Решение по дело №3073/2023 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на А.А.С., ЛНЧ:**********, малолетно дете, родено на ***г., чрез законния си представител Б.Д.З., ЛНЧ: **********, гражданка на Ливан, с посочен адрес: ***, срещу Решение № 17583/20.11.2023г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет /ДАБ при МС/.

В жалбата се сочи, че решението е незаконосъобразно, поради допуснати при постановяването му съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с приложимия материален закон. Твърди се, че решаващия орган не е съобразил нормата на чл.75, ал.2 от ЗУБ, както и задължителните указания дадени с Решение № 2460 от 15.12.2021г. по адм. дело № 2994/2021г. Жалбоподателят се позовава на чл.9, ал.8 от ЗУБ и заключенията на Изпълнителния комитет на Организацията на обединените нации за бежанците. Твърди, че административният орган не е кредитирал и ценил правилно представените медицински документи, като соченото от административния орган, че в страната на произход е възможно лечението на Б.Д.З. е голословно и приложеният списък на офталмологични заведения и болници в Ливан, не означава, че там може да бъде проведено успешно лечение. Жалбоподателят се позовава на чл.34 от Преамбюла на Директива 2011/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 13.12.2011г. и тълкуването дадено в т.57 на Решение на Съда от 24 април 2018г. по дело С-353/2016. Посочено е, че към момента е налице въоръжен конфликт, който засяга територията на Ливан, което е предпоставка за предоставяне на хуманитарен статут.

Претендира се отмяна на оспорения административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез законния си представител Б.Д.З. и чрез процесуалния си представител заявява, че поддържа жалбата. Подробни съображения са изложени в съдебно заседание от адвокат М..

Ответникът – Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез старши юрисконсулт С., в писмено становище с вх. № 1561 от 26.01.2024г., намира жалбата за неоснователна. Излага подробни съображения и претендира отхвърляне на жалбата и потвърждаване на оспорения административен акт.

Окръжна прокуратура – Пловдив не изразява становище по жалбата, не изпраща представител.

Съдът установи, че Решение № 17583/20.11.2023г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет е връчено на жалбоподателя на 01.12.2023г., за което е направено нарочно отбелязване (л. 19 по делото). Жалбата е депозирана чрез административния орган на 08.12.2023г., следователно е подадена в срок от адресат на акта и при наличието на правен интерес, поради което същата е допустима.

От фактическа страна Съдът установи следното:

Подадена е молба за закрила с вх. № ОК-13-677/29.06.2023 г. на РПЦ - София от А.А.С., от мъжки пол, роден на *** г. в гр.Б., Ливан, гражданин на Ливан, етническа принадлежност: арабин, ЛНЧ **********. Личните данни са установени от административния орган въз основа на задграничен паспорт, издаден от Ливан - оригинал. Молбата е подадена чрез Б.Д.З., гражданка на Ливан, ЛНЧ **********, в качеството й на майка и законен представител на малолетното дете.

Цитираната молба е последваща по смисъла на § 1, т. б от ДР на ЗУБ.

За първи път Б.Д.З. е подала молба за международна закрила с вх. № РД 09-1669 от 16.09.2019 г. на РПЦ - София, ДАБ при МС лично и в качеството си на майка и законен представител за малолетното си дете А.А.С.. В първото административно производство З. посочва, че е напуснала Ливан на 05.09.2019 г. с туристическа виза за България и директен полет от гр. Бейрут до гр. Варна, заедно с малолетното си дете и съпруга си А.С. У., гражданин на Ливан, ЛНЧ **********. Уточнява, че между 2017 г. и 2019 г. тя и семейството й са посещавали България още два пъти с цел гостуване и туризъм. Съобщава, че в страната й на произход, в гр. Джабал Либнан живеят родителите й, двете й сестри и един брат, заедно с техните семейства. Завършила е висше образование, специалност арабска филология и е работила като преподавател по арабски език в родината си. Мотивирала е молбата си за международна закрила с опасения за здравето и живота на семейството си, поради общото положение на несигурност в Ливан, във връзка със сблъсъците между организацията „Хизбула" и Израел и нестабилната политическа обстановка, както и заради замърсените почви, вода и въздух. Декларира, че не е имала лични проблеми с официалните власти в Ливан, не е членувала в политически партии или организации, не е получавала лични заплахи и не й е оказвано насилие в страната й на произход. Изрично посочва, че не е имала лични проблеми във връзка с етническата и религиозната си принадлежност.

По молба с вх. № РД 09-1669 от 16.09.2019 п, с решение № 1391 от 22.05.2020 г. на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на молителката и на малолетното й дете. Издаденият административен акт е обжалван като с решение № 6796 от 27.11.2020 г. по адм. дело № 5000 по описа за 2020 г., Административен съд София - град отхвърля подадената жалба. С решение №5950 от 18.05.2021 г. по адм. дело № 3606/2021 г. Върховен административен съд оставя в сила цитираното решение на АССГ. С Решение № 1387 от 22.05.2020г на председателя на ДАБ при МС е отказано предоставено на статут на бежанец и хуманитарен статут на бащата на молителя - А.С. У., ЛНЧ **********, по подадената от него молба за закрила с вх. № РД 09-1668 от 16.09.2019 г. на РПЦ - София. Издаденият административен акт е обжалван от чуждия гражданин и с решение № 6972 от 07.12.2020 г. по адм. дело № 4999 по описа за 2020г., Административен съд София –град е отхвърлил подадената жалба.

Майката на молителя Б.Д.З. е подала, лично за себе си, последваща молба за предоставяне на международна закрила с peг. № УП 20345 от 11.10.2021 г. на РПЦ - София. В мотивите си е посочила като ново обстоятелство офталмологичното си заболяване „глаукома", за което е предоставила епикриза от Специализирана очна болница „Пентаграм", гр. София и невъзможността да получи адекватно лечение в страната си на произход. С решение № 35-ОК/21.10.2021 г. интервюиращ орган на ДАБ при МС не е допуснал молба с peг. № УП 20345 от 11.10.2021 г. на молителката до производство за предоставяне на международна закрила. С решение № 2460 от 15.12.2021 г. по адм. дело № 2994/2021 г., образувано по жалба от ливанската гражданка, Административен съд - Пловдив отменя решение № 35-ОК/21.10.2021 г. на интервюиращ орган на ДАБ при МС и изпраща преписката на председателя на ДАБ при МС за ново произнасяне по молбата за международна закрила съобразно указанията по прилагането и тълкуването на закона.

Последващата молба за закрила с вх. № ОК-13-677/29.06.2023г., подадена от ливанската гражданка за малолетното й дете А.А.С., е допусната до производство за международна закрила, образувано с попълване на регистрационен лист с peг. № УП 22222/29.06.2023 г.

Предвид възрастта на А.А.С., интервюто по реда на ЗУБ е проведено с неговата майка Б.Д.З.. В изпълнение на чл. 15, ал. 6 от Закона за закрила за детето в полза на производството е изготвен социален доклад от Дирекция „Социално подпомагане" - Пловдив относно личното положение на малолетното дете. Малолетният молител черпи фактически основания за исканата закрила от бежанската история на неговата майка. Към настоящия момент по молбата за международна закрила с вх. № РД 09-3515 от 21.09.2022 г. на РПЦ - София, подадена от майката на молителя - Б.Д.З., председателят на ДАБ при МС е постановил решение № 14491/05.10.2023 г., с което е отказал предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.

По молбата за международна закрила с вх. № РД 09-4058/26.11.2022г. на ДАБ-МС, подадена от бащата на молителя - А.С. У., председателят на ДАБ при МС е постановил решение № 16725/07.11.2023 г. с което е отказал предоставянето статут на бежанец и хуманитарен статут.

Б.Д.З. мотивира молбата за международна закрила на малолетното си дете с мотивите, изложени в собственото й административно производство, а именно с офталмологичното си заболяване „глаукома", за което е предоставила епикриза от Специализирана очна болница „Пентаграм", гр. София и невъзможността да получи адекватно лечение в страната си на произход. В допълнение, майката на молителя посочва, че в Ливан липсват елементарни условия за живот като електричество; стойността на ливанската лира пада, хората не получават заплатите си или получаваните средства не покриват основни нужди. За доказване на твърденията си във връзка със здравословния си проблем и за невъзможността за лечение в Ливан, молителката е приложила към молбата за закрила епикриза от Специализирана очна болница „Пентаграм" и копие на писмо, издадено от болница „Айн Уазейн",от 28.08.2021 г. От първия документ е видно, че на 04.10.2021 г. на чужденката е извършено лазерно лечение на глаукома на дясно око, а на 02.12.2021 г. е планувана операция. По думите на молителката вторият документ е получен от ливанската болница „Айн Уазейн" в потвърждение на това, че здравното заведение не разполага с важни за лечението й лекарства. В допълнение, кандидатката посочва, че съпругът й е приложил документи към неговата последваща молба за закрила, във връзка с невъзможността за лечение на офталмологичното й заболяване в Ливан, копия от които тя ще представи на по-късен етап. В заключение молителката заявява, че се намира отново в България, за да спаси зрението си и поради тази причина не може да се завърне в страната си на произход.

В проведеното на 07.12.2022 г. интервю, майката на молителя посочва, че тя и семейството й са напуснали България и са се завърнали в Ливан легално на 20.12.2021 г., по думите й, заради отрицателното решение на съпруга й по подадената от него първа молба за закрила в ДАБ при МС. Съобщава, че в Ливан тя и семейството й са останали около осем месеца, продали са къщата си, за да имат средства за лечението й, след което са пристигнали отново в България през месец септември 2022 г., с туристическа виза, издадена от българското посолство в Бейрут.

Административният орган е анализирал всички документи и посочени обстоятелства, свързани с личното положение на А. С. и с държавата му по произход. Приел е за недостоверни представената бежанска история и за неоснователна подадената молба за международна закрила.

Посочил е на първо място, че писмото от болница „Айн Уазейн" не се кредитира с доверие поради няколко причини: писмото е копие и видно от превода на същото на български език, не се чете името на лекаря, от когото е изготвено, като същевременно текстът на самото писмо от една страница с дата 28.08.2021 г. е поместено върху бланка, на която ясно се вижда в долния десен край дата: април 2019г., както и че документът е от две страници; текстът на „документа" съдържа информация за криза в страната - липса на лекарства и допълнителни проблеми като прекъсване на електричеството и снабдяване с горива и категоричното мнение, че „при настоящата ситуация нито един пациент не би могъл да бъде излекуван или опериран", както и че не може да се определи колко време ще продължи тази ситуация, но откъм медицинска информация единствено е посочено, че „пациентката (чието име дори не фигурира) се нуждае от имплантиране на изкуствена леща или роговица", което не се потвърждава от издадената от болница „Пентаграм" епикриза. Посочено е още, че въпреки твърденията на чуждата гражданка, че е получила писмото във връзка с това, че болницата не разполага с необходимите за лечението й лекарства (стр. 3 от интервю, peг. № УП 20345/07.12.2022 г.), съпругът й А.С. У. заявява на стр. 2 от интервю с peг. № УП 20346/18.01.2023 г., че от болница „Айн Уазейн" не им е издаван никакъв документ, тъй като докторите там са отказали да извършат лечение на съпругата му. Според органа не може да се приеме, че съпругът не би бил наясно със съществуването на такова писмо от една болница, след като самият той е приложил към последващата си молба за закрила друг подобен документ: копие на „медицински доклад", издаден от Специализирана болница за очи и УНГ в Бейрут, на английски език.

Посочено е, че както писмото от болница „Айн Уазейн", така и „медицинският доклад" от специализираната болница в Бейрут съдържат информация за „ситуацията в Ливан" и категоричното уверение, че „никой не може да получи никакво лечение при такива обстоятелства", с разликата, че в последния „документ" не е посочен нито пациент, нито заболяване.

Според административния орган представените документи са копия и въпреки, че съпругът на молителката е потвърдил на стр. 2 от интервю с peг. № УП 20346/18.01.2023 г., че ще представи оригинала на приложеното към молбата му за закрила писмено доказателство, той не е сторил това нито на датата, която е посочил, нито до края на административното производство.

Административният орган е заключил, че твърденията на кандидатката за международна закрила, свързани с невъзможността да получи необходимото лечение на заболяването си в Ливан не кореспондира с информацията, изложена в справка с вх. № ЦУ-1358/08.09.2023 г. на дирекция „Международна дейност" на ДАБ при МС, видно от която в Ливан оперират международно акредитираните Американска университетска болница в Бейрут, Международна болница за очи и уши в Дбайех и Университетски медицински център "Сейнт Жорж" в Бейрут, на официалните интернет сайтове на които е предоставена/ актуална информация за предоставяните услуги, в т.ч. лечение на глаукома, катаракта, заболявания на роговица (вкл. различни трансплантации на роговица) заболявания на ретината, невроофталмология и др. В допълнение, в приложената към преписката справка е поместен неизчерпателен списък на контакти на седемнайсет офталмологични центрове в Ливан. По отношение на нивото на здравеопазване в страната, още преди появата на настоящата сложна криза, Ливан проучва механизми за подобряване на покритието на здравните услуги и финансовата защита, с ангажимент за постигане на универсално здравно покритие (UHC) до 2030г. и насочване към най-уязвимите, неосигурени групи от населението. На 7 март 2023 г., под патронажа на министър-председателя Наджиб Микати, Министерството на общественото здраве (МОРН) и Световната здравна организация (WHO) стартира „Националната здравна стратегия на Ливан: Визия 2030". Инициативата става възможна чрез финансовата подкрепа на Европейския съюз и партньорската програмата за Универсално здравно покритие (UHC).

През последните пет години WHO подкрепя фармацевтичния сектор чрез критични интервенции като: запълване на празнината в лекарства за остри/хронични заболявания и избрани животоспасяващи лекарства (за най-уязвимите и неосигурените лица); изграждане на капацитет; оценка на добрите производствени практики и доброто управление на лекарствата; актуализиране на списъка на основните и хроничните лекарства; 2D система за проследяване на баркодове за лекарства; и автоматизирана система за логистика и управление в централния склад за лекарства. Последният е напълно реконструиран след експлозията на пристанището в Бейрут и е разширен с около пет пъти по отношение на капацитета за съхранение, с резервен устойчив източник на енергия (слънчеви панели). Офисът на Световната здравна организация в Ливан успява да увеличи мобилизацията на ресурсите пет пъти, от 20 на 100 милиона щатски долара. Доставката на стоки, медикаменти и оборудване за информационни и комуникационни технологии се извършва стриктно съгласно стандартите за глобални стоки за обществено здраве. Повече от 600 000 уязвими пациенти са се възползвали от нулево прекъсване на запасите от основни лекарства (остри, хронични и лекарства за психично здраве).

Анализът на заявените обстоятелства показва, че мотивите, обуславящи желанието на майката на молителя да получи международна закрила, не попадат в предметния обхват на закрила по ЗУБ, а се касае за причини от личен и икономически характер. Съгласно Глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от Службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, мигрантът е лице, което по причини различни от изброените в определението за бежанец, дадено в Женевската конвенция от 1951 г. и Протокола от 1967 г., доброволно напуска страната си, за да се засели другаде. Видно от изявленията на майката и бащата на молителя, семейството се е завърнало в Ливан на 20.12.2021 г., където са останали до 23.12.2022 г., през който период са финализирали продажбата на своята къща. Твърденията на двамата родители, че причината да се завърнат в Ливан била свързана с дадения от дирекция „Миграция" срок на А.С. У. да напусне България, след влязлото в сила решение за отказ да му се предостави международна закрила, не се приема за достоверно и основателно. Видно от материалите по преписката на бащата на молителя, решение № 6972 от 07.12.2020 г. на АССГ, с което се отхвърля жалбата на молителя срещу решение № 1387/22.05.2020 г. на председателя на ДАБ при МС е влязло в сила на 07.01.2021 г., а касационната жалба, подадена от молителя е оставена без разглеждане с Определение на АССГ от 12.04.2021 г. Семейството на молителя е напуснало България на 20.12.2021 г. т.е., осем месеца след издаденото Определение на АССГ по адм. дело № 4999/2020 г. Установява се, че бащата на молителя е пребивавал нелегално на територията на Република България през посочения период, въпреки възможността да подаде последваща молба за закрила, като се позове на здравословното състояние на съпругата си, както е направил на 20.09.2022 г., след завръщането си в България, и както е направила съпругата му с подаването на последваща молба за закрила от 11.10.2021 г. Затруднената икономическата ситуация в Ливан, която се потвърждава от информацията, представената в приложената по преписката справка, и нежеланието на майката на молителя да се лекува в страната си на произход поради по-неизгодните финансови финансови възможности за лечение, не са предпоставки за предоставяне на закрила по ЗУБ, още повече, че видно от твърденията на Б.Д.З., те не са финансово уязвими лица (стр. 3 от протокол от интервю с peг. № УП 20345/21.11.2019 г.).

Майката на кандидата не обоснова наличието на опасност за живота или свободата на малолетното си дете в страната му на произход по смисъла на националното и международното законодателство.

От материалите по административната преписка не се установява спрямо членовете на семейството на малолетния молител да е осъществено визираното от ЗУБ преследване, релевантно за предоставянето на бежански статут. Чужденката не обосновава опасения от преследване за А.А.С. по причините, посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Заявените от нея конкретни обстоятелства не могат да бъдат свързани с нито една от тези причини.

Прието е, че изяснените факти и обстоятелства показват, че спрямо членовете на семейството на кандидата за международна закрила не е имало посегателства, които да се определят като действия на преследване по чл. 8, ал. 2-5 от ЗУБ. Дискриминационни и други неблагоприятни мерки, водещи до риск от преследване, също не са установени. Предвид установените факти, не са налице и основания за приложение на принципа за бежанец „sur place".

Прието е, че искането, в частта за предоставяне на бежански статут на А.А.С., следва да бъде отхвърлено като неоснователно.

На основание чл. 73, изречение второ от ЗУБ е разгледана необходимостта от предоставяне на хуманитарен статут.

Прието е, че за молителя не са налице и предпоставките за предоставяне и на хуманитарен статут, тъй като майката на молителя не твърди, че тя или семейството й са изложени на реална опасност от тежки посегателства, като смъртно наказание или екзекуция. Според административния орган установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че членовете на семейството на молителя са били принудени да напуснат страната си на произход поради реална опасност от изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Срещу тях не са били предприети такива действия, нито от официалните власти, нито от някоя конкретна групировка, която държавата не е в състояние да контролира.

Формиран е извод, че членовете на семейството на молителката не са били изложени и за тях и за А.А.С. не съществува бъдещ риск от посегателства по чл. 9, ал. 1 и 2 от ЗУБ.

От анализа на приложената по преписката справка за актуалното положение в Мароко, вх. № ЦУ-1358/08.09.2023 г. на дирекция „Международна дейност", не се установяват и разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности /СЕО/ по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Видно от информацията, изложена в цитираната справка, по форма на държавно управление Ливан е парламентарна република, основана с Националния пакт от 1943 г., с който се разпределя държавната власт между маронитски християнски президент, шиитски говорител на парламента (Камарата на депутатите) и сунитски министър-председател, а ливанските закони официално признават 18 религиозни секти или вероизповедания. Гражданските власти запазват контрол върху правителствените въоръжени сили и други сили за сигурност, въпреки че палестинските сили за сигурност и милиции, определената за чуждестранна терористична организация „Хизбула" и други екстремистки елементи действат извън ръководството или контрола на държавните служители. Недържавните въоръжени групи, включително „Хизбула" и палестинските милиции, действат относително безнаказано в определени квартали, лагери и други зони, използвайки сплашване, тормоз и понякога насилие срещу предполагаеми критици и опоненти.

Съгласно пълзящата скала, посочена в т. 39 на решението на съда в Люксембург, в колкото по-голяма степен молителят съумее да докаже, че е конкретно повлиян от фактори, имащи пряко отношение към личното му положение, толкова по-слаба ще трябва да е степента на безогледното насилие за него, която се изисква за търсенето на хуманитарен статут. Предвид оценяването, че в конкретния случай няма обоснован страх от преследване и индивидуализиране на заплахата за живота на кандидата и членовете на семейството му, за да са налице предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут.

Прието е от административния орган, че не са налице предпоставките по чл. 9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Не е налице принципа залегнал в чл. 4, ал.3 от ЗУБ. Не са налице и предпоставките за предоставяне на статут по чл. 8, ал.9 и чл. 9, ал.6 от ЗУБ. На основание чл. 75, ал.1, т.2 и 4 от ЗУБ е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут на А.А.С..

В хода на съдебното производство Съдът служебно е изискал справки за предмета, страните и етапа на производството по Адм. дело № 3034/2023 год. и Адм. дело № 3074/2023 год. и двете по описа на Административен съд Пловдив.

От получените и приети по делото справки се установява, че адм. дело № 3034/2023г. е образувано по жалба на Б.Д.З. – майка на жалбоподателя против Решение № 14491 от 05.10.2023г. на Председателя на ДАБ при МС, с което е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен стату.

Адм. дело № 3074/2023г. е образувано по жалба на А.С. У. (за който установи се по делото, че е съпруг на Б.Д.З. и баща на жалбоподателя) срещу Решение № 16725/07.11.2023г. на Председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут.

По делото са приети цитираните по-горе решения на председателя на ДАБ, издадени по отношение на майката и бащата на детето – А.А.С..

От страна на жалбоподателя са представени: становище от 01.04.2021 на доц. М.А. - офталмолог, две епикризи с №526 и №985 от 2021 г. и два амбулаторни листа /л. 195и л.196 по делото/. Представени са още: извлечение от интернет за политическата ситуация и военната обстановка в Ливан; разпечатки от интернет страниците на Министерство на външните работи, „Дневник.бг“ и „Факти.бг“, приети по делото за сведение.

Приети по делото са справки от дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно общото положение и обществено-политическа обстановка в Република Ливан с вх.№ ЦУ-112/15.01.2024г. и относно достъпа до здравни грижи в Република Ливан с вх.№ ЦУ-13/03.01.2024г., представени от ответника ведно с писмено становище с вх. № 1561 от 26.01.2024г.

В съдебно заседание е приета извадка от сайта на Министерството на външните работи по отношение на индекс на риск за всички държави. От тази извадка се установява, че за Ливан индексът на риска е „ниво 5“, т.е. максимално ниво на риска и служи за предупреждение на българските граждани да не пътуват до Ливан или ако се намират там, да напуснат страната незабавно.

Установената фактическа обстановка от съда води до формирането на следните правни изводи:

Съгласно чл.168 от АПК при разглеждане на жалби срещу административни актове съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Атакуваното Решение № 17583/20.11.2023г. е издадено от компетентен административен орган в съответствие с изискванията на чл. 48, ал. 1, т. 1, предл. второ от ЗУБ.

Същото е издадено в писмена форма и отговаря на изискванията на чл.59 от АПК, като съдържа подробни фактически и правни основания относно отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на А.А.С..

Съдът намира, че при издаване на оспореното решение е допуснато съществено нарушение на административно-производствените правила.

От събраните по делото доказателства се установява, че по отношение на жалбоподателя, неговата майка и баща са проведени три отделни административни производства и са постановени три отделни административни акта за отказ предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут, както следва: за жалбоподателя А.А.С. ( по молба подадена чрез законния му представител Б.Д.З. с вх.№ 29.06.2023г. е издадено Решение № 17583/20.11.2023г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет- предмет на настоящия правен спор; за Б.Д.З. по молба с вх.№РД-3515/21.09.2022г. е издадено Решение № 14491/05.10.2023г.; за А.С. У. (съпруг на Б.Д.З. и баща на жалбоподателя) по молба вх.№ РД 09-4058/26.10.2022г. е издадено Решение № 16725/07.11.2023г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет.

Съдът намира, че с провеждането на три отделни производства по отношение на двама родители и на малолетното им дете, административният орган е пренебрегнал най-добрият интерес на търсещото закрила непълнолетно лице.

Необходимо е да се изтъкне, че според чл. 3, § 1 от Конвенцията за правата на детето, приета от Общото събрание на Организацията на обединените нации /ООН/ на 21.11.1989 г., обн. ДВ бр. 55/1991 г., в сила от 03.07.1991 г. /Конвенцията/, която е част от вътрешното право на страната ни, висшите интереси на детето са първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи. Според § 2 от същата разпоредба държавите-страни по Конвенцията се задължават да осигурят на детето такава закрила и грижи, каквито са необходими за неговото благосъстояние, като за тази цел те предприемат всички необходими законодателни и административни мерки. Съгласно чл. 38, § 4 от Конвенцията в съответствие със своите задължения, произтичащи от международното хуманитарно право за закрила на гражданското население в случай на въоръжен конфликт, държавите-страни по Конвенцията, предприемат всички разумни мерки за осигуряване закрила и грижи за децата, които са засегнати от въоръжен конфликт, а съгласно чл. 6, § 2 от Конвенцията държавите-страни по нея осигуряват в максимално възможна степен оцеляването и развитието на всяко дете. Висшият интерес на детето е основополагащ характер и като такъв е потвърден във всички европейски и вътрешни нормативни актове.

В случая поради възрастта на детето А.А.С. – само на 8 години и зависимостта му от грижите на неговите родители, молбите е следвало да бъдат разгледани в едно общо административно производство. Разглеждането на молбите на родителите и техния син в отделни производства в случая противоречи на принципа на съвместно разглеждане на молбите на членовете от едно семейство, по аргумент от по-силното основание на чл. 2, т. 7 и т. 13-15 от Регламент 604/2013/ЕС, както и на Директива 2013/33/ЕС, доколкото тези актове изискват, когато молбите се подават отделно, но в непродължителен срок от време, те да се обединят, за да се спази принципът на неразделност на членовете на семейството. В конкретната хипотеза, макар молбите за международна закрила на детето, майка му и баща му да са подадени на различни дати, то от съдържанието на оспорения административен акт се установява, че административният орган, към момента на постановяването му, е знаел за подадените молби от А.С. У. и от Б.Д.З., тъй като са подробно описани и обсъдени.

По отношение на децата, търсещи или получили закрила, специалният закон - ЗУБ не въвежда различна или по-особена дефиниция за дете от вече уредената в общите закони. Децата - бежанци не са обект на самостоятелни разпоредби в ЗУБ, а се обхващат от разпоредбите относно членовете на семейството, тъй като в обичайния случай децата се придружават от единия или двамата родители. Така тяхното правно положение, права и задължения, както и изходът от производството им зависят пряко от положението на родителите, доколкото децата рядко имат причини за бягство и търсене на закрила като бежанци, които да са различни от тези на техните родители - обстоятелство, което се обяснява и от съвместния живот и обща съдба, която споделят. При разглеждането им в отделно производство е възможно да се постановят административни актове с различен резултат, или при обжалването им да се достигне до предоставяне на международна закрила само на детето, което ще остане в чужда държава без своя родител, или обратното - да се предостави претендирания статут в полза на родителя, а детето да се върне само в страната по произход, което не следва да се допуска. В този смисъл е и съдебната практика на ВАС (Решение № 12658 от 15.12.2023г. по адм.дело № 4221/2023г. на ВАС).

В настоящия случай молбата на детето А.А.С. е подадена именно чрез законния му представител Б.Д.З. – майка, което е посочено в оспорения административен ак, но въпреки това молбите на детето и майката са разгледани в отделни производства.

Необходимо е да се изтъкне, че Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 година относно общите процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила въздига висшия интерес на детето като основополагащ при процедурата за предоставяне на международна закрила още в преамбюла: "(33) Висшите интереси на детето следва да имат първостепенно значение за държавите-членки при прилагането на настоящата директива, в съответствие с Хартата на основните права на Европейския съюз („Хартата“) и Конвенцията на Организацията на обединените нации за правата на детето от 1989 г. При оценка на най-висшия интерес на детето държавите-членки следва по-специално да вземат надлежно под внимание благополучието и социалното развитие на непълнолетното лице, в това число и неговия произход." Според § 1, т.11 от ДР на ЗУБ "Най-добрият интерес на детето" е понятие по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, съгласно който текст "Най-добър интерес на детето" е преценка на: а) желанията и чувствата на детето; б) физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; в) възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето г) опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; д) способността на родителите да се грижат за детето; е) последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; ж) други обстоятелства, имащи отношение към детето. Поради изложеното при провеждането на производството молбите за закрила на придружените деца не следва да се разглеждат отделно от тези на техните родители или други пълнолетни лица, които отговарят за тях по силата на закона или обичая, понеже децата рядко имат собствена бежанска история или причини за преследване, които да се различават от тези на техните родители или близки роднини, поради което законодателят въвежда презумпция, че децата на признатите бежанци също се смятат за бежанци, без да е необходимо по отношение на тях да се установява изрично лична история на преследване или заплаха против живота, личността или свободата им - чл. 8, ал. 9 от ЗУБ. По същия начин законът урежда и статута на децата на чужденците с предоставен хуманитарен статут - чл. 9, ал. 6 от ЗУБ. Единственото условие, което се поставя и в двата случая, е децата да не са встъпили в брак, както е посочено в Насоки за застъпничество: Достъп до международна закрила на децата бежанци в Република България, издадени от Български съвет за бежанци и мигранти. В този смисъл е и принципната разпоредба на чл. 32 от АПК, по силата на която по производства, в които правата и задълженията на страните произтичат от еднакво фактическо състояние и по които е компетентен един и същ административен орган, може да се започне и проведе едно производство, засягащо повече от една страна. Както се коментира по-горе при разглеждането на молбите в отделно производство е възможно да се постановят административни актове с различен резултат, или при обжалването им да се достигне до предоставяне на международна закрила само на детето, което ще остане в чужда държава без своя родител, или обратното - да се предостави претендирания статут в полза на родителя, а детето да се върне само в страната по произход. Ето защо молбите за закрила на майката, бащата и тяхното дете е следвало да бъдат разгледани заедно с оглед постановяване на еднакъв краен резултат. Допуснатото съществено нарушение на административнопроизводствените правила е достатъчно основание за отмяна на оспореното решение на председателя на ДАБ при МС, но съдът констатира и друго основание за отмяна на оспорения административен акт.

Нормата на чл.9, ал.1 от ЗУБ повелява, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция, или 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

Съгласно чл.142, ал.2 от АПК, установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания.

В представената по делото справка от дирекция "Международна дейност" на ДАБ при МС относно общото положение и обществено-политическа обстановка в Република Ливан с вх.№ ЦУ-112/15.01.2024г. е отбелязано, че в бюлетин на немската бежанска служба от 8 януари 2024 г. се посочва, че има размяна на огън между ливанската групировка "Хизбула" и израелската армия. Посочено е още, че в Ливан атаките и от двете страни продължават да се случват ежедневно и над 175 души са убити в Ливан, включително около 20 цивилни, като от началото на конфликта са извършени около 36 удара по позиции на ливанската армия. Подчертано е, че това води до нарастваща международна критика и подклажда опасенията, че конфликтът може да ескалира. В справката са обсъдени данните от хуманитарните организации, че около 76 000 души в Ливан са вътрешно разселени в резултат на ескалацията на боевете по границата, като около 80% от разселените ливанци отсядат при роднини в по-северните части на страната, докато само около 2% могат да бъдат настанени в обществени приюти.

Отделно от това, освен от новините по българските медии в каквато насока законният представител на жалбоподателя представи разпечатки за сведение по делото, според официалната информация на интернет страницата на Министерство на вътрешните работи (https://www.mfa.bg/bg/embassyinfo/lebanon) с последна актуализация на 26 октомври 2023г., за пътуванията в Ливан е отразен индекс на риска Ниво 5: Предупреждение за преустановяване на всякакви пътувания и незабавно напускане на страната.

Изложените данни за наличие на въоръжен конфликт в Ливан към настоящия момент, съставляват по смисъла на чл. 142, ал. 2 от АПК нов факт от значение за делото и той следва да бъде задължително съобразен.

Поради изложеното, съдът приема, че обжалваното решение е незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а преписката да бъде върната на административния орган за ново произнасяне по молбата за международна закрила, подадена от А.А.С. чрез законния му представител Б.Д.З. - майка, в общо производство с молбата на баща му А.С. У. и на майка му Б.Д.З..

Воден от горните мотиви Съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Решение № 17583/20.11.2023г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет

ВРЪЩА преписката на председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет за ново произнасяне по молба за закрила с вх. № ОК-13-677/29.06.2023 г. на РПЦ - София от А.А.С., при спазване на дадените с настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: