№ 252
гр. София, 15.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание
на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Зорница Анг. Езекиева
при участието на секретаря Диана Ст. Борисова
като разгледа докладваното от Зорница Анг. Езекиева Гражданско дело №
20251100104874 по описа за 2025 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, предл.1 от ЗОДОВ.
Ищцата Н. Л. М. излага в исковата молба, че с постановление от 05.08.2009 г. е
привлечена като обвиняема по наказателно производство по пр.пр. № 518-А/2007г. на СГП,
ДП № 96/2008 ГДБОП-МВР, за престъпления по чл.321, ал.3, пр.3, т.2, вр. ал.2, вр. ал.1 от
НК и по чл.253, ал.3, т.1 и т.2, вр. с ал.1, предл. 1 от НК, за това, че: от началото на 2003 г. до
22.07.2009 г. в Република България и в Обединено Кралство Великобритания и Северна
Ирландия, участвала в организирана престъпна група, създадена с цел да върши
престъпления по чл. 253 НК, както и за това, че за периода от 01.01.2004 г. до 31.12.2006 г. в
гр. Лондон - Обединено Кралство Великобритания и Северна Ирландия, повече от два пъти е
извършила финансови операции с имущество и е изпратила в България имущество в общ
размер от 54 829,26 лв., за което знаела, че е придобито чрез престъпления по чл. 194-196
НК. Наложена й е мярка за неотклонение „гаранция” в размер на 5000 лева, внесена на
07.08.2009 г. На 12.08.2009 г. на ищцата е определена и мярка за процесуална принуда
„забрана за напускане пределите на страната". С определение от 30.03.2010 г. по н.ч.д. №
1479/2010 г. на СГС, НО-24 състав, са наложени възбрана върху имоти на ищцата и запор
върху бижутата, иззети при претърсването на дома й. Твърди, че на 26.05.2014г. е внесен
обвинителен акт в Специализирания наказателен съд, с който на ищцата (и още 8 души) са
повдигнати обвинения за престъпления по чл. 321, ал.3, пр.3, т.2, вр. ал. 2, вр. ал. 1 от НК и
по чл. 253, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1 от НК. Образуваното НОХД № 622/2014 г. на СпНС е
прекратено с разпореждане от 25.06.2014 г. (потвърдено с определение № 56/07.08.2014 г.
на АСпНС) и делото е върнато на СГП. На 03.09.2014 г. е внесен нов обвинителен акт срещу
ищцата за посочените престъпления, по който е образувано НОХД № 1134/2014 г. на СпНС -
1
6 състав. С присъда № 33/15.11.2016 г. на СпНС ищцата е призната за виновна в извършване
на престъпления по чл. 321 НК и по чл. 253 НК, за което й е определено едно общо
наказание лишаване от свобода за 2 години, с отложено изтърпяване за срок от 4 години,
както и глоба в размер на 10 000 лв. Присъдата е обжалвана от всички подсъдими, в
резултат на което, с решение № 38/28.02.2020 г., постановено по ВНОХД № 210/2017 на
АСпНС, тя е отменена и делото е върнато на първоинстанционния съд за повторно
разглеждане. След проведени 8 заседания производството по образуваното НОХД №
877/2020 г. на СпНС-10 състав е прекратено с протоколно определение от 13.10.2021 г. по
делото, потвърдено с определение № 242/15.11.2021 г. по ВЧНД № 399/2021 г. на АСпНС, и
делото е върнато на прокуратурата. На 22.12.2021 г. по внесен от прокуратурата
обвинителен акт срещу ищцата (и още 6 души) е образувано НОХД № 4162/2021 г. на СпНС-
10 състав, което с определение от 13.07.2022 г. и във връзка със закриването на СпНС и
прокуратура, е прекратено и е изпратено на СГС по компетентност. Образуваното НОХД №
3141/2022 г. по описа на СГС е прекратено с протоколно определение от 15.11.2022 г. и
делото е върнато на прокуратурата поради допуснати съществени нарушения. Досъдебното
производство е заведено като пр.пр. № 17419/2022 г. на СГП. С постановление на СГП от
26.10.2023 г., потвърдено с постановление от 30.11.2023 г. по пр.пр. № 3037/2023 г. на САП,
наказателното производство по пр.пр. № 17419/2022 г. на СГП е прекратено поради липса на
доказателства за извършени от ищцата престъпления по повдигнатите й обвинения.
Наложените върху имущество на ищцата възбрани и запор са отменени с определение №
260070/10.11.2024 г. на СГС, НО-24 състав, постановено по НЧД№ 1479/2010 г. и влязло в
сила на 25.11.2024 г. Въз основа на подадено на основание чл. 60а и сл. ЗСВ от ищцата
заявление № РС-24- 216/16.04.2024 г. до Инспектората на ВСС, е определено обезщетение за
вредите от нарушено право на решаване на наказателното производство в разумен срок, в
размер на общо 9 600 лв. за ищцата и за още 4 души, т.е. по 1920 лв. на човек, което ищцата
не приела и не подписала споразумение.
Заявява, че повдигнатото и поддържано срещу ищцата в периода от 05.08.2009 г. до
30.11.2023 г. (14 години и 4 месеца), неоснователно обвинение в извършване на две тежки
умишлени престъпления от общ характер, прекратено поради липсата на извършено
престъпление, й причинило неимуществени вреди, изразяващи се в: накърнени чест,
достойнство и добро име за продължителен период от време, постоянен стрес, притеснение
и потиснатост, неудобство и необходимост да се съобразява с наложената в продължение на
2 години и 3 месеца мярка за неотклонение „гаранция“ и ограничаващата правото й на
свободно придвижва незабрана за напускане на страната; нарушено право на ползване и
разпореждане с лични и семейни вещи – бижута и недвижими имоти в продължение на
близо 15 години. Наложителното участие на ищцата в различните процесуално-следствени
действия и в съдебни заседания причинили на ищцата изключителни притеснения и
неудобства, ограничения и принуда да съобразява ежедневните си ангажименти с делото.
Многократното разглеждане на делото от различни съдебни състави създало у ищцата
усещане за безизходица и страх от осъждане за нещо, което не е извършила, който страх се
засилил, след като е призната за виновна за извършването на две тежки умишлени
2
престъпления по НОХД № 1134/2014 г. СпНС и са й наложени тежки наказания.
Излага, че допълнителни по обем и интензитет вреди ищцата претърпяла поради
продължилото почти 16 години наказателно производство – около 6 години в досъдебна
фаза и близо 9 години – разглеждано на две съдебни инстанции, като многократно е било
връщано в досъдебна фаза. Развоят на делото било широко отразено в медиите и станало
достояние на цялата общественост, което повлияло на отношенията на ищцата с близки и
познати, които се отдръпнали от нея и поставяли под съмнение невинността й. Наложило се
да полага непрекъснати и специални грижи за съхраняване на спокойствието на семейството
си и се притеснявала за отражението на случващото се върху децата й. Заявява, че
негативните последици от преживяното във връзка с наказателното производство не са
отшумели и до днес.
Ето защо, предявява претенции за обезщетяване на претърпените от нея неимуществеии
и имуществени вреди, които оценява на сума в размер на общо 43 656.10 лева, включваща:
40 000,00 лв. - обезщетение за претърпените неимуществени вреди в периода от
05.08.2009г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва считано от 30.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата; - 1256,10 лв. - обезщетение за претърпените
имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи от законна лихва за периода от
05.08.2009 г. до 30.11.2023 г. върху сумата от 5000 лв., внесена като гаранция, ведно със
законната лихва, считано от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата;
- 2400,00 лв. - обезщетение за претърпените имуществени вреди, изразяващи се в разходи
за заплатено адвокатско възнаграждение за защита по повдигнатите обвинения в периода от
05.08.2009 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната лихва, считано от 30.11.2023 г. до
окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК, ответникът Прокуратурата на РБ, чрез Софийска
градска прокуратура, подава писмен отговор, в който оспорва изцяло исковете по основание
и размер. Навежда доводи за нередовност на ИМ, поради неспазване на изискването на чл.
127, ал. 4 от ГПК за посочване на банкова сметка или друг начин за плащане по предявения
осъдителен иск за парично вземане. Счита за недоказани твърдените от ищцата вреди от
повдигнатото обвинение, както и причинната им връзка със същото. Подчертава, че
досъдебното разследване е протекло в разумни срокове предвид фактическата и правна
сложност на делото и поведението на подсъдимите лица. Счита, че интензитетът на
проведените процесуални действия срещу ищцата е нисък, спрямо нея е определена една от
най-леките мерки за неотклонение - парична гаранция, а наложената забрана за напускане на
страната не е ограничило сериозно правото й на пътуване, поради липса на данни ищцата да
е имала намерение да пътува извън границите на страната, както и поради необжалването на
мярката. Оспорва твърденията на ищцата да е налаган запор върху бижута – нейна
собственост, като излага, че запорираните вещи са собственост на трети лица.
Оспорва също и твърденията наложената възбрана върху недвижимите имоти на ищцата
да е накърнило правото й на мирното им ползване. Оспорва изпитваните от ищцата силно
3
притеснение и стрес да са причинени от действия на ответника, които са изцяло
законосъобразни и извършвани в законово определените в НПК рамки за доказване на
извършеното деяние. Сочи, че в съдебно заседание по НОХД № 4162 на СпНС, проведено на
10.05.2022 г., самата ищца е поискала наказателното производство да продължи, поради
което счита, че твърденията за притеснение и стрес от воденото наказателно производство са
силно преувеличени. Оспорва като недоказани и неоснователни твърденията, че в следствие
на воденото наказателно производство са накърнени честта, достойнството и доброто име на
ищцата, като сочи че тя е била осъждана за извършено престъпление от общ характер.
Оспорва пътуването от Долни Богров (квартал на гр. София) до Съдебната палата в гр.
София един път месечно за явяване в съдебни заседания да е причинило на ищцата
твърдените от нея вреди - изключителни притеснения и неудобство.
Във връзка с медийните публикации, заявява, че липсват данни прокуратурата да е
предоставяла информация за хода на наказателното производство, а от друга страна -
проявеният медиен интерес е към лицето К.Р. – „цар Киро“, като представените от ищцата
статии са свързани именно с него.
Прави възражение за прекомерност на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, като навежда доводи за завишен размер и несъответствие с икономическия стандарт в
Р.България, а по отношение на претенциите за имуществени вреди – оспорва същите по
основание и размер. Прави възражение за прекомерност, в случай, че претендираното от
ищцата адвокатско възнаграждение надвишава минималния размер.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира за установено следното:
От приложените от страните, относими към исковото производство доказателства, в
копия от досъдебното производство № ДП – 96/2008г по описа на НСлСл, и съдебно
производство, се установява, че с постановление от 5.8.2009г ищцата Н. М. е привлечена
като обвиняем, заедно с още лица, в извършване на престъпление по чл.321 , ал.3,пр.3 , т.2,
вр.с ал.2, вр с ал.1 НК,и в престъпление по чл.253,ал.3, ,т.1 и 2 вр. С ал.1, пр.1 НК. Със
същото постановление, на ищцата е взета мярка за неотклонение „гаранция“ в пари от
5000лева.На същата дата е съставен протокол за разпит на ищцата.
Допълнително, към исковата молба са представени, протокол от 22.7.2009г. за
претърсване и изземване в дома на ищцата и съпруга й – И.И., постановление от 12.8.2009г.
на Прокурор при СГП, с което на ищцата е наложена забрана да пътува извън пределите на
Република България, което постановление с постановление от 29.4.2011г. е потвърдено.
С определение от 30.3.2010г. по нчд №1479/2010 на СГС, НК, 24- ти състав, в
производство по чл.72,ал. 1 НПК, за допускане на обезпечение на предвиденото в
чл.253,ал.6 НК за отнемане в полза на държавата на предмет или имущество, в което е
трансформиран, и предвидената глоба, като в имота на един от другите обвиняеми е намере
нотариален акт за придобит от ищцата магазин, като на същия е наложена възбрана и на
31.3.2010г. е издадена обезпечителна заповед за наложената възбрана. Производството е по
искане на прокурор от СГП. С определение от 19.10.2011г. по н.ч.д.№ 4849/2011г., е
отменено постановлението от 5.8.2009г., в частта, в която на ищцата е наложена мярка за
неотклонение „парична гаранция“, като е оставена без уважение молбата на обвиняемите,
включително ищцата, за отмяна по реда на чл.234 НПК, на определение от 30.3.2010г. по нчд
№1479/2010 на СГС, НК, 24- ти състав. С определение от 31.8.2012г. по нчд№ 3671/2012г. на
4
СГС е оставена без уважение молбата за отмяна на наложените запори и възбрана, на имот –
собственост на ищцата.
Видно от протокол от 27.12.2011г., на същата дата, внесената на 7.8.2009г. от ищцата
парична гаранция е била върната на ищцата.
Предмет на изследване на изготвена съдебно – счетоводна експертиза от 3.2009г. са
изпратени от ищцата единадесет броя разплащателни документи за суми .
Предмет на изследване на изготвената съдебно – счетоводна експертиза по ДП
96/2008г., са изпратени от ищцата десет броя разплащателни документи за суми на трима от
другите обвиняеми.
Съдът намира за неотносими: протокол за извършване на графическа експертиза №
11/20.2.2012г. и протокол № 60/21.6.2010г., и протокол № 84/17.10.2011г.защото не са
изследвани сравнителни образци – подписи на ищцата, както и компютърно – техническа
експертиза, изготвена по същото производство, защото обект на изследване са два броя
иззети компютъра от жилището на двама от другите обвиняеми и липсват данни за ищцата,
както и оценителна експертиза, изготвена през 12.2009г. на бижута, защото същите са иззети
от други обвиняеми., както и ДНК експертиза, защото няма данни изследваното оръжие да е
включено в предмета на обвинението, както и дактилоскопската експертиза на оръжие и
химическа екпертиза, както и ДНК експертиза от 9.8.2010г.
Представено е постановление от 20.2.2012г-, с което ищцата Н. М., повторно е
привлечена като обвиняем, заедно с още лица, в извършване на престъпление по чл.321 ,
ал.3,пр.3 , т.2, вр.с ал.2, вр с ал.1 НК,и в престъпление по чл.253,ал.3, ,т.1 и 2 вр. С ал.1, пр.1
НК, като на 2.3.2012г. е съставен протокол за разпит.
Представени са Определение № 56/07.08.2014 г. на А СпНС - 3 състав п о в . ч . н .д .
№ 139/20 14 г с което е потвърдено прекратяването на съдебното производство по н.о.х .д. №
622/20 14 г. на СпНС и делото е вър нато досъдебна фаза за отстраняване на допуснати от
прокуратурата .
: протоколи от заседания по н.о.х.д. № 1134/2014 г . п о описа на СНС, 6 -ти състав
от следните дати: 29.09.2014 г.; 22.10.2014 г. , 14.11.2014 г. , 02.12.2014 г. , 10.02.2015 г. ,
20.02.2015 г.; 16.03.2015 г. , 06.04.2015 г. , 20.04.2015 г. 11.06.2015 г.; 09.09.2015 г. , 08
.10.2015 г . , 28.10.2015 г.; 21.12.2015 г.; 25.01.2016 г.; 12.04.2016 г.; 25.04.2016 г.; 13.06.2016
г.; 19.09.2016 г. – във всички открити съдебни заседания, ищцата Н. М. се е явявала, както е
била представлявана от защитник. В о.с.з. от 19.9.2016г. пред СНС, е проведено
производство по чл.270 НПК за изменение на мярка за неотклонение на един от другите
подсъдими, като първоинстанционният наказателен съд е оставил без уважение искането.
Представени са протоколи от 10.11.2016 г.; 14.11.2016 г.; 15.11.2016 г. г. , на които
открити съдебни заседания, ищцата е присъствала, на 14.11.2016г. е дала обяснения пред
съда, като на 15.11.2016г. е обявена присъдата.
С присъда № 33, постановена по нохд№ 1134/2014г-ищцата е призната за виновна в
обвинението за участие в организирана престъпна група ведно с останалите обвиняеми, като
е осъдена на една година лишаване от свобода, призната е за виновна в извършването на
престъпление по чл. 253, ал.3, т.2 НК, като е осъдена на две години лишаване от свобода.
Представени са протоколи по в.н.о.х.д. № 210/2017 г . АСпНС - 2 състав за
проведени открити съдебни заседания, на които ищцата е присъствала: 11.12.2017 г.;
12.02.2018 г . ; 02.04.2018 г.; 25.04.2018 г. ;; 21.05.2018 г.; 11.07.2018 г.; 17.10,2018 г.;
05.11.2018 г. ;12.12.2018 г.; 04.02.2019 г.; 06.03.2019 г.; 03.04.2019 г.; 20.05.2019 г.; 10.06.2019
г.; 17.07.2019 г . ; на последното о.с.з, въззивният наказателен съд е прекратил наказателното
производство против Елисавета Горанова, поради изтекла абсолютна давност, като с друго
протоколно определение е приел, че са налице допуснати съществени процесуални
нарушения на досъдебното производство, като е върнал делото на Специализирана
прокуратура за отстраняването им. Това определение е отменено с определение от
21.10.2020г. на Апелативен специализиран наказателен съд по в.н.ч.д. № 508/2020г.
5
С решение от 28.2.2020г. на Апелативен специализиран наказателен съд по внохд №
210/2017г. въззивният съд е приел, че са налице допуснати процесуални нарушения, както в
хода на досъдебното производство, при съставяне на обвинителния акт, като е върнал делото
на СНС за ново разглеждане на стадия разпоредително заседание.
Видно от представените протоколи от открити съдебни заседания по н.о.х.д. №
877/2020 г . на СпНС - 10 състав, ищцата е присъствала в о.с.з на следните дати: 03.07.2020
г.; 04.09.2020 г . , като съдът е постановил протоколно определение, с което е прекратил
съдебното производство , като е приел, че са налице допуснати съществени процесуални
нарушения на досъдебното производство, като е върнал делото на Специализирана
прокуратура за отстраняването им;
Представени са протоколи за проведени открити съдебни заседания, на които ищцата
е присъствала по нохд№ 877/2020г.: от 03.12.2020 г.; 18.02.2021 г.; 17.03.2021 г.; 14.05.2021 г.;
13.09.2021 г., в което с протоколно определение част от производството е прекратено поради
давност, но същото не касае ищцата; 13.10.2021 г. с протоколно определение, с което е
прекратил съдебното производство , като е приел, че са налице допуснати съществени
процесуални нарушения на досъдебното производство, като е върнал делото на
Специализирана прокуратура за отстраняването им; с Определение № 242/15.11.2021 г . н а
АспНС - 5 съст ав по в.н.ч.д. № 399/2021 г., протоколното определение е било потвърдено.
- Представени са протоколи за проведени открити съдебни заседания, на които
ищцата е присъствала по нохд № 4162/2022 г . на СНС, - 10 състав от следните дати:
01.03.2022 г.; 05.04.2022 г . ; 10.05.2022 г.; 09.06.2022 г.; като на 13.7.2022г., с Определение от
13.07.2022 г . е прекратено съдебното производство и делото е изпратено на СГС по
подсъдност.
В откритите съдебни заседания по н.о.х.д. № 3141/2022 г . на СГС, НО, 36 състав,
ищцата е присъствала, на следните дати: 04.10.2022 г.; 15.11.2022 г., като ищцата М. е
поддържала становището, изложено от нейния защитник, че извън абсолютната давност,
производството следва да продължи, като с протоколно определение, е прекратено
съдебното производство и делото е върнато на досъдебна фаза за отстраняване на допуснати
от прокуратурата съществени процесуални нарушения.
С постановление от 24.10.2023г. на СГП, наказателното производство срещу Н. М. за
престъпления по чл.321,ал.3, пр.3, т.2 вр.ал.2 НК и по чл.253,ал.3,т.2, вр. Ал.1 НК е било
прекратено, като с постановление от 30.11.2023г. на АпП- София, постановлението е било
потвърдено.
С постановление от 10.4.2024г. на СГП, е оставена без уважение молбата на
защитника на подсъдимите, включително ищцата, за отмяна на взетите мерки за
обезпечаване на глоба и отнемане в полза на държавата на предмета на престъплението,
включително наложената възбрана на имот, съсобствен на ищцата Младеенова.
С определение от 10.11.2024г. на СГС по нчд№ 1479/2010г., определение от
30.3.2010г. по нчд №1479/2010 на СГС, НК, 24- ти състав, в производство по чл.72,ал. 1
НПК, за допускане на обезпечение на предвиденото в чл.253,ал.6 НК за отнемане в полза на
държавата на предмет или имущество, в което е трансформиран, и предвидената глоба, е
било отменено. Видно от отбелязването, същото е влязло в сила на 25.11.2024г
С договор № 3995/15.11.2017г., сключен между ищцата и Адвокатско дружество,
същото е поело защитата на ищцата по внохд № 210/2017г. на Апелативен специализиран
съд, срещу възнаграждение от 1200лева с ДДС, което, е платимо в брой на каса или по
посочена банкова сметка. Представена е фактура, с обозначен начин на плащане „в брой“ и
положен подпис, както и приходен касов ордер – и двете от 15.11.2017г.
С договор № 5152/26.1.2021г., сключен между ищцата и Адвокатско дружество,
същото е поело защитата на ищцата по внохд № 877/220г. на СпНС, срещу възнаграждение
от 1200лева с ДДС, което, е платимо в брой на каса или по посочена банкова сметка.
Представена е фактура, с обозначен начин на плащане „в брой“ и положен подпис, както и
6
приходен касов ордер – и двете от 12.1.2022г.
Представено е писмо от Министерство на правосъдието, с което по заявления за
определяне на обезщетение за забавено правосъдие по чл.60а, ал.2 ЗСВ, е предложено
споразумение при заплащане на сумата 1920 лева.
Пред СГС е разпитан като свидетел И.Н.И., съпруг на ищцата. Свидетелят сочи, че и
срещу него е било образувано дело, като семейството разбрало за него, когато полицаи
дошли в дома им да претърсват къщата, затворили цялата улица, били много на брой, над
100. Влезли в дома им, обискирали, ищцата била изпаднала в криза, била стресирана,
уплашена, плачела постоянно, била притеснена за децата. Ровели в личните им вещи. В
мазето държали специална храна за дъщеря им, която била болна, полицаите влезли и
разсипали цялата храна, като казали, че търсят наркотици. Взели документи, нотариални
актове, мобилни телефон.При отцепване на улицата, ищцата трябвало да обяснява на хората,
че няма такива неща, каквито полицията търси. От реакцията на съседите било неприятно,
унизително, те й говорили, че е престъпница. За заплащане на гаранцията трябвало да вземат
заем. За две години им забранили да напускат страната. По това време ищцата работила в
Англия, имала свои фирми, които се наложило да остави и от България да поддържа бизнеса
там. Това много я притеснявало и тревожело. Във връзка с делото, били ангажирани от
началото, трябвало да се явяват в следствието, а в съдебна фаза – ежемесечно, като те се
съобразявали с насрочванията и всичко се въртяло около делото. Отношението в
семейството се променило - тя се притеснявала, че ако бъдат осъдени, нямало къде да
оставят децата, защото цялото семейство било обвинено. Това много я тормозело, постоянно
плачела. Нейното притеснение натоварвало останалите членове на семейството. Тя се
затваряла сама, плачела, не излизала от вкъщи. Делото било отразено медийно, от самото
начало имало журналисти в съдебната зала, които съдът бил допуснал. Имал спомен, че
адвокатите искали делото да се гледа при закрити врати, но съдът отказал, след което
започнали да се обаждан приятели и роднини да питат какво е това дело, какви са тези
обвинения, които също напрягало ищцата. Нейни познати започнали да я отбягват, което й
действало много зле, като доста хора се държали студено, приключили отношенията с тях.
Това продължило 14-15 години. Свидетелят сочи, че към разпита му на 12.11.2025г., при нея
все още се таи горчивина, тъжна е, като още, когато се сеща, се чувства зле. Преди
случилото се била спокоен и нормален, весел човек, нямала притеснения и разстройства,
докато не се случило изложеното.
Страните по делото не са ангажирали други доказателства, относими към правния
спор, с който е сезиран първоинстанционният съд.
Предявен е иск за ангажиране на отговорността на държавата чрез ПРБ за вреди,
претърпени от повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, по
което образуваното наказателно производство е било прекратено поради това, че деянието
не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. / чл.2,ал.1,т.3
ЗОДОВ/.
Видно от приложените по делото писмени доказателства, с постановление от
05.08.2009 г.ищцата е била привлечена като обвиняема по наказателно производство по
пр.пр. № 518-А/2007г. на СГП, ДП № 96/2008 ГДБОП-МВР, като й е била наложена мярка за
неотклонение „парична гаранция“ от 5000лева. С постановление от 24.10.2023г. на СГП,
потвърдено с постановление на САП от 30.11.2023г., наказателното производство срещу Н.
М. за престъпления по чл.321,ал.3, пр.3, т.2 вр.ал.2 НК и по чл.253,ал.3,т.2, вр. Ал.1 НК е
било прекратено, защото същото не е престъпление. Видно от протокол от 27.12.2011г., на
7
същата дата, внесената на 7.8.2009г. от ищцата парична гаранция е била върната на ищцата.
Отговорността на Прокуратурата по реда на ЗОДОВ е обективна – ответникът –
процесуален субституент на Държавата по ЗОДОВ, отговаря за повдигнатото и поддържано
обвинение, за което деянието не е престъпление. С т.7 от ТР № 3/22.4.2005г на ВКС, още
при действието на отменения ЗОДВПГ се прие, че Прокуратурата отговаря за правната
преценка дали деянието съставлява престъпление или не.
Съдът намира, че двете обективни предпоставки за ангажиране на ответника са
налице на ищцата е повдигнато и поддържано обвинение, за което с влязъл в сила акт,
Прокуратурата е приела, че деянието не е престъпление. Според разпоредбата на чл. 4
ЗОДОВ, държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди,
които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
По претенцията за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, съдът намира
следното. При преценка размера на обезщетението за тях, съдът прецени следните правно
релевантни обстоятелства , съобразно указанията, дадени в т. 11 от Постановление № 4 от
23.12.1968 г. на Пленума на ВС въз основа на какви обстоятелства съдът преценява
критериите за понятието "справедливост", а именно: продължителността на воденото
наказателно производство, неговият характер, вида и тежестта на деянието, за което е
повдигнато обвинение и дали е „тежко“ умишлено деяние, както и отражението върху
живота на обвиненото лице, което преди наказателното производство се е ползвало с добро
име сред близки и познати . Продължителността на наказателното преследване- считано от
датата на привличането на ищеца като обвиняем – 5.8.2009г. до влизане в сила на
постановлението за прекратяване на наказателното производство – 30.11.2023г. (14 г.., 3
месеца и 125 дни), тежестта на обвинението, по които ищецът е оправдан (обвинението за
„тежко” престъпление по смисъла на/ чл.93,т.7 НК- предвиждащо лишаване от свобода
повече от пет години), като следва да се отчете отражението на тези обстоятелства върху
психиката на ищеца и факта, че през тези 14 г.., 3 месеца и 125 дни тя е бил със съзнанието,
че я грози присъда, която може да включва присъда с наказание лишаване от свобода. Не е
налице хипотезата, предвидена в чл.5 ЗОДОВ – увреждането да е причинено по
изключителна вина на пострадалия- не се събраха никакви доказателства в тази насока, а
твърдението на ответника, че ищцата в съдебно заседание по НОХД № 4162 на СпНС,
проведено на 10.05.2022 г., е поискала наказателното производство да продължи е
неотносимо към прилагане на разпоредбата на чл.5 ЗОДОВ. Съгласно Конституцията на
Република България всяко лице е невиновно до доказване на противното с влязла в сила
присъда, като Прокуратурата е органът на държавата, който действа в защита на законността
– в това число, което означава, че следи и за интересите на правосъдието. На собствено
основание, единствено в правомощието на Прокуратурата на Република България, съгласно
разпоредбата на чл.243,ал.1,т.1 НПК, в редакцията към постановяване на постановлението
от СГП, е на досъдебната фаза да прецени дали деянието, за което е повдигнато
обвинението, е престъпление или не.
Не е в интерес на правосъдието да бъдат повдигани и поддържани обвинения, които
8
не са престъпления.
При определяне на интензитета на неимуществените вреди, съдът съобрази, че
обезщетението е интегрално, включва в себе си съобразяване и на продължителността на
цялото производство, включително срока по чл.2б ЗОДОВ. От особено значение за
определяне на вредите е обстоятелството, че наказателното преследване против ищцата е
продължило 14 години, 3 месеца, 25 дни, която продължителност не е оправдана нито с
оглед фактическата, нито с оглед правната сложност на воденото разследване – по делото не
са ангажирани доказателства за множество извършени действия по разследването, за
използването на множество способи на доказване. Предвид изхода на производството –
прекратяването му, защото деянието не е престъпление, и то в рамките на досъдебната фаза,
обстоятелството, че делото многократно е било връщано на Прокуратурата, която едва на
четиринадесетата година е прекратила наказателното производство, води на извод за по –
висок от обичайния интензитет за всяко лице, предвид обстоятелството, че за всяко лице с
нормална психика угрозата в продължение на четиринадесет години да бъде осъдено на
лишаване от свобода, нуждата да се явява на общо 44 открити съдебни заседания/
престъплението е от вид, че присъствието на подсъдимия е задължително/, до
прекратяването на производството от Прокуратурата, водят до извода за претърпени
душевни болки и страдания над тези, които неизбежно съпътстват наказателната репресия.
В този смисъл, обстоятелството, че на ищцата не е наложена мярка за неотклонение“
задържане под стража“, при установеното, че й е наложена забрана да напуска пределите на
страната, и доказаната със свидетелски показания невъзможност или сериозно затруднение
за целия период до 19.10.2011г./датата, на която с определение е отменена наложената
забрана ищцата да напуска пределите на страната/, ищцата да осъществява дейност с
фирмите си в Англия, не води до извод за по – нисък размер на обезщетението, а обратно.
Тук следва да се съобрази и обстоятелството, че за целия период на собствен на ищцата
недвижим имот е била наложена обезпечителна възбрана. Неотносим е и доводът, че голяма
част от продължителността на производството е по почин на съда – тук следва да се
отбележи многократното прекратяване на делото от съда и връщането му на Прокуратурата
поради допуснати процесуални нарушения. До постановяване на постановлението от
24.11.2023г., нито един от наблюдаващите прокурори не е постановил акт по чл.243 НПК.
Не се установиха други обстоятелства - други водени наказателни производства, за
които да има влязла в сила присъда, ищцата да е осъждана по други обвинения, или други
водени производства по ЗОДОВ.
Поради изложеното, като се съобрази и икономическата обстановка в страната, съдът
намира, че справедливо обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди,
доказани по делото, е обезщетение в размер на 40000лева , което води до основателност на
предявения иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, изцяло.
Претенцията за лихва за забава се дължи, считано от 30.11.2023 г. /влизане в сила на
окончателния акт /до окончателното изплащане на сумата.
По претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди. Сумата 1256,10
9
лв. се претендира като пропуснати ползи от обезщетение за забава в размер на законната
лихва за периода от 05.08.2009 г. до 30.11.2023 г. върху сумата от 5000 лв., внесена като
гаранция, ведно със законната лихва, считано от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане
на сумата; С т.11 на ТР № 3/22.4.2005г на ВКС, безщетението за имуществени вреди се
определя с оглед особеностите на всеки конкретен случай и при наличие на причинна връзка
с незаконните актове на правозащитните органи.
По смисъла на ЗОДОВ и цитираното Тълкувателно решение, и относмо към настоящия
случай „незаконни актове“ са актовете на правозащитните органи, водещи до основание за
възникване на отговорността на Прокуратурата. Съгласно разпоредбата на чл. 57 НПК.
Мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия да се укрие, да
извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила
присъда. Целта на мярката за неотклонение е да осигури явяването на обвиняемия пред съда
/защото в рамките на съдебната фаза на наказателното производство, съгласно разпоредбата
на 248,ал.1,т.6 НПК, съдът взема отношение към взетите мерки за процесуална принуда/.
Интересът на ищцата да внесе определената гаранция се намира в разпоредбата на чл. 61 (5)
НПК Когато гаранцията не бъде представена в определения срок, съдът може да вземе на
подсъдимия по-тежка мярка за неотклонение, а в досъдебното производство прокурорът
може да направи искане по чл. 62, ал. 2 или чл. 64, ал. 1. От изложеното дотук, ведно с
обстоятелството, че с определение от 19.10.2011г. по н.ч.д.№ 4849/2011г., е отменено
постановлението от 5.8.2009г., в частта, в която на ищцата е наложена мярка за неотклонение
„парична гаранция“, като е оставена без уважение молбата на обвиняемите, включително
ищцата, за отмяна по реда на чл.234 НПК, на определение от 30.3.2010г. по нчд №1479/2010
на СГС, НК, 24- ти състав, като мотивите за отмяната на наложената мярка за неотклонение
е единствено изтичане на максимално предвидения в закона срок от 2 години. Не е
упражнено правото на оспорване на наложената мярка, като същата не е отменяна като
незаконосъобразна от съда. Ето защо, се налага изводът, че с оглед характера на същата –
мярка за процесуална принуда, с цел довеждане на обвиняемия пред съд, която не е била
обявена за незаконосъобразна, и такъв извод не следва от прекратяване на производството
поради обстоятелството, че деянието не е престъпление, то и не е налице първата
предпоставка за уважаване на претенцията, а именно, имуществената вреда да е произтекла
от незаконосъобразен акт и искът следва да се отхвърли в тази част, изцяло.
Претенцията за сумата 2400,00 лв. - обезщетение за претърпените имуществени
вреди, изразяващи се в разходи за заплатено адвокатско възнаграждение за защита по
повдигнатите обвинения в периода от 05.08.2009 г. до 30.11.2023 г., ведно със законната
лихва, считано от 30.11.2023 г. до окончателното изплащане на сумата, е основателна, като
ищцата, чрез представените договори за правна защита и съдействие, фактура, и разходен
касов ордер, доказа, че е платила в полза на Адвокатско вдружество две суми от по 1200лева
с ДДС – уговорено адвокатско възнаграждение за защита с договор № 3995/15.11.2017г.,
сключен между ищцата и Адвокатско дружество, за защита на ищцата по внохд № 210/2017г.
на Апелативен специализиран съд, срещу възнаграждение от 1200лева с ДДС, платена на
15.11.2017г, и договор № 5152/26.1.2021г., сключен между ищцата и Адвокатско дружество,
за защита по внохд № 877/220г. на СпНС, срещу възнаграждение от 1200лева с ДДС,
10
платено на 12.1.2022г., която сума се следва на ищцата. Последователна и непротиворечива
е практиката на ВКС, съгласно която липсата на процесуална възможност да се упражни
претенцията за разноски в наказателния процес от лицето, подложено на неоправдана
наказателна репресия, обуславя извод, че направените разходи от него в хода на
наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда или с прекратяване на
същото, представляват имуществена вреда, за която държавата му дължи обезщетение с
оглед нормата на чл. 4 от ЗОДОВ / решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на
ВКС, ІV г.о., решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на ІV ГО на
ВКС, решение № 433/23.06.2010 г. по гр. д. № 563/2009 г., ВКС, ІV г.о. и др./, като, при
доказаност, че разходът е сторен от ищцата – възнагражденията са били заплатени, искът е
основателен..
С оглед заявеното искане за присъждане на законна лихва върху обезщетението
същото е основателно като началният период на нейната дължимост е датата на влизане в
сила на съдебния акт, с който наказателното производство срещу ищеца е прекратено
По разноските на ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ ако искът бъде уважен изцяло или
частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да
заплати на ищеца внесената държавна такса. Ответникът следва да заплати на ищеца и
възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв респ. други сторени разноски, съразмерно
с уважената част от иска. Ищецът е сторил разноски в размер на 10 лв. – ДТ, която следва да
бъде възложена в тежест на ответника, изцяло, защото таксата е проста, а не
пропорционална. Представен е и договор за правна помощ, установяващ договорено и
заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 7 000 лв., посочен и в списъка по чл. 80
от ГПК.
Прокуратурата на Република България следва да бъде осъдена да заплати на ищеца
разноски, съразмерно на основателната част на иска, от претендираното възнаграждение в
размер на 3600 лв.
Съдът не възприема възражението на ответната страна за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заявено при условията на чл. 78 ал.5 от ГПК. С оглед цената
на заявените искове и съобразно нормата на чл. 7 ал.1 т.4 от Наредба 1/2004 г. за
възнагражденията за адвокатскска работа, същият като аритметично изражение е дори по-
нисък от минималния размер по цитираната наредба, който хонорар възлиза на 4142,49 лева
без ДДС, съгласно §2А ДР на Наредбата.От сумата 3600лева, съразмерно с основателната
част от иска, на ищцата се следва сумата 3496,42 лева.
По размерите в диспозитива. Към момента на постановяване на решението по делото,
считано от 1.1.2026г., официалната парична единица в Република България е евро. Въпреки
че към датата на приключване на устните състезания пред съда, официалната парична
единица е била лева, това обстоятелство е настъпило към датата на постановяване на
решението. Тези разсъждения касаят претенцията в лева, както и претенцията за разноски.
За тези претенции, съдът намира следното. С чл.11, ал.1 от закона за въвеждане на еврото в
Република България е предвидено, че въвеждането на еврото не засяга действието на
съществуващите правни инструменти, с позовавания и препратки към лева. По смисъла на
11
чл.1 от Регламент /ЕО/ 974/1998г., решението е „правен инструмент”, ето защо, в
съответствие с чл. 6 - 9 от Регламент (ЕО) № 974/98 стойностите, посочени в левове в
съществуващите правни инструменти, се считат за стойности в евро при прилагане на
официалния валутен курс и правилата за превалутиране по чл. 12 и съответно за
закръгляване по чл. 13 или по специалните правила за закръгляване, предвидени в този
закон.
Това означава, че посочването на претенциите на страните в лева, следва да остане в
решението в лева, като в скоби се посочи и стойността в евро, което , към произнасянето на
съда, е официалната парична единица в Република България. Следва да се приложи
разпоредбата на чл.12 от ЗВЕ, която гласи: Чл. 12. (1) В съответствие с чл. 4 от Регламент
(EО) № 1103/97 превалутирането от левове в евро се извършва, като числовата стойност в
левове се раздели на пълната числова стойност на официалния валутен курс, изразен с шест
цифри с всичките пет знака след десетичната запетая. (2) Официалният валутен курс не се
закръглява или съкращава при извършването на превалутирането.
За сумата 40000лева, това означава: при официален и фиксиран курс от 1.95583 лева
за едно евро, 20451,67524 евро, като и двете суми следва да се посочат в диспозитива. За
сумата 2400 лева, това означава 1227,10051 евро; за сумата 1256,10 лева – 642,23373 евро; за
сумата 10 лева такса 5,11291 евро, за сумата 3496,42 лева адвокатско възнаграждение –
1787,69115 евро.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр.София, бул.”Витоша” №2 да
заплати на Н. Л. М. ЕГН ********** с адрес село Горни Богров, улица „******** на
основание чл. 2, ал.1, т. 3 предл.1 от ЗОДОВ сумата от 40000лева, равностойна на
20451,67524 евро, обезщетение за неимуществени вреди, от повдигнато и поддържано от
Прокуратурата на Република България за периода от 5.8.2009г. до 30.11.2023г. обвинение в
извършване на престъпление по чл. 321,ал.3, пр.3, т.2, вр.а ал.1 НК и престъпление по
чл.253,ал.3, т.2,вр.ал.1,пр.1 НК, за което с постановление на СГП по пр.пр.№ 17419/2022г. от
26.10.2023г., потвърдено с постановление от 30.11.2023г. на САП, наказателното
производство е било прекратено, като с постановление от 30.11.2023г ,на основание чл.243,
ал.1,т.1 НПК във връзка с чл. 24,ал.1 защото деянието не е престъпление, ведно със
законната лихва от 30.11.2023г до плащането, сумата от 2400 лева, равностойна на
1227,10051 евро – обезщетение за имуществени вреди – сторени разходи за заплатени
адвокатски възнаграждения по договор № 3995/15.11.2017г., сключен между ищцата и
Адвокатско дружество, за защита на ищцата по внохд № 210/2017г. на Апелативен
специализиран съд, договор № 5152/26.1.2021г., сключен между ищцата и Адвокатско
дружество, за защита по внохд № 877/220г. на СпНС, ведно със законната лихва от
30.11.2023г до плащането, както сторените по делото разноски в размер 10 лева,
12
равностойни на 5,11291 евро, за заплатена държавна такса и сумата 3496,42 лева адвокатско
възнаграждение, равностойни на 1787,69115 евро.
СУМАТА е платима по банкова сметка: BG********.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от Н. Л. М. ЕГН ********** с адрес село Горни Богров,
улица „******** с основание чл. 2, ал.1, т. 3 предл.1 от ЗОДОВ против Прокуратурата на
Република България за заплащане на обезщетение за имуществени вреди на стойност
1256,10 лв./равностойни на 642,23373 евро/- пропуснати ползи от обезщетение за забава в
размер на законна лихва за периода от 05.08.2009 г. до 30.11.2023 г. върху сумата от 5000 лв.,
внесена парична гаранция по досъдебното производство.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
13