О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
гр.Плевен,
28.02.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенски районен съд, в закрито съдебно заседание
на 28.02.2017год., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ВИДОЛОВА,
като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1346 по описа на съда за 2017г., за да се
произнесе взема предвид:
Ищецът “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, е предявил срещу Д.Д.Д., ЕГН **********, искове на осн.
чл. 415 от ГПК, за признаване за установено, че ответника му дължи сумата в размер на общо 654.95лв., от които
главница от 549.91 лв. за периода от
01.11.2013г. до 30.04.2016г. и лихва за забава в размер на 105.04 лв. за периода от 04.01.2014г. до 02.12.2016г., предмет на заповед
за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. 9403/2016г. на РС Плевен.
Съдът е изискал производството по ч.гр.д.
9403/2016г. на РС Плевен, от което се установява, че след връчване на
издадената по делото Заповед за изпълнение № 19/05.01.2017г., на длъжника
Д.Д.Д., в срок от нея е
подадено възражение на осн. чл. 414 ал. 1 от ГПК. Във възражението длъжникът е
посочил изрично, че оспорва част от задължението, но не оспорва и признава
дължимостта на друга част от вземането в общ размер от 740.58лв., включваща
главница от 641.30лв и лихва върху тази главница от 99.28лв. С Разпореждане № 1737/30.01.2017г.
заповедния съд е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на
вземането си, без обаче да посочи, че то частично е признато.
Съпоставяйки
претенциите в исковата молба и признатата част от вземането в заповедното
производство, съдът счита, че за ищеца не налице правен интерес от предявяване
на установителните искове за претендираната главница и лихва върху нея,
съдържащи се в исковата молба по гр.д. 1346/17г. на ПлРС, т.к. за
претендираните суми и срокове не е налице възражение от страна на длъжника, той
изрично ги е признал като дължими в заповедното производство, като дори е
признал дължимост на по-високи суми от тези по претенциите в настоящето
производство. За тези суми ищецът, като заявител по ч.гр.д. 9403/2016г. на РС
Плевен, може да се снабди с изпълнителен лист по заповедното производство, т.к.
за тях срокът за възражение по чл. 414 от ГПК е изтекъл и заповедта в тази си
част е влязла в сила.
Изложеното налага извода,
че за ищеца липсва правен интерес от водене на производство по реда на чл. 422
от ГПК за установяване дължимост на невъзразено вземане, поради което следва
делото да бъде прекратено на осн. чл. 130 от ГПК.
Воден от горното, съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА,
на осн. чл. 130 от ГПК, производството по гр.д. № 1346 по описа на съда за 2017г.,
по искове с правно основание чл. 415 от ГПК, за признаване за установена
дължимостта сумата в размер на общо 654.95лв., от които главница от 549.91 лв.
за периода от 01.11.2013г. до 30.04.2016г. и лихва за забава в размер на 105.04
лв. за периода от 04.01.2014г. до 02.12.2016г., предмет на заповед за изпълнение на парично задължение
по ч.гр.д. 9403/2016г. на РС Плевен, предявен от “ТОПЛОФИКАЦИЯ – ПЛЕВЕН” ЕАД с ЕИК *********, срещу Д.Д.Д., ЕГН **********, поради недопустимост на предявения иск – липса на правен интерес.
Определението подлежи на обжалване пред
ПлОС с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: