Присъда по дело №271/2024 на Районен съд - Елхово

Номер на акта: 86
Дата: 28 май 2024 г. (в сила от 13 юни 2024 г.)
Съдия: Доротея Петкова Янкова
Дело: 20242310200271
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 7 май 2024 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 86
гр. Елхово, 28.05.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛХОВО, IV -ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Доротея П. Янкова
СъдебниС.Ж.А.

заседатели:Т.С.А.
при участието на секретаря А.Д.М.
и прокурора С. Ив. И.
като разгледа докладваното от Доротея П. Янкова Наказателно дело от общ
характер № 20242310200271 по описа за 2024 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Д. И. А. /J.I.A./, роден на ********** г. в гр. Дейр-Ез-Еор,
Сирия, гражданин на Сирия, с начално образование, женен, неосъждан, безработен, с адрес в
гр.Дейр-Ез-Еор, Сирия, без документи за самоличност, ЗА ВИНОВЕН, в това, че на
14.04.2024 г., в района на гранична пирамида № 241, намираща се в землището на с. Голям
Дервент, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната от Република Турция в
Република България, без разрешение на надлежните органи на властта - престъпление по
чл.279, ал.1 от Наказателния кодекс, поради което на основание чл.279, ал.1 във
вр.чл.55, ал.1, т.1 и ал.2 от Наказателния кодекс го ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА и ГЛОБА в размер на 600.00 /шестстотин/ лева
в полза на държавата.
ОТЛАГА на основание чл.66, ал. 1 от НК, за срок от ТРИ ГОДИНИ изпълнението
на наложеното на подсъдимия Д. И. А. /J.I.A./ наказание шест месеца лишаване от свобода,
считано от влизане на присъдата в сила.
На основание чл.189, ал.2 от НПК направените по делото разноски за преводач в
хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лева остават за сметка на органа който
ги е направил - РДГП - Елхово.
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране пред Ямболски окръжен съд,
чрез Елховски районен съд в 15-дневен срок от днес.
1
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към присъда № 86/28.05.2024 година по НОХД № 271/2024 година по
описа на ЕРС.

Производството е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура –Ямбол, с
който срещу подсъдимия Д. И. А. /J. I. A./, роден на 01.01.2002 г. в гр. Дейр-Ез-Зор, Сирия,
гражданин на Сирия, е повдигнато обвинение в извършване на престъпление по чл.279, ал.1
от НК, за това, на 14.04.2024 г., в района на гранична пирамида № 241, намираща се в
землището на с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл. Ямбол, влязъл през границата на страната
от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на
властта.
Производството по делото, в съдебната фаза е проведено в отсъствие на подсъдимия,
с участието на назначен му служебен защитник – адвокат, тъй като подсъдимият редовно
призован не се е явил и не е посочил уважителни причини за неявяването си. Поради това и
по аргумент на чл.271, ал.2, т.2 във вр. чл.269, ал.3, т.3 от НПК, съдът е дал ход и разгледал
делото, приемайки и че неявяването на подсъдимия не би попречило за разкриване на
обективната истина по делото и правото му на защита в настоящото производство е
надлежно обезпечено, посредством участието на назначения му служебен защитник -
адвокат, явил се и участвал в производството.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор поддържа повдигнатото против
подсъдимия обвинение като намира същото за доказано по безспорен начин. Пледира
подсъдимия да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение и му бъде наложено
наказание при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като при определянето му съдът вземе
предвид от една страна високата степен на обществена опасност на деянието, от друга
страна чистото съдебно минало на подсъдимия и пълните му самопризнания, спомагащи
разкриването на обективната истина по делото. Конкретното предлагано от прокурора
наказание е лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение на основание
чл.66, ал.1 от НК да бъде отложено за срок от три години, както и глоба в размер на 500.00
лева.
Служебният защитник на подсъдимия – адв. В. М. от АК - Ямбол в хода на
съдебните прения не оспорва доказаността на обвинението. Пледира наказанието на
подзащитния му да бъде определено при условията на чл.55, ал.1, т.1 от НК, като счита
предложеното от прокурора наказание за справедливо.
Съдът, след като обсъди поотделно и в съвкупност събраните и проверени в хода на
съдебното следствие гласни и писмени доказателства, прие за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдим по делото е Д. И. А., роден на 01.01.2002 г. в гр. Дейр-Ез-Еор, Сирия,
гражданин на Сирия, с начално образование, с адрес в гр.Дейр-Ез-Зор, Сирия, без документи
за самоличност.
Подсъдимият Д. И. А. желаел да се установи в Кралство Нидерландия, поради което
в началото на 2024 година напуснал държавата, чийто гражданин е – Сирийската арабска
република и влязъл в Република Турция с цел от република Турция да продължи и достигне
Кралство Нидерландия, преминавайки през границата на република България.
Тъй като подсъдимият не притежавал надлежни документи, даващи му право да влезе
в страна от ЕС, както в република България така и в Кралство Нидерландия, още в
република Сирия същият се свързал с неустановено по лице, което срещу парично
възнаграждение се съгласило да организира пътуването на подсъдимия до република
Сърбия през република България,като част от пътя на подсъдимия към Кралство
Нидерландия, вкл. и да организира влизането на подсъдимия през границата на република
България, не по установения от закона ред. В изпълнение на договореното на 12.04.2024
1
година подсъдимият тръгнал от гр. Истанбул, република Турция заедно с още 27 лица,
имащи намерение да влязат в република България не по установения за това ред, и три
неустановени по делото лица - водачи на групата, към турско българската граница. На
14.04.2024 година групата, в която се намирал подсъдимия достигнала до
възпрепятстващото съоръжение на турско – българската граница и привечер на същата дата
подсъдимия, заедно с останалите лица от групата и водачите им влязъл в република
България от република Турция през границата на страната ни, като преминал през отвор
във възпрепятстващото съоръжение на българо – турската границата, в района на 241
гранична пирамида, находяща се в землището на с.Голям Дервент, община Елхово, обл.
Ямбол, без разрешение на надлежните органи на властта.
При влизането си в страната ни на 14.04.2024г. подсъдимият не е носел документ за
самоличност, нито е притежавал документи, даващи му право да влезе в република
България. След влизането си в страната ни подсъдимия и спътниците му, водени от водачите
продължили движението си на територията на република България, като в последствие
подсъдимия и пет лица от групата, заедно с единия от водачите се отделили и продължили
движението си отделно от останалите лица.
На 17.04.2024година подсъдимия заедно с другите пет лица чужди граждани и водача
им достигнали до място, от където ги взел лек автомобил Пежо 2008, с рег.№ СВ 0235 КЕ,
управлявано от чужд гражданин. Около 16.00 часа на 17.04.2024 година автомобила, в
който бил пътувал подсъдимия бил спрян на разклона за с. Мамарчево с път II – 79 за
проверка от полицейски служители, между които и св.П. П. - мл. полицейски инспектор,
служител на РУ-Кула към ОД на МВР – Видин, към онзи момент командирован в ГПУ –
Елхово.
При полицейската проверка извършена от полицейските служители подсъдимия не
представил документи за самоличност, нито такива даващи му право да влезе в република
България, нито в последствие е представил такива.
При извършена от св. Г. С. – ст. полицай в ГПУ-Елхово при РДГП – Елхово
последваща проверка на линията на държаната граница, разпоредена във връзка със
задържаните лица в на разклона за с. Мамарчево с път II – 79 е било установено, че групата,
в която се е намирал подсъдимия е преминала държавната граница в района на 241 гр.
пирамида в землището на с. Голям Дервент, общ. Елхово, обл. Ямбол, през отвор във
възпрепятстващото съоръжение.
От приложената по делото справка за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият не е осъждан.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в
хода на съдебното следствие доказателства – от обясненията на подсъдимия, дадени в хода
на досъдебното производство, приобщени по реда на чл.279, ал.2 във вр. ал.1, т.2 от НПК, от
показанията на свидетелите Г. С. и Прокопи П., дадени в хода на съдебното следствие, от
писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения
материал, чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия макар и средство за защита, кореспондират с останалите
доказателства, поради което се кредитират от съда. Същите съдържат твърдения относно
времето и начина на извършване на деянието, както и относно формата на вината.
Показанията на разпитаните свидетели са правдиви, логични, последователни,
непротиворечиви, кореспондиращи с останалите доказателства, дадени са от лица
незаинтересовани от изхода на делото, поради което се възприеха от съда и се кредитираха
като достоверни и обективни. Възпроизведените от свидетеля Г. С. факти са пряко относими
към механизма на осъществяване на престъпното деяние, а тези на св. Прокопи П. към
действията на подсъдимия след влизането му в република България. Писмените
доказателствени източници като редовни от външна страна и кореспондиращи с другите
2
доказателства по делото също се кредитират от съда.
Въз основа на горната фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият Д. И. А. е осъществил с деянието си от обективна и субективна страна
престъпният състав на чл.279, ал.1 от НК, тъй като на 14.04.2024 година в района на
гранична пирамида №241, в землището на с.Голям Дервент, община Елхово, обл.Ямбол,
влязъл през границата на страната от Република Турция в Република България, без
разрешение на надлежните органи на властта.
Налице е съставомерно деяние по посоченият текст от наказателния кодекс.
От обективна страна подсъдимият Д. И. А. е осъществил фактически действия по
преминаване през държавната ни граница, без да е получил разрешение от надлежните
органи на властта, осъществяващи гранично - пропускателен контрол. Подсъдимият не е
имал документ за самоличност, нито необходимата виза, удостоверяваща правото му за
влизане в страната ни, с оглед произхода му. Действащият граничен режим и ред в
Република България, изискват преминаване през определени места – ГКПП със знанието и
разрешението на граничните власти, каквото в случая е липсвало, като категорични
съждения за последното се съдържат в обясненията на подсъдимия и показанията на
свидетеля Прокопи П.. Поради изложеното, от обективна страна с деянието си подсъдимият
е нарушил установения в страната режим и ред за преминаване на държавната ни граница,
като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирана в чл.279, ал.1 от НК –
„без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в страната.
Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната
граница.
От субективна страна инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното,
предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Предприемайки пътуването
си подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че му липсва изискуемото разрешение за
влизане в Република България, а също и с установения пропускателен граничен контрол при
преминаване на държавната ни граница, индиция, за което са мястото и начина, по който
същият е влязъл в Република България. Подсъдимия е съзнавал, че ще влезе в страната ни
без знанието на граничните власти, тъй като няма необходимите за това документ за
самоличност и виза, следователно в съзнанието му е била формирана представата за
противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които
е предвиждал, а от волева страна пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира
крайната си цел - да достигне територията на трета държава, преминавайки през република
България.
Съдът не намери основания за приложението на чл.279, ал.5 от НК, съгласно който
текст, не се наказва лицето, което влезе в страната, за да се ползва от правото на убежище
съгласно Конституцията. Специалната цел предвидена в нормата на чл.279, ал.5 от НК
следва да е налице към момента на извършване на деянието. По делото липсват
доказателства, от които да се приеме, че подсъдимия е влязъл в страната ни с цел да търси
убежище, поради това, че в държавата му произход - Сирийската арабска република, както
и в държавата, от където осъществява фактическото си преминаване на държавната ни
граница - Република Турция, е бил преследван заради своите убеждения или дейност в
защита на международно признати права и свободи.
Начина на придвижване на подсъдимия в република България – укривайки се от
органите на власт, както и неносенето на документ за самоличност, с който да удостовери
самоличността си са индиция за намерението му да се укрива от органите на властта и за
липсата на намерение у подсъдимия влизането му в страната ни да е с цел да се ползва от
правото си на убежище или закрила.
3
Поради недоказаност на визираната от чл.279, ал.5 от НК специална цел, не са
налице основания за ненаказването на подсъдимия.
Предвид гореизложеното съдът призна подсъдимия Д. И. А. за виновен в
престъпление по чл.279, ал.1 от НК и му наложи наказание.
За престъплението в което е обвинен подсъдимия - по чл.279, ал.1 от НК се
предвижда наказание лишаване от свобода от три до шест години и глоба от хиляда до пет
хиляди лева.
При определяне на вида и размера на наказанието на подсъдимия, съдът взе предвид
като отегчаващо вината му обстоятелство високата обществена опасност на деянието, а като
смекчаващи такива отчете чистото му съдебно минало, направените от него самопризнания
в хода на досъдебното производство, с които е спомогнал за разкриване на обективната
истина по делото, добросъвестното му поведение в хода на полицейската проверка и
досъдебното производство, както и младата му възраст.
При тези фактически констатации и при наличие на многобройни смекчаващи
отговорността на подсъдимия обстоятелства, съдът определи наказание на последния при
условията на чл.55 от НК - лишаване от свобода в хипотезата на чл.55, ал.1, т.1 от НК - под
най-ниския предвиден от закона предел, а именно - шест месеца лишаване от свобода и на
основание чл. 55, ал.2 във вр. ал.1 т.1 от НК - глоба в полза на държавата в размер на 600.00
лева.
Съдът намери, че са налице материалноправните предпоставки за приложението на
чл.66, ал.1 от НК по отношение на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от
свобода. Подсъдимият не е осъждан за престъпление от общ характер, наложеното му
наказание е до три години лишаване от свобода и съдът счете, че за постигане целите на
наказанието и преди всичко за поправянето на осъденото лице не е необходимо ефективното
изтърпяване на наложеното наказание. Ето защо и на основание чл.66, ал.1 от НК съдът
отложи изпълнението на наказанието шест месеца лишаване от свобода за срок от три
години, считано от влизане на присъдата в сила.
По разноските: По делото са направени разноски за преводач в хода на досъдебното
производство в размер на 30.00 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал.2 от НПК разноските за преводач на
досъдебното производство са за сметка на съответния орган, а разноските за преводач в
съдебното производство са за сметка на съда. Поради това, на основание посочената
законова разпоредба от НПК, съдът постанови направените по делото разноски за преводач
в хода на досъдебното производство в размер на 30.00 лева да остават за сметка на органа,
който ги е направил – РДГП – Елхово.
Причини за извършване на деянието съдът съзира в незачитане от страна на
подсъдимия на установения в страната правов ред и в частност на законовата уредба,
регламентираща реда за преминаване на държавната граница.
Мотивиран от изложеното, съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:
4
Съобщи за изтекли лични данни