Решение по дело №1771/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 84, ал. 13 от Закона за културното наследство (ЗКН).

Образувано е по жалба на Е. В. Х., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място] [улица], подадена чрез процесуален представител, против Становище № СТ-84-584/04.08.2023 г. на заместник – министър на културата, с което на основание чл. 84, ал. 9 и ал. 13, във връзка с чл. 83 от ЗКН, е отказано съгласуването на инвестиционен проект „Преработка по време на строителството на подпокривно пространство на съществуваща сграда в [УПИ]-274, кв. 31 по плана на [населено място], община Созопол“, част Архитектурна, фаза Технически проект.“

В жалбата са наведени доводи, че при издаване на оспореното становище са допуснати съществени процесуални нарушения, като се иска същото да бъде отменено с произтичащите от това правни последици. Излагат се доводи, че становището е немотивирано, тъй като не препраща към съответни специфични технически правила и режими за опазване на съответната територия, за които да се твърди, че са нарушени. Претендира се присъждане на разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адвокат Д. С. - представител по пълномощие, който поддържа жалбата на посочените в същата основания. Представя писмени бележки с допълнителни доводи по същество на спора. Поддържа и искането за присъждане на разноски.

Ответната страна – заместник-министър на културата, чрез процесуалния си представител - юрисконсулт С., изразява становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорения акт. Смята, че административният орган е спазил законоустановената процедура. Иска жалбата да бъде отхвърлена. Представя и писмени бележки с допълнителни доводи по същество на спора. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд - Бургас, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Договор за продажба на недвижим имот частна държавна собственост № 62, том VI, дело № 30472 от 15.01.1998 г., Е. Х. е собственик на 77 [жк], представляващо парцел № II, имот пл. № 274 в кв. 31 по плана на [населено място]. С договор за покупко-продажба № 69/28.01.2005 г. (л. 291) жалбоподателят придобива 97 кв.м. от [УПИ] в кв. 31 по плана на [населено място], целият с площ 174 кв.м. По силата на Договор № 8-270/02.06.2016 г. (л. 292) Е. Х. придобива реално обособени 23 кв.м., които се придават към [ПИ], идентичен с [УПИ] в кв. 31 по плана на [населено място], който се увеличава и след промяната е с площ 194 кв.м.

Със становище с изх. № СТ-84-584/13.09.2022 г. (л. 277) Министърът на културата съгласувал инвестиционен проект за обект „Преустройство и реконструкция на подпокривно пространство на съществуваща сграда в [УПИ] в кв. 31 по плана на [населено място], части: Архитектурна, Конструктивна; Фаза: Технически проект. В становището е посочено, че проектното предложение е допустимо по отношение на опазването на архитектурно-историческия резерват „Старата част на [населено място]“.

Издадено е разрешение за строеж № 161/14.11.2022 г. на Главния архитект на Община Созопол (л.11) за обект: Преустройство и реконструкция на подпокривно пространство на съществуваща жилищна сграда“ в [УПИ] в кв. 31 по плана на [населено място], влязло в сила на 06.12.2022 г.

В Министерството на културата е постъпил изпратен по компетентност сигнал за извършаване на строителство в [населено място], ресторант „Кирик“, като е изграден етаж над стрехата на съществуваща къща.

В тази връзка от гл. инсп. арх. М. С. и инсп. арх. П. В. била извършена проверка на място, за резултатите от която е съставен констативен протокол с вх. № 33-НН-1439/05.05.2023 г. (л. 48), в който е посочено, че процесната сграда, находяща се в [ПИ], идентичен с [УПИ] в кв. 31 по плана на [населено място], с административен адрес: [населено място], [улица], не притежава статут на единична недвижима културна ценност по смисъла на чл. 59, ал. 4 и чл. 65 от ЗКН. Поземленият имот, в който се намира сградата попада в границите на архитектурно-историческия резерват „Старата част на [населено място]“ съгласно РМС № 320/07.09.1974 г., като същевременно „Античен [населено място]“ притежава статут на археологически резерват, като съгласно чл. 8, ал. 4 от ЗУТ всяка инвестиционна инициатива в териториалния обхват на резерват следва да се реализира съгласно ЗКН и Наредба № 8 на КК и КАБ за архитектурно-историческите резервати и туристически обекти Созопол и Несебър, ДВ 9/1981 г.

При огледа на място е констатирана двуетажна жилищна сграда с масивна конструкция, с три надземни етажа спрямо западната фасада. Констатирано е изпълнено преустройство и реконструкция, включващо подмяна на покривната конструкция с нова дървена, монтаж на вътрешна обшивка от гипсокартотени плоскости и монтаж на нова покривна обшивка, изолация и керемиди. Изграден е покривен надзид по периметъра на съществуващото подпокривно пространство в плоскостта на южната, западната и северната фасадни стени в частта им по протежение на съществуващите стоманобетонни козирки на стрехата-корниза. Западният скат на новоизградения скатен покрив е изпълнен, като скъсен (холандски тип), в централната част на съществуващата западна козирка е изградена тераса, като е осигурен достъп до нея чрез монтаж на нова балконска дограма в стената на западния надзид, изпълнен е също и монтаж на два прозореца в надзида съответно по фасада юг и север.

Според извършилите проверката служители, изпълнените по време на строителството дейности са в отклонение на съгласувания със становище № СТ-84-584/13.09.2022 г. на Министерството на културата проект, като съществено са изменени архитектурните и художествените характеристики на сградата и съгласно чл. 83, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН за същите се изисква съгласуване по реда на чл. 84 от ЗКН. Посочено е, че на нарушителите ще се приложат ПАМ съгласно разпоредбите на чл. 192, ал. 1, т. 2 и ал. 2 от ЗКН.

С писмо с изх. № 33-НН-1439/11.05.2023 г. Главният директор на главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ към Министерството на културата информирал Хрусов, за постъпилия сигнал и че след извършена проверка на място се открива производство по издаване на разпореждане по налагане на ПАМ по чл. 192, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗКН. На основание чл. 34, ал. 1 и 3 от АПК на Хрусов е предоставена възможност за запознаване с документите по преписката и изразяване на становище, искания и възражения (л. 53).

В писмо с вх. № 33-НН-1439/23.05.2023 г. жалбоподателят посочва, че за констатираното повдигане на покривната стреха ще бъде представена екзекутивна документация, тъй като в процеса на изпълнението на строителните дейности настъпили наложителни промени, попадащи в обхвата на промяна на инвестиционните намерения след издаване на разрешението за строеж (л. 55).

С вх. № 94-00-9350/25.05.2023 г. Е. Х. подал заявление по чл. 84, ал. 1 и ал. 4 от ЗКН (л. 22) за преработка по време на строителство на подпокривно пространство на съществуваща сграда в [УПИ] в кв. 31 по плана на [населено място], към който е приложен проект за преработка по време на строителството на подпокривно пространство на съществуваща сграда в [УПИ] в кв. 31 по плана на [населено място], част: Архитектурна.

В тази връзка, със становище изх. № 9400-9350/19.06.2023 г. на Национален институт за недвижимо културно наследство (л. 42), на основание чл. 7, ал. 4, т. 2 от Правилника за устройство на дейността на НИНКН, е предложено на Министъра на културата да съгласува преработка по време на строителство на подпокривно пространство на съществуваща сграда в [УПИ] в кв. 31 по плана на [населено място], към който е приложен проект за преработка по време на строителството на подпокривно пространство на съществуваща сграда в [УПИ] в кв. 31 по плана на [населено място]. Изложени са мотиви, че проектът е за частична преработка на подпокривното пространство по време на строителството, като преустройството засяга само западната фасада на сградата в рамките на подпокривното пространство. Посочено е, че преработката не засяга останалата част от етажа респ. основните параметри на сградата като кота било и кота корниз се запазват непроменени, с оглед на което преработката по време на строителство е допустима по отношение на опазването на архитектурно-историческия резерват.

С разпореждане за прилагане на ПАМ изх. № ЗЗ-НН-1439/24.07.2023 г. (л. 64) на основание чл. 192, ал. 1, т. 2, буква „а” от ЗКН, във връзка с чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН, с цел преустановяване и отстраняване на вредните последици от нарушение по чл. 200, ал. 1, във вр. с чл. 83, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗКН, изразяващо се в извършване на строителни работи, изпълнени извън съгласувана по реда на чл. 84 от ЗКН проектна документация за „Преустройство и реконструкция на подпокривно пространство на съществуваща сграда в [УПИ], кв. 31 по плана на [населено място], община Созопол“ на жалбоподателя е разпоредено да премахне до 15.12.2023 г.: а/ покривен надзид, изграден по периметъра на съществуващото подпокривно пространство в плоскостта на южната, западната и северната фасадни стени в частта им по протежение на съществуващите стоманобетонни козирки на стреха-корниза; б/ монтираните в надзида балконска дограма и два прозореца; в/ западен скат на новоизграден скатен покрив, изпълнен като скъсен (холандски тип); г/ тераса запад, изградена върху съществуващата стоманобетонна западна стреха- корниз.

С оспореното в настоящото производство становище изх. № СТ-84-384/04.08.2023 г. (л. 43) зам. министърът на културата, на основание чл. 84, ал. 9 и ал. 13, във връзка с чл. 83 от ЗКН, отказал да съгласува инвестиционния проект за преработка по време на строителството на подпокривно пространство на съществуваща сграда в [УПИ] в кв. 31 по плана на [населено място], част: Архитектурна. Като мотиви в отказа е посочено да бъдат изпълнени дадените указания с Констативен протокол № 33-НН-1439/05.05.2023 г., както и да бъдат изпълнени дадените разпореждания с Разпореждане за прилагане на ПАМ изх. № ЗЗ-НН-1439/24.07.2023 г.

Становището било връчено на Е. Х. на 13.09.2023 г. – не съм сигурна за датата (л. 45 от делото), който подал жалба против него до Административен съд – Бургас вх. № 9255/20.09.2023 г. (л. 2 от делото).

В хода на производството ответникът е представил и Заповед № РД 09-520/29.06.2023 г. на Министъра на културата, с която е упълномощен арх. Ч. Г. – Заместник-министър на културата, да издава становища по чл. 84 от ЗКН (л. 98).

По делото е изготвена съдебно-техническа експертиза (л. 345), като съгласно заключението на вещото лице по западната фасада височината на сграда 01 по КК се получава Н= 5.81м (14.13 - 8.32 = 5.81м като е взета най-ниската кота терен Н±0.00 — 8.32м от измерването), Н= 7.06м (15.38 - 8.32 —7.06м при източната стреха) и Н - 8.06м (16.38 - 8.32 = 8.06м в средата на сградата. Кота било тук се получава Н било = 17.36м. Експертът е установил, че по източната фасада височината на сграда 01 по КК се получава Н — 6.69 м (15.19 - 6.50 = 6.69м, като е взета кота средно прилежащ терен Н = 6.50м от измерването), а измерената кота било се получава Н било = 17.66м.

В хода на производството са изготвени и две съдебно – технически експертизи Ч. А. – първата от 09.04.2022 г. (л. 352), а втората - от 20.05.2024 г. (л. 387). Съгласно заключението на вещото лице изброените в Становище изх. № СТ-84-584/04.08.2023г. на Заместник- министъра на културата (на стр. 3, букви А/, Б/, В/ и Г/) строителни дейности, са обхванати в инвестиционния проект за „Преработка по време на строителството на подпокривно пространство на съществуваща сграда в [УПИ]-274, кв. 31 по плана на [населено място], община Созопол", част Архитектурна, фаза Технически проект.

Относно съответствието на процесният инвестиционен проект с изискванията на наредбата по чл. 171 от ЗКН експертът посочва, че липсват някои основни коти свързани с изменението на покрива и изграждането на допълнителни надзидове, като: кота корниз на новоизградената стреха по фасада запад, фасада север и фасада юг. Лиспват вертикални разрези през характерни части с абсолютни и относителни нива - коти. Липсват описания за вида и цветовете на новопредвидените материали по новоизградените фасадни повърхнини. А изпълнените СМР надвишават предвидените в съгласувания устройствен план максимална височина на кота корниз от 10 м.

С оглед несъответствията на проекта за преработка и изпълненото строителство, а именно разминаванията със съгласувания устройствен план и виза за проектиране, обхващащи нивата на кота корниз /надвишаването на допустимите височини на КК/, кактo и новоизградения скатен покрив към западната фасада, изпълнен като скъсен /холандски тип/, който се явява фасаден елемент и оформя външния вид на сградата, участвайки в изграждането на архитектурния облик и носейки голяма стойност за формообразуването на обема и неговия завършек, осезаемо оформящ цялостното възприятие на архитектурния силует по [улица]на „Стария град" на [населено място], вещото лице е дали становище, че са налице предпоставки за несъответствие с режимите за опазване за съответната територия опазването на архитектурно - историческия резерват.

В заключението от 20.05.2024 г. вещото лице посочва, че изпълненото строителство във вида, посочен в Констативния протокол на № 33-НН- 1439/05.05.2023 г. съгласно ЗУТ, се явява „Тавански етаж", като той се включва във височината на сградата, защото надстърча над 45-градусовата линия спрямо хоризонта на приетата от проекта покривна стреха, с оглед на което последният етаж се явява определящ градоустройствени показатели и следва да се третира като нов жилищен етаж.

На следващо място експертът посочва, че описаните в констативния протокол намеси представляват съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект. Променена е дървената конструкция на покрива и са нарушени предвижданията на действащия ПУП, като не са спазени ограниченията от 10м. КК.

Според заключението, основната разлика между „жилищен етаж“ и „използваемо подпокривно пространство“ е в предназначението на помещенията, като в единия случай това са обитаеми помещения /жилищни или за работа/, а в другия могат да изпълняват и функцията на складови и сервизни такива.

По делото е изготвена и приета и Комплексна съдебно-техническа експертиза от вещо лице архитект и вещо лице – инженер - геодезист (л. 489).

В заключението се сочи, че при оглед отвън на процесния имот се установява, че в отклонение на проект: „Преустройство и реконструкция на подпокривно пространство на съществуваща сграда в [УПИ]-274 от кв. 31 по плана на [населено място], община Созопол“, съгласуван със становище № СТ-84-584/13.09.2022 г. на МК, е променена покривната схема, като западният скат на новоизградения скатен покрив е изпълнен, със скъсен скат което е довело до повдигане на покривната стреха по фасада запад и значително увеличен във височина западен покривен надзид. В централната част на съществуващата западна козирка е изградена тераса, като е осигурен достъп до нея чрез монтаж на нова балконска дограма в стената на западния надзид, изпълнен е монтаж и на два прозореца в надзида съответно по фасада юг и север.

Според експерта изпълненият надзид по периметъра на съществуващото подпокривно пространство в продължение на равнината на южната, западната и северната фасадни стени, променената покривна схема, новата покривна тераса с предпазен парапет, монтираната баконска дограма в стената на западния надзид и налични изпълнени два прозореца в надзида по фасада юг и по фасада север променят външния вид на строежа.

Сочи се още, че всички от изброените фасадни елементи - покривен надзид, монтираните в надзида балконска дограма и два прозореца; западен скат на новоизграден скатен покрив, тераса запад, оформят външния вид на сградата.

При така установените факти, настоящият състав на Административен съд – Бургас прави следните правни изводи.

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява основателна поради следните съображения:

Съгласно чл. 84, ал. 2 от Закона за културното наследство съгласуването по ал. 1 на инвестиционните проекти и исканията за намеси по чл. 83 се извършва от министъра на културата или оправомощени от него длъжностни лица.

Със Заповед № РД 09-520/29.06.2023 г. на Министъра на културата е упълномощен арх. Ч. Г. – Заместник-министър на културата, да издава становища по чл. 84 от ЗКН (л. 98).

Предвид изложеното съдът, приема, че оспореното Становище № СТ-84-584/04.08.2023 г. е издадено от материално компетентен орган.

Обжалваният административен акт е постановен в предвидената от закона писмена форма, но при неспазване на нормативно установените изисквания за съдържание на акта. Съображенията за това са следните:

Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, административният акт трябва да съдържа фактическите и правни основания за неговото издаване, формулирани по начин, даващи възможност на адресата на акта да разбере волята на органа и да защити правата и интересите си, ако счита че са нарушени.

Фактическите основания за издаването на акта по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4, предл. първо от АПК, са конкретните факти, въз основа на които административният орган приема, че са налице нормативно предвидените материалноправни предпоставки за упражняване на предоставена му от закона компетентност.

При постановяване на оспореното становище административният орган се е позовал на разпоредбите на чл. 84, ал. 9 и ал. 13 от ЗКН.

Съгласно чл. 84, ал. 9 от ЗКН за инвестиционни проекти и искания за намеси в защитени територии за опазване на културното наследство по чл. 83 съгласуване или отказ за съгласуване се извършва въз основа на проверка на съответствието с изискванията на наредбата по чл. 171, съгласуван устройствен план и виза за проектиране или схема за поставяне и с режимите за опазване за съответната територия.

От своя страна разпоредбата на чл. 84, ал. 13 от ЗКН предвижда, че отказът за съгласуване по този раздел се мотивира писмено.

Анализът на посочените разпоредби сочи, че при преценката дали внесеният инвестиционен проект за преработка по време на строителството, следва да се съгласува или да се откаже съгласуването му, трябва да се изхожда от изчерпателно зададените от законодателя обективни критерии, както следва:

а/ внесеният за съгласуване инвестиционен проект в съответствие ли е с изискванията на наредбата по чл. 171 от ЗКН;

б/ внесеният за съгласуване инвестиционен проект в съответствие ли е със съгласуван устройствен план и виза за проектиране;

в/ внесеният за съгласуване инвестиционен проект в съответствие ли е с режимите за опазване за съответната територия.

В конкретния случай, административният орган не е изложил мотиви по нито един от посочените критерии, а се е задоволил единствено да изложи хронологията на събитията, като е посочил, че следва да бъдат изпълнени дадените указания с Констативен протокол № 33-НН-1439/05.05.2023 г., както и да бъдат изпълнени дадените разпореждания с Разпореждане за прилагане на ПАМ изх. № ЗЗ-НН-1439/24.07.2023 г.

Настоящият състав счита, че двете производства - по издадения констативен протокол и Разпореждане за прилагане на ПАМ, са отделни от производството по издаване на становище с изх. № СТ-84-584/04.08.2023 г. на заместник-министъра на културата и са налице отделни и самостоятелни административни процедури. С подаване на заявлението за съгласуване е стартирана нова административна процедура, а именно: по чл. 84 – чл. 83 ЗКН за съгласуване на инвестиционен проект по документи, по която административният орган дължи произнасяне по отношение на съответствието на същия с изискванията на наредбата по чл. 171 от ЗКН, с устройствения план и виза за проектиране, както и с режимите за опазване за съответната територия. По делото няма спор, че строителството в процесния имот е в отклонение на проект: „Преустройство и реконструкция на подпокривно пространство на съществуваща сграда в [УПИ]-274 от кв. 31 по плана на [населено място], община Созопол“, но меродавно при издаване на процесното становище следва да бъде именно дали новият проект отговаря на законовите изисквания и в съответствие ли е със съответните изисквания за опазване на конкретната територия.

От изложените в становището мотиви не става ясно и защо административният орган не е взел предвид становище по чл. 84, ал. 2 от ЗКН на Директора на НИНКН с изх. № 9400-9350/19.06.2023г., с което се предлага на Министъра на културата да съгласува внесеният инвестиционен проект за „Преработка по време на строителството на подпокривно пространство на съществуваща сграда в [УПИ]-274, кв. 31 по плана на [населено място], община Созопол“.

Съгласно константната практика на Върховния административен съд, неизлагането на конкретни мотиви е нарушение на законовото изискване за форма на административния акт, което лишава жалбоподателя от възможността за организиране на адекватна правна защита, препятства осъществяването на контрол за законосъобразност на акта от страна на съда и е самостоятелно основание за неговата отмяна.

Съдът приема, че фактическите основания следва не просто да бъдат изложени от органа, а и да кореспондират с правните основания по издаването на заповедта. Недопустимо е съдът служебно да подвежда установените факти по делото под съответната правна норма, когато това не е направено от компетентния орган. Съдът е длъжен служебно да провери дали посочените в акта фактически основания се установяват от събраните по делото доказателства и съответни ли са на дадената им правна квалификация. Именно с тази цел е въведено императивното задължение на административния орган да мотивира своя акт така, че да може при съдебния контрол да се извърши проверка на законосъобразността и правилността на властническото волеизявление.

От гореизложеното следва, че оспореният административен акт е издаден при особено съществени нарушения на административнопроизводствените правила, поради което същият следва да бъде отменен на това основание като незаконосъобразен.

Доколкото естеството на въпроса не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по заявлението на жалбоподателя при спазване на дадените от съда указания по тълкуването и прилагането на закона.

По изложените съображения и с оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, на жалбоподателя следва да се присъдят направените от него разноски по делото, които са своевременно поискани и доказани в размер на 3 305,00 лева, съгласно представения по делото списък.

Ето защо, на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Административен съд- [населено място], XXV състав,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Становище № СТ-84-584/04.08.2023 г. на заместник – министър на културата, с което на основание чл. 84, ал. 9 и ал. 13, във връзка с чл. 83 от ЗКН е отказано съгласуването на инвестиционен проект „Преработка по време на строителството на подпокривно пространстбо на съществуваща сграда в [УПИ]-274, кв. 31 по плана на [населено място], община Созопол“, част Архитектурна, фаза Технически проект“.

ВРЪЩА преписката на Заместник – министъра на културата за ново произнасяне по подаденото от Е. В. Х. заявление вх. № 94-00-9350/25.05.2023 г.

ОСЪЖДА Министерство на културата да заплати на Е. В. Х., [ЕГН], с постоянен адрес [населено място] [улица], направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 3 305,00 лева (три хиляди триста и пет лева).

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България, в 14-дневен срок от съобщаването.