РЕШЕНИЕ
№ 342
гр. Плевен , 11.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично
заседание на единадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Зорница Д. Димитрова Банкова
при участието на секретаря ПОЛЯ Б. ЦАНЕВА
като разгледа докладваното от Зорница Д. Димитрова Банкова Гражданско
дело № 20214430101714 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е молба от А. Д. Т. против К. И. П.. В която се твърди, че
страните са имали фактическо съжителство и едно родено дете, което не е
припознато от бащата.Излага се становище, че майката и бабата на
молителката –А. А. М.,са подложени на непрекъснат тормоз в продължение
на година, като последния акт на домашно насилие на 07.03.2021г.Посочва се,
че често пъти е използвал обидни думи“ , че майката е болна от шизофрения,
не е достойна за майка,не се грижи за детето,че всички полицаи са правили
секс с нея, че ще вземе детето, че бабата е ненормална, ще убие и
двете.същите посочват, че на 07.03.2021, ответникът е вървял след тях по
улиците в МОЛ-а, че ги е обиждал и заплашвал и обиждал отново с
посочените по- горе думи, че на улицата е плюл и двете и е заплашил, че ще
вземе детето, че ще я „стопи“. Моли съдът да постанови мерки за закрила по
ЗЗДН. Представена е декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
Ответникът, взема становище по молбата, че същата е неоснователна.
1
Съдът, като прецени доказателствата по делото, взе предвид
становищата на страните, намира за установено следното:
Безспорно по делото е, че страните А. Д. Т. и К. И. П. нямат сключен
брак, а са живели на семейни начала , не е спорно, че има родено дете, като
към настоящия момент не е припознато от ответника.Не е спорно, че
молителките са родни по права линия, за което са приложени и доказателства.
Спорен по делото е въпроса упражнен ли е психически тормоз от страна
на ответника спрямо молителките и налага ли се постановяване на мерки по
ЗЗДН.
С оглед на спорните въпроси, са събрани писмени и гласни
доказателства.
От представената по делото Декларация, съгл. разпоредбата на чл.9,
ал.3 от ЗЗДН от молителката А. Д. Т., се установява, че същата е декларирала,
че спрямо нея и баба й е упражнено насилие, като са посочени конкретни
изрази и действия.
Изискано е свидетелство за съдимост от БС-Плевен, от което е видно,
че лицето е осъждано многократно.
Представена е характеристична справка от РИ, от която е видно, че,
ответника е криминално проявен, осъждан, ползва се добро име сред
съседите, няма извършени противообществени прояви и нарушение на
обществения ред към настоящия момент, има данни , че общува с криминално
проявени лица. Установено е, че са подадени 17 заявителски материала
срещу него от молителките, че непрекъснато ги заплашва и тормози, както в
града, така и на село.
С оглед на представените по делото писмени и гласни доказателства,
съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо,
психическо и сексуално насилие, както и опитът за такова, извършено
спрямо лица, които са или са били в семейна или родствена връзка или
обитават едно жилище.В тази връзка, съдът е взел предвид събраните
2
доказателства, които са непротиворечиви, като се има предвид, че се касае за
отношения и действия, извършващи се в семейна обстановка, на която рядко
присъстват други хора. От друга страна, разпоредбата на чл. чл.13, ал.3 от
ЗЗДН, предвижда, че когато няма други доказателства, съдът издава заповед
за защита, само на основание приложената декларация по чл.9, ал.3 от същия
закон. От приложената приписка от РИ е видно, че действията на ответника
са системни и молителките са подложени на непрекъснат тормоз заради
детето, като са заявили в с.з., че въпросът за детето следва да се разреши по
законен ред.
Поради горното, съдът намира, че на ответника следва да бъдат
наложени мерки за защита, предвидени в закона. С оглед тежестта на
извършените действия на насилие, съдът счита, че подходящи мерки на
закрила са предвидените в чл.5, ал.1 от ЗЗСДН – задължи ответника да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на молителките,
да не приближава пострадалите, жилището им за срок от десет
месеца.Посочения срок би помогнал страните да уредят взаимоотношенията
си по законен ред.
Следва да бъде указано на ответника, че при неизпълнение на
заповедта на съда полицейските органи, констатирали нарушението следва да
го задържат и да уведомят прокуратурата за това.
При този изход на процеса и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН
ответникът следва да бъде осъден да заплати държавна такса в размер на
25лв. по сметка на ПлРС, както и глоба в размер на 200лв.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАНОВЯВА МЕРКИ ЗА ЗАКРИЛА на осн. чл.5, ал.1 от Закона за
защита от домашното насилие, както следва:
ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН извършителя К. И.
П. от гр.***, ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо
А. Д. Т., ЕГН********** и А. А. М., ***
3
ЗАБРАНЯВА на К. И. П. от гр.***, на основание чл.5 ал.1 т.3 от ЗЗДН,
ДА ПРИБЛИЖАВА ПОСТРАДАЛИТЕ ЛИЦА: А. Д. Т. и А. А. М.,
ЖИЛИЩЕТО им, находящо се в ***, за срок от десет месеца, считано от
влизане на решението в сила.
ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за наложените мерки за закрила.
ЗАПОВЕДТА на основание чл.21, ал.1 от ЗЗДН да се изпълни от
полицейските органи по местоживеене на страните.
ПРЕДУПРЕЖДАВА К. И. П. от гр.***, на основание чл.16, ал.2 от
ЗЗДН, че при неизпълнение на заповедта ще бъде задържан незабавно на
осн.чл.21, ал.2 от ЗЗДН и ще бъдат уведомени органите на прокуратурата.
ОСЪЖДА на осн. чл.11, ал.1 от ЗЗДН К. И. П. от гр.***, ДА
ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 25лв. по сметка на ПлРС, както и
глоба в размер на 200лв. по сметка на ПлРС.
Да се изпрати препис от решението на РУ по местоживеене на
страните.
Решението може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в 7-мо
срок от получаване на съобщението, че е постановено.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
4