Решение по дело №2704/2019 на Районен съд - Велико Търново

Номер на акта: 260073
Дата: 6 август 2020 г. (в сила от 15 януари 2021 г.)
Съдия: Анна Димова
Дело: 20194110102704
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е 

от 06.08.2020 година, град Велико Търново

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд – Велико Търново, седемнадесети състав на петнадесети юли, две хиляди и двадесета година, в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                  Районен съдия: Анна Димова

 

при секретаря М. Т., като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 2704/2019г., по описа на Районен съд - Велико Търново, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по подадени от "Водоснабдяване и Канализация Йовковци" ООД – град Велико Търново, чрез адв. Т. Т. - ГАК срещу А.М.А. искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Процесуалният представител на дружеството развива съображения, че последното извършва услуги по водоснабдяване, отвеждане и пречистване на отпадни води, включително за обект в град Велико Търново, ***, за който в ищцовото дружество има разкрита партида, с абонатен № 1229053 на името на ответника. Сочи, че за ползваните от ответника горепосочени услуги в периода от 21.04.2015 година до 19.07.2019 година са издадени фактури, подробно описани в исковата молба, на обща стойност 323.75 лева. Твърди, че задължението за заплащане на стойността на консумирана вода по фактурите не е било изпълнено в срока по чл. 33, ал. 2 от ОУ. Посочва, че същите са одобрени от ДКЕВР, с решение № ОУ-09 от 11.08.2014 година и публикувани в централен и местен ежедневник. Развива съображения, че на основание чл. 44 от ОУ върху неплатените суми по отделните фактури е начислена мораторна лихва, считано от 30 дни след дата на всяка фактура до подаване на заявлението по чл. 410 ГПК в съда, чийто общ размер възлиза на 88.82 лева. За тези суми ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1837/2019г. на ВТРС, срещу която в срок е постъпило възражение от ответника. Направено е искане да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено съществуването на вземането на ищеца срещу ответника по горепосочените фактури общо в размер на 323.75 лева - главница, представляваща стойността на ползвана, но незаплатена питейна вода и услуги по пречистване на отпадни води и канализация за периода от 21.04.2015 година до 19.07.2019 година, както и сумата в размер на 88.82 лева – мораторна лихва за забавено плащане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от дата на подаване на заявлението в съда – 19.06.2019г. до окончателно изплащане на вземането, за които вземания има издадена заповед за изпълнение по Ч.гр.д. № 1837/2019г. на ВТРС. Направено е искане да бъдат присъдени направените от дружеството разноски по делото, както в исковото, така и в заповедното производство.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът заема становище за неоснователност на предявените искове. Посочва, че не е ползвал вода за посочените в исковата молба суми, доколкото от представените към нея доказателства не се установява количеството вода да е доставено и ползвано от абоната. Позовава се на изтекла кратка тригодишна давност по отношение на вземанията за главница и лихви. Оспорва представените общи условия. Направено е искане предявените по делото искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не се спори, че ответникът е ползвател на предоставяните от ищцовото дружество ВиК услуги за доставка на питейна вода и пречистване на отпадни води за имот в град Велико Търново, ***. Няма спор по делото и че в ищцовото дружество е разкрита партида с абонатен № 1229053 на името на ищеца, както и че ищецът заплаща ползваната от него вода на дружеството именно по тази партида.

Видно от представените заверени копия на карнетни листи /л. 23-24/, за периода от 21.04.2015г. до 19.07.2018г. в процесния обект, чрез радиоотчет, е отчетена консумация на вода от 185 куб.м.

От приложените по делото Справка – извлечение № 64640 и от издадените фактури за периода от 29.05.2015г. до 31.07.2018г. /л. 10-22/ се установява, че за посочения период за услуги по доставка на питейна вода и по пречистване на отпадни води и канализация ищцовото дружество е начислило на ответника общо сумата в размер на 323.75 лева. От справката се установява и че на основание чл. 44 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор /ОУ/ върху вземането по всяка от процесните фактури за периода от 29.05.2015г. до 31.07.2018г. е начислена лихва за забава в общ размер на 88.82 лева.

По делото са представени и Извлечение от в-к Янтра днес, брой 178 от 18.09.2014 година, ведно с Общи условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор "ВиК - Йовковци" ООД - град Велико Търново /л. 6-9/, както и Покана за доброволно изпълнение 31897 от 08.03.2018 година, ведно с известие за доставяне /л. 25-27/.

В проведеното на 18.06.2020 година съдебно заседание са събрани гласни доказателства. Свидетелят Н. В. Н. заявява, че работи във "ВиК Йовковци" със системата за отчитане дистанционно. Посочва, че по номера на водомера, съответно абонатен номер на дадения абонат, системата се отчита с айпад устройство външно от улицата, чрез радиовълни и се представя на външен носител - диск или флашка самият файл, след което се обработва от програма софтуерен продукт и данните се прехвърлят към съответния номер на водомера. Самият софтуер на това устройство, с което се отчита водомерът, дава право ако има манипулация, или течове, или грешка върху водомера се уточнява в текстова част на всеки абонатен номер и номера на водомера и този отчет се предоставя в допълнителен текстов файл на представения външен носител диск или флашка. Заявява, че в случая не е имало приложен файл за грешка при водомера на А.А.. Посочва, че няма възможност лицето, което извършва отчитането да допусне грешка, която да даде отражение на отчета, тъй като то не може да прави корекции в отчетите на самия файл.

От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза /л. 105-107/ се установява, че средството за измерване на вода - водомер с фабричен номер 015432/10 при правилен монтаж пропуска вода, но не отчита точно измереното количество, относно нормативните документи и изисквания, за съответния клас на точност. Същият не е годен като техническо средство. В проведеното на 15.07.2020 година съдебно заседание вещото лице допълва, че водомерът не отчита точно за съответния клас преминаващото през него количество вода - отчита някакво потребление, но не е точно и тази грешка е извън допустимата за съответния клас.  Водомерът отчита в минус, минус 8.5 %. Посочва, че няма как да се установи, кога е започнало отчитането с грешка и дали преди това е имало отчитане в повече от допустимото. Може и в обратна посока да е измервал водомерът, но е почти е невъзможно водомерът да е отчитал с положителна грешка.

От приложеното Ч.гр.д. № 1837/2019г. на Районен съд - Велико Търново се установява, че въз основа на подадено заявление е издадена Заповед № 751 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 20.06.2019 година за процесните суми, срещу която ответникът е възразил в срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, поради което и на основание чл. 415, ал. 1 ГПК на заявителя е указано, че може да предяви иск за вземането си.

От така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Предявеният по делото иск за установяване вземането на ищцовото дружество към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, при направено възражение от длъжника в срока, предвиден в разпоредбата на чл. 414, ал. 2 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми. В тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, наличието на валидна облигационна връзка с ответника по договор за доставка на питейна вода и пречистване на отпадни води, регламентирана от публично известни ОУ, изпълнение на задълженията си за водоснабдяване с питейна вода и в какво количество, както и за пречистването и отвеждането на отпадни води по отношение имота на ответника за процесния период от време. В тежест на ответника е да докаже изпълнение на задължението си за заплащане на претендираните суми, както и възраженията си срещу предявените искове.

В случая по делото страните не оспорват, че именно ответникът е собственик на процесния недвижим имот, находящ се в град Велико Търново, ***, който е водоснабден и за който е открита партида при ищеца с абонатен № 1229053 на името на ответника по делото и като такъв се явява потребител на ВиК услуги за питейно – битови нужди по смисъла на чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи  респективно - чл. 2, ал. 1, т. 2 от ОУ за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК "Йовковци", одобрени през 2014г. от ДКЕВР, които ОУ отговарят на изискванията на чл. 8 от Наредба № 4. С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че за исковия период между страните са съществували договорни отношения, регламентирани от ОУ по доставката на питейна вода и пречистването на отпадни води, респективно - неоснователно се явява възражението на ответника по делото за недължимост на претендираните суми, доколкото не е обвързан от посочените ОУ. Като носител на правото на собственост върху недвижимия имот цитираните по-горе Наредба и ОУ му придават качеството потребител на ВиК услуги за питейно – битови нужди.

За да възникне обаче задължението на ответника да заплащане на услугите, свързани с доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация, ищецът следва да докаже, че претендираните с исковата молба количества ВиК услуги за процесния период са реално доставени, съответно - потребени от ответника през исковия период. В случая по делото от събраните по делото доказателства не се установява по безспорен и категоричен начин, че начислените количества ВиК услуги реално са доставени на адреса на потребление. От заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че средството за измерване на вода - водомер с фабричен № 015432/10 не е годен като техническо средство, както и че измереното количество вода не е точно отчетено, относно нормативните документи и изисквания за съответния клас на точност. В проведеното съдебно заседание вещото лице допълва, че към момента водомерът измерва по-малко от действително преминалото количество вода през него и е почти невъзможно да е отчитал с положителна грешка, но няма как да се установи кога е започнало отчитането с грешка и дали преди това е имало отчитане в повече от действителното.

Предвид всичко изложено по-горе, настоящият съдебен състав приема, че ищцовото дружество не проведе пълно и главно доказване, че реално е предоставил на ответника, а последният е потребил претендираните ВиК услуги, свързани с доставяне на питейна вода и за пречистване на отпадни води и канализация, които да са отчетени съгласно чл. 39 от Наредба № 4, във вр. с чл. 23, ал. 9 от ОУ за предоставяне на В и К услуги от 2014г., от годно техническо средство за измерване - водомер /по аргумент от чл. 16 от ОУ/, поради което за ответника не е възникнало задължението за заплащане на начислената сума в размер на 323.75 лева, която се претендира от него, както и на претендираната мораторна лихва в размер на 88.82 лева. В този смисъл предявеният по делото иск се явява неоснователен и недоказан, поради което и като такъв същият следва да бъде отхвърлен.

Водим от горното, Великотърновският районен съд 

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от "ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ ЙОВКОВЦИ" ООД, със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул. "П. Яворов" № 30, с ЕИК ********* срещу А.М.А. ***, с ЕГН ********** искове с правно основание чл. 422, ал. 1, във връзка с чл. 415 ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за установяване съществуването на вземанията в размер на 323.75 лева /триста двадесет и три лева и седемдесет и пет стотинки/ - главница, представляваща цена за доставена, но незаплатена питейна вода и ползване на услуги за пречистване на отпадни води и канализация за периода от 21.04.2015 година до 19.07.2018 година по партида с абонатен № 1229053 за обект в град Велико Търново, ***, както и сумата в размер на 88.82 лева /осемдесет и осем лева и осемдесет и две стотинки – лихва за забава върху главницата, считано от датата на всяка просрочена вноска до 18.06.2019 година, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 19.06.2019г. до окончателното изплащане на задълженията, за които суми е издадена Заповед № 751 от 20.06.2019 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по Ч.гр.д. № 1837/2019г. по описа на Районен съд - Велико Търново.

Препис от решението да се връчи на страните.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

След влизане в сила на решението заверен препис от него да се приложи по Ч.гр.д. № 1837/2019 г. по описа на Районен съд - Велико Търново.

 

 

 

                                                                  Районен съдия: