Р Е Ш Е Н И Е № 260076/25.2.2021 г.
гр.Ямбол, 25.02.2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ямболският Районен Съд, VІІ-ми
наказателен състав в публично заседание на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НЕВЕНА НЕСТОРОВА
при секретаря Ж.Ч., като
разгледа докладваното от съдия Несторова АНД № 1096 по описа за 2020 год., за
да се произнесе взе предвид следното:
Подадена
е жалба от Д.Б.Д., ЕГН: **********, адрес: *** против Наказателно постановление
№ 22-0000314/25.09.2020 г., издадено от и.д. директор на РД „АА” Бургас, с
което на основание чл.178б, ал.7, пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на
500 лв. за нарушение на чл.13, ал.1, т.4 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС.
В депозираната жалба се сочи, че нарушението е маловажно по смисъла на чл.28 от ЗАНН и се прави искане да бъде отменено наказателното постановление.
В
съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично, поддържа
жалбата си и моли съда за отмяна на наложената санкция.
Въззиваемата
страна, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по
жалбата.
Съдът,
след като обсъди събраните по делото доказателства приема за установена
следната фактическа обстановка:
Свидетелите
Р. и С. - служители на РД „АА“ гр.Бургас извършили комплексна проверка на
учебен център „Ага 999“ ЕООД, осъществяващ теоретично и практическо обучение на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС. След проверка
на учебния дневник за теоретично обучение за група № 172756 и документите на
преподавателя Д.Б.Д., който обучавал кандидатите Л.Ю А. и П.А. Р. е установено,
че преподавателят не бил преминал периодично обучение на 4 години от придобиване
на професионалната му квалификация на 29.05.2016 г., като този факт се
установявал от провереното удостоверение за допълнително обучение.
На
17.09.2020 г. свид. Р. пристъпил към съставяне на акт
за установяване на административно нарушение, в който било описаното
установеното нарушение и правната квалификация на същото, а именно чл.13, ал.1,
т.4 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТС. В графата за възражения
жалбоподателят вписал, че е бил подведен от техническия секретар на органа,
извършващ обучението – Техн. институт в гр.Ямбол, че
срока е удължен с шест месеца.
На
25.09.2020 г. било издадено НП, видно от съдържанието на което административно
наказващия орган изцяло е възприел фактическата обстановка, описана в АУАН и
жалбоподателят е санкциониран на основание чл.178б, ал.7, пр.1 от ЗДвП за
нарушение на чл.13, ал.1, т.4 от Наредба № 37 от 02.08.2002 г. на МТ, като му е
наложена глоба в размер на 500 лв.
Горната
фактическа обстановка се установява от свидетелските показания на актосъставителя Р. и на свидетеля С., дадени в съдебно
заседание и приобщените към доказателствения материал
по делото писмени доказателства.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна, съдът намира
следното:
Жалбата
е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от надлежно
легитимирано лице.
Разгледана
по същество същата се явява неоснователна по следните
съображения:
От процесуалноправна
страна издаденото наказателно постановление е законосъобразно. Издадено е от компетентен орган, спазени са формата и редът
при издаването му, съдържа изискуемите
от закона реквизити, в т.ч. точно и ясно фактическо
и юридическо описание на нарушението, като са спазени изискванията на
чл.42 и чл.57 от ЗАНН, както и останалите правила в производството по
установяване на административното нарушение и налагане на административното
наказание по ЗАНН. Административно наказващия орган
правилно, въз основа на събраните по административно наказателната преписка
доказателства, е направил извод, че е извършено административно нарушение, като
правилно е определена квалификацията по Наредбата. При определяне на
административното наказание правилно е преценена приложимата санкционна норма
на ЗДвП и наказанието е било определено правилно по вид и размер.
Наказателното постановление е законосъобразно
и от материалноправна страна, поради следното:
Съдът, при проверка на
съдържанието на АУАН и НП констатира, че в обстоятелствените им част са описани
всички елементи от състава нарушението, състоящо се в неизпълнение на
задължението на жалбоподателят като преподавател да не извършва обучение на
кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, ако не
отговаря на изискванията, определени в чл.13, ал.1, т.4 от
Наредба № 37 от 02.08.2002
г. за условията и
реда за обучение на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление
на моторно превозно средство и условията и реда за издаване на разрешение за
тяхното обучение. Нарушението е конкретизирано по своето местоизвършване
и дата, както и по своята правна квалификация. Съдът констатира правилно
приложение на закона при квалифициране на деянието с АУАН и НП.
Съдът намира, че в правилно от
страна на наказващия орган не е била приложена разпоредбата на чл.28 от ЗАНН,
тъй като конкретния случай не показва занижена степен на обществена опасност в
сравнение с обичайните случаи от този вид и в този смисъл правилно е било
прието, че жалбоподателят следва да бъде санкциониран за извършеното
административно нарушение. Следва да се отбележи, че периода от време от
изтичане на срока за преминаване на периодично обучение до констатиране на
нарушението е значителен /над три месеца/ и завишава степента на обществена
опасност на нарушението.
Ето защо
и по изложените съображения, атакуваното наказателно постановление следва да бъде
потвърдено изцяло като законосъобразно.
Предвид
изложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-0000314/25.09.2020
г., издадено от и.д. директор на РД „АА” Бургас, с което на Д.Б.Д. ЕГН: **********,***, на
основание чл.178б, ал.7, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 500 лв.
/петстотин лева/ за нарушение на чл.13, ал.1, т.4 от Наредба № 37 от 02.08.2002
г. на МТС.
Решението
подлежи на обжалване пред Административен съд – гр.Ямбол в 14 - дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: