Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 23.01.2019 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Плевенски
районен съд, в публично заседание на 08.01.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Биляна Видолова
при
секретаря Галя Николова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7858 по описа на съда за 2019г., за
да се произнесе взема предвид :
Производството е по искове с
правно основание чл.288 ал. 1, т.2, б. „а“ от КЗ/отм./, във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Ищецът - ******, представляван от
Б.М., чрез адвокат Б.К. от ПлАК, е предявил срещу И.А.Ф. ***, иск на осн.
чл.288 ал.1 т.2 б. „а“ от КЗ/отм./ във вр. с чл. 45 от ЗЗД - за сумата от 548.49лв.
Ищецът твърди, че е изплатил на А.Е.С.-А. от гр. Т.,
по щета № 11-0529/12.09.2013г.. обезщетение за имуществени вреди в размер на 548.49
лв. за ПТП, настъпило на 02.09.2013г. Твърди,
че виновен за катастрофата е ответникът И.А.Ф., който,
управлявайки л.а. “Ситроен Ксара” с рег. ***, собственост на С.П.С., на посочената дата, при движение по
път 3004 в посока гр. Т., пред входа на бензиностанция, на кръстовището с ***,
не е спазил необходимата дистанция, застигнал и ударил отзад правомерно
движещото се пред него МПС Фиат Пунто с ***, като така причинил процесното ПТП
и напуснал мястото на произшествието. Твърди, че ответникът е управлявал
автомобила, без да има сключена за него задължителна застраховка “Гражданска
отговорност”. Твърди , че ответника е поканен да възстанови платеното от ищеца,
но плащане не е постъпило. Моли съда да осъди ответника да му заплати исковата
сума, ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на сумата.
Препис от исковата молба и
приложенията са изпратени от ответника, в едномесечния срок от получаването им,
той не е представил писмен отговор по делото. В съдебно заседание ищецът се е
явил и е признал предявения иск.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства и съобрази доводите на страните,
намира за установено следното:
От представените по делото копие на ***и справка,
изходяща от РУП Д.М.към 07.01.2014г., се установява, че на 02.09.2013г. в 10: 40 ч. ответникът И.А.Ф.,
който, управлявайки л.а. “Ситроен Ксара” с рег. ***, собственост на С.П.С., на посочената дата, при движение по
път 3004 в посока гр. Т., пред входа на бензиностанция, на кръстовището с ***,
не е спазил необходимата дистанция, застигнал и ударил отзад правомерно
движещото се пред него МПС Фиат Пунто с ***, като така причинил процесното ПТП.
Наказателното постановление, издадено на ответника във връзка с това ПТП е
влязло в сила на 01.10.2013г. Видно от справка от базата данни на Информационен
център към Гаранционен фонд за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите е, че за управлявания от ответника автомобил не е имало
сключена застраховка „Гражданска отговорност”, която да покрива риск към датата
на ПТП. Поради това съдът приема, че към датата на настъпване на ПТП
управлявания от ответника лек автомобил не е имал валидна такава застраховка.
Според представените
по делото копия на уведомление за имуществени вреди, техническа експертиза,
опис на щети от 12.09.2013г., доклад по щета № 11-0529/12.09.2013г., заключителна
техническа експертиза, както и от преводно нареждане от 21.03.2014г. е видно,
че Гаранционен фонд е установил с помощта на техническа експертиза стойността
на причинените имуществени вреди и е изплатил на собственика на увредения
автомобил сумата от 584.49лв.,
представляваща обезщетение за причинените му от ответника имуществени вреди.
Тези доказателства не са оспорени от ответника и съдът приема, че това е
действителния размер на щетата и тя е изплатена на увреденото лице.
От
представената Регресна покана изх. № ГФ-РП-228/13.05.2014г. се установява, че
ответникът е бил поканен да заплати на Гаранционен фонд сумата от 597.49 лв., в
едномесечен срок, като от приложеното известие за доставяне е видно, че
поканата е била връчена на адресата.
Всички
представени по делото доказателства кореспондират помежду си, не са налице
противоречия, налагащи изключване на някое от тях.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави
следните изводи: От писмените доказателства по делото се установява безспорно, че
към 02.09.2013г. ответникът е управлявал МПС без сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност”, като при ПТП е причинил вреди, които са
изплатени от ищеца на пострадалото лице – А.Е.С.-А. от гр.Т., собственик на увреденото
МПС. Съгласно разпоредбата на чл.288,
ал.1 т.12 от КЗ/отм./, след изплащане на обезщетението, Гаранционният фонд
встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното. Правата на това увредено
от ПТП лице, се извличат от разпоредбата на чл.45 ал.1 от ЗЗД, съгласно която
всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. По делото
са установени всички елементи от състава на непозволеното увреждане: Представения с исковата молба Протокол за ПТП е официален
свидетелстващ документ и като такъв има обвързваща съда материална
доказателствена сила и въз основа на него съдът приема, че удостовереното в него
отговаря на действителното фактическо положение относно механизма на ПТП. От
него може да се направи извод за виновното и противоправно поведение на
ответника за настъпилото произшествие. Вследствие на това поведение,
лицето, в чиито права е встъпил ищеца, е претърпяло имуществени вреди на
стойност 584.49 лв., установени по вид и размер от техническа експертиза,
доклада по щета и заключителна техническа експертиза. След изплащане на
причинените от ответника имуществени вреди, ищецът е встъпил в правата на
увреденото лице. Ответникът е уведомен за изплащане на дължимото
обезщетение и е поканен да възстанови сумата по извънсъдебен ред, представената
по делото регресна покана, но плащане не е постъпило, за ищеца се е породил правният
интерес от предявяване на настоящия иск, за който съдът приема, че е изцяло основателен
и доказан. Същевременно и искът е признат от ответника в съдебното заседание, както
като основание, така и като размер. Поради това ответникът следва да бъде осъден
да заплати сумата от 584.49лв. на ищеца, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на исковата молба – 29.10.2018г. до окончателното изплащане
на сумата.
При този
изход на делото и на основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените от него разноски в размер на 50.00лв. за
държавна такса. По делото е направено искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100.00лв. от страна на ищеца, но доколкото той е бил
защитаван по делото от адвокат, за който е представено пълномощно, а ГПК в чл.
78 ал. 1 предвижда възнаграждение само за един адвокат, то юрисконсултско
възнаграждение не следва да се присъжда. Липсват по делото доказателства за
заплащането на възнаграждение за този адвокат и такова също не следва да бъде
присъждано.
Воден от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл.288 ал.12
от КЗ/отм./, И.А.Ф. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с
адрес на управление ***, представляван от Б.М., сумата от 584.49 лв., представляваща изплатено от Гаранционен фонд
обезщетение по щета № 11-0529/12.09.2013г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 29.10.2018г.–
датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, И.А.Ф. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТИ на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД, с
адрес на управление ***, представляван от Б.М., сумата от 50.00лв.,
представляваща разноски по делото за държавна
такса.
Сумите
могат да бъдат заплатени от ответника на ищеца по банкова сметка ***, IBAN: ***, BIC: ***.
Решението
може да се обжалва пред Плевенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: