РЕШЕНИЕ
№ 4965
гр. София, 12.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 12-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЯНА ЦВ. Д.А
при участието на секретаря ХЕЛИЯ СЛ. СИМЕОНОВА
като разгледа докладваното от ЯНА ЦВ. Д.А Административно наказателно
дело № 20241110209904 по описа за 2024 година
Производството е по реда на раздел V от ЗАНН.
Образувано е по повод жалба вх.№ УРИ 433200-69504/28.06.2024г. по
описа на ОПП СДВР от И. Х. Ч. с ЕГН **********, чрез адв. С. Д. от САК,
срещу Наказателно постановление № 24-4332-011834 от 31.05.2024г.,
издадено от началник сектор при СДВР, отдел “ПП“, с което на жалбоподателя
са наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл.
183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП - "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40,
ал. 2 от ЗДвП; 2. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер
на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В съдебно заседание жалбоподателят Ч., редовно призован, се
представлява от адв. С. Д., с пълномощно по делото. В хода на съдебните
прения, последният от името на доверителя си поддържа изцяло жалбата.
Моли, съдът да отмени процесното НП, като постановено при съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон.
Сочи, че с НП е въведено за първи път обстоятелството, че жалбоподателят не
е дал кръвна проба за изследване, което не е посочено в АУАН, като освен това
за жалбоподателя не било ясно дали е санкциониран за това, че е отказал да
бъде изпробван с техническо средство или за това, че не е дал кръвна проба за
изследване. Твърди и недоказаност на административнонаказателното
обвинение.
Претендира направените по делото разноски.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно
1
уведомен се представлява от юрк. М., редовно упълномощена. Същата
изразява становище за законосъобразност на оспореното НП, поради което
иска неговото потвърждаване от съда. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на претендираното от
насрещната страна адвокатско възнаграждение.
СРП, редовно уведомена не изпраща представител.
От събраните гласни и писмени доказателства съдът прие за установено
следното:
Жалбата на И. Х. Ч. с ЕГН ********** срещу Наказателно
постановление № 24-4332-011834 от 31.05.2024г., издадено от началник сектор
при СДВР, отдел “ПП“, е подадена в законоустановения срок и от лице, което
има право на жалба, поради което е допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
На 14.05.2024г. свидетелят Г. Т. Д. управлявал лек автомобил марка „ф.“,
модел „Ф.“ с рег. номер *** в гр. С., ж.к. „М. *“, улица без име, с посока на
движението от ул. „Д-р А. М.“ към ул. „В. Р.“, срещу комплекс „Л.“.
Свидетелят Д. стоял неподвижно с автомобила и изчаквал намиращия се пред
него л.а. марка и модел „О. К.“ с рег. № ***, управляван от жалбоподателя И.
Х. Ч., за да може след това да премине по улицата. Жалбоподателят предприел
маневра за движение на заден ход, при което свидетелят Д., като видял, че се
приближава до него, подал звуков сигнал, но въпреки това жалбоподателят
ударил намиращия се зад него и управляван от свидетеля Д. автомобил.
Вследствие на удара на автомобила, управляван от свидетеля Д. били
причинени щети, изразяващи се в огъната предна лява врата. След това
жалбоподателят се придвижил напред и завил надясно, а свидетелят потеглил
след него. След това двата автомобила завили наляво и спрели. От своя страна
жалбоподателят отново се придвижил на заден ход и рязко ускорил към
автомобила на свидетеля Д., който също потегли назад, за да избегне повторен
удар с автомобила на жалбоподателя. Жалбоподателят продължил движението
си на заден ход, като подминал автомобила на свидетеля Д., след което се
ударил в бетонни колчета и спрял.
Тогава свидетелят Г. Д. подал сигнал на телефон 112.
На мястото пристигнал екип на ОПП СДВР. Полицейските служители
установили самоличността на двамата водачи.
Около 21.40 часа в същия ден контролните органи предложили на
жалбоподателя И. Ч. да му бъде извършена проверка посредством техническо
средство Дрегер 7510 с фабр. № ARNA-0136 за употреба на алкохол, но той
категорично отказал.
За направените констатации свидетелят П. Й. И. - мл. автоконтрольор
при ОПП СДВР, в присъствието на свидетеля Г. Д., съставил на И. Х. Ч. с ЕГН
********** АУАН серия GA № 1220758/14.05.2024г. за нарушения по чл. 40,
ал. 2 и по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Наред с това на жалбоподателя бил издаден талон за медицинско
изследване в МБАЛ „Св. Анна“ с № 0179301.
Служителите от ОПП СДВР съставили и протокол за ПТП №
1925106/14.05.2024г. и скица към него, в които длъжностните лица от ОПП
СДВР са удостоверили релевантните обстоятелства.
Актът, талонът за медицинско изследване и протоколът за ПТП били
2
предявени на жалбоподателя, който ги подписал.
Възражения срещу АУАН не постъпили в законоустановения 7 дневен
срок.
Въз основа на посочения АУАН и на осн. чл. 53 от ЗАНН било издадено
Наказателно постановление № 24-4332-011834 от 31.05.2024г., издадено от
началник сектор при СДВР, отдел “ПП“, с което на жалбоподателя са
наложени административни наказания, както следва: 1. на основание чл. 183,
ал. 2, т. 11 от ЗДвП - "глоба" в размер на 20 лева за нарушение на чл. 40, ал. 2
от ЗДвП; 2. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП - "глоба" в размер на
2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В настоящия случай съдът счита, че изложените в АУАН и НП факти се
установиха в хода на съдебното следствие.
От приобщените по делото гласни и писмени доказателства безспорно
се установи, че към момента на настъпване на ПТП л.а. „О. К.“ с рег. № *** е
бил управляван от И. Х. Ч..
Свидетелят Г. Т. Д. е възприел непосредствено действията на водача на
л.а с рег № *** и е подал сигнал на спешен телефон 112. Действията на водача
на лекия автомобил с рег № *** са били заснети от видеокамери, намиращи се
на управлявания от Д. автомобил. От показанията на последния става ясно, че
водачът на л.а. с рег № *** не е слизал от него до пристигането на
служителите на ОПП СДВР, а същите са установили неговата самоличност,
именно в лицето на жалбоподателя Ч..
Приетата от съда фактическа обстановка се установява от показанията
на свидетелите Г. Т. Д. и П. Й. И., приложените писмени доказателства,
приобщени към доказателствената съвкупност на делото по реда на чл. 283 от
НПК вр.чл.84 от ЗАНН, вещественото доказателство – видеозаписи на
оптичен носител – CD, заключенията на вещите лица по изготвените
видеотехническа експертиза и почеркова експертиза.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля Д., които намери за
обективни, логични и последователни и които се подкрепят напълно от
приобщените по делото писмени доказателства, видеозапис от инцидента и
анализиращата го видеотехническа експертиза. Съдът се довери и на
писмените доказателства, тъй като същите са непротиворечиви и в своята
съвкупност изясняват фактическата обстановка по начина, възприет от съда.
Съдът се довери и на показанията на свидетеля П. И. – актосъставител,
макар от същите да се потвърждава единствено авторството на съставения от
него АУАН.
Съдът кредитира и заключенията на изготвените по делото
видеотехническа експертиза и почеркова експертиза, тъй като същите са
изготвени от компетентни вещи лица, разполгащи с необходимите специални
знания и дават ясни, пълни и обосновани отговори на поставените им задачи.
От заключението на вещото лице по приетата по делото
видеотехническа експертиза се установява, че представеният от свидетеля Д.
оптичен носител съдържа видеозаписи от монтирани на неговия лек
автомобил видеокамери, като няма признаци за манипулация на
съдържанието на видеозаписите, тайм - кодът в изображенията не се прекъсва.
В заключението е пренесено на хартиен носител заснетото от видеокамерите,
3
което съответства напълно на изложеното от свидетеля Д. за процесния
случай.
От заключението на вещото лице по изготвената по делото почеркова
експертиза се установява, че изследваните подписи: за „УЧАСТНИК 1“ в
Протокол за ПТП № 1925106 от 14.05.2024 г., съставен в 21:40 часа; „Подпис
на провереното лице“ - 3 броя в Талон за изследване с № 0179301 от 22ч. и 30
мин. на 14.05.2024 г.; за „Нарушител“ в АУАН серия GA акт № 1220758 от
14.05.2024 г. и в разписка към него, са положени от жалбоподателя И. Х. Ч..
Съдът не намира основание за съмнение в обективността и правилността на
експертното заключение поради което и не счита за основателни възраженията
на процесуалния представител на жалбоподателя против кредитирането на
експертизата.
От постъпилото по делото писмо от „УМБАЛ “СВЕТА АННА” –
София“ АД се установява, че в базата данни на лечебното заведение не е
налице информация на 14.05.2024 г. жалбоподателят да е посетил същото за
даване на кръвна проба за изследване.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.1 от ЗАНН в това производство
районният съд следва да провери законността на обжалваното НП, т.е. дали
правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя - арг. от чл. 314, ал. 1
от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН .
В изпълнение на правомощията си по чл. 63, ал. 1 и сл. от ЗАНН съдът
установи, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, в рамките на
тяхната материална и териториална компетентност.
При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени
сроковете, визирани в разпоредбата на чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН.
Налице е редовна процедура по връчване на АУАН и НП на
жалбоподателя.
Административните обвинения , предявени на жалбоподателя са
описани ясно и съдържат всички елементи от обективния си състав и
съответстващата му правна квалификация, с което е гарантирано правото на
защита на нарушителя, респективно възможността му да разбере
фактическите и правни рамки на обвинението и адекватно да организира
защитата си.
Предвид изложеното съдът намира, че в хода на
административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за
отмяна на оспорения санкционен акт.
По същество на обвиненията съдът намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП - "Водач на моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде
извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на
алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на
биологични проби за химическо лабораторно изследване за установяване на
4
концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две
години и глоба 2000 лева".
Съгласно трайната съдебна практика, нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП
въвежда, както позитивно правно правило за поведение, така и
предвиждащата се санкция за нарушаването му. Също така трайно се приема в
съдебната практика, че нормата съдържа няколко алтернативно предвидени
форми на изпълнителното деяние, като за осъществяването на нарушението е
достатъчно реализирането и на само една от тях, но е възможно в условията на
кумулативност да бъдат извършени и няколко от формите на изпълнителното
деяние.
От граматическото тълкуване на чл. 174, ал. 3 ЗДвП и употребения в нея
съюз "или" следва, че нарушението при първата от посочените алтернативи е
довършено с обективирането на самия отказ за извършване на проверка с
техническо средство.
Последващите действия на нарушителя по извършване на изследване с
доказателствен анализатор или даване на кръвна проба и провеждане на
химическо изследване, не са елементи от фактическия състав за възникване на
отговорността на дееца, а последващи довършването на деянието
обстоятелства, водещи до отпадане наказуемостта и противоправността на
извършеното.
Съотнесени към конкретиката на настоящия казус, посочените
принципни положения индикират, че АУАН и НП отговарят на императивните
изисквания на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН за посочване на съставомерните
фактически обстоятелства, а възраженията на жалбоподателя за липса на
яснота относно нарушението, за което е санкциониран са неоснователни.
Обстоятелството, че жалбоподателят не е посетил посоченото в талона за
медицинско изследване лечебно заведение за даване на кръвна проба е
последващо съставянето на АУАН, поради което няма как да се изисква
същото да е било посочено в него. Както бе е посочено, същото се отнася до
липсата на предприето от жалбоподателя последващо поведение, което да
доведе до отпадане на административнонаказателната му отговорност и не е
част от състава на вмененото му нарушение на чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП.
Поради това и оплакванията на жалбоподателя, че това обстоятелство не е
било посочено в АУАН, не се приемат за основателни от тази съдебна
инстанция.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав
приема, че И. Х. Ч. с ЕГН ********** в качеството си на водач на МПС, не е
изпълнил задълженията си по чл. 174, ал. 3 ЗДвП да оказва съдействие на
компетентните държавни органи по установяване на релевантни за ситуацията
обстоятелства, сред които безспорно попада и проверката за управление след
употреба на алкохол.
Съставът на нарушението включва изпълнително деяние, което го
определя като нарушение на просто извършване, осъществявано чрез
противоправно бездействие.
От субективна страна, деянието е извършени виновно, при пряк умисъл,
тъй като нарушителят, в качеството си на правоспособен водач на МПС е
5
съзнавал своите собствени задължения и тези на контролните органи, но е
извършил неправомерен отказ да бъде тестван за употреба на алкохол, без да е
налице уважителна причина за това.
В подкрепа на последният извод е и обстоятелството, че на И. Х. Ч. с
ЕГН ********** е бил надлежно оформен талон за медицинско изследване,
надлежно връчен, като се установи, че жалбоподателят не се е явил в
посоченото в талона лечебно заведение за даване на кръвна проба за
медицинско и химическо изследване.
Наказанието за нарушението по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е наложенио в
съответствие с предвиденото в закона.
Кумулативно предвидените от закона наказания за това нарушение са в
абсолютно установен размер, поради което за съда не съществува възможност
да ревизира същите.
Съдът намира, че нарушението не е маловажно, а същевременно
разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП забранява прилагането на чл. 28 и 58г от
ЗАНН по отношение на нарушенията по ЗДвП.
Изключителната обществена опасност на нарушенията по чл. 174, ал. 3
ЗДвП произтича от това, че същите не само се явяват предпоставка за
избягване на евентуална наказателна отговорност по чл. 343б, ал. 1 НК, но и
крият потенциален риск от значително засягане на обществените отношения,
гарантиращи безопасността на транспортната дейност, живота и здравето на
участниците в движението, което и обуславя необходимостта от обществена
нетърпимост към тях.
В конкретния случай, управляваното от жалбоподателя МПС се е
реализирало ПТП в управлявания от свидетеля Д. л.а. марка „ф.“, модел „Ф.“ с
рег. номер ***, от което е можело да настъпи и друг съставомерен резултат.
Съдът намери за доказано от представените писмени доказателства и
вмененото на жалбоподателя нарушение по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП.
От доказателствата по делото следва, че жалбоподателят, като водач на
посочения лек автомобил и на посочените в АУАН и НП време и място, е
извършил маневра за движение на заден ход, като не е изпълнил задължението
си непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а ако това е
невъзможно - да осигури лице, което да му сигнализира за опасности. С това
жалбоподателят е осъществил състава и на това административно нарушение,
правилно квалифицирано като такова по чл. 40, ал. 2 от ЗДвП. Вследствие на
същото е настъпило ПТП с управлявания от свидетеля Д. автомобил, на който
са били причинени имуществени вреди.
И в този случай предвиденото от закона наказание за това нарушение е в
абсолютно установен размер, поради което за съда не съществува възможност
да го ревизира.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав приема, че
правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на
жалбоподателя за двете нарушения, поради което НП следва да бъде
потвърдено.
При този изход от делото и на основание чл. 63д от ЗАНН разноски се
дължат в полза на АНО, който е поискал своевременно присъждането на
такива, поради което и съдът намери, че следва да присъди юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева, предвид невисоката фактическа и правна
6
сложност на делото. С оглед изхода на делото жалбоподателят следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СРС сумата в размер на 1340 лева,
представляваща разноски за изготвяне на експертизи.
ВОДИМ от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 и чл.63д, ал.4 от
ЗАНН съдът,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-011834 от
31.05.2024г., издадено от началник сектор при СДВР, отдел “ПП“, с което на
И. Х. Ч. с ЕГН ********** са наложени административни наказания, както
следва: 1. на основание чл. 183, ал. 2, т. 11 от ЗДвП - "глоба" в размер на 20
лева за нарушение на чл. 40, ал. 2 от ЗДвП; 2. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 1
от ЗДвП - "глоба" в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява
МПС за срок от 24 месеца за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
ОСЪЖДА И. Х. Ч. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на СДВР сумата в
размер на 80 лева, представляваща разноски за юрисконсултско
възнаграждение.
ОСЪЖДА И. Х. Ч. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на СРС
сумата в размер на 1340 лева, представляваща разноски за изготвяне на
съдебни експертизи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд - гр. София по реда на Глава XII от АПК в 14-дневен
срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7