Р Е Ш Е Н И Е
гр.
София, 17.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, II-Е въззивен състав, в публичното заседание на четвърти декември през две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ИВАНКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЪР САНТИРОВ
мл. съдия КОНСТАНТИНА ХРИСТОВА
при секретаря Елеонора
Георгиева, като разгледа докладваното от мл. съдия Христова гр. дело № 2546 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
от ГПК.
С решение № 289501 от 29.11.2019 г., постановено по гр. д. № 72680/2018 г.
по описа на Софийски районен съд (СРС), ГО, 166-ти състав, е признато за
установено по предявени от „С.в.“ АД срещу Р.П.С. искове с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, че Р.П.С. дължи на „С.в.“ АД следните суми: 644,28 лева – представляваща главница за потребена вода за периода от 24.08.2015 г. до 02.08.2018 г.
за имот с адрес гр. София, жк „********, клиентски №*******,
и сумата от 110,47 лева – мораторна лихва върху
посочената главница за периода 03.10.2015 г. до 23.08.2018 г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 04.09.2018 г. по ч. гр. д.
№ 56620/2018 г. на Софийски районен съд, 166-ти състав, като е отхвърлен предявеният
иск за главница за разликата от 644,28 лева до пълния предявен размер от 1 464,78
лева и за периода 09.04.2015 г. до 23.08.2015 г. вкл. и иска за лихва за разликата
от 110,47 лева до пълния предявен размер от 222,35 лева и за периода от
10.05.2015 г. до 02.10.2015 г.
В срока по
чл. 259, ал. 1 от ГПК
е депозирана въззивна жалба от ответницата Р.П.С.
срещу първоинстанционното решение в частта, в която
исковата претенция е уважена. В жалбата се излагат доводи за неправилност и
необоснованост на обжалвания съдебен акт, който се намира за постановен в
нарушение на материалния и процесуалния закон. Оспорва се изводът на СРС, че
между страните е налице валидно възникнало облигационно правоотношение, като
представената по делото разпечатка от Служба по вписванията не е официален
писмен документ с материална доказателствена сила.
Сочи се, че от събраните доказателства не се установява действително извършена
доставка на водоснабдителни и канализационни услуги в процесния
имот на претендираната стойност и реалното количество
доставена вода, като в тази насока са ангажирани единствено части документи,
едностранно съставени от ищеца, и липсват съставени карнети
за отчитане на водомера в съответствие с нормативните изисквания. С оглед
изложеното се претендира отмяна на решението в обжалваната част и отхвърляне
изцяло на исковата претенция. Претендират се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата
страна, с който се оспорва същата. Моли се за потвърждаване на решението.
Решението
в частта, с която са отхвърлени искове срещу ответницата Р.П.С.,
е влязло в сила като необжалвано.
Софийски градски съд,
като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена от
легитимирана страна, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, въззивната жалба
е неоснователна.
Въззивният
съд, съобразявайки разпоредбата на чл. 269 от ГПК, според която дължи служебна
проверка за валидността на решението, за неговата допустимост в обжалваната
част и за правилността му единствено по въведените в жалбата основания, намира първоинстанционното решение в обжалваната част за валидно и
допустимо.
Решението на СРС в обжалваната му част е и правилно,
като на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав
препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с
доводите във въззивната жалба е необходимо да се
добави и следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
За уважаването на
предявения по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК иск с правно основание чл. 79, ал.
1, пр. 1 от ЗЗД, ищецът трябва да установи по реда на пълното и главно
доказване следните кумулативни предпоставки на предявената претенция:
възникването, съществуването, изискуемостта и размера на претендираните
от него вземания, т. е. наличието на облигационно правоотношение между ищеца
като доставчик на ВиК услуги и ответника като
потребител през процесния период; използването от
ответника на претендираното количество ВиК услуги; стойността на потребените
услуги и изискуемостта на вземането.
Съгласно чл. 3, ал. 1,
т. 2 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи, потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено
вещно право на строеж или право на ползване на жилища и нежилищни имоти в
сгради - етажна собственост. С така посочената разпоредба са нормативно
определени лицата, с които се счита сключен неформалният договор за доставка на
ВиК услуги. Договорът има съдържанието, определено в
чл. 8 от Наредбата, установено в утвърдените от ДКЕВР общи условия (ОУ) на
доставчика на ВиК услуги. С оглед изложеното, за да
се приеме, че между страните по делото е налице валидна облигационна връзка, е
достатъчно ищецът да докаже, че ответникът е собственик, суперфициар
или вещен ползвател на процесното жилище, за което е
доставено претендираното количество вода.
По делото е представена справка за
лицето Р.П.С., с ЕГН **********, от Служба по вписванията
– София за периода 01.01.1992 г. – 12.11.2018 г.
относно вписванията, отбелязванията и заличаванията
по персонална партида № 464277, от която се установява, че на 29.11.2006 г. лицето
М.П.С., като продавачи, е продало на Р.П.С. и В.А.С., като купувачи, имот,
представляващ апартамент № 8, находящ се в гр. София, жк
************, като няма последващи вписвания в
регистъра за прехвърляне на правото на собственост или учредяване на право на
ползване в полза на друго лице. Следователно,
по делото е установено обстоятелството, че ответницата за процесния
период е била собственик на водоснабдения имот, съответно същата има качеството на потребител на ВиК услуги. В тази връзка, с оглед наведените от жалбоподателката възражения, следва да бъде посочено, че
същата не е оспорила верността на вписаните в справката
обстоятелства, като нейните възражения са във връзка с доказателствената
им стойност, която съдът не намира за оборена. Страната не е направила
конкретни оспорвания и не е представила доказателства за оборване на отразените
в същата обстоятелства, като съдът намира представената справка за
достатъчно доказателство за принадлежността на правото на собственост. В
допълнение, вписаните в регистъра данни се отчитат от съда като
достоверни, доколкото съгласно чл. 2, ал. 1 от Наредба № 2 от 21.04.2005 г. за воденето и съхраняването
на имотния регистър, последният е
система от данни за недвижимите имоти на територията на Република България, за
тяхната индивидуализация, собствениците, носителите на други вещни права,
ипотеки, възбрани и други права, предвидени в закон, а в ал. 2 е уточнено, че
имотният регистър показва състоянието на посочените в ал. 1 обстоятелства
след последното вписване и дава възможност да се проследят хронологично
промените във вписаните обстоятелства, както и вписаните актове. Доколкото в преклузивния за това срок, а именно – в депозираната пред
настоящата инстанция въззивна жалба, не са наведени
конкретни и съответни възражения относно приетия от СРС обем на участие на Р.П.С. в съсобствеността, то и на основание чл. 269, изр. 2 от ГПК този въпрос
е вън от предмета на въззивната проверка, като
изложените в тази връзка доводи от процесуалния представител на ответницата в
проведеното на 04.12.2020 г. открито съдено заседание пред СГС, като преклудирани, не следва да бъдат обсъждани.
От приетото по делото от районната съдебна
инстанция заключение на допуснатата съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ) се установява, че в счетоводството на ищеца има открита
партида на името на ответницата. За периода 09.04.2015 г. – 02.08.2018 г.
количеството потребена вода е изчислено на база
отчетните показания на водомерите и на това основание са издавани фактури, в
които количеството потребена вода е изчислено в
съответствие с утвърдените от ДКЕВР цени за процесния
период. Вещото лице посочва, че по данни от счетоводството на „С.в.“ АД и от карнетите
по партидата на ответницата се установява, че за процесния
период дължимите суми за предоставени ВиК услуги са:
1 464,78 лева – главница, и 222,35 лева – лихва от 10.05.2015 г. –
02.08.2018 г.
От заключението на изслушаната пред СРС
съдебно-техническата експертиза (СТЕ) се установява, че след направена от
страна на вещото лице проверка на приложените към делото материали и предоставяне
от ищеца на необходимите документи и информация експертът е достигнал до извод,
че процесният жилищен имот е водоснабден, като в него
са монтирани 2 броя водомери с номера 07680916 и 8364309, като обемът на
доставените до процесния имот ВиК
услуги за исковия период е общо 754,39 куб.м. Вещото лице по СТЕ е
констатирало, че размерът на задълженията на ответницата за предоставени ВиК услуги за спорния период са в съответствие с
начислените количества изразходвана вода и съгласно цитираните цени, определени
от КЕВР.
При преценката на посочените доказателства и доказателствени средства в тяхната съвкупност и
взаимовръзка, настоящият въззивен състав приема, че
между страните е възникнало валидно облигационно правоотношение, респ. ответницата
притежава качеството потребител на ВиК услуги.
Противно на поддържаното във въззивната жалба настоящият съдебен състав намира, че от заключенията
на съдебно-техническата и съдебно-счетоводната експертизи, които СГС кредитира
изцяло като изготвено компетентно и обективно, се установява, че в процесното жилище реално са били предоставяни от „С.в.“ АД ВиК
услуги, чиито общ обем за периода 09.04.2015 г. – 02.08.2018 г. възлиза на 754,39 куб.м.,
равняващи се по стойност на 1 464,78 лева. В
тази връзка не могат да бъдат споделени доводите на жалбоподателя, че от
експертните заключения не може да се установи обстоятелството, че вода реално е
употребена в обем, чиято цена е начислена и се претендира от ищеца.
Действително, по делото не са представените процесните
фактури, справка-извлечение за таксувани количества и извлечение от
счетоводната програма начислени и платени суми, но това и не е било и
необходимо предвид факта, че при изготвянето на експертното си становище вещото
лице по ССчЕ се е запознало и се е съобразило именно
със същите. След като назначаването на вещо лице е предпоставено
от липса на специални знания у съда, експертът по правило не може да бъде
ограничаван в източниците, въз основа на които изготвя специализираното си
заключение, независимо дали са били приобщени по делото или не - наличието на
специални знания по въпроса, предмет на изследване, логически включва
притежаването на такива и за използваните от експерта източници и методи. Освен
това, ответницата не е възразила и не е ангажирала доказателства по делото относно
редовността на воденото от ищеца счетоводство. Отделно от изложено, и двете
експертни заключения не са оспорени от страните, включително и относно
обстоятелството за липсата на карнети, носещи подписа
на Р.П.С., както и не
са ангажирани доказателства, които да разколебават или опровергават изводите на
вещите лице. Ето защото СГС съобрази същите при определяне на стойността на
реално доставените ВиК услуги до процесния
имот за исковия период.
При така установените
обстоятелства, съдът намира, че предявеният иск е доказан по своето основание,
като ищецът в изпълнение на задължението си по чл. 154, ал. 1 от ГПК е провел
пълно и главно доказване на обстоятелствата, че е възникнало облигационно
правоотношение между страните, по което е осъществил задълженията си, като е
предоставил на ответника ВиК услуги за периода 09.04.2015 г. – 02.08.2018 г. на обща стойност от 1 464,78 лева. Доколкото във въззивната жалба не са изложени оплаквания относно
определения от СРС размер на вземането за главница
за потребена вода и за мораторна
лихва върху посочената главница, както и за техния период,
който не е покрит от погасителна давност, то и на основание чл. 269 от ГПК тези въпроси стоят извън въззивния
контрол и не следва да се обсъждат.
Предвид изложеното, поради
съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с
тези на първоинстанционния съд по отношение предявените
искове, въззивната жалба следва да бъде оставена без
уважение като неоснователна, а решението на СРС – потвърдено като правилно и законосъобразно
в обжалваната му част.
По
отношение на разноските:
При този изход на спора право на разноски пред
настоящата съдебна инстанция има само въззиваемата
страна, но същата не е претендирала присъждането на такива.
Воден
от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
решение № 289501 от 29.11.2019г.,
постановено по гр. д. № 72680/2018 г. по описа на Софийски районен съд (СРС),
ГО, 166-ти състав, в обжалваната му част.
Решението в необжалваната част е влязло в сила.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1
2.