (отм.) и преди
ответникът да е уведомен за прекратяване на производството, поради което първоинстанционният съд законосъобразно е разгледал молбата
на ответника за присъждане на разноски
Поради изложените съображения, обжалваното определение е
правилно и следва да бъде потвърдено от въззивния
съд.
Водим от гореизложеното,
съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ с вх. № 1498/2019
г., депозирана от Д.И.П. и М. И.Д. против определение от 08.07.2019 г.,
постановено по гр. д. № 1501/2017 г. по описа на РС – Самоков,
с което е допълнено определение №
1037/20.12.2018 г. по посоченото дело в частта за разноските.
Определението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен касационен съд в 7-дневен
срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.