Решение по дело №16353/2020 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 260212
Дата: 16 март 2022 г. (в сила от 6 април 2022 г.)
Съдия: Диляна Василева Славова
Дело: 20205330116353
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

  260212                16.03.2022 година                          град Пловдив

 

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение,ІI -ри граждански състав, в публично заседание на десети март две хиляди двадесет и втора година, в състав:

 

              ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЛЯНА СЛАВОВА                                                       

при участието на секретаря Десислава Кръстева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16353 по описа на съда за 2020 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 189 ал. 1, вр. чл. 188 от ЗЗД от Г.З.Д.- В., ЕГН: **********,***, чрез пълномощника й- адв. Г.К., против Д.К.М., ЕГН: **********,***, за осъждане на ответника да й заплати сумата от 20750 лева, явяваща се остатък от продажната цена на недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „П. К.“ № **, от който ищцата като купувач е била съдебно отстранена по силата на Решение
68/ 08.04.2016 г. по к. гр. дело 3860/ 2015 г. на ВКС, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда- 07.12.2020г. до окончателното изплащане.

Ищцата твърди, че на ***** г. закупила от ответника за сумата от 22 000 лева недвижим имот с идентификатор *********, с адрес: гр. П., ул. „П. К.“ № **, описан в нотариален акт № ***, акт ***, том **, дело № ****/ **** г. в Служба по вписванията- гр. П.. В последствие, с Решение 68/ 08.04.2016 г. по к. гр. дело 3860/ 2015 г. на ВКС, тя била осъдена да предаде владението на имота на „Блу скай девелопмент 2“ ООД, ЕИК: *********, защото се установило, че продавачът - ответник не бил собственик на имота по време на продажбата. Така ищцата била съдебно отстранена от имота, като по изп. дело ***/ **** г. на **** **** ***, рег. № *** бил извършен въвод във владение на ***** г. В този смисъл се претендира връщане на платената покупна цена на имота. Твърди се в исковата молба, че с Решение постановено по гр.д. № 14936/2018г. по описа на ПРС, 16-ти гр. състав частично предявения иск в размер на 1250 лева е уважен, поради което посредством настоящия иск се претендира остатъка от платената цена в размер на 20750 лева. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски.

            В срока по чл. 131 от ГПК от назначения на ответната страна особен представител- адв. В. С. не е постъпил писмен отговор. В първото по делото съдебно заседание същата изразява становище за неоснователност на предявения иск.

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

 

С нотариален акт № ***, том *, рег. № ****, дело № ***/ *** г. на *** **** ***, рег. № ***, ответникът е продал на ищцата за сумата от 22 000 лева поземлен имот с идентификатор *********, с площ от 270 кв.м.

С решение 68/ 08.04.2016 г. по к. гр. дело 3860/ 2015 г. на ВКС е признато за установено по отношение на ищцата, че трето лице е собственик на горния недвижим имот- „Блу скай Девелопмент 2“ ООД, като ищцата е осъдена да предаде владението му. Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от 12.02.2016 г. и е започнало производство по принудително изпълнение по изпълнително дело ***/ **** г. по описа на **** **** *****.

С влязло в сила Решение № 1 от 02.01.2020г., постановено по гр.д. №14936/2018г. по описа на Пловдивския районен съд ответника Д.М. е осъден да заплати на ищцата сумата от 1250 лева, като частична от 22 000 лева, представляваща продажна цена на процесния имот, като предмет на настоящото производство е остатъка до пълната претенция от 22 000 лева, а именно- сумата от 20750 лева.

 Няма спор по обстоятелството, че ищцата е придобила от ответника недвижим имот чрез договор за покупко- продажба, като е заплатила продажната цена, но в последствие третото лице- помагач по съдебен ред е доказало, че именно то е било собственик на въпросния имот към момента на сделката и по този начин ищцата е била съдебно отстранена от имота, като собствеността върху същия е възстановена на помагача. В настоящия процес е предявена претенция от страна на ищцата към ответника, като продавач по договора, за връщане на остатъка от платената за имота цена. По отношение на въпроса дали са налице предпоставките за осъждане на продавача да заплати на купувача цената по сделката, предвид съдебното отстранение от вещта е налице влязло в сила Решение, което обвързва съда и страните.

Само за пълнота на мотивите следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл. 188 от ЗЗД, продавачът отговаря, ако трети лица  имат право на собственост или  други права по отношение на вещта, които могат да се противопоставят на купувача, освен ако последният е знаел за това. Нормата на чл. 192 от ЗЗД изрично предвижда възможност дори и недобросъвестният купувач (този, който знае по време на сделката, че трети лица имат права върху вещта, която купува) да търси връщане на платената по договора цена. В конкретния казус ищцата претендира разликата до пълния размер от заплатената покупна цена, поради което при всички положения и без да се обсъжда въпросът за нейната добросъвестност (а в приключилия процес за евикцията е прието, че недобросъвестен е бил само продавачът, но не и купувачът), тя има право да си получи обратно платеното по договора, което възлиза на сумата от 20750 лева, които ответника следва да бъде осъден да заплати, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда- 07.12.2020г. до окончателното заплащане.

 С оглед уважаването на иска, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски в пълен размер. Същите се претендират и макар за тях да не е представен списък по чл. 80 от ГПК, са налице доказателства за реалното им извършване и същите възлизат на сумата от общо 1987,50 лева, от които- внесена държавна такса в размер на общо 835 лева /830 лева ДТ за настоящото производство и 5 лева ДТ за издаване на обезпечителна заповед/, както и заплатено възнаграждение за особен представител в размер на 1152,50 лева.

Не се представят доказателства за това, че уговореното адвокатско възнаграждение е заплатено на пълномощника на ищеца, поради което  такива разходи не могат да му се присъдят.

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

            ОСЪЖДА Д.К.М., ЕГН: **********,***, да заплати на Г.З.Д.- В., ЕГН: **********,***,  сумата от 20750 лева (двадесет хиляди седемстотин и петдесет лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба в съда- 07.12.2020г. до окончателното заплащане, представляваща остатъка от продажна цена на недвижим имот с адрес: гр. П., ул. „П. К.“ № **, с идентификатор *********, от който ищцата като купувач е била съдебно отстранена по силата на решение 68/ 08.04.2016 г. по к. гр. дело 3860/ 2015 г. на ВКС.

 

ОСЪЖДА Д.К.М., ЕГН: **********,***, да заплати на Г.З.Д.- В., ЕГН: **********,***, направените по делото разноски в размер на общо 1987,50 лева /хиляда деветстотин осемдесет и седем лева/, от които- внесена държавна такса в размер на общо 835 лева и заплатено възнаграждение за особен представител в размер на 1152,50 лева.

 

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

        СЪДИЯ : /п/

 

Вярно с оригинала.

Д. К.