Р Е Ш Е Н И Е
Номер 31.01.2019 година Град С.З.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
На 13.11. 2018 година
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
ЧЛЕНОВЕ: АННА ТРИФОНОВА
РУМЯНА ТАНЕВА
Секретар: ДАНИЕЛА КАЛЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията ТРИФОНОВА
в.т.д. № 1202 по описа за 2018 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е решение № 273/19.03.2018г.,
постановено по гр.д. № 5333/2016г. по описа на Районен съд – С.З., с което „К.НБ”
ЕООД – С.З. е осъдено да заплати на „С.Б.” ЕООД – С.З., сумата от общо 78764 лв.,
представляваща внесени от ищеца парични суми в счетоводството на ответника, по
квитанции, издадени от ответника, както следва: № 518 от 21.05.2012г. за 2450лв.,
№ 520 от 23.05.2012г. за 2250лв., №521 от 23.05.2012г. за 2000 лв., № 523 от
28.05.2012г. за 2700лв., № 524 от 04.06.2012г за 3000лв., № 526 от 07.06.2012г.
за 5400лв., № 535 от 28.06.2012г. за 5000лв., № 831 от 0б.07.2013г. за 2000лв.,
№ 845 от 17.07.2013г. за 3000лв., № 902 от 12.08.2013г. за 7000лв., № 903 от
13.08.2013г. за 2632лв., № 917 от 16.08.2013г. за 2632лв., № 923 от 19.08.2013г.
за 4500лв., № 925 от 20.08.2013г. за 3000лв., № 934 от 22.08.2013г. за 5000лв.,
№ 939 от 26.08.2013г. за 2000лв., № 950 от 29.08.2013г. за 3000лв., № 956 от
03.09.2013г. за 1000лв., № 962 от 09.09.2013г. за 9000лв., № 967 от 11.09.2013г.
за 3200лв., № 988 от 19.09.2013г. за 3000 лв. и № 1016 от 04.10.2013г. за 5000лв.,
с които се е обогатил неоснователно на несъществуващо основание – неосъществени
доставки на цимент, ведно със законната лихва върху главницата от датата на
завеждане на исковата молба в съда - 27.10.2016г. до окончателното й заплащане,
както и 6350,56лв., направени по делото разноски.
Въззивникът обжалва изцяло
първоинстанционното решение. Излага съображения, че същото е немотивирано и
неправилно, постановено при съществени нарушения на процесуалните правила и
неправилно прилагане на материалния закон. Излага доводи за неправилно
прилагане на чл. 55, ал. 1 от ТЗ, за неправилно приложение на чл. 343 от ТЗ,
както и за неправилно прилагане на чл. 327 от ТЗ. Изложени са подробни
съображения в тази насока. Направено е искане решението да бъде отменено изцяло
и да бъдат отхвърлени предявените
искове. Претендира разноски.
Постъпил е отговор от „С.Б.“
ЕООД, с който въззиваемият взема становище по направените в жалбата оплаквания,
като изразява становище, че решението, като законосъобразно и обосновано следва
да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Окръжен съд – гр. С.З., в настоящият състав, след
като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за
установено следното:
В исковата си молба ищецът излага твърдения, че
между „С.Б.” ЕООД и „К.НБ” ЕООД са създадени търговски взаимоотношения, които
датират от 2011г. „К.НБ” ЕООД е доставил материал на ищеца и е издавал фактури.
След преглед на всички издадени фактури от “К.НБ”ЕООД и всички плащания по
банка и в брой от “С.Б.” ЕООД се установило, че са извършени плащания в брой в
касата на “К.НБ” ЕООД, за които е предоставена квитанция, но не е издаден
фискален касов бон, не е издавана данъчна фактура и не е доставен
материал.Установените вноски са както следва: Квитанция № 518 от 21.05.2012г.
вноска в размер на 2450лв., Квитанция № 520 от 23.05.2012г. вноска в размер на
2250лв., Квитанция №521 от 23.05.2012г. вноска в размер на 2000лв., Квитанция
№523 от 28.05.2012г. вноска в размер на 2700лв., Квитанция № 524 от 04.06.2012г.
вноска в размер на 3000лв., Квитанция №526 от 07.06.2012г. вноска в размер на
5400лв., Квитанция №535 от 28.06.2012г. вноска в размер на 5000лв., Квитанция
№831 от 0б.07.2013г. вноска е размер на 2000лв., Квитанция № 845 от 17.07.2013г.
вноска в размер на 3000лв., Квитанция № 902 от 12.08.2013г. вноска в размер на
7000лв., Квитанция №903 от 13.08.2013г. вноска в размер на 2632лв., Квитанция №
917 от 16.08.2013г. вноска е размер на 2632лв., Квитанция № 923 от 19.08.2013г.
вноска в размер на 4500лв., Квитанция №925 от 20.08.2013г. вноска в размер на 3000лв.,
Квитанция № 939 от 26.08.2013г. вноска в размер на 2000лв., Квитанция № 934 от
22.08.2013г. вноска в размер на 5000лв., Квитанция № 956 от 03.09.2013г. вноска
в размер на 1000лв., Квитанция №950 от 29.08.2013г. вноска в размер на 3000лв.,
Квитанция №962 от 09.09.2013г. вноска в размер на 9000лв., Квитанция № 988 от
19.09.2013г. вноска в размер на 3000лв., Квитанция №967 от 11.09.2013г. вноска
в размер на 3200 лв. и Квитанция №1016 от 04.10.2013г. вноска в размер на 5000лв.По
принцип практиката в ищцовото дружество е била да заплаща част от доставени
материали от ответника преди извършената доставка, а друга част след
извършването й. Всяка доставка е придружена с данъчна фактура, квитанция и
фискален касов бон, или банково бордеро за извършено плащане. Отношенията между
двете дружества продължават в периода от 2011 г. до 2013г. След извършено
засичане в счетоводството на „С.Б." ЕООД е установено, че всички
гореизброени квитанции не съответстват на никоя фактура и няма издаден фискален
касов бон от ответника. Водени са многократни разговори с г-н Николай Благоев,
представител на „К.НБ" ЕООД, но не са представени нито фактури, нито
фискални касови бонове издадени за тези квитанции. Подадена е жалба до Районна
прокуратура гр. С.З.. Образувано е ДП №349 ЗМ-217/2015г. по описа на ОД на МВР С.З..
Съмненията са били за длъжностно присвояване , което обаче е прекратено с
Постановление за прекратяване № 5166/2015г. от 19.09.2016г. Съгласно
постановлението не е извършено длъжностно присвояване от служители на „С.Б."
ЕООД, още повече, че свидетелят Н.Б.представител на „К.НБ"ЕООД признава
получаването на парите и издаването на горепосочените квитанции от„К.НБ"
ЕООД. По отношение на основанието на иска по чл.55, ал.1 от ЗЗД били налице
всички предпоставки: 1.Наличието на имуществено разместване между ищеца и
ответника, т.е. фактологическото предаване от страна на ищеца, респ. получаване
от ответника на някаква имотна облага. Ищецът представя разписки /квитанции/, с
които разполага, които са годно доказателство за твърдените от него факти. От
друга страна г-н Благоев е признал получаването на парите от ищеца и издаването
на квитанциите от „К.НБ" ЕООД.
2. Неоснователността на имущественото разместване
- начална липса на правно основание, отпаднало или несъсществуващо основание. В
случая основанието е било плащане на фактура и доставка на материал, но то не
се е осъществило.
Предвид гореизложените обстоятелства, моли да бъде
постановено решение, с което да бъде осъден „К.НБ” ЕООД да заплати на "С.Б."
ЕООД дължима сума в размер на 78 764 лв., представляваща неоснователно
обогатяване съгласно изброени квитанции. Моли да бъде осъден ответника да
заплати лихва за забава от датата на подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумите. Моли да бъдат присъдени направените по
делото съдебни разноски и адвокатски хонорар.
Ответникът „К.НБ” ЕООД е представил писмен отговор,
в който оспорва предявените искове, като счита, че същите били допустими, но по същество били неоснователени и
недоказани по основание и размер, поради следните обстоятелства:
С оглед отделяне на спорното от безспорното по
делото признава факта, че между страните имало трайни търговски отношения за
периода 2011г. до 2013г. - този факт бил единственият верен от твърдяните в
обстоятелствената част на исковата молба факти. Всички други твърдяни от ищеца
в исковата молба факти и обстоятелства били неверни. Искането на ищцовата
страна било да осъди ответника да им заплати исковата сума, представляваща
неоснователно обогатяване, съгласно представените като доказателства с исковата
молба квитанции, тъй като според ищеца налице е неоснователност на
имущественото разместване, като в случая основанието е било плащане на фактура
и доставка на материал, но това основание не се е осъществило. Счита, че предявените
искове са неоснователни, поради следното:
С исковата молба били представени като
доказателства квитанции за 2012г. и за 2013г. По отношение на представените квитанции
за 2012г. Между ищеца и ответника била налице договорка, съгласно която
служител на „С.Б." ЕООД носил пари в брой, за да се погасят незаплатени
фактури, които били дължими към „К.НБ" ЕООД от ищеца. Издадените фактури
били за плащане в брой, а не по банков път. Носените в брой пари били предавани
от служителя на „С.Б." ЕООД на пълномощник на „К.НБ" ЕООД - Николай
Благоев. Въз основа на постъпилите с тези квитанции суми били издавани фискални
бонове от касовия апарат на ответника. С представените с исковата молба
квитанции за
1. Ф-ра 13008/23.05.2012 - на ст-ст 3398,40 лв. е
съотносима към квитанция от 21.05.2012 на ст-ст 2450,00 лв.
2.Ф-ра 13008/23.05.2013 - е относима към квитанция
от 23.05.2012 на ст-ст 2250,00 лв.
3. Ф-ра 13012/28.05.2013 е относима към квитанция
от 23.05,2012 на ст-ст 2000 лв.
4. Ф-ра
13012/28.05.2013 е относима към квитанция от 28.05.2012 на ст-ст 2700 лв.
5. Ф-ра
**********/07.06.2012 и Ф-ра **********/07.06.2012 са относими към квитанция от
04.06.2012 на ст-ст 3000лв.
6. Ф-ра
**********/07.06,2012 и Ф-ра 13059/28.06.2012 са относими към квитанция от
07.06.2012 на ст-ст 5400лв.
7. Ф-ра
13059/28.06.2012 и ф-ра 13066/29.06.2012 са относими към квитанция от 28.06.2012
на ст-ст 5000лв. За всички представени квитанции били налице издадени от
ответника фактури с фискален бон. Квитанциите били издадени за получените суми
от ответника за да погасят задължението му към всички по горепосочените
фактури. От горното било видно, че ответникът за 2012 г. нямал задължения към
ищеца. По отношение на представените квитанции за 2013 г.,
тъй като ищеца не бил плащал задълженията си по издадени фактури от „К.НБ" ЕООД, ответното
дружество с представител-пълномощник Н.Б.от името на „С.Б." ЕООД и в
присъствие на негов служител- Р.П. бил внесъл в банковата сметка на ответника
сумите събрани по ПКО квитанции от 2013г., за да се погасели неплатените
издадени фактури, които трябвало да се платят по банков път. След извършване на
операцията двете страни били длъжни да унищожат издадените ПКО 2013г. за да не
се получи дублиране на плащанията. В изпълнение на договорката сумите са
наредени от Николай Благоев, но от името на ищеца в присъствието на Р.П. в
банкова сметка *** „К.НБ" ЕООД - банка ДСК кл.С.З., ул.Руски и по този
начин издадените фактури с плащане по банков път били погасени И ТО ПО БАНКОВ
ПЪТ. Представените с исковата молба квитанции и ПКО не били унищожени от страна
на „С.Б." ЕООД, с които се злоупотребявало от тяхна страна, защото въз
основа на събраните от тях пари Н.Б.извършил паричен банков превод и погасил
дължимите фактури на ищеца към ответника. Фактурите, които били заплатени от
извършения паричен банков превод от Н.Б.по получените квитанции от
Настоящата съдебна инстанция намира за безспорно
установено, че страните по делото са били в трайни търговски отношения за
периода от 2010-2013 г., като „К.НБ” ЕООД доставял на „С.Б.” ЕООД цимент за
производството на бетон от ищцовото дружество. Ответното дружество издавало
фактури, а погасяването на задълженията от страна на ищеца ставало на части –
понякога след доставката на цимент, а понякога – авансово.
С влязло в законна сила решение по гр.д.№ 463/2014
г. на Старозагорския районен съд „С.Б.” ЕООД е осъдено да заплати на „К.НБ” ЕООД
сумите от 6000 лв. за главница от
неплатена цена на доставен цимент по фактура № 13773/25.07.2013г., сумата от
5577.60 лв. за главница от неплатена
цена на доставен цимент по фактура № **********/08.10.2013г., сумата от 3888 лв. за главница от неплатена цена на доставен
цимент по фактура № **********/12.10.2013г. и сумата от 3902.40 лв. за главница
от неплатена цена на доставен цимент по фактура № 13901/16.10.2013 г., ведно със
законната лихва от 05.02.2014г. до окончателното заплащане на сумите. В хода на
производството по същото дело „С.Б.” ЕООД представил част от квитанциите, на
които основава претенциите си в настоящото производство, като съдът ги обсъдил
и не приел за установена връзка между дължимите по фактурите суми към „К.НБ” ЕООД
за доставка на цимент на „С.Б.” ЕООД и извършените с квитанциите плащания от „С.Б.”
ЕООД.
Пред първоинстанционния съд са допуснати гласни
доказателства.
От показанията на свидетелите П.Т.П./касиер от
седем години при ищеца/, С.М.Д./главен счетоводител от девет години при ищеца/
и Р.П.П./бивш търговски представител при ищеца/, се установява, че служители на
„С.Б.” ЕООД – Р.П., А.П.и В.М.са взимали в брой пари от касата на ищцовото
дружество срещу оставени в нея разходни касови ордери за сумите, с отбелязване
върху тях името на ответното дружество, като по този начин плащали цимента – на
каса в ответното дружество, за които им били издавани квитанции от ответника –
първо им били издавани фискални бонове, а впоследствие – не, тъй като
стойността по една квитанция за платената сума не покривала цялата стойност на
издаваните фактури - оттам и дошло разминаването между размера на платените
суми и стойността на доставения цимент. Взаимоотношенията между страните
продължили до октомври 2013г. Изложеното се потвърждава и от част от
показанията на свидетеля Н.Д.Б.– пълномощник и син на собственичката на „К.НБ”
ЕООД, който посочва, че лично говорил с управителя на „С.Б.” ЕООД и помолил
тази порочна практика да спре, но това не се случило, и така продължило до
2013г. Той пращал на Р., А. или В., като винаги се носели различни суми, като
понякога свидетелят бил там, а понякога били негови служителки, като за
получените суми се представели ордери.
Настоящата съдебна инстанция кредитира показанията
на свидетелите, тъй като същите са последователни и безпротиворечиви и се
подкрепят от останалите ангажирани по делото доказателства.
По делото е приложено Досъдебното производство №
349зм-2017/2015г./прокурорска преписка № 5166/2015г./ - приключило с
постановление за прекратяване на наказателно производство от 17.09.2016г.,
което е водено срещу Неизвестен извършител за престъпление по чл.201 от НК. В
досъдебното производство е разпитан като свидетел на 12.08.2016г. Н.Д.Б.– л.169
и л.170 по досъдебното производство, като процесните квитанции са му предявени
/описани подробно с номера и дати на издаване в протокола за разпит/ и същият
потвърждава, че са издадени от „К.НБ” ЕООД. В досъдебното производство са
представени и разходните касови ордери за отпуснатите от касата на „С.Б.” ЕООД
суми на Р.П., В.М.и А. К., които кореспондират с издадените от ответника
квитанции, като за шест квитанции не са представени разходни касови ордери от
счетоводството на ищеца. Свидетелят Благоев при разпита си в наказателното
производство е потвърдил и тяхното издаване от „К.НБ” ЕООД – те са изрично
цитирани по номера от прокурора в стр.3 от Постановлението за прекратяване на
наказателно производство - № 831/ 06.07.2013г. за 2000лв., № 845/17.07.2013г. –
за 3000лв., № 939/26.08.2013г. за 2000лв., № 950/29.08.2013г. – за 3000лв., №
988/19.09.2013г. за 3000 лв.и 1016/04.10.2013г. за 5000лв. В същото са
представени разходни касови ордери /с отбелязване „К.” и „цимент”/ РКО № 24 и
25/21.05.2012г./общо двата за 2450лв./; № 39/23.05.2012г. – за 2250лв., №
41/23.05.2012г. – за 2000лв., № 51/28.05.2012г. – за 2700лв., № 98/04.06.2012г.
– за 3000лв., № 120/07.06.2012г. – за 5400лв., № 239/28.06.2012г. – за 5000лв.,
№ 889/12.08.2013г. – за 7000лв., № 900 /13.08.2013г. – за 2632лв., № 926/16.08.2013г.
– за 2632лв., № 939/19.08.2013г. – за 4500лв., № 957/20.08.2013г. – за 3000лв.,
№ 982/22.08.2013г. – за 5000лв., № 1094/03.09.2013г. – за 1000лв., №
1133/09.09.2013г. – за 9000 лв.и № 1160/11.09.2013г. – за 3200лв.,
съответстващи по дата и суми на издадените от „К.НБ”ЕООД квитанции за получени
от тях суми на същите дати - № 518/21.05.2012г., № 520/23.05.2012г., №
521/23.05.2012г., № 523/28.05.2012г., № 524/04.06.2012г., № 526/07.06.2012г., №
535/28.06.2012г., № 902/12.08.2013г., № 903/13.08.2013г., № 917/16.08.2013г., №
923/19.08.2013г., № 925/20.08.2013г., № 934/22.08.2013г., № 956/03.09.2013г., №
962/09.09.2013г., № 967/11.09.2013г.
С оглед гореизложеното настоящата съдебна
инстанция намира за безспорно, че посочените парични суми са внесени в
счетоводството на ответника, който ги е приел и е удостоверил това с издаването
на квитанции за сумите на ищеца.
Съдът не кредитира изложеното от свидетеля Н.Б.твърдение
за наличие на уговорка между управителите на двете дружества за събиране на
сумите, приети от ответника, в неговата каса и след това за внасянето им накуп
от представители на двете дружества от името на ищеца към ответника по банков
път. За същото не са представени доказателства от ответника /банкови извлечения
за преводи, разходни касови ордери за отчитане на разходвани от каса парични
средства, разписки/квитанции/ от страна на ищеца за получени парични средства/.
Това се опровергава и от проведената очна ставка със свидетелката Партенева.
Управителят на ищцовото дружество също отрича такава уговорка в отговора си на
въпрос, поставен по реда на чл.176 ГПК.
Ответникът „К.НБ” ЕООД оспорва претендираните за
плащане суми, тъй като същите погасявали задължения на “С.Б.” ЕООД по издадени
от ответника фактури, като същите не са представени от „К.НБ” ЕООД по делото и
не е правено искане за приемането им като доказателства.
За изясняване обстоятелствата пред
първоинстанционния съд е назначена съдебно-икономическа експертиза, от
заключението на която се установява, че сумите по процесните квитанции в общ
размер на 78 764 лв. не са отразени като постъпления в касата на „К.НБ” ЕООД,
тъй като същите не съответстват по суми и дати на осчетоводените постъпления в
брой при ответника. От документи, представени от двете счетоводства е видно, че
търговските взаимоотношения датират от края на 2010 г., като най-активни са
били през 2011 г., 2012 г. и 2013 г. Поради факта, че в счетоводството на
ответника не са намерени и предоставени ПКО и/или квитанции със суми и дати
идентични на процесните, както и поради факта, че в счетоводствата на двете
дружества са погасявани различни фактури с извършените/получени плащания
експертът не може да даде становище към кои доставки са отнесени цитираните в
исковата молба квитанции, въпреки че е отразил в табличен вид взаимоотношенията
между търговците за целия период. От счетоводството на ответника „К.НБ” ЕООД не
са предоставени касови бонове за датите и сумите, цитирани в процесните
квитанции. По делото и при проверка на място са представени копия на част от
касова книга и фискални бонове, от които е видно по какъв начин е водена
касовата книга и какви фискални бонове са издавани.
Видно
от констативно - съобразителната част на експертизата ищецът е издал две
фактури от „С.Б.” ЕООД –с получател „К.НБ” ЕООД № 2031/31.05.2013г. за 40 092
лв. и № 2081/31.07.2013г. за 50 400 лв. В счетоводството на “С.Б.” ЕООД не е
осчетоводено споразумението за насрещно прихващане от 17.10.2013г. /подписано
само от “К.НБ” ЕООД и послужило за отразяване в неговото счетоводство на
01.01.2015г. на вземания и задължения по партида „С.Б.” ЕООД за суми по
фактури, издадени от „К.НБ” ЕООД в размер на 90 492 лв./. При извършената
проверка на касовите книги при ответника за датите, посочени в процесните
квитанции, в касата на ответника не са водени аналитично дневни постъпления в
брой, а в края на деня е пускан касов бон от постъпленията за деня, като са
били заприхождавани суми с основание „Отчетени от управителя” с общата
стойност. Поради тази причина не са издадени и касови бонове за сумите,
посочени в процесните квитанции. Сумите по процесните квитанции не са отразени
като постъпления в касата на „К.НБ” ЕООД, тъй като същите не съответстват по
суми и дати на осчетоводените постъпления при ответника.
За да бъде уважен иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 2 от
ЗЗД следва да се установи наличието на две предпоставки: получаването на нещо
от обогатилото се лице - ответника, което му се дава от обеднялото лице - ищеца
и липса на основание за получаването, като в хипотезата на чл. 55, ал. 1, предл. 2 от ЗЗД основанието, с оглед на което е
направена престацията между страните, следва да не се е осъществило, каквито са
и твърденията въведени от ищеца в настоящото производство по предявения иск.
С оглед
събраните доказателства и заключението на съдебно – икономическата експертиза,
въззивният съд счита, че счетоводството на ответното дружество не е водено
редовно и следователно записванията в него нямат доказателствена сила и от тях
не може да се установи, че ответното дружество е доставило цимент на „С.Б.” ЕООД
по внесените от него суми в счетоводството на ответника. От страна на „К.НБ”
ЕООД не са представени други доказателства за доставените количества цимент, поради
което по делото не е установено, че с представените квитанции са платени именно
твърдяните доставки на цимент, тъй като не е налице яснота, за кои точно
издадени фактури се отнасят.
Предвид гореизложените съображения, съдът намира, че „С.Б.” ЕООД е заплатил
на „К.НБ” ЕООД сума в общ размер на 78 764 лв., във връзка с очаквана доставка
на цимент. В тежест на ответното дружество е да установи, че е осъществено
основанието, поради което е извършено плащането на процесната сума от ищеца, но
такива доказателства не са представени. Ето защо въззивният съд намира, че фактическият
състав на чл. 55, ал. 1 пр. 2 от ЗЗД е осъществен, тъй като получената от
ответника сума в общ размер на 78 764
лв. е преминала в неговия патримониум с оглед неосъществено основание и
следователно подлежи на връщане. Поради това „К.НБ” ЕООД следва да заплати на „С.Б.”
ЕООД сумата от общо 78 764 лв., представляваща внесени от ищеца парични
суми в счетоводството на ответника, по квитанции, издадени от ответника, както
следва: № 518 от 21.05.2012г. за 2450лв., № 520 от 23.05.2012г. за 2250лв.,
№521 от 23.05.2012г.. за 2000лв., № 523 от 28.05.2012г. за 2700лв., № 524 от
04.06.2012г за 3 000лв., № 526 от 07.06.2012г. за 5400лв., № 535 от 28.06.2012г.
за 5000лв., № 831 от 0б.07.2013г. за 2000лв., № 845 от 17.07.2013г. за 3000лв.,
№ 902 от 12.08.2013г. за 7000лв., № 903 от 13.08.2013г. за 2632лв., № 917 от
16.08.2013г. за 2632лв., № 923 от 19.08.2013г. за 4500лв., № 925 от 20.08.2013г.
за 3000лв., № 934 от 22.08.2013г. за 5000лв., № 939 от 26.08.2013г. за 2000лв.,
№ 950 от 29.08.2013г. за 3000лв., № 956 от 03.09.2013г. за 1000лв., № 962 от
09.09.2013г. за 9000лв., №967 от 11.09.2013г. за 3200лв., № 988 от 19.09.2013г.
за 3000лв. и № 1016 от 04.10.2013г. за 5000лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда - 27.10.2016г. до
окончателното й заплащане
Предвид гореизложеното въззивният съд намира, че обжалваното решение е
правилно и следва да бъде потвърдено.
Въззивникът „К.НБ” ЕООД следва да заплати на „С.Б.” ЕООД направените пред
въззивния съд разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.
Водим
от горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 273/19.03.2018г., постановено по гр.д. №
5333/2016г. по описа на Районен съд – С.З..
ОСЪЖДА „К.НБ” ЕООД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление гр.С.З., ул.”***да заплати на „С.Б.” ЕООД, с ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление гр.С.З., ул. ***направените пред въззивния съд
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 000 лв.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.