№ 7169
гр. София, 26.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Валерия Банкова
Членове:Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря Алина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Петър Ив. Минчев Въззивно гражданско дело
№ 20241100505667 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С протоколно решение № 4463 от 22.02.2024г., постановено по гр.д. № 7250/2022г.
по описа на СРС, 34-ти състав, са отхвърлени изцяло поради плащане в хода на процеса
предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл.
86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че „Авако“ ЕООД дължи на „Топлофикация
София“ ЕАД сумата от 198,44лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена
топлинна енергия за периода от м.11.2018г. до м.04.2019г., както и законната лихва в размер
на 49,88лв. за периода от 31.12.2018г. до 08.10.2021г., сумата от 11,12лв., представляваща
сума за дялово разпределение за периода от м.09.2018г. до м.04.2019г., както и сумата от
2,89лв. - законна лихва върху сумите за дялово разпределение за периода от 31.10.2018г. до
08.10.2021г. за топлоснабден имот с абонатен № ******** находящ се в гр.София,
бул.“********, офис.
Със същото решение е признато за установено, че „Авако“ ЕООД дължи на
„Топлофикация София“ ЕАД сумата от 0,87 лева, представляваща законна лихва върху
главницата за топлинна енергия за периода от 18.10.2021г. до 26.04.2022г. С решението
„Авако“ ЕООД е осъден да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД на основание чл. 78, ал.
1 ГПК сумата от 75 лева, представляваща разноски в заповедното производство и сумата от
175 лева, представляваща разноски в исковото производство.
Срещу така постановеното решение в частта, с която е признато за установено, че
„Авако“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 0,87 лева, представляваща
законна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 18.10.2021г. до
26.04.2022г. е подадена в срок въззивна жалба от ответника „Авако“ ЕООД, в която са
развити съображения за неправилност на решението в тази част. Жалбоподателят поддържа,
че бил плащал задълженията си към „Топлофикация София“ ЕАД и нямал други задължения
1
за предишни периоди, като бил действал коректно и се интересувал да заплати всичко
дължимо. Счита поведението на „Топлофикация София“ ЕАД по завеждане на делото за
недобросъвестно и развива съображения, че не бил дал повод за неговото образуване. Моли
съда да отмени решението в обжалваната част и да отхвърли искането за присъждане на
законна лихва.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от ищеца
„Топлофикация София“ ЕАД, в който са развити съображения за неоснователност на
въззивната жалба. Въззиваемата страна сочи, че съдът бил изследвал събраните по делото
доказателства, както и съдебната практика по такива договори, и бил достигнал до правилни
фактически и правни изводи. Моли въззивния съд да потвърди решението в обжалваната
част.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК третото лице – помагач „Далсия“ ООД на страната на
ищеца „Топлофикация София“ ЕАД не е подало отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, след като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо
в обжалваната част. Не са нарушени императивни материалноправни норми.
Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е
необходимо да се добави и следното:
В частта, с която е установено възникването на вземанията за главници и исковете са
отхвърлени поради плащане в хода на процеса, първоинстанционното решение е влязло в
сила като необжалвано. С оглед на така установените обстоятелства, въззивната инстанция
приема, че вземането за цена на топлинна енергия в размер на 198,44 лева, върху което се
начислява процесната законна лихва, е валидно възникнало и е било погасено от
жалбоподателя чрез плащане в хода на процеса на 26.04.2022г. Относно задължението за
заплащане на законната лихва, съдът приема следното.
Съгласно нормата на чл. 214, ал. 2 ГПК не се смята за увеличение на иска
прибавянето на изтекли лихви или на събрани добиви от вещта след неговото предявяване.
Както е изяснено в съдебната практика /решение № 7/16.08.2022 г. по т. д. № 1556/2020 г. на
ВКС, ТК, I т. о., решение № 125/27.06.2017 г. по т. д. № 2542/2016 г. на ВКС, ТК, II т. о,
решение № 10/12.02.2021 г. по гр. д. № 1298/2020 г. на ВКС, ГК, I г. о., решение №
36/12.05.2014 г. по т. д. № 1065/2013 г. на ВКС, ТК, I т. о, решение № 14/14.02.2022 г. по т. д.
№ 1293/2020 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 133/17.07.2020 г. по т. д. № 2897/2018 г. на
ВКС, ТК, I т. о., и др./, прибавянето на законната лихва след завеждане на исковата молба не
представлява самостоятелен иск, а правна последица от предявяването на иска в случай, че
същият бъде признат за основателен.
Разпоредбата на чл. 422, ал. 1 ГПК предвижда, че искът за съществуване на вземането
се смята предявен от момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, когато е спазен срокът по чл. 415, ал. 4 ГПК. Следователно в хипотезата на
вземания по издадена заповед за изпълнение, законната последица по чл. 214, ал. 2 ГПК се
зачита от датата на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, от
който момент ищецът-заявител има право на законна лихва върху претендираните от него
главници до тяхното окончателно изплащане. Именно в същия смисъл е и разрешението,
дадено с т. 4а от Тълкувателно решение № 3/2014г. на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК е подадено на 18.10.2021г., а видно от приетото от СРС платежно нареждане,
плащането на претендираната главница е извършено от жалбоподателя на 26.04.2022г.
Следователно ищецът-заявител „Топлофикация София“ ЕАД има право на законната лихва
2
върху главницата от 198,44 лева за периода от 18.10.2021г. /датата на заявлението/ до
26.04.2022г. /датата на плащането/, като законна последица от обстоятелството, че
претенцията му за главница е била изцяло основателна. При извършена от въззивния съд
проверка чрез електронен лихвен калкулатор съдът установи, че размерът на законната
лихва върху така посочената главница за процесния период е 10,52 лева и тази сума
надхвърля посочената от процесуалния представител на „Топлофикация София“ ЕАД пред
СРС сума от 0,87 лева, която му е била присъдена с обжалваното решение. При това
положение и при липса на съответна жалба от страна на „Топлофикация София“ ЕАД,
въззивният съд намира, че размерът на лихвата е определен правилно.
Развитите от жалбоподателя съображения, че бил редовен платец на задълженията си
и не бил дал повод за завеждане на делото, са неоснователни. Видно от материалите по
делото, въззивникът „Авако“ ЕООД е платил дълга си едва след образуването на исковото
производство, като включително е подал възражение по реда на чл. 414, ал. 1 ГПК срещу
заповедта за изпълнение с твърдение, че не дължи сумите, които впоследствие е признал и
платил. Ето защо същият е дал повод за образуване на делото и отговаря за законните
последици от него, включително изтеклата до момента на плащането законна лихва.
Предвид съвпадението в крайните изводи на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд, решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част, с която
е признато за установено, че „Авако“ ЕООД дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата
от 0,87 лева, представляваща законна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
от 18.10.2021г. до 26.04.2022г. В останалата си част първоинстанционното решение е влязло
в сила като необжалвано.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 2 ГПК настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване.
Така мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно решение № 4463 от 22.02.2024г., постановено по
гр.д. № 7250/2022г. по описа на СРС, 34-ти състав, в обжалваната част.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Далсия“ ООД като трето лице –
помагач на страната на „Топлофикация София“ ЕАД.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3