Р
Е Ш Е
Н И Е
№ /19.12.2009 година, гр.
Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският районен съд Четвърти граждански състав
на деветнадесети ноември през две хиляди и девета година
в публичното заседание в следния
състав:
Съдия : Нели Иванова
секретар П.Н.
прокурор
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело номер 2090 по
описа за 2009 година
Производството
е брачно и е образувано по искова молба,
подадена от Т.Л.Х. с ЕГН:********** ***, против К.К.Х. ***.
В
исковата молба ищцата твърди, че бракът й с ответника е дълбоко и непоправимо
разстроен, поради което следва да бъде прекратен. От брака си имали родени две
деца, които към момента били пълнолетни. Брачното им съжителство продължило до
месец януари 1999г., когато се разделили без изгледи за продължаване на
съвместния им брачен живот. От начало брачното им съжителство започнало добре,
но постепенно с течение на времето ответникът започнал да налага мнението си по
всички въпроси, не се отнасял с уважение към ищцата, не я зачитал като
равностоен партньор в семейството. Освен това ответникът започнал системно да
употребява алкохол и в това си състояние да нанася на ищцата побои. Животът на
страните се съпътствал с постоянни кавги, обиди и скандали, като непрекъснатите
конфликти довели до липса на уважение, доверие и взаимност, което довело и до
фактическата им раздяла. Ищцата счита, че бракът е дълбоко и непоправимо
разстроен по вина на ответника. Ето защо иска постановяване на решение, с което
да се прекрати брака им по вина на ответника, като й се присъдят направените по
делото разноски. Не желае промяна на фамилното си име с предбрачното, поради
това, че била известна с фамилното име Х..
В
срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор на исковата молба от ответника, в
който твърди, че действително от брака си с ищцата имат родени две деца, които
към момента са пълнолетни. Действително от 1999г. били във фактическа раздяла,
като между тях не съществувала никаква физическа и духовна връзка. Оспорва
твърденията на ищцата за неговата вина за разстройството на брака. Твърди, че
ищцата е допринесла до голяма степен с поведението си за тяхната фактическа
раздяла. По време на съвместното им съжителство, а и до сега ответникът работел
като шофьор в с.Капитан Андреево, където живяло цялото семейство повече от 10
години, въпреки че семейното им жилище било в гр.Хасково. В началото на 1999г.
ответникът разбрал от приятели, че ищцата е заминала да работи в Гърция, което
нейно решение не било обсъждано с него. От свои познати ответникът разбрал и че
ищцата има интимна връзка с друг мъж. След като се прибрала от Гърция известно
време съпрузите живели заедно, но в един момент тя отново напуснала семейното
жилище, като този път заминала за Англия, където била и в момента. Ответникът
твърди, че през всички тези години се е грижил за отглеждането и възпитанието
на децата, не бил обиждал и пренебрегвал съпругата си. Не отговаряло на
истината и изложеното в исковата молба обвинение, че системно е употребявал
алкохол и е нанасял побои на ищцата. Счита, че след 10 години фактическа
раздяла брака им следва да бъде прекратен по реда на чл.99 ал.3 от СК/отм./.
Претендира да му се предостави за ползване семейното жилище. Не възразява
ищцата да запази брачното си фамилно име – Х.. Предвид изложеното иска с
решението си съдът да прекрати брака по реда на чл.99 ал.3 от СК/отм./, да му
предостави ползването на семейното жилище и да постанови след брака ищцата да
носи брачното си фамилно име, както и да осъди последната да му заплати
направените по делото разноски.
В съдебно заседание
пълномощниците на страните заявяват, че е постигнато споразумение и депозират
същото, като молят съда да го одобри и производството да продължи по реда на
чл.99 ал.3 от СК/отм./.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, констатира следното :
Страните
по делото са сключили граждански брак на 20.05.1984г. в с.Капитан Андреево,
което се установява от приложеното удостоверение за сключен граждански брак от
02.05.2000г., издадено въз основа на акт за граждански брак №1/20.05.1984г. от
Община Свиленград. От показанията на св.Георги Ленков К., който е брат на
ищцата, се установи, че страните са разделени повече от десет години и не могат
да живеят заедно.
При
така възприетата фактическа обстановка съдът намира, че се налага извода, че
бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен и следва да бъде
прекратен, тъй като явно съществува формално. Установи се, че от дълго време
отношенията между съпрузите не са изпълнени със съдържанието на всеки един
брак, тъй като не живеят заедно повече от десет години. Такова продължаване на
брачните отношения не би могло да бъде от полза нито за самите страни, нито за
обществото. В този смисъл съдът счита, че предявеният иск е основателен и
доказан и като такъв ще следва да се уважи, като се прекрати брака между
страните, поради настъпилото в него дълбоко и непоправимо разстройство.
Страните не желаят съда да се произнася по въпроса за вината, още повече че
производството е по реда на чл.99 ал.3 от СК/отм./, като са постигнали
споразумение, с което уреждат всички лични и имуществени отношения между тях и
заявяват, че нямат повече претенции един към друг. По силата на постигнатото
между страните споразумение след прекратяване на брака ищцата ще продължи да
носи брачното си фамилно име, страните не си дължат издръжка един на друг,
придобитите по време на брака движими вещи са разделени предварително,
семейното жилище да се предостави за общо ползване на двамата съпрузи.
Съдът
като взе предвид, че постигнатото между страните споразумение не противоречи на
закона и морала, както и че страните са уредили с него всички въпроси по между
си и нямат повече претенции един към друг, счита, че следва да се одобри същото
и да се прекрати брака като дълбоко и непоправимо разстроен. Следва ответника
да бъде осъден да заплати по сметка ***вна такса за допускане на развода в
размер на 25лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРЕКРАТЯВА сключения на 20.05.1984г. в с.Капитан Андреево,
общ.Свиленград, граждански брак между Т.Л.Х. с ЕГН:********** и К.К.Х. с ЕГН:**********,
поради настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ семейното жилище, находящо се в гр.Хасково, ж.к.”Орфей”
№12, ет.1, ап.3, за общо ползване на ищцата и ответника.
Страните заявяват, че са поделили
предварително движимите вещи, придобити по време на брака, както и че не
си дължат издръжка един на друг.
След прекратяване на брака
ищцата ще носи брачното си фамилно име – Х..
ОСЪЖДА К.К.Х. с ЕГН:********** да заплати
по сметка ***вна такса по допускане на развода в размер на 25лв.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ :