РЕШЕНИЕ №

гр. Ловеч, 28.03.2022 година

       

                                             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, касационен състав в публично заседание на двадесет и втори март две хиляди двадесет и втора година в състав:

 

                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА

                                                      Членове:   ЙОНИТА ЦАНКОВА

                                                                         ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при секретар Татяна Тотева

и с участието на прокурор Кирил Петров

сложи за разглеждане докладваното от съдия ПАВЛОВА

к.н.а.д. № 28 по описа за 2022 година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

              Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.  

               Образувано е по касационна жалба на Ю.Д.М. ***, срещу решение № 169 от 30.12.2021 година, постановено по наказателно административен характер дело № 611 по описа за 2021 година на Районен съд /РС/ Ловеч, с което втори състав е потвърдил Електронен фиш серия К № 3225087 на ОД на МВР Ловеч за налагане на основание чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП административно наказание глоба в размер на 300 лева за нарушение на чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, като законосъобразен.

               По изложените в касационната жалба подробни доводи, че решението на районият съд е необосновано, неправилно и постановено при допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, се иска отмяна на съдебния акт и отмяна на издаденият електронен фиш като незаконосъобразен.  

               В съдебно заседание касаторът, редовно призован не се явява, не се представлява.  

               Ответникът - ОД на МВР – гр.Ловеч, се представлява от ю.к. Р., който намира касационната жалба за неоснователна, а решението на РС за законосъобразно, поради което моли да бъде оставено в сила.

                Представителят на Окръжна прокуратура - Ловеч в съдебно заседание дава заключение за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.                  

              Административен съд - Ловеч, в настоящият касационен състав, след като извърши проверка на обжалваното съдебно решение и съобрази доводите на страните, както и доказателствата по делото, приема за установено следното:

               Касационната жалба е подадена в срока по чл.211 от АПК, във вр. с чл.63в от ЗАНН, от надлежна страна, съгласно чл.210 ал.1 от АПК, срещу валиден и допустим съдебен акт подлежащ на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. Съгласно чл.63в от ЗАНН решението на районния съд подлежи на обжалване пред административния съд на основанията предвидени в НПК по реда на глава ХІІ от АПК. Посочените в касационната жалба пороци са за нарушение на закона и допуснато нарушение на процесуалните правила - касационно отменително основание по чл. 348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК във връзка с чл. 63, ал.1 от ЗАНН.  

              В съответствие с чл.220 от АПК касационният съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение.

               Въз основа на редовно събраните по делото доказателства районният съд правилно е установил фактическата обстановка, от която е видно, че на 02.11.2019  год. в 14.30 часа на път 1-4 км. 23+383, землището на с.Сопот, при движение в посока гр.Варна, при максимално разрешена скорост до 60 км/ч, обозначена с пътен знак В26 с МПС – лек автомобил Фолксваген пасат с рег. № ****, било извършено нарушение за скорост – управление с 98 км/ч, установено и заснето с АТСС – мобилна система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARH CAM S1 с № 11743с0.

              За нарушението на 02.11.2019г. бил издаден на 06.12.2019г. електронен фиш серия К № 3225087 на Ю.Д.М. ***, като ползвател на процесния автомобил, собственост на „****“ ЕООД-гр.София, съгласно направената справка в централната база данни на КАТ /л.17 от делото на РС/. В ЕФ било посочено, че при разрешена скорост от 60 км/ч е установена скорост от 101 км/ч, като е налице превишаване на разрешената скорост с 38 км/ч, след като е отчетен толеранс минус 3%. В ЕФ наказващият орган приел, че е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.2 във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП, за което наложил на Ю.Д.М. предвидената в чл.182, ал.2, т.4 от ЗДвП санкция „глоба” в размер на 300 лева. Електронният фиш /ЕФ/ е бил връчен на 24.06.2021 г., видно от данните на лист 14 от делото на РС. По делото не са налични данни на основание чл.189, ал.5, изр.2-ро от ЗДвП М. да е представил писмена декларация за друго лице, което да е управлявало автомобила в деня на нарушението, както и данни и за представено писмено възражение по чл.189, ал.6 от ЗДвП.

    При обсъждане на събраните писмени доказателства районният съд приел, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение е одобрен тип средство за измерване, преминала е техническа проверка, а при издаване и връчване на процесния ЕФ не са допуснати нарушения на процесуалните правила. По същество решаващият състав стигнал до законосъобразен извод, че ЕФ съдържа всички законоустановени реквизити, нарушението е безспорно доказано от събраните доказателства, и за извършеното нарушение наказващият орган основателно е ангажирал административно наказателната отговорност на М., като ползвател на автомобила на основание чл.188, ал.1, изр.1, предл. 2-ро от ЗДвП с налагане на глоба в определения от закона размер. С горните мотиви решаващият състав потвърдил обжалвания пред него ЕФ като законосъобразен.

    Настоящият състав намира посочените касационни основания и доводи на жалбоподателя за неоснователни, а решението – предмет на проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния закон. Като е потвърдил ЕФ, районният съд е постановил правилен и законосъобразен съдебен акт.

    Съгласно чл.189, ал.4, изр.1 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. В изр.2 от същата разпоредба е регламентирано съдържанието на електронния фиш и в случая, обратно на доводите в жалбата, с оглед формата и вложеното съдържание то е спазено, като в него са описани в достатъчна степен всички елементи от състава на административното нарушение и тези факти индивидуализират нарушението от обективна и субективна страна.

    Според текста на §6, т.65 (Нова – ДВ, бр. 19 от 2015 г.) от ДР на ЗДвП „автоматизирани технически средства и системи“ са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: а) стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган; б) мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес. Използването на заснемащи технически средства е позволено /чл.165, ал.2, т.6 от ЗДвП, в относимата редакция/, тъй като касае повишаване и гарантиране на сигурността при движението по пътищата, а наред с това тези технически средства могат да създадат висока степен на достоверност /изключващо намесата на субективен фактор/.

               С разпоредбата на  чл.165, ал.3 от ЗДвП, обн. ДВ бр.19 от 2015г., условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. На база цитирания законов текст е издадена Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министърът на вътрешните работи  /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015г./, с която се уреждат условията и редът за използване на автоматизирани технически средства и системи /АТСС/ за контрол на правилата за движение по пътищата. В чл.2 от Наредбата е прокарано разграничение между стационарни и мобилни АТСС, като чл.3 от същата гласи, че за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по пътищата се издават електронни фишове чрез използване на автоматизирана информационна система. От анализа на съдържанието на цитираните норми се обосновава извод, че към момента на извършване на описаното нарушение на правилата за движение по пътищата, деянията от този вид могат да се установяват и санкционират чрез издаване на електронен фиш не само чрез използване на стационарни АТСС, а и чрез мобилни автоматизирани технически средства и системи за контрол.  

     Процесният електронен фиш съдържа всички законови реквизити и в него е направено пълно и точно описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които то е било извършено, и законовите разпоредби, които са били нарушени. Правната квалификация по чл.21, ал.2, във вр. с чл.21, ал.1 ал.1 от ЗДвП е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение. От наказващият орган са представени безспорни доказателства към преписката, които да обосноват констатациите в обжалвания ЕФ и оттам да докажат вмененото на касатора нарушение. По делото е безспорно установено, че скоростта е измерена с автоматизирано техническо средство –мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е изготвила видеозапис на нарушението, разпечатан снимков материал от който е приложен по делото. Представени са и доказателства за годността на техническото средство към датата на засичане на скоростта, включително че същото е от одобрен тип и че е минало първоначална и последваща техническа проверка. Мястото на извършване на нарушението е ясно и непротиворечиво посочено в обжалвания ЕФ.

      По отношение на авторството на административното нарушение, в разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП е предвидена специална процедура за възразяване с представяне на писмена декларация с данни за действителния нарушител. Тази правна възможност изрично е отбелязана и в ЕФ. В чл.189, ал.5 от ЗДвП изрично е предвидено, че при несъгласие на санкционирания собственик на автомобила и ако последният е бил управляван от друго лице, собственикът следва да подаде писмена декларация в съответното ОД на МВР, в която да посочи лицето, извършило нарушението и към която задължително да приложи копие от свидетелството му за управление на МПС. Видно от доказателствата по делото М., не е направил възражение по смисъла на чл.189, ал.6 от ЗДвП, поради което правилно е санкциониран като ползвател на процесния автомобил, с който е извършено нарушението.

      По същество основните оплаквания в касационната жалба повтарят тези, релевирани в жалбата до РС Ловеч, по които оплаквания решаващият състав е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат повтаряни – чл.221, ал.2, изр. второ от АПК. Районният съд законосъобразно е приел за неоснователни всички възражения на жалбоподателя, за което е изложил правилни мотиви за авторството, за изпълнението изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., за реквизитите на ЕФ /дата на издаване, имена и длъжността на издателя/, за годността на използваното автоматизирано техническо, и това относно протокола-приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., вкл. неговата доказателствена тежест и съдържание.

    Спазено е и изискването за изготвяне на протокол за използването на мобилното АТСС, в съответствие с изискването на чл.10, ал.1 от Наредба №8121з-532 от 12.05.2015 г. година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена от Министъра на вътрешните работи, видно от приложените и приети по делото за доказателства: снимка на разположението на АТС и протокол за използване на АТС с peг. №906р-7602/04.11.2019 г., които по безспорен начин потвърждават извършването на последното. Според приложената по делото разпечатка от Система за управление на фишовете и плащанията по тях, процесния ЕФ е издаден на 06.12.2019 г. и връчен на касаторът на 24.06.2021 г., с което е изпълнена процедурата по връчване, съгласно изискванията на чл.189, ал.5 от ЗдВП.      

     От касационната инстанция не бяха констатирани съществени нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от първо инстанционния съд. При постановяване на решението си районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по делото. В решението са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, като съдът мотивирано ги е приел за неоснователни. Събраните доказателства са обсъдени в тяхната взаимна връзка, а възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка изцяло кореспондира със събраните по делото доказателства. В решението си първоинстанционният съд е стигнал до правилния извод за законосъобразност на оспорения пред него електронен фиш.

      Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че в издаденият ЕФ липсват основни реквизити като издател, дата и подпис. Така направеното изисква анализ на правната природа на ЕФ. Легалната дефиниция на понятието „електронен фиш” се съдържа в §1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в §6, т.63 от ДР на ЗДвП. Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства. С оглед на това електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но само по отношение на правното му действие (съгласно чл.189, ал.11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл.189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер.

      Нормата на чл.189, ал.4 от ЗДвП въвежда облекчена процедура за санкциониране на всяко нарушение на правилата за движение по пътищата. Съгласно чл.189, ал.4 от ЗДвП при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение.  Правната норма сочи точно реквизитите, които трябва да съдържа електронния фиш: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

   Редът за издаване и връчване на ЕФ е описан подробно в чл. 189 от ЗДвП, единственото препращане към ЗАНН е в чл.189, ал.8 от ЗДвП, касаеща обжалването на ЕФ. По естеството си електронния фиш, е с различна правна природа от АУАН и НП. Този извод се подкрепя и от факта, че сред реквизитите на ЕФ не са налице фигурата на съставителя и длъжността му и/или на административно-наказващия орган - в закона изрично се сочи само посочването на „териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението”, и не е предвиден подпис на длъжностно лице и печат, за разлика от изискванията спрямо АУАН и НП  по чл.42, ал.1 и 43, ал.1 от ЗАНН и по чл.57, ал.2 от ЗАНН.

     Като взе предвид изложеното до тук, настоящият касационен състав приема, че издаването на ЕФ е законосъобразно и правилно. Същият съдържа всички необходими реквизити съгласно изискванията на закона. По делото не са ангажирани доказателства, които да опровергават съдържащите се в ЕФ данни. При издаването на електронния фиш няма допуснати процесуални нарушения или такива касаещи квалификацията на деянието, законовата разпоредба, която е нарушена, както и административнонаказателната разпоредба, въз основа на която е наложена санкцията. За извършеното нарушение на транспортното законодателство, правилно и законосъобразно касаторът е бил санкциониран с налагане на административно наказание глоба в размер на 300 лева, в съответствие на констатираното превишение на скоростта за движение и на нормативно предвидения в чл.182, ал.2 т.4 от ЗДвП вид и размер. В този смисъл наложеното наказание е справедливо, съобразено е с извършеното нарушение, с неговата обществена опасност и е в предвидените от закона граници, поради което отговаря на целите на закона, очертани в чл.12 от ЗАНН.

   Правилно решаващият съд е приел за неоснователни възраженията относно опорочената доказателствена стойност на протокола—приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР/л.15/. В тази връзка техническите параметри на мобилната система за видеоконтрол на скоростния режим тип ARH CAM S1 са такива, че не позволяват манипулации и намеса в автономността на работата й и според протокола-приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР /л.15/, на деня 02.11.2019 г., пътният участък, на който е била измерена и скоростта от автомобила на касатора е бил контролиран за времето от 14:20 до 17:10 часа, като установените от системата нарушения на скоростния режим са били общо 156 броя.

     Установено от съдържанието на протокола, освен мястото на което е бил извършван контрола на пътното движение, времевият отрязък, през който системата е работела в контролирания участък, но и режимът на измерване, който в случая е бил стационарен, както и че посоката на задействане на АТСС е била насочена към приближаващия трафик.   При това обосновано решаващият състав е приел, че отразените в протокола по чл.10, ал.1 от Наредбата данни следва да се приемат за доказани, тъй като същия има характера на официален удостоверителен документ, който е съставен от длъжностно лице, в кръга на службата му. Видно е от приложения по делото Протокол, че е попълнен ръкописно и съдържа данни за служителя от „Пътна полиция“, който е попълнил отразените в него факти, като на определеното място същият е вписал името и фамилията си, след което документът е официално заведен с регистрационен № 906р-7602/04.11.2019 г., поради което и няма съмнение кой е неговия автор. Този факт удостоверява и обстоятелството, че въпросният полицейски служител е преминал обучение за работа със стационарната преносима система за контрол на скоростта, с която е било извършено заснемането. В протокола за използване на АТСС изрично са означени обстоятелствата, че в конкретното място за контрол е извършено измерване на скоростта на превозните средства, обхващайки приближаващия трафик, като надлежно е отбелязано и неподвижността на режима на измерване, тъй като е попълнена графа „стационарен“ режим на измерване. Съвкупният анализ на доказателствата по делото обосновава изводите на РС, че  процедурата по издаване на електронния фиш не е опорочена или материалния закон е приложен неправилно, след като възпроизведения час на заснемане на автомобила във вещественото доказателство /л. 13/ - 14:30:11 попада в периода, през който системата е била експлоатирана - 14:20 до 17:10 часа, както и този, че се каса е за несъществен пропуск непопълването на протокола в частта, отнасяща се до приемането на протокола, съответно удостоверяваща свалянето на статичните изображения/видеозаписи от системата, и съдържаща посочване къде се съхранява свалената информация от използваната АТСС, доколкото е била извършена последваща проверка от съответното структорно звено - в настоящия случай от Н.Н. - началник сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Ловеч.

      С оглед на изложеното, съдът счита касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд Ловеч за валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на чл.348 от НПК, които да водят до неговата отмяна.

              Мотивиран така и на основание чл.63в от ЗАНН във връзка с чл.221, ал.2, предложение първо АПК, Ловешки административен съд,  касационен състав   

              РЕШИ:

              ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 169 от 30.12.2021 година постановено по наказателно административен характер дело № 611 по описа за 2021 година на Районен съд Ловеч. 

              Решението е окончателно.     

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:1.                      2.