О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№...............
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Гражданско отделение, пети състав, в
закрито съдебно заседание, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДЕСПИНА ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
като разгледа докладваното от съдия Кавърджикова
ч.гр.д. № 565 по описа за 2019г.
за да се произнесе, намери следното:
Постъпила е частна
жалба от Р.Р.Д., ЕГН ********** ***, против определение № 1858/07.02.2019г. по гр.д. № 13507/2018г.
на 48-ми състав на ВРС, с което е прекратено производството, на осн. чл. 130 от ГПК. Счита обжалваното определение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано,
постановено в противоречие с разпоредбите на ГПК. Иска да бъде отменено
обжалваното определение и постановено друго, с което делото бъде върнато на ВРС
за продължаване на съдопроизводствените действия. Изказва несъгласие с приетото
от първоинстанционния съд, че е недопустим предявения от него иск. Гр.д. №
13507/2018г. на ВРС образувано въз
основа на исковата й молба, насочена срещу К.А.К., за приемане за установено,
че й дължи сумата от 1800.00лв., представляваща зцадължение по предоставения му
на 27.03.2015г. заем, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
19.02.2018г. до окончателното изплащане, както и разноски от 336.00лв., за
което е издадена заповед за изпълнение на парична сума по чл. 410 т ГПК, по
ч.гр.д. № 2483/2018г. на ВРС. Въпросната заповед е била обезсилена с
определение № 2687/19.10.2018г. на ВОС по в.ч.гр.д. № 2306/2018г., но исковата
молба е била подадена по пощата още на 04.09.2018г. и заведена в регистратура
на 05.09.2018г., т.е. далеч преди издадената заповед за изпълнение да е била
обезсилена. Освен това обезсилването на заповедта за изпълнение е винаги
предпоставка за преминаване от установителен към осъдителен иск. За пълнота на
изложението изтъква, че исковата молбма е подадена в еднемесечния срок, посочен
от закона, след като от 15.07.2018г. до 01.09.20189г. е текла съдебна ваканция.
Не на последно място, следва да се има предвид, че ппреминаването от
установителен към осъдителен иск е станало в рамките на допълнително указания
от съда едноседмичен срок.
В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК е постъпил писмен
отговор от К.А.К., ЕГН ********** ***, чрез адв. В.А.,
в който излага съображенията си за неоснователността на подадената частна
жалба. Моли се да бъде потвърдено обжалваното определение.
За да се произнесе ВОС има предвид следното
от фактическа страна:
Видно, с
исковата си молба Р.Р.Д., чрез адв.
М.Йотов е посочила, че предявява иск срещу К.А.К., за приемане за установено,
че той й дължи връщане на заетата сума от 1800.00лв., ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на
задължението, на осн. чл. 415 от ГПК, доколкото на 17.02.2018г. тя е подала
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по
което е било образувано ч.гр.д. № 2483/2018г.
на ВРС. Заявлението е било уважено и издадена заповедта за изпълнение.
Длъжникът обаче подал възражение. В законоустановения според страната срок,
подава настоящата искова молба за установяване на вземането си. Излага
твърдения за това как е възникнало между нея и К. заемно правоотношение, като
сумата от 1800.00лв. останала неиздължена след датата на падежа.
С определение
№ 11487/28.08.2018г. по гр.д. № 13507/2018г. съдът е спрял производството по
делото, до произнасяне по подадената частна жалба по ч.гр.д. № 2483/2018г. на
ВРС.
С
разпореждане № 44180/09.11.2018г. по гр.д. № 13507/2018г., предвид това, че
издадената заповед за изпълнение на парично задължение № 1247/20.02.2018г.,
издадена по ч.гр.д. № 2483/2018г. на ВРС е била обезсилена с определение №
9126/15.08.2018г. по същото ч.гр.д. № 2483/2018г. на ВРС, което е било потвърдено
с определение № 2687/19.10.2018г. по ч.гр.д. № 2306/2018г. на ВОС, то
производството е било възобновно. Исковата молба е била оставена без движение,
като е указано на ищеца да уточни дали предявява осъдителен иск, като формулира
ясен петитум и внесе дължимата д.т. от 72.00лв.
В срок, с
молба вх.д. № 80319/05.12.2018г. Р.Р.Д., чрез адв. М.Йотов е заявила, че предявява осъдителен иск, като е
поискала К.А.К. да бъде осъден да й плати сумата от 1800.00лв., представляваща
дължима такава по предоставения на 27.03.2015г. паричен заем, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението, ведно със сторените по делото разноски, представяйки
доказателства за платена д.т. в размер на 72.00лв.
Приемайки
предявената искова молба за редовна, първоинстанционният съд е разпоредил
размяна на книжата.
С писмен
отговор К.А.К. е възразил по допустимостта на иска с правно осн. чл. 415 от ГПК,
евентуално по неговата основателност. Посочил е, че за допустимостта на иск с
правно осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК е необходимо да е налице: 1. издадена заповед
за изпълнение, 2. подадено в срок възражение от страна на длъжника срещу
заповедта за изпълнение, 3. Спазване на срока за предявяване на установителния
иск за съществуване на вземането. Според страната не са налице предпоставките
по т. 1 и т. 3, изброени по-горе. Като недопустима, исковата молба е следвало
да бъде върната. Като е дал указания към ищеца, съдът не е съобразил принципа
на диспозитивното начало, според който предметът на делото и обемът на
дължимата защита се определя от страните.
ВРС е
постановил обжалваното определение.
Настоящият състав намира, че неправилно
първоинстанционният съд е прекратил производството.
Видно от заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за изпълнение на парично задължение по гр.д. № 2483/2018г. на 49-ти състав
на ВРС, същата е издадена на 20.02.2018г. В срока по чл. 414, ал. 1 от ГПК
длъжникът К.А.К. е възразил срещу дължимостта на сумата по заповедта за
изпълнение. На 09.07.2018г. Р.Р.Д. е получила
съобщение за това, чрез адв. М.Йотов, като й е указана възможността да предяви
иск относно вземането си в едномесечен срок. С определение № 9126/15.08.2018г.
по гр.д. № 2483/2018г. съдът е обезсилил издадената по делото заповед за
изпълнение на парично задължение, приемайки, че заявителят не е предявил иск
си. На 05.09.2018г. Р.Р.Д. е уведомена за това, чрез
процесуалния си представител. На
11.09.2018г., кто е ползвана курирерска услуга е подадена частна жалба вх.№
59554/12.09.2018г. С определение № 2687/19.10.2018г. по ч.гр.д. № 2306/208г. на
ВОС-ГО е потвърдено определение № 9126/15.08.2018г. по гр.д. № 2483/2018г. на
ВРС.
Исковата молба по гр.д. № 13507/2018г. на 48-ми състав на ВРС е подадена на
04.09.2018г., като е ползвана куриерска услуга, а на 05.09.2018г. е заведена в
регистратура на ВРС. Същия ден е представено доказателство за заведеното дело
по гр.д. № 2483/2018г. на 49-ти състав на ВРС. Исковата претенция е на осн. чл.
415 от ГПК, вр. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД.
Видно, преди да е бил разрешен с влязло в
сила определение спорът относно това, подадена ли е в едномесечния срок искова
молба от заявителя за вземането, искът с правно осн. чл. 415 от ГПК, вр. чл.
240 и чл. 86 от ЗЗД не би могло да бъде прието, че е недопустим. За да се
изчака резултата, ВРС е спрял производството по гр.д. № 13507/2018г. на 48-ми
състав на ВРС. След възобновяването на това дело, с оглед определение №
2687/19.10.2018г. по ч.гр.д. № 2306/208г. на ВОС-ГО, правилно съдът е оставил
без движение производството, предвид постановения резултат и в изпълнение на
задължението си на осн. чл. 129, ал. 4 от ГПК, като е изискал уточнения и
представяне на доказателства за заплащане на държавна такса по сметка на ВРС в
размер на 4% от претендирания материален интерес. Ищцата е изпълнила в срок,
уточнявайки, че е предявила осъдителен иск, формулирайки ясен петитум и
представяйки доказателства за платена д.т. от 72.00лв. Исковата претенция по
осъдителния иск с правно осн. чл. 240 и чл. 86 от ЗЗД, понеже издадената
заповед за изпълнение е била обезсилена с влязъл в сила акт и изхождайки от
извършеното от ищцата Р.Р.Д. уточнение, съставът
намира за допустима за разглеждане, противно на възраженията на ответника в
отговора на исковата молба и приетото от съда, постановявил обжалваното
определение.
Поради несъвпадане на изводите на ВОС с
обжалваното определение, последното следва да бъде отменено и делото върнато на
ВРС за продължаване на съдопроизводствените действия.
Мотивиран
от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ОТМЕНЯ определение № 1858/07.02.2019г. по гр.д. № 13507/2018г. на 48-ми
състав на ВРС, с което е прекратено производството, на осн. чл. 130 от ГПК и ВРЪЩА делото на ВРС за продължаване на
съдопроизводствените действия.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1. 2.