№ 35923
гр. София, 28.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 150 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ
като разгледа докладваното от ЛЮБОМИР ИЛ. ИГНАТОВ Гражданско дело
№ 20241110166405 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на А. Е. Я. срещу *******.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.
Към исковата молба са приложени писмени доказателства, които са относими
към предмета на доказване, необходими и допустими, поради което следва да бъдат
приети. Поисканата от ищеца съдебно-счетоводна експертиза ще е необходима за
изясняването на делото от фактическа страна, поради което съответното
доказателствено искане следва да бъде уважено. Що се отнася до представените с
отговора на исковата молба, съдът следва да отложи произнасянето във връзка с тях за
първото открито съдебно заседание след като предостави възможност на ищеца да
изрази съответно становище.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за
възможно най-ранната дата.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА гр. дело № *********66405 по описа на Софийския районен съд,
III гражданско отделение, 150-и състав, за 2024 г., за разглеждане в открито съдебно
заседание на 15. 10. 2025 г. от 10, 00 часá, за която дата и час да се призоват страните.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства.
1
ДОПУСКА съдебно-счетоводна експертиза, която да работи по задачите,
формулирани с исковата молба, както и по следната служебно формулирана от съда
задача:
„Какви суми са били заплатени от ищеца в полза на ответника във връзка с
договор за паричен заем № *** от 21. 12. 2020 г.?“.
ОПРЕДЕЛЯ за вещо лице П.А.Д.. ОПРЕДЕЛЯ депозит за възнаграждение на
вещото лице в размер на 400 лева, платим от бюджета на съда.
ОТЛАГА произнасянето по доказателственото искане на ищеца ответникът да
бъде задължен да представи документи, както и по евентуалното приемане на
представените с отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по
делото за първото открито съдебно заседание, във връзка с което ПРЕДОСТАВЯ
ВЪЗМОЖНОСТ на ищеца да изрази съответно становище най-късно до края на
първото открито съдебно заседание.
ИЗГОТВЯ следния проект за доклад на основание чл. 140, ал. 3 във връзка с чл.
146, ал. 1 и ал. 2 ГПК:
Ищецът твърди, че на 21. 12. 2020 г. сключил с ответника договор за паричен
заем № ***, по силата на който ответникът му дал в заем паричната сума в размер на 1
000 лева, а ищецът поел задължението да му я върне до 21. 06. 2022 г. и да му заплати
възнаградителна лихва в размер на 40, 05 % на годишна основа на осемнадесет
ежемесечни вноски. Страните уговорили и задължение за ищеца да предостави
обезпечение, а в случай че не изпълни това свое задължение – уговорили неустойка в
размер на 2 018 лева и 36 стотинки. При това положение в договора бил посочен
годишен процент на разходите 48, 28 %. Ищецът твърди, че има качеството на
потребител и че към така сключения договор следва да се прилагат правилата на ЗПК.
Излага доводи, че неустойката е трябвало да бъде включена при изчисляването на
годишния процент на разходите по кредита, но това не е било сторено, както и че при
правилното изчисляване на годишния процент на разходите по кредита той значително
би надхвърлил петкратния размер на законовата лихва. Твърди освен това, че
неустойката е уговорена в отклонение от обезпечителната и обезщетителната си
функция и накърнява добрите нрави, като се позовава на тълкувателна съдебна
практика. Прави извод, че договорът за паричен заем е недействителен, както и че
всички заплатени във връзка с него парични суми от ищеца над чистата му стойност от
1 000 лева са платени при изначална липса на основание. Тези заплатени при
2
изначална липса на основание парични суми. Иска от съда да признае сключения
между ищеца и ответника договор за паричен заем № *** от 21. 12. 2020 г. за
недействителен, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата в размер на
общо 2 420 лева, дадена при начална липса на основание, ведно със законовата лихва
от датата на подаването на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва
исковете като неоснователни. Обосновава, че договор за паричен заем номер *** от
21. 12. 2020 г. отговаря както на изискванията на ЗПК, така и на тези на ЗПФУР.
Изтъква, че ищецът е бил наясно с всички условия по договора, като сам е избрал
параметрите и условията му, поради което клаузите се явявали индивидуално
уговорени. Поддържа, че той е разполагал с правото си да се откаже от договора в
продължение на цели четиринадесет дни, за което е бил информиран, но не го е
упражнил. Твърди, че уговорената възнаградителна лихва е ясна и няма неравноправен
характер. Заявява, че при формирането на годишния процент на разходите били
спазени всички закрепени в чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисквания. Отрича годишният
процент на разходи да превишава петкратния размер на законовата лихва, определен
към момента на сключването на договора. Във връзка с това намира и че уговорката за
възнаградителна лихва не би могла да противоречи на добрите нрави, при положение,
че нейния размер не превишава установения от закона максимум от петкратния размер
на законната лихва, като се позовава на съдебна практика. Признава, че неустойката не
е била включена като разход при изчисляването на годишния процент на разходите, но
обяснява, че това било така, защото годишният процент и компонентите му трябвало
да бъдат посочени към датата на сключването на договора, а неустойката трябвало да
бъде заплатена само в случай, че кредитополучателят не осигури обезпечение след
сключването на договора. Позовава се на чл. 19, т. 2 от Директива 2008/48ЕО, според
която при изчисляването на годишния процент на разходите не се взимали предвид
сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според
договора за кредит. Към датата на сключването на договора кредиторът не бил знаел
дали ще възникне основание за плащане на неустоечната сума. Отрича неустойката да
представлява лихва, като подробно разграничава уговорката за неустойка от тази за
възнаградителна лихва. Отрича и да е осъществил заблуждаваща търговска практика.
Изтъква, че този договор бил двадесет и вторият от общо двадесет и три, във всеки
един от които ищецът се бил съгласил да уговори подобна неустойка. Всъщност
поведението на ищеца било в пряко противоречие с добросъвестността, която страните
дължали в преддоговорните отношения по чл. 12 ЗЗД, и принципа, че никой не може
да черпи права от неправомерното си поведение. Отрича да е налице нарушение на чл.
143 ЗЗП. Намира за неоснователни доводите за нищожност поради липса на направена
проверка на кредитоспособността на потребителя, изтъква че клаузите са ясни и
3
написани на разбираем език, че потребителят е разполагал с информация за тях преди
сключването на договора, което сам инициирал, както и че е сключил общо двадесет и
три договора за кредит със сходни клаузи, което изключвало възможността те да са
неравноправни. Във връзка с осъдителния иск изтъква, че неоснователността на
установителния иск обуславя неоснователността и на осъдителния. Иска от съда да
отхвърли предявените искове. Претендира разноски.
Ищецът предявява два кумулативно съединени иска, първият от които
установителен и с ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл. 26, ал. 1 ЗЗД, а вторият осъдителен и с
правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД във връзка с чл. 23 ЗПК.
ОБЯВЯВА на страните, че съдът ще следи служебно за нищожността на клаузи,
за което ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните при условията на
състезателност да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на
неравноправност на клаузи от договора.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото открито съдебно заседание
да изложат становищата си във връзка с дадените указания и по доклада на делото,
както и да предприемат съответните процесуални действия, като ги
ПРЕДУПРЕЖДАВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, то те няма да могат да сторят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба – сигурен и надежден начин за
разрешаването на спора, при който половината внесена държавна такса ще се
възстанови на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключването на делото със
съдебна спогодба е необходимо или да се явят лично, или да изпратят упълномощен
изрично за тази цел процесуален представител, който да представи съответно
пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
4
на бързина и ефективност може да пристъпят към медиация. Ако желаят медиация, то
те биха могли да се обърнат към центъра по медиация при Софийския районен съд
и/или към медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерството на
правосъдието.
УКАЗВА на страните, че могат да изберат електронен адрес, на който да им
бъдат връчвани призовките, съобщенията и съдебните книжа съгласно правилата на
чл. 38, ал. 2 - 4 от Гражданския процесуален кодекс.
Определението не подлежи на обжалване.
Служебно изготвени преписи от определението да се връчат на страните.
Да се уведоми вещото лице.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5