Решение по дело №7858/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 2476
Дата: 4 юли 2022 г.
Съдия: Мария Христова Шойлекова-Маринова
Дело: 20221110207858
Тип на делото: Частно наказателно дело
Дата на образуване: 23 юни 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 2476
гр. София, 04.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:М. ХР. Ш.-М.
при участието на секретаря М. Д. М.
в присъствието на прокурора Анг. Г. В.
като разгледа докладваното от М. ХР. Ш.-М. Частно наказателно дело №
20221110207858 по описа за 2022 година

РЕШИ:
НАСТАНЯВА освидетелстваната Р. К. ЦВ. - родена на **.**.****г. в гр.
Етрополе, живуща в същия град, ул.“...“ №**, българка, български гражданин,
неомъжена, неосъждана, работи на частно, със завършен 8-ми клас, ЕГН ********** в
„ЦПЗ София” ЕООД, на задължително лечение на осн. чл.162 от Закона за здравето.
ОПРЕДЕЛЯ стационарна форма на задължителното лечение за срок от два
месеца.
ПОСТАНОВЯВА Н. Ц. – майка на освидетелствана да дава информирано
съгласие за лечението на Р. К. ЦВ..
Препис от решението да се изпрати на „ЦПЗ София” ЕООД.
Решението може да бъде обжалвано и протестирано в 7-дневен срок от днес пред
Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
1

Съдържание на мотивите

М О Т И В И
към решение по ЧНД №7858/2022г. по описа на РС – София

Управителят на „ЦПЗ София“ ЕООД е внесъл искане в Софийски районен съд
по реда на чл.157, вр. чл.154, ал.3, вр. чл.146, ал.1, т.1 и т.2 от Закона за здравето /ЗЗ/ за
задължително настаняване и лечение на лицето Р.К.Ц., страдаща от параноидна
шизофрения.
В съдебно заседание, прокурорът намира искането за основателно, което се
обосновало със заключението на вещите лица по СПЕ. Моли Ц. да бъде настанена на
задължително лечение в болничното заведение в предложената форма и за посочения
срок от експерта. Счита, с оглед на становището на д-р В., че информирано съгласие
следва да се изисква майката на лицето, с която живее.
Служебният защитник на освидетелстваната - адв. К., намира че състоянието на
освидетелстваната не е оценено правилно от вещото лице по СПЕ относно опасността
за околните, поради психичното заболяване. Счита, че социалният критерии не е
доказан, тъй като не се събрали показания на свидетели, че освидетелстваната е опасна
за себе си и околните. От изслушването й станало ясно, че не тя е агресивната, а
нейните близки я дразнят и я навикват, като провокират у нея вербална агресия, при
което тя се защитавала, а не нападала. Обръща внимание на материалното и финансова
състояние, което не било добро и липсата на пари за издръжка също били от
определящо значение за раздразнението й, както и за отношението на близките й към
нея.
Освидетелстваната - лично, се съгласява със заключението на вещото лице и
желае да се лекува в предложеното болнично заведение, за формата и срока, както е
предложил лекарят.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, във връзка с доводите
на страните и изслушването на освидетелстваната, приема за установено от фактическа
страна следното:
В резултат на личните впечатления от изслушването на Ц. в съдебно заседание
от 23.06.2022г., съдът доби лични впечатления, че тя е ориентирана за време и място.
Отрича психично заболяване, но признава, че на моменти й се виждат животни пред
очите, макар да знае, че такива няма. Сочи, че пие медикаменти за успокояване, които
родителите й дават. Разказва за влошите отношения с близките си, с които живее, в
това число за липсата на достатъчно средства да се изхранва с трите си деца. Признава,
че вика и крещи, ядосва майка си и баща си, смущава спокойствието на съседите си,
които последният път са извикали полиция. Обяснява, че родителите й я навикват,
защото ги ядосва като каже нещо нередно.
Съгласно заключението на вещото лице по СПЕ, освидетелстваната страда от
параноидна шизофрения, обостряне, лека умствена изостаналост, представляващо
психоза, визирана в чл.146, ал.1, т.2 от ЗЗ, което налага нейното задължително
настаняване за лечение в стационарна форма, за срок от два месеца в „ЦПЗ София“
ЕООД, тъй като с поведението си представлява опасност за себе си и околните, при
невъзможност за рационална корекция на действията и непредвидимост на постъпките.
Не може да дава информирано съгласие за лечението си, поради липса на критичност и
недооценка на състоянието си, поради което предлага такова да дава майка й - Н.Ц., с
която живее и се грижи за нея и децата й.
1
Изслушана в съдебно заседание на 29.06.2022г. вещото лице поддържа
заключението си и посочва, че единственият родственик - майката е в състояние да
дава информирано съгласие за лечението на Ц..
От така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
правни изводи:
Налице са предпоставките, визирани в чл.155, вр. чл.146, ал.1, т.2 от ЗЗ,
налагащи настаняване на Р.Ц. на задължително лечение в лечебно заведение за
психиатрична помощ.
Съдът изцяло възприема заключението по СПЕ, че лицето страда от психично
заболяване - параноидна шизофрения, обостряне, лека умствена изостаналост и с
поведението си е опасна за себе си и околните, поради заболяването си, ако не се
лекува.
При изслушването в съдебно заседание, лично Ц. разказва за пререканията с
родителите си. Тя признава, че ги ядосва, че те я навикват, че тя непрекъснато крещи и
се кара с тях, но не може да обоснове причината. Говори за животни, които й се виждат
пред очите, както и отрича да има психично заболяване.
Видно от приобщените писмени доказателства по преписка с вх.№791/22г. на
РП-Етрополе, същата е образувана по жалба от Н.Ц. - майка на освидетелстваната, от
която ставата ясно, че Р.Ц. страда от психично заболяване, спряла е приема на
медикаментите си, в резултат, на което е агресивна, вика и псува, крещи на всички,
както и изхвърля вещи. Това се потвърждава от докладната записка от ПИ при РУ-
Етрополе, както и от писмените сведения от брат й - Г.Ц. и съсед на лицето - М..
Всички те описват състоянието й като неадекватно, безпричинно агресивно, говори си
сама, чупи покъщнина, крещи и псува всички, както тези, с които живее, така и
околните.
При това положение, при единност на гласните и писмените доказателства,
съдът не се нуждае от повече, за да счете, че е налице социалният критерий.
Опасността в поведението се извежда от това, че освидетелстваната е спряла да приема
медикаментите си, отрича заболяването си, което пречи тя да координира както
действията, така и думите си, включително да може рационално да ръководи
постъпките си, включително да се овладява. Състоянието е обострено, болестно
мотивирано и непредвидимо, при което в домашни условия е невъзможно да се
преодолее, т.е. предложената от защитника амбулаторна форма е несъвместима с
актуалното състояние на лицето, невъзможността да бъде повлияно от близките й, с
които самата тя не може да общува нормално, псува, крещи и изхвърля предмети към
момента на обостряне на заболяването. Настоящото психотично състояние и леката
умствена изостаналост са обстоятелства, при които не може напълно да се вярва на
казаното от нея, че близките я навикват без причина, както се доверява защитника,
защото всички останали писмени доказателства са в противната насока - Ц. агресира
безпричинно, крещи и псува хората, включително родителите си, съседите, говори си
сама, изхвърля всякакви предмети и покъщнина.
Съдът изцяло е възприел заключението на вещото лице по СПЕ по отношение на
формата и срока, както и лечебно заведение за обосновано, в интерес на лицето, за да
може в стационарни условия в „ЦПЗ София“ ЕООД да се овладее състоянието, да се
потисне психотичната продукция и отслаби болестната мотивация, които в момента са
тези, които създават опасността за здравето на Ц., а и за опасното й поведение към
околните и близките. Само с квалифицирана психиатрична помощ ще може да се
2
преодолее острата симптоматика, тъй като в стационарни условия ще приема нужното
лечение навреме и в подходящи дози, което в домашни условия не може да направи.
Пример за това е настоящото обостряне и самоволно спиране на медикаменти, които
близките не могат да й дават. Състоянието й е такова, на което не могат да въздействат
близките й, а само квалифицирани лекари - психиатри, ежедневно в болнични условия.
За да може да се наблюдава и навреме да се реагира на промяната в състоянието до
пълното преодоляване на обострянето и постигане на успокоение.
Предложеният от вещото лице и възприет от съда срок на лечение - два месец не
е максимален и е подходящ, за да се постигне подобряване на състоянието. Направи
впечатление на съда, че само за една седмица на престой в болничното заведение, от
пълно отричане на необходимост на лечение, Ц. вече желае да се лекува по предложен
от лекаря срок и форма, т.е. стационарните условия дори за кратък срок при нея имат
благоприятно въздействие.
За да се гарантират интересите на освидетелстваната, съдът е назначил майка й -
Н.Ц. да дава информирано съгласие за лечението, тъй като тя живее с родителите си,
които се грижат за децата й. Майка й е подала и сигнала за влошаване на състоянието,
спиране на лечението и е направила всичко необходимо, за да може да се помогне на
Р.Ц.. Това за съдът означава, че тя е загрижена и отговорна за лечението й.
Поради характерът на това производство, направените по делото разноски,
следва да останат за сметка на държавата.
Воден от горните съображения, съдът постанови решението си.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:

3