Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260494
гр. Силистра, 15 октомври 2020 г.
Силистренски районен съд, гражданска
колегия, в открито заседание на седемнадесети септември през две хиляди и
двадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЖАНЕТ БОРОВА
при
секретаря Г. Н. разгледа докладваното от районния съдия гр. дело № 905 /
2019 г. на съда и се произнесе,
като взе предвид следното :
Ищецът "Агенция за събиране на
вземания" ЕАД с ЕИК ***, представляван от изпълнителния директор Д.Б.Д., чрез пълномощника А.Н.Б.моли
съда да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми: главница
по договора за кредит в размер на 1301,84 лв.,
договорна лихва за периода от
20.02.2018 г. до 20.10.2018 г. в размер на 125,29 лв., обезщетение за забава
върху главницата за периода от 21.02.2018 г. до 05.03.2019 г. в размер на
119,62 лв. и законна лихва върху главницата от 05.03.2019 г. до окончателното й
плащане, за които суми се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 347
по описа на СРС за 2019 г.. Претендира и направените по исковото и заповедното
производство разноски.
Твърди, че посредством сключен между
“БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД в качеството на кредитор и ответника в
качеството на кредитополучател договор за потребителски паричен кредит № GREX –
** от 29.10.2017 г. кредиторът предоставил на кредитополучателя кредит в общ
размер от 1699 лв., който последният се задължил да му върне заедно с
уговорената възнаградителна лихва в размер на 203,84 лв. на 12 месечни вноски в срок до 20.10.2018 г.
С Приложение № 1 от 09.08.2018 г. към рамков договор за цесия от 27.07.2017 г.
кредиторът прехвърлил на ищцовото дружество вземанията си по договора за
кредит, за което длъжникът уведомен посредством уведомително писмо, изпратено с
известие за доставяне. Същият преустановил обслужването на задълженията си,
считано от 20.02.2018 г. – датата на първата неплатена погасителна вноска,
поради което кредитът станал предсрочно изискуем на основание неплащане на две
поредни погасителни вноски.
Ищецът се легитимира като кредитор на ответника въз основа на сключен
договор за цесия.
Ответникът И.М. К.чрез назначения си
по делото особен представител оспорва предявените искове като недопустими,
неоснователни и недоказани. Счита, че не са налице доказателства, че
заемодателят е дружество, вписано в
регистъра на финансовите институции към БНБ, че “Агенция за събиране на
вземания“ ООД е правоприемник на
“Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, както и че уведомлението за цесията е
надлежно връчено на длъжника. Според него не са налице и доказателства също
така и за предоставяне на сумата по договора за кредит, настъпване на падежи на
задълженията по кредита, уговарянето на обезщетение за забава, както и за
размера на претенциите. Изразява становище, че договорът за заем е
недействителен поради непредставяне на
преддоговорна информация по реда на чл. 5 ЗПК, поради сключването му
чрез писмен акт, който не отговаря на минималните изисквания за шрифт, поради
липсата на погасителен план, съдържащ информация за размера, периодичността и
датите на плащане на погасителните вноски и последователността на разпределение
на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени
проценти за целите на погасяването и поради липса на подробна информация по чл.
11, ал. 1, т. 9 ЗПК (лихвен процент), т. 9а, (методика за изчисляване на
референтен лихвен процент), т. 12 (информация за правото на потребителя при
погасяване на главницата по срочен договор за кредит да получи при поискване и
безвъзмездно, във всеки един момент от изпълнението на договора, извлечение по
сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания),
т. 20 (наличието или липсата на право на отказ на потребителя от договора) и т.
22 (правото на предсрочно погасяване на кредита). Счита, че уговорената
възнаградителна лихва е прекомерна по размера си и че клаузата, която я
предвижда, е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Прави възражение за
изтекла по отношение на начислените
лихви погасителна давност. Оспорва и искането за присъждане на разноски, като
на свой ред също претендира такива.
Като съобрази изложеното по-горе и представените с исковата молба писмени
доказателства, съдът прие за установено следното:
Предявен е иск с правно основание
чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 във вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД и чл. 9 ЗПК
и чл. 92, ал.1 ЗЗД и чл. 99 ЗЗ.
По делото е представено копие от
договор за паричен заем № GREX – ** от 29.10.2017 г., от което се установява,
че между цедента “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и ответника е съществувало
облигационно правоотношение за предоставяне на паричен заем за сумата от 1699.00
лева и срок от 12 месеца, като ответникът е следвало да заплаща разсрочено,
ведно с допълнителни разходи по кредита, като изрично е уговорена и общата
дължима сума, ведно с възнаграждение за кредитора в размер на 1902.84 лева.
По делото е представен заверен
препис от Рамков договор за прехвърляне на парични задължения /цесия/ от 27. 07.
2017 г., от който е видно, че на същата дата “БНП Париба Пърсънъл
Файненс” ЕАД е сключило с "Агенция за събиране на вземания" ЕАД договор,
по силата на който, “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД, в качеството му на
цедент е прехвърлило възмездно на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
в качеството му на цесионер вземанията, произтичащи от договори за кредити,
които е отпуснало на свои клиенти при изпълнение на основаната си дейност,
описани в Приложение №1 / 09. 08. 2018 г., представляващо неразделна част от
договора за цесия.
Представено е и уведомително писмо
изх. № УПЦ-П-БНП / СREX ** / 12. 09. 2018 г., с което се уведомява длъжника за
извършената цесия, което не е връчено на длъжника, тъй като последният не е
намерен на адреса.
Разпоредбите на чл. 99 от ЗЗД
предвиждат, че кредиторът може да прехвърли своето вземане, освен ако законът,
договорът или естеството на вземането не допускат това, като прехвърленото
вземане преминава върху новия кредитор заедно с привилегиите, обезпеченията и
другите му принадлежности, включително с изтеклите лихви, ако не е уговорено
противното. Освен това предишният кредитор е длъжен да съобщи на длъжника
прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи,
които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне, както и че прехвърлянето има действие спрямо третите лица и спрямо
длъжника от деня, когато то бъде съобщено на последния от предишния
кредитор. Съгласно чл. 99, ал.4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането е
действително тогава, когато предишният кредитор е съобщил за него на длъжника.
Въпреки това, съдебната практика приема, че е валидно и допустимо длъжникът да
бъде уведомен от цесионера, когато последният е упълномощен за това от цедента.
В случая такова упълномощаване е налице – уговорено е в рамковия договор, като са
представени и пълномощни – /л. 26 и л. 27 по делото/.
Доколкото законът не поставя специални изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, съдът намира, че с факта на редовното
връчване на препис от исковата молба и доказателствата към нея, включващи и
договора за цесия и пълномощно от 25. 01. 2018 г, на основание
чл. 47, ал.
5 от ГПК, с изтичането на срока за получаването на книжата, длъжникът е получил
изходящото от цедента, чрез пълномощник, до него уведомление. Получаването на
уведомлението е факт, настъпил в хода на процеса, който е от значение за спорното
право и поради това следва да бъде съобразен при решаването на делото на
основание чл. 235,
ал. 3 от ГПК. Проверката за редовност на връчването по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК се прави с оглед залепването на уведомление на настоящ и постоянен адрес на
ответника - физическо лице при неоткриването му на адреса и изтичането на срока
по ал. 2 и тя предхожда назначаването на особен представител на ответника,
съобразно ал. 6 на чл. 47, поради което и получаването на книжата от особения
представител е ирелевантно към редовността на връчването на исковата молба и
доказателствата към нея,
респективно към уведомлението.
По тези съображения съдът счита, че
договорът за цесия поражда действие по отношение на длъжника, поради което
следва да бъдат разгледани възраженията на ответника по отношение на договора
за заем.
Възраженията на ответника са
неоснователни – на ответника е представена преддоговорна информация,
погасителният план е неразделна част от самия договори съдържа точни суми на
погасителните вноски, както и падежни дати, освен това лихвените условия са
ясно определени, с точни критерии, като договореното между страните
възнаграждение е в допустими размери, при това точно определено по размер още с
подписване на договора.
С оглед всичко гореизложено съдът намира
за основателна претенцията за заплащане на главница по кредита в размер на 1301,84
лв., претенцията за договорна лихва за периода от 20.02.2018 г. до 20.10.2018 г.
в размер на 125,29 лв. и акцесорната претенция за заплащане на обезщетение за
забава за периода от 21.02.2018 г. до 05.03.2019 г. в размер на 119,62 лв. и ги
уважава в този размер.
Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза
на ищеца следва да се присъдят направените разноски за производството в размер на 614.30 лева.
Мотивиран от гореизложеното, СРС
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че И.М. К.с ЕГН **********,***
дължи на "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД с ЕИК ***, представляван от изпълнителния директор Д.Б.Д. сумата от 1301.84 / хиляда триста и
един лв. и 84 ст. /лева, представляваща
задължение по договор за паричен заем № СREX – ** от 29.10.2017 г.,
сключен между “БНП Париба Пърсънъл Файненс” ЕАД и И.М. К., сумата от 125.29 / сто двадесет и пет лв. и 29 ст. / лева -
договорна лихва за периода от 20.02.2018 г. до 20.10.2018 г., обезщетение за
забава върху главницата за периода от 21.02.2018 г. до 05.03.2019 г. в размер
на 119.62 / сто и деветнадесет лв. и
62 ст. / лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 05. 03. 2019
г. - датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
ч.гр. д. № 347 / 2019 г. по описа на СРС до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение № 659 / 08. 03. 2019 г. по ч.гр. д. № 347
/ 2019 г. по описа на СРС.
ОСЪЖДА И.М. К.с ЕГН **********,*** да заплати на "Агенция за събиране
на вземания" ЕАД с ЕИК ***, представляван от изпълнителния директор Д.Б.Д. сумата от 614.30 / шестстотин и
четиринадесет лв. и 30 ст. /лева,
представляваща направени по делото разноски, както и сумата от 80.94 / осемдесет лв. и 94 ст./ лева разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. № 347 / 2019 г. по описа на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред
Силистренския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: