Решение по дело №1653/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 283
Дата: 28 февруари 2023 г.
Съдия: Румяна Спасова
Дело: 20221100901653
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 септември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 283
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
тринадесети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Снежана Ат. Апостолова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Търговско дело №
20221100901653 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:


Предявен е иск с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК.
Ищецът твърди, че „Н.Д.“ ЕООД е с едноличен собственик на капитала Н.И.М..
Посочва, че разполага с изпълнителен лист срещу Н.М. от 25.01.2021 г., издаден по ч.гр.д.
№ 2774/2021 г. на СРС за сумата 31 393,58 лева главница, ведно със законната лихва от
19.01.2021 г., 1 646,85 лева лихви и разноски. За удовлетворяване на вземането му образувал
изпълнително дело № 20219210401344 по описа на ЧСИ С.П.. Твърди, че в резултат на
събрани суми дългът е намалял, но не е погасен. Посочва, че Н.М. била длъжник и по
изпълнително дело № 20219210401343, като за вземанията по двете изпълнителни дела на
25.05.2021 г. по партидата на „Н.Д.“ ЕООД е вписан запор. Твърди, че по изпълнителните
дела са предприети редица мерки, включително е наложен запор на дружествените дялове на
Н.М.. Представя Постановление, с което е овластен да предяви настоящия иск. Предвид
изложеното иска да се постанови решение, с което да се прекрати дружеството „Н.Д.“
ЕООД. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Н.Д.“ ЕООД счита искът за допустим, но
неоснователен. Твърди, че дружеството не е осуетило по никакъв начин изпълнението,
доколкото не съществува положителна стойност, която да остане след прекратяване на
същото. Представя платежно нареждане за сумата от 50 лева, която представлява уставния
капитал на дружеството – собственост на физическото лице Н.М.. Предвид изложеното иска
да се отхвърли иска като неоснователен.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна
следното:
От ангажираните по делото доказателства се установява, че въз основа на
1
изпълнителен лист, издаден на 25.01.2021 г. по гр. д. № 2774/2021 г. на Софийски районен
съд е образувано изпълнително дело № 20219210401344 по описа на ЧСИ С.П. с взискател
„Кей Би Си Банк България“ ЕАД, с предишно наименование „Райфайзенбанк /България/“
ЕАД, и длъжник Н.И.М..
От извършената от съда служебна справка в Агенция по вписванията, търговски
регистър е видно, че Н.И.М. е едноличен собственик на капитала на „Н.Д.“ ЕООД, с ЕИК:
**** и по партидата на дружеството в полза на взискателя е наложен запор върху
дружествените дялове, притежавани от Н.И.М., представляващи 100% от капитала на
дружеството.
Установява се, че с Постановление за овластяване на взискател по чл. 517, ал. 4 ГПК
от 05.09.2022 г., издадено по изпълнително дело № 20219210401344 по описа на ЧСИ С.П., с
рег. № 921, ищецът „Кей Би Си Банк България“ ЕАД е овластен да предяви иск за
прекратяване на Еднолично дружество с ограничена отговорност „Н.Д.“ ЕООД, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. ****.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Предмет на предявения по реда на чл. 517, ал. 4 ГПК иск е за прекратяването на
търговско дружество с ограничена отговорност. Процесуална предпоставка за предявяването
на този иск е наличието на висящо изпълнително производство, по което ищецът има
качеството на взискател, а търговското дружество на трето задължено лице по смисъла на
чл. 507 и сл. ГПК, осуетило изпълнението върху стойността на припадащата се на длъжника
в изпълнителното производство стойност на дружествения му дял. В този смисъл решение
№ 60 от 10.07.2012 г. по т.д. № 134/2012 г., Т.К., І Т.О. на ВКС, постановено по реда на чл.
290 ГПК.
В конкретния случай се установи, че е налице образувано и висящо, съгласно
представеното удостоверение от 11.01.2023 г. на ЧСИ С.П., към настоящия момент
изпълнително дело, въз основа на издаден изпълнителен лист в полза на „Кей Би Си Банк
България“ ЕАД срещу Н.И.М., която като едноличен собственик на капитала на „Н.Д.“
ЕООД притежава всички дружествени дялове в това дружество. Установи се, че е наложен
запор върху дружествените дялове на длъжника, вписан по реда на чл. 517, ал. 1 ГПК. Видно
е, че ищецът като взискател е овластен на 05.09.2022 г. от частния съдебен изпълнител да
предяви иска. С оглед на изричната разпоредба на чл. 517, ал. 4 ГПК и доколкото всички
дружествени дялове в едноличното търговско дружество са притежавани от длъжника и
върху същите е наложен запор, отпада необходимостта от връчване от съдебния изпълнител
на изявление на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството и
изчакване на посочения срок. От изложеното следва, че са доказани по делото всички
предпоставки за упражняване потестативното право на ищеца да поиска прекратяване на
ответното дружество.
Както е прието в решение № 60 от 10.07.2012 г. по т.д. № 134/2012 г., Т.К., І Т.О. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, съдът може да отхвърли иска за прекратяване на
дружеството само, ако в хода на разглеждането му се установи, че дружеството е изплатило
на взискателя припадащата се на съдружника част от имуществото, определена по
правилото на чл. 125, ал. 3 ТЗ, или че вземането на взискателя вече е погасено – независимо
дали от дружеството, длъжника или от трето лице. В случая ответникът, чиято е
доказателствената тежест, не ангажира доказателства, че са изплатени сумите за погасяване
на вземането на ищеца.
Предвид изложените съображения съдът намира, че предявеният конститутивен иск е
основателен.
С оглед изхода на спора и заявеното искане право на разноски има ищецът, на когото
2
следва да се присъдят разноски в размер на 380 лева, от които 80 лева за държавна такса и
300 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр чл. 25, ал. 1 НЗПП, които следва да се възложат в тежест на ответника.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА по иска с правно основание чл. 517, ал. 4 ГПК, предявен от „Кей Би
Си Банк България“ ЕАД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, бул. „****, срещу „Н.Д.“
ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ж.к. ****, търговско дружество „Н.Д.“ ЕООД, с
ЕИК: ****, с адрес: гр. София, ж.к. ****.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „Н.Д.“ ЕООД, с ЕИК: ****, с адрес: гр.
София, ж.к. ****, да заплати на „Кей Би Си Банк България“ ЕАД, с ЕИК: ****, с адрес:
гр. София, бул. „****, сума в размер на 380 лева /триста и осемдесет лева/, представляваща
направени по делото разноски за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
След влизане на решението в сила копие от него да се изпрати на Агенцията по
вписванията, търговски регистър.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3