№ 205
гр. Бургас, 26.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело
№ 20232100501800 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от Р. В. Д. и И. И. Д., чрез
пълномощника им адв. Рамадан Нуретин от Адвокатска колегия – Бургас,
срещу Решение № 166 от 05.07.2023 г. по гр. д. № 651/2022 г. на Районен съд
– Карнобат, поправено по реда на чл. 247 ГПК с Решение № 205 от 07.09.2023
г., постановено по същото дело, с което е разпределено реалното ползване
между въззивниците Р. В. Д. и И. И. Д. и въззиваемите Н. П. Д. и М. П. Д., на
съсобствения им недвижим имот: дворно място, цялото с площ 348 кв. м,
представляващо УПИ XI-499, кв. 44 по подробния устройствен план на гр.
Карнобат, при граници: изток – УПИ II-520 и УПИ III-519, запад – улица,
север – УПИ I-521 и юг – УПИ Х-500, с площ 348 кв.м., с административен
адрес: гр.*** ул.*** № *, както следва: 1/2 ид. ч. на Р. В. Д. и И. И. Д.,
равняващи се на 70,55 кв.м. от свободното пространство в имота, оцветени в
жълт цвят на Приложение № 2 от допълнителната експертиза на л. 78 от
първоинстанционното дело, и 1/2 ид. ч. за Н. П. Д. и М. П. Д., равняващи се на
70,55 кв.м. от свободното пространство в имота, оцветени в зелен цвят на
приложението, като съдът е определил, че общата част, равняваща се на 44,57
кв. м. от свободното пространство, ще се ползва общо от страните съгласно
посоченото в приложението.
Р. В. Д. и И. И. Д. са подали и въззивна жалба срещу Решение № 205 от
07.09.2023 г. С решението са разменени цветове, които служат за означение
1
на частите на страните в Приложение № 2 към експертизата. Прието е, че
жълтият цвят служи за означение на площта на ищците, а зеленият за
ответниците.
Във въззивната жалба срещу основното решение се твърди, че съдът е
разменил цветовете на схемата, като е постановил всяка от страните да ползва
гаража, построен от другата. Сочи се, че в Приложение № 2 към експертизата
съдът правилно е включил в разпределението на дворното място и площта
под незаконно изградените постройки на страните, но не е отчел, че най-
малката от тях е изградена от въззивниците, поради което е следвало да
попадне в тяхната част. Въззивниците считат Приложение № 3 към
експертизата за частично неправилно, защото в площта за разпределение са
включени и гаражите, които са законно изградени.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззивниците
поддържат, че разпределението следва да се извърши съобразно Приложение
№ 3 към експертизата, с който се разпределя както площта под законните,
така и незаконните сгради. Сочи се, че този вариант е законосъобразен и
разумен, тъй като ще е налице реално ползване съобразно квотите в
съсобствеността. Претендират се разноски.
Въззиваемите Н. П. Д. и М. П. Д. са подали отговор на въззивната жалба
чрез адв. Светла Гонкова-Трайкова от Адвокатска колегия – Бургас, в който
излагат, че съдът правилно е допуснал поправка на очевидната фактическа
грешка, а именно размяна на цветове на схемата. Считат, че съдът е съобразил
материалния закон и трайната съдебна практика, че на разпределение по реда
на чл. 32, ал. 2 от ЗС подлежи ползването на незастроената част от
съсобствения терен, извън усвоената за законно построени сгради в имота.
Съобразени били и квотите на страните в съсобствеността.
В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемите
застъпват, че вариантът, предложен от въззивниците, не отчита материалните
права на страните. Считат, че районният съд е извършил правилно
разпределение съобразно Приложение № 2 към експертизата, поради което
молят решението да бъде потвърдено. Претендират се разноски.
Във въззивната жалба срещу решението по чл. 247 ГПК се сочи, че не е
налице очевидна фактическа грешка, защото не е имало разминаване между
мотивите и диспозитива на решението по отношение на площите,
разпределени за ползване между страните. Иска се решението да бъде
отменено в обжалваната част.
Въззиваемите са подали отговор и на тази въззивна жалба, в който
излагат, че съдът е възприел изцяло варианта от Приложение № 2 към
експертизата, включително цветовете, използвани от вещите лица за
означаване на всяка от страните. Изтъква се, че в мотивите си съдът е
посочил, че разпределението по Приложение № 2 е съобразно със законните
постройки в имота – жилищната сграда, постройките индивидуална
собственост на ищците (гараж от 15,00 кв. м. в югоизточната част на имота) и
на ответниците (гараж от 32,50 кв. м. в източната част на имота). Иска се
решението да бъде потвърдено.
2
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността и допустимостта
на решението. В съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд
извърши служебна проверка и установи, че решението е валидно и
допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
Първо ще бъде разгледана жалбата срещу основното решение, а след
това – жалбата срещу решението по чл. 247 ГПК.
По въззивната жалба срещу основното решение:
По делото не е спорно, а и се установява от приложените нотариални
актове (л. 6 и л. 20 от първоинстанционното дело), че страните са
собственици на самостоятелни етажи от двуетажна жилищна сграда в гр.
Карнобат, която е построена в УПИ XI-499, кв. 44 от действащия
застроителен и регулационен план на града. Тъй като страните са придобили
и идеални части от дворното място, то е станало обща част към жилищната
сграда на основание чл. 38, ал. 1 ЗС, но не цялото, а само частите, които са
предназначени за общо ползване. Останалата част от дворно място е
съсобствена между собствениците на терена и като такава ползването върху
нея може да се разпределя по реда на чл. 32, ал. 2 ЗС. Вж. в този смисъл
Определение № 30 от 20.01.2009 г. на ВКС по ч. гр. д. № 498/2009 г., I г. о.
Отделно в случая са налице само двама етажни собственици, поради което е
невъзможно да се образува мнозинство за управление на общата вещ. В този
случай съдебната практика допуска да се разпредели ползването на общите
части на основание чл. 32, ал. 2 ЗС. Вж. Определение № 294/05.07.2010 г. по
ч.гр.д. № 283/2010 г. на ВКС, II г.о.
Страните не спорят, че всяка от тях притежава законни и незаконни
постройки в дворното място. Въззивниците Р. В. Д. и И. И. Д. притежават
законно изграден гараж със застроена площ от 15,00 кв.м., а въззиваемите –
законно изграден гараж с площ от 32,58 кв. м. Въззивниците притежават и
една незаконно изградена постройка с площ от 12,91 кв. м., а въззиваемите –
две незаконно изградени постройки с площ от 27,66 кв. м. и 3,83 кв. м.
Площите и разположението на постройките се установява от Приложение № 1
към съдебно-техническата експертиза, изготвена в първоинстанционното
производство.
Страните не спорят, че всяка от тях трябва да има общ достъп до
водомерната шахта, където са монтирани два водомера за жилищата,
разположени на първия и втория етаж от сградата. Тази шахта се намира в
частта, понастоящем обитавана от ищците. Страните са съгласни с
предложения от вещото лице вариант по Приложение № 2 и 3 от съдебно-
3
техническата експертиза, която предвижда обособяване на общи чати около
цялата сграда и водомерната шахта с площ от 44,57 кв. м., през която да
преминават свободно и двете страни. Първоначалният вариант по
Приложение № 1 (л. 62 от първоинстанционното дело) към експертизата не
може да бъде съобразен, тъй като в него не е предвидена прилежаща площ
около сградата.
Спорен въпрос между страните е дали при разделяне на свободната
площ на имота следва да се вземат предвид законно построените гаражи или
не. В съдебната практика няма съмнение, че площта под сградата в режим на
етажна собственост не следва да се разпределя в производството по чл. 32, ал.
2 ЗС. Приема се също, че не следва да се разпределя и площта под незаконно
построените постройки (Решение № 94 от 28.03.2012 г. по гр.д. № 897/12 г. на
ВКС, ІІ г. о., Решение № 51 от 07.05.2013 г. по гр.д. № 764/12 г. на ВКС, ІІ
г.о., Решение № 99 от 23.05.2013 г. по гр.д. № 509/2012 г. на ІІ г.о. и др.).
Относно другите законни постройки – индивидуална собственост на
страните, в част от практиката на ВС и по-старата практика на ВКС се
приема, че площта под законно изградените постройки подлежи на косвено
разпределение, тъй като съсобственикът ползва дворното място и чрез
постройката, която държи на основание правото си на собственост (Решение
№ 1739 от 30.09.1975 г. по гр. д. № 1161/1975 г. на ВС, I г. о., Определение №
77 от 28.01.2010 г. по гр. д. № 1375/2009 г. на ВКС, II г. о.). В по-новата
практика това виждане не намира упора именно във връзка с диференцирания
режим, който се прилага към законните и незаконните постройки. За да бъде
законно изградена една постройка в съсобствен имот, това трябва да е станало
със съгласието на другия съсобственик (съсобственици) чрез учредяване на
право на строеж. В Решение № 2 от 18.03.2016 г. по гр.д. № 3267/2015 г. на
ВКС, I г. о., Решение № 252 от 25.11.2014 г. по гр. д. № 933/2014 г. на ВКС, I
г. о., и др. се приема, че правомощието на съсобственика, изградил сграда в
общия имот въз основа на надлежно учредено право на строеж, да ползва
застроената част, е елемент от съдържанието на отстъпеното в негова полза
вещно право, което на собствено основание поражда за суперфициара
правомощие да владее и да ползва застроената част (чл. 64 ЗС). Макар и да
запазва съсобствения си характер (има се предвид дворното място), тази част
не може да бъде предмет на разпределение по чл. 32, ал. 2 ЗС, тъй като
правото на строеж като ограничено вещно право изключва произтичащото от
чл. 31, ал. 1 ЗС правомощие на останалите съсобствениците да си служат с
нея. Поради това в практиката е застъпено, че площта под законно
изградените постройки, принадлежащи на единия от съсобствениците, следва
да се изключи от разпределението на ползването. Настоящият съд споделя
тази по-нова практика.
В случая едната страна разполага с двойно по-голям гараж, но това е
следствие от законно реализирано право на строеж. Следва да се предпочете
вариантът на разпределение в Приложение № 2 към експертизата (л. 78 от
първоинстанционното дело), защото в него гаражите са изключени от
разпределението и правата на страните са равни. Този вариант е съобразен и
със собствеността върху незаконните постройки – предпочетеното от
4
въззивниците Приложение № 3 към експертизата (л. 79 от
първоинстанционното дело) не може да се възприеме, защото в него една от
незаконните постройки на въззиваемите (с площ от 3,83 кв. м.) е включена в
площта на въззивниците.
Нужно е да се посочи, че разликите в действителните площи и тези по
нотариален акт са обяснени от вещото лице в първоначалната експертиза (л.
61 от първоинстанционното дело).
Назначената във въззивното производство допълнителна техническа
експертиза не спомогна за допълнително изясняване на делото, поради което
е излишно да бъде коментирана.
Предвид изложеното, първоинстанционното решение е правилно и
следва да бъде потвърдено.
По въззивната жалба срещу решението по чл. 247 ГПК:
Жалбата е неоснователна. В основното решение е налице очевидна
фактическа грешка – съдът е посочил, че ищците ще ползват площта,
оцветена в зелено, а ответниците – площта, оцветена в жълто. Това не
отговаря на волята на съда, която следва ясно от мотивите на решението, т.е.
обратното е вярно. Поради това и решението по чл. 247 ГПК следва да бъде
потвърдено.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски имат само въззиваемите. Те
са направила искане за присъждане на по 500 лв. – адвокатско
възнаграждение за всеки въззиваем, както и 100 лв. – депозит за вещо лице
във въззивното производство, заплатен от М. Д.. Налице са доказателства, че
разноските действително са извършени, поради което искането следва да бъде
уважено изцяло.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 166 от 05.07.2023 г. по гр. д. № 651/2022
г. на Районен съд – Карнобат.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 205 от 07.09.2023 г. по гр. д. № 651/2022
г. на Районен съд – Карнобат.
ОСЪЖДА Р. В. Д., ЕГН **********, и И. И. Д., ЕГН **********, да
заплатят на М. П. Д., ЕГН **********, сумата от 600 лв. – деловодни
разноски във въззивното производство, от които 500 лв. – адвокатско
5
възнаграждение, и 100 лв. – депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА Р. В. Д., ЕГН **********, и И. И. Д., ЕГН **********, да
заплатят на Н. П. Д., ЕГН **********, сумата от 500 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното произовдство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.
280, ал. 3, т. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6