Окръжен съд - Велико Търново |
|
В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Теодор Милев | |
за да се произнесе, съобрази следното: С присъда от 11.02.2015 г. по НЧХД № 100/2014 г. В.Т. районен съд е признал подсъдимата А. С. А. за виновна, че на 20.09.2013 г. около 14.00 ч. в гр. В.Т. в офиса на "М." казала нещо унизително за честта и достойнството на С. Д. Д., като я нарекла в нейно присъствие с думите "Ти, кукумявко!", "Луда! Изкуфяла!" и "Не си никаква служителка! Махайте се, веднага от тук!", като обидата е нанесена публично, което е квалифицирано като престъпление по чл. 148 ал.1 т.1, във вр. с чл. 146 ал. 1 от НК като на основание чл. 78а НК е освободена от наказателна отговорност и й е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лв. Със същата присъда подс.А. А. е призната за невинна да е нанесла по същото време и място публична обида с думите: "Грозна гарга, ще извикам СОД", като е оправдана по това обвинение. Със същата присъда подс.А. А. е осъдена да заплати на гражданската ищца С. Д. Д. сумата 1000 лв., като обезщетение за неимуществените вреди, заедно със законната лихва върху тях, а предявеният иск до размера на 2000 лв. е отхвърлен. Подсъдимата е осъдена да заплати следващите се такси и разноски по делото. Жалба против тази присъда е подала подс.А. А.,чрез адвоката си М. Х. от САК. Правят се оплаквания за необоснованост на присъдата и допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването й. Аргументира се с това, че липсвали мотиви, тъй като съдът не се е обосновал на кои доказателства дава вяра и на кои не. Присъдата била в нарушение на чл.303 НПК, тъй като почивала на предположения. Моли да се отмени присъдата изцяло в наказателната и в гражданската й част, като бъде оправдана подсъдимата и се отхвърли гражданския иск. В съдебно заседание жалбата се поддържа, като се доразвива аргументацията за отмяна на присъдата. Въззиваемата тъжителка С. Д. Д., чрез защитата от адв. И. Д. и адв. С. П.заема становище да се потвърди присъдата. Като прецени оплакванията в жалбата, становищата на страните и доказателствата по делото, Окръжният съд установи следното: За да признае подсъдимата за виновна по повдигнатото обвинение Районният съд от фактическа страна е приел следното: Тъжителката Д. работела като кредитен посредник в "М."ЕАД гр. С., като през м.септември 2013 г. била функционално подчинена на подс.А. А., която заемала длъжността регионален мениджър в същата фирма. Офисът на дружеството се намирал в гр.В.Т. на ул. М. № 6, .1. На 20.09.2013 г. тъжителката заедно със св.Л. отишли да се отчетат в същия О., като в него била и подс.А. и св. В. К.. Подсъдимата заявила на двете да оставят погасителните си планове на клиенти в офиса. Те направили това и напуснали офиса. Тъжителката и свидетелката, получили обаждания от свои клиенти да не се отчитат вече на тях, а направо в офиса, тъй като били уволнени. Двете влезли във връзка помежду си и решили да отидат в офиса да поискат разяснение от подсъдимата. Така около 14.00 ч. двете отишли в офиса и поискали разяснения от подс.А.. Възникнал спор в течение на разговора при който подс.А. в присъствието на св. Л. нарекла тъжителката Ст.Д.: "Ти, кукумявко!", "Луда! Изкуфяла", "Не си никаква служителка! Махайте се веднага оттук!". Тези изрази били възприети от св.Л., като конкретно отправени към Д., а част от изразите и от други свидетели. При тези данни съдът е направил извод за вината на подсъдимата и я е признал за виновна по възведеното обвинение. Окръжният съд намира, че фактическите положения, приети от районния съд са правилно процесуално установени и почиват на доказателствата по делото.Изводът за вината на подсъдимата е правилен и обснован.Няма основание да се възприемат други такива, още повече, че по реда на въззивното производство не се посочиха и не се събраха доказателства, които да ги оборват.Правните изводи на съда са верни и деянието правилно е квалифицирано като обида по чл.148 ал.1 т.1 вр. чл. 146 ал.1 от НК.Правилно е приложен чл.78а НК и е определена глобата в полза на държавата. Оплакванията в жалбата окръжният съд намира за неоснователни.Основното е, че св.Л. е тъжителка по друго дело за същия случай против А., поради което е заинтересована.Оплакването е неоснователно, тъй като Л. действително е била там и е чула обидните изрази. Този факт не може да се отрече от подсъдимата и не е оборен от други доказателства по делото.Евентуалната заинтересованост на един свидетел не може да се противопостави на принципа за разкриване на обективната истина от съда, както и на задълженията му като свидетел, след като се констатира, че показанията му са обективни и кореспондират с останалите доказателства по делото. Инкриминирани са само обидните думи отправени към нея, а не към двете присъстващи.Налице са и косвени доказателства от показанията на св.В. Т., Х. П. и М. Н., които са чули част от изразите, но не могат да конкретизират към кого са отправени. Св.Р. Л., който отишъл да подкрепи съпругата си също косвено установява, че преди това е имало скандално поведение от страна на подсъдимата. Другите свидетели на подсъдимата не са присъствали при изричане на обидните думи и районният съд е обосновал защо не им се дава вяра, още повече, че твърдят отрицателен факт /не са чули/ или не са присъствали. Обезщетението за нанесените неимуществени вреди е определено в справедлив рÓзмер, съответстващ на практиката на съдилищата. Предвид тези съображения въззивният съд намира жалбата за неоснователна. Следва да се потвърди обжалваната присъда. При този изход на делото следва да се присъдят и направените по делото разноски за втората инстанция, които макар и да са в завишен размер за характера и сложността на делото,са надлежно документирани и съдът няма основание да ги намали. Водим от горните съображения, окръжният съд Р Е Ш И: Потвърждава присъдата от 11.02.2015 г. по НЧХД №100/2014 г. на В.Т. районен съд. Осъжда А. С. А. да заплати на С. Д. Д. сумата 1500 лв. разноски по делото за втора инстанция. Решението е окончателно. Председател: Членове: |