мотиви
към ПРИСЪДА № 260002 от 24.02.2022г.
по НОХД № 230 от 2020
г. по описа на Районен съд – Г.
Производството
по НОХД № 230/2020 г.
по описа на Pайонен съд - Г. е образувано по повод
внесен от Районна прокуратура – С.З., Териториално отделение – Г., обвинителен
акт срещу С.К.С. с ЕГН **********, затова че на 07.04.2020 г. в с. Обручище, общ. Г. е нарушил мерки, издадени против
разпространение или появата на заразна болест по хората - Заповед № РД
183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България,
издадена на основание чл.63 от Закона за здравето, чл.29 от Наредба № 21 от
2005 година за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и
във връзка с усложненията от епидемична обстановка, свързана с
разпространението на КОВИД-19 на територията на страната, като в периода, за
който е бил поставен под карантина с предписания за поставяне под карантина от
07.04.2020г. на Столична РЗИ, като не спазил предписанието в срока, посочен в
същото да се придвижи до населеното място и адрес, където е декларирал, че ще
остане под карантина. Деянието извършено по време на извънредно положение,
свързано със смъртни случаи – обявен с Решение на Народното събрание от
13.03.2020г. върху цялата територия на Република България, считано от
13.03.2020г. до 13.04.2020г., обнародвано в ДВ, бр.22 /извънреден/ от
13.03.2020 година, във връзка с разпространяващата се епидемия от КОВИД-19
– престъпление по чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК.
Производството
по делото се разгледа по реда на глава двадесета от НПК.
В
хода на съдебното следствие Районна прокуратура – С.З., Териториално отделение
- Г. се представлява от прокурор Т.Асенов, който в хода на съдебните прения
поддържа повдигнатото срещу подсъдимия С.К.С. с ЕГН **********, обвинение,
приемайки след анализ на събрания в хода на съдебното следствие доказателствен
материал, че подсъдимият е осъществил, както от обективна, така и от субективна
страна състава на престъплението, в което е обвинен. Представителят на
държавното обвинение предлага по отношение подсъдимия С., съдът да наложи
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 година, като изпълнението на
определеното наказание да бъде изтърпяно ефективно и глоба в размер на десет
хиляди лева.
Защитникът
на подсъдимия С.К.С. с ЕГН ********** – адв.С.П. ***
пледира за оправдателна присъда. Цитира практика по ЕКЗПЧ, които според нея
защитават тезата, че поставянето под карантина е лишаване от свобода, поради
ограничаване свободното придвижване на лицето и е в нарушаване на международните
стандарти. Цитира практика - решения на съдилища от Р.България относно
твърдения, че заповедта на Министъра на здравеопазването е незаконосъобразна.
Счита, че не са събрани доказателства подс.С. да е
знаел, че има въведени противоепидемични мерки в страната и същия да е знаел,
че следва да спазва карантина.
В
хода на съдебното следствие, подсъдимият С.С.,
заявява, че разбира обвинението, не се признава за виновен, възползва се от
правото да не дава обяснения и в последната си дума моли да бъде оправдан.
Съдът,
след като изслуша пренията на страните и подложи на обсъждане и анализ
събраният по делото доказателствен материал, намери за установено следното:
ОТ
ФАКТИЧЕСКА СТРАНА
С
Решение от 13.03.2020г., на 44-то Народно събрание на Р.България, обн.ДВ, бр.22/13.03.2020г. е обявено извънредно положение
върху цялата територия на Р.България, първоначално за периода от 13.03.2020г.
до 13.04.2020г., /чието действие в последствие е удължено до 13.05.2020г., с
решение на Народното събрание от 03.04.2020, обнародвано в ДВ, бр.ЗЗ от
07.04.2020, във връзка с разпространяващата се епидемия от COVID-19/. Със
същото решение е възложено на Министерския съвет да предприеме всички
необходими мерки за овладяване на извънредната ситуация във връзка с пандемията
от COVID - 19 и в съответствие с чл. 57, ал. 3 от Конституцията на Р.България.
В
изпълнение на горното, министърът на здравеопазването на Р.България издал
Заповед № РД-183/06.04.2020г., съгласно която, всички лица които влизат на
територията на Р.България се поставят под карантина за срок от 14
/четиринадесет/ дни в дома си или друго място за настаняване, в което лицето е
посочило, че ще пребивава, с предписание, издадено от директора на съответната
регионална здравна инспекция или оправомощено от него
длъжностно лице.
В
началото на месец Април 2020г., подс.С. се намирал в
Обединено Кралство Великобритания. На 07.04.2020г., подс.С.
влязъл на територията на Република България през ГКПП Аерогара С.. На подс.С. било издадено Предписание за поставяне под
карантина от Столична Регионална Здравна Инспекция на 07.04.2020 г.
В
предписанието било указано, че подс.С. се поставя под
карантина, за срок от 14 дни на посоченият от самия него - в предписанието
адрес - с. О., общ.Г., ул.“Д.“ № *. Съгласно издаденото му предписание, подс.С. бил задължен да се придвижи до посоченият от него
адрес за мястото на карантиниране за 5 /пет/ часа. Подс.С.
*** като нямал никакво намерение да се придвижва до адреса, посочен от него -
като място за карантиниране.
На
посоченият от подс.С. адрес като място за карантиниране
- с. О., общ.Г., ул.“Д.“ № *живее св.И.А.Д., която не познава подс.С. С..*** живее Ж.К.С. - брат на подс.С..
Видно
от приложената при разследването справка от МВР Главна Дирекция „Гранична
полиция” на 08.04.2020г. в 04:55 часа подс.С. е
напуснал пределите на Република България през ГКПП Аерогара С., завърнал се е отново
в страната на 09.04.2020г. в 02:55 часа и отново е отпътувал на 09.04.2020 г. в
04:17 часа. От същата справка е видно, че подс.С. за
периода на карантиниране от 07.04.2020 година до 21.04.2020г. още два пъти е
напускал пределите на Република България през ГКПП Аерогара С. като последното
му излизане от страната в периода, за който бил карантиниран е на 16.04.2020 г.
в 11:40 часа.
На
10.04.2020г. св.Г.Д.К. - полицейски инспектор в РУ Г. извършил проверка на
адреса в с. О., общ.Г., ул.“Д.“ № *като установил, че подс.С.
никога не е пребивавал на този адрес. Св.Г.К. позвънил на посочения в Предписанието
за поставяне под карантина, телефон и се свързал с лице, представило се за подс.С. и което лице го е уведомило, че щял да ходи на
гости при брат си в гр.Г., но е размислил и щял да остане в гр.С.. Св.Г.К. го
посъветвал да уведоми РЗИ за своите намерения.
По
описания начин, с деянието си от обективна и субективна страна подсъдимият С.С. е осъществил престъпния състав на чл. 355, ал.2 във вр.ал.1 от НК.
ПО
ДОКАЗА ТЕЛСТВАТА
Описаната
по-горе фактическа обстановка се установява от събраните и проверени в хода на
съдебното следствие доказателства: показанията на свидетелите И.А.Д. и Г.Д.К., а
така също и от писмените доказателства и доказателствени средства, приложени
към досъдебното производство № 447-зм-121/2020 г. по описа на Районно
управление – Г. и приобщени по реда на чл.283 от НПК към доказателствения
материал по делото: Постановление за образуване на досъдебно производство с №
2102/2020г. от 15.06.2020г. на РП гр.С.З., ТО Г.; Постановление с № 2102/2020г.
от 13.08.2020г. на РП гр.С.З., ТО Г.;
Постановление с вх.№ 6200/2020г. от 28.05.2020г. на ВКП, Отдел
„Досъдебен“ до РП гр.С.З., ТО Г. с копие до СРП; Постановление с № 2102/2020г.
от 16.04.2020г. на РП гр.С.З., ТО Г.; Постановление с № 3427/2020г. от
07.07.2020г. на РП гр.С.З., ТО Г.; Постановление за изпращане на компетентност
на материали по прокурорска преписка с № 24448/2020г. от 16.06.2020г. на СРП;
копие от Постановление за отделяне на материали от досъдебно производство от
10.06.2020г. с изх.№ 12254/2020г. от 11.06.2020г. от СРП до СРП, Деловодство;
Искане за удължаване срока на ДП 447 ЗМ 121/2020г. по описа на РУ гр. Г. до РП С.З.,
ТО Г. с изх. № 447000-3969 от 12.08.2020г.; Уведомление от Началника на РУ Г.
до РП гр.С.З., ТО Г. с № 447000-3122/17.06.2020г.; Постановление за привличане
на обвиняем С.К.С. от 12.10.2020г.; Протокол за разпит на обвиняем С.К.С. от
12.10.2020г.; Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на С.К.С. от 12.10.2020г.; Справка за съдимост с рег. № 210/18.06.2020г.,
издадена от БС при РС Г.; Искане за изготвяне на справка за съдимост на лицето С.С. с рег.№ 447000-3130/17.06.2020г. от разсл.полицай
В.Р. при РУ Г. до РС Г.; Протокол за разпит на свидетел И.А.Д. от 25.09.2020г.;
Протокол за разпит на свидетел Ж.К.С. от 17.06.2020г.; Протокол за разпит на
свидетел Г.Д.К. от 24.06.2020г.; копие от Писмо с № 26-537/1/ 12.05.2020г. от
Столична регионална здравна инспекция до разсл.полицай
К. Б. при 05 РУ на СДВР гр.С.; копие от Предписание за поставяне под карантина
с изх.№ COV-22-1089/17.04.2020г.; копие от Предписание за поставяне под
карантина с изх. №
COV-22-1089/12.04.2020г.; копие от Предписание за поставяне под
карантина с изх. №
COV-22-19581/09.04.2020г.; копие от Предписание за поставяне под
карантина с изх. № 507/24.03.2020г.;
копие от Писмо с рег. № 3282р-11120/26.05.2020г. от зам.-директор на ГДГП гр.С.
до СДВР Пето РУ, гр. С.; копие от Предписание за поставяне под карантина с изх.
№ COV- 22-19581/09.04.2020г.; Докладна
записка с рег. №110р-26.06.2020г. относно постановление по разследване с рег. №
447р-5797 от 18.06.2020г. от мл.експ. Й.Б. при РУ Г.
до Началника на РУ Г.; Писмо с изх. № 8177-23751 от 30.09.2020г. от Началника
на ГПУ- С. до Началника на РУ Г.; Уведомление с № 447р-8500/ 28.09.2020г. от
Началника на РУ Г. до ОД на МВР С.З., Сектор „ПКП“; Постановление за възлагане
на ОИМ с № 447р-8453/25.09.2020г.; Писмо с № УРИ 226р-25974/16.09.2020г. от
Началника на 02 РУ-СДВР до Началника на РУ Г., ОДМВР С.З.; копие от Докладна
записка относно посетен адрес за връчване на призовка за лицето С.К.С.,*** при
02 РУ-СДВР до Началника на 02 РУ - СДВР, Комисар В.С.; Писмо с рег.№ 447р-6732/30.07.2020г.
на зам.-началник на 05 РУ-СДВР гр.С. до Началника на 02 РУ-СДВР, Комисар В.С.;
Докладна записка относно извършена проверка по преписка с рег. №
447р-6732/2020г. до Началника на 05 РУ-СДВР комисар М.И.; копие от Писмо с рег.№
447р-6732/16.07.2020г. на Началника на РУ Г. до Началника на 02 РУ гр.С.; Писмо с рег.№ 447р-6732/30.07.2020г. на
зам.-началника на 05 РУ-СДВР гр.С. до Началника на РУ Г.; Писмо с рег.№
447р-6732/16.07.2020г. на Началника на РУ Г. до Началника на 05 РУ гр.С.;
Постановление за възлагане на действия по разследването от 18.06.2020г. – 2
/два/ броя; Постановление за възлагане
на действия по разследването от 16.06.2020г.; Докладна записка относно проверка
на лице под карантина с рег.№ 447р-3292/13.04.2020г. от ПИ Г.К. *** до
Началника на РУ Г. – 2 /два/ броя; Обяснение от Ж.К.С. от 16.04.2020г.; Мнение
за предаване обвиняем на съд от 12.10.2020г. и Карта за състояние на НП:
ГМГ22035975ГКК към 16.06.2020г., Справка за съдимост на подсъдимия С.К.С., рег.
№ 7/12.01.2021 г. справка за съдимост с рег.№74/21.02.2022г. на С.К.С.,***.
-
В показанията си И.А.Д. заявява, че не познава лице С.К.С. и не е давала достъп
до дома си в с.О., ул.“Д.“ № *нито на него, нито на друго лице. Показанията на
този свидетел, въпреки своята краткост, бяха кредитирани с доверие от съда в
цялост, тъй като са логични, достоверни и непротиворечиви.
-
В показанията си полицейският служител Г.Д.К. описва подробно начина на
извършване на проверка на поставения под карантина подсъдим С.С.. Св.Г.К. поясни, че е възприел лично, че подс.С. не е бил на адреса, на който е трябвало да бъде
карантиниран - в с.О., ул.“Д.“ № *. Свидетелят поясни, че е разговарял с живущата
на адреса - св.И.Д., която е отрекла да познава подс.С.
и да знае, че някой ще бъде в дома й под карантина. Св.К. обясни, че е
разговарял с брата на подс.С., който му е обяснил, че
няма представа и от него разбира, че брат му щял да идва в гр.Г.. При анализа
на показанията на св.К. следва да се акцентира, също така и върху разговора,
който той е провел с подс.С. по телефона. Св.К. беше
категоричен, че е обяснил на подс.С., че трябва да
бъде карантиниран на посочения от самия него адрес - в с.О., ул.“Д.“ № *и той
му е заявил, че знае и е мислел да ходи при брат си, но е размислил. Показанията
на свидетеля са логични, достоверни и непротиворечиви. Кореспондират с
останалите събрани доказателства. Съдът ги кредитира с доверие в цялост.
Съдът
счита, че всички приети по делото писмени доказателства подкрепят показанията
на свидетелите И.Д. и Г.К. и водят на еднозначен и категоричен извод, че е
доказано по един несъмнен начин извършването
на инкриминираното деяние, както и авторството на привлеченото към наказателна
отговорност лице.
В
рамките на своята пледоария, защитникът на подсъдимия С.С.
– адв.С.П. ***, наблегна на аргументацията в насока
липсата на умисъл от страна на подсъдимия, тъй като нямало доказателства той да
е знаел за издадената заповед на Министъра на здравеопазването и правилата за
карантиниране. Настоящият съдебен състав счита, че тази версия не следва да се
кредитира с доверие, предвид връченото му на 07.04.2020г. - лично на подс.С., предписание за поставяне под карантина от Столична
Регионална Здравна Инспекция - на посочен от самия него, адрес.
Съдът
счита, че цялостното поведение на подс.С. – посочване
на адрес в с.О., където няма близки и познати и отпътуването му още на
следващия ден – 08.04.2020г. в 04.55 часа от България ясно обективират
намерението му изобщо да не се съобразява с връченото му предписание за
поставяне под карантина.
ОПРАВНА
СТРАНА
Въз
основа на събраните по делото доказателства, които са еднопосочни и убедителни и
при техния анализ съдът прие също, че подсъдимият С.С.
е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по
чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК, като на 07.04.2020 г. в с.О., общ. Г. е нарушил мерки,
издадени против разпространение или появата на заразна болест по хората - Заповед
№ РД 183/06.04.2020 г. на Министъра на здравеопазването на Република България,
издадена на основание чл.63 от Закона за здравето, чл.29 от Наредба № 21 от
2005 година за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и
във връзка с усложненията от епидемична обстановка, свързана с
разпространението на КОВИД-19 на територията на страната, като в периода, за
който е бил поставен под карантина с предписания за поставяне под карантина от 07.04.2020г.
на РЗИ-С., като не спазил предписанието в срока, посочен в същото да се
придвижи до населеното място и адрес, където е декларирал, че ще остане под
карантина. Деянието извършено по време на извънредно положение, свързано със
смъртни случаи – обявен с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г. върху
цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020г. до 13.04.2020г.,
обнародвано в ДВ, бр.22 /извънреден/ от 13.03.2020 година, във връзка с
разпространяващата се епидемия от КОВИД-19.
Налице
са всички елементи от обективна и субективна страна на престъплението.
Безспорно
установено е, че подсъдимият С.С. се е намирал извън
мястото за карантиниране, посочено във връченото му предписание. Това изпълва
конкретния фактически състав на престъплението от обективна страна. В
предявеното обвинение и респективно внесения обвинителен акт правилно са
посочени релевантните норми на законови и административни актове, които да
обвържат наказателната отговорност на лицето. Нормата на чл.355, ал.2 от НК е
правилно изпълнена със съдържание.
По
отношение на субективната страна. Съдът намира, че деянието е извършено при
форма на вината пряк умисъл. Същото е формално престъпление и не е нужно настъпването
на конкретен престъпен съставомерен резултат, за да
се реализира наказателната отговорност на подсъдимия.
С
факта на самоволен отказ даже да пристигне на мястото за карантиниране, което
сам е посочил подсъдимият е пристъпил въведената мярка против
разпространяването на заразна болест по хората. Подсъдимият е съзнавал, че
нарушава предписание за 14 дневна карантина, връчено му на 07.04.2020г., но
въпреки това го е нарушил. Посочването на адрес, на който подсъдимият е
непознат, красноречиво говори за намерението му изначално да не се съобрази с предписанието
за поставяне на карантина.
Поставянето под
карантина е въведена като мярка против разпространението на заразна болест по
хората – КОВИД 19 със Заповед №РД-01-130/17.03.2020 г. на Министъра на
здравеопазването на Р. България, която е издадена на основание чл.63 от Закона
за здравето във връзка с усложнената епидемична обстановка по повод на соченото
заболяване. Безспорно е, че към 07.04.2020 г. е действало обявеното извънредно
положение, продължило до 13.05.2020 г. с решение на Народното събрание на Р.
България.
Съгласно чл.63, ал.1 от Закона за здравето: При
непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично
разпространение на заразна болест по чл.61, ал.1, с цел защита и опазване
живота и здравето на гражданите, се обявява извънредна епидемична обстановка.
Съгласно чл.63, ал.4 от Закона за здравето: При
обявена извънредна епидемична обстановка по ал.1 министърът на здравеопазването
въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния
държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област.
Ето защо не може да бъде споделена тезата, лансирана
от защитника на подс.С., че заповедта на Министъра на
здравеопазването не е законосъобразно изготвена, тъй като Министърът бил
превишил правомощията си и „…незаконосъобразно е допълнил Закона за здравето…”.
Въз
основа на действаща към датата на деянието Заповед на Министъра на здравеопазването
са въведени противоепидемични мерки против разпространението на заразна болест
по хората (изрично посочена като "COVID-19") и в съответствие със
същата заповед български граждани, които пристигат от държава с регистрирани
случаи на това заболяване, се поставят под карантина за периода на престой в
дома или на друго място за настаняване, в което лицето е посочило, че ще
пребивава. Поставянето под карантина се извършва с предписание по образец на
органите на граничния здравен контрол, като поставените под карантина са длъжни
да не напускат домовете си или мястото на настаняване за посочения в предписанието
срок.
Според
фактите по делото подсъдимият С.С. е пристигнал на 07.04.2020г.
и е поставен под карантина с предписание № COV-22-19581 на С.Андонова – инспектор в отдел ЕКЗБ в Регионална
здравна инспекция гр.С.. Подсъдимият е получил лично предписанието за поставяне
под карантина с посочен конкретен адрес и конкретен срок. В предписанието е
посочен, както административният акт, пряко отнасящ се до поставянето му в това
правно и фактическо положение, така и текстът, по който евентуално ще му бъде
търсена наказателна отговорност. Всички тези факти изключват възможността
подсъдимият, да не е разбрал, проверил и установил, целта и условията на
поставянето под карантина. Напълно съзнавайки, че нарушава взетата спрямо него
мярка против разпространението на неизвестната нова болест "COVID-19",
той самоволно се е отклонил от адреса, на който е бил карантиниран, пребивавайки
на неустановено при разследването място, осъществявайки множество пътувания от и
към Р.България. За периода на поставянето му по карантина подсъдимия С.С. 8 /осем/ пъти е влизал и излизал от страната.
Поради
наведените от защитата аргументи за липса на субективния елемент от
престъплението, съдът намира следното: Подсъдимият е лице със средно –
специално образование. Същият е получил лично предписание за поставяне под
карантина с посочен конкретен адрес и срок. В предписанието е посочен, както
административния акт, пряко отнасящ се до поставянето му в това правно и
фактическо положение, така и текстът, по който евентуално ще му бъде търсена
наказателна отговорност. Имал е разговор със служител на РЗИ - С. при връчване
на предписанието по повод карантината и със служител на РУ - Г. по повод неизпълнението
на предписанието. Всички тези факти изключват възможността с интелектуалния
капацитет на подсъдимия, същият да не е разбрал, проверил и установил, целта и
условията на поставянето под карантина. Напълно съзнавайки, че нарушава взетата
спрямо него мярка против разпространението на "COVID-19", той се е
отклонил от адреса, на който е бил карантиниран и волевата му дейност е била
пряко насочена към погазването на тези обществени отношения.
По
изложените съображения, подсъдимият С.С. съгласно чл. 303, ал.2
от НПК бе признат за виновен за така извършеното от него
престъпление по смисъла на чл. 355,
ал.2, вр. ал.1 от НК.
ОТНОСНО
ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При
определяне вида и размера на наказанието на подсъдимия С.К.С. с ЕГН **********
съдът се съобрази с двата основни принципа, върху които е изградена
наказателно–правната ни система - принципа на законоустановеност
и принципа на индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието,
залегнали в чл.36 от НК.
Относно
първия принцип – на законоустановеност на наказанието
- в специалния текст на чл.355, ал.2, вр. ал.1 от НК
са предвидени наказания - лишаване от свобода до пет години и глоба от десет
хиляди до петдесет хиляди лева.
С
оглед спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа
обстановка, обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия,
мотивите му за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства, съдът отчете обремененото съдебно минало на подсъдимия, което го
характеризира като лице, което системно не зачита законите на страната, липсата
на каквато и да е критичност към извършеното, дързостта и начина на извършване
на деянието – не се касае за инцидентно или еднократно напускане на адреса, на
който е следвало да бъде карантиниран. Напротив – налице е самоволен отказ
изобщо да се съобрази с издаденото предписание. Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете лисата на данни по делото подс.С.
да е бил носител на вируса на "COVID-19". Следва да се постави акцент и
на другите обстоятелства, които са от значение за преценката степента на
обществената опасност на извършеното от подсъдимия – касае се за проява по
повод заболяване, чиито симптоми не са развити от подсъдимия, при неяснота дали
е бил контактен с болни лица и във връзка с обявена епидемия в сравнително близък
период до датата на деянието – по – малко от месец. Според настоящия състав
следва като смекчаващо обстоятелство да се отчете и факта, че при разразяване
на епидемията от "COVID-19" в световен мащаб хората бяха изправени
пред нов вид предизвикателство. Ситуацията бе усложнена допълнително от
противоречиви настроения в обществото, в доста случаи провокирани и интерпретирани
и неправилно от медиите. Във всяка отделна държава бяха въвеждани различни по
вид, по продължителност и по степен на строгост, мерки, против
разпространението на заболяването. Липсата на правилна ориентация в създалата
се ситуация от страна на подсъдимия е донякъде обяснима, още повече, че той е
лице с постоянно пребиваване във Великобритания. Въпреки изложеното по-горе,
настоящият състав счита, че неспазването на ограничителните мерки самоволно и
по лична подбуда на лицата обезсмисля тяхното прилагане като своеобразна
превенция за опазването на общественото здраве. Ето защо в случая не са налице
нито многобройни, нито изключителни смекчаващи отговорността обстоятелства, за
да се приложи чл.55 от НК.
Воден от
гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, определи на подсъдимия С.С. наказание по
общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства -
ориентирано към минималния размер, предвиден за престъплението. Предвид това, на подс.С.С. бе определено и наложено наказание „лишаване от свобода”
за срок от 1 /една/ година, което да бъде изтърпяно ефективно при първоначален
„общ” режим и „глоба” в
размер от 10 000 /десет хиляди / лева.
Подсъдимият
С.К.С. с ЕГН ********** е осъждан, като с Определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 20105/2015г. на Софийски Районен съд, за извършено на
05.02.2015г., престъпление по чл.234 ал.2 т.1, във вр.ал.1,
във вр.чл.28 ал.1 от НК му е наложено наказание 11
/единадесет/ месеца „Лишаване от свобода". На основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от 3
/три/ години. Определението е влязло в сила на 04.06.2016г.
С
Определение за одобряване на споразумение по НОХД № 19937/2016 година на
Софийски Районен съд за извършено на 11.07.2014 година престъпление по чл.234
ал.2, т.1 и т.3., във вр.ал.1 предложение второ във вр.чл.28 ал.1 от НК му е наложено наказание 1 /една/ година
и 6 /шест/ месеца „Лишаване от свобода". На основание чл.66 ал.1 от НК
изпълнението на така наложеното наказание е отложено с изпитателен срок от 4
/четири/ години. Определението е влязло в сила на 01.03.2017г.
С
Определение № 55188/01.03.2017г. по НОХД № 19937/2016г. на СРС на основание
чл.306, ал.1, т.1 от НПК, във вр. чл.25, ал.1 и
чл.23, ал.1 от НК е определено едно общо наказание на С.С.
по НОХД № 20105/2015г. и по НОХД № 19937/2016г. на СРС като му е наложено
по-тежкото от двете наказания - 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца „Лишаване от
свобода”. На основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението на така наложеното
наказание е отложено с изпитателен срок от 4 /четири/ години. Определението е
влязло в сила на 17.03.2017г.
Деянието,
предмет на настоящото наказателно производство е извършено на 07.04.2020г. - в
изпитателния срок на определеното му общо
наказание по НОХД № 20105/2015г. и по НОХД № 19937/2016г. на СРС.
Ето
защо, съдът, на основание чл.68, ал.1 от НК постанови подсъдимия С.С. да изтърпи отделно и наказанието „лишаване от свобода”
за срок от 1 /една/ година и 6 /шест/ месеца, при първоначален „общ” режим.
Настоящият съдебен състав счита, че
така определеното на подсъдимия С.С., наказание ще
окаже нужния поправително-превъзпитаващ и предупредително-възпиращ ефект не
само върху личността му, но и върху другите членове на обществото, в каквато
насока е и основният смисъл на генералната и специална превенция по чл. 36 от НК.
ПРИЧИНИ
И УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините
за извършване на престъпното деяние се коренят в явното незачитане от страна на
подсъдимия С.С. на моралните и правни норми на
обществото и в ниското му правно съзнание, както и лекомисленото му поведение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /П/ /Хр.Ангелов/