Решение по дело №603/2022 на Административен съд - Бургас

Номер на акта: 906
Дата: 8 юли 2022 г. (в сила от 8 юли 2022 г.)
Съдия: Диана Георгиева Ганева
Дело: 20227040700603
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 април 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

                                                    Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер      906                                       08.07.2022 г.                                    град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, дванадесети  състав, на шести юли две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в следния състав:

 

Председател: Диана Ганева

 

при секретаря Й. Б. като разгледа докладваното от съдия Ганева административно дело номер 603 по описа за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба на П.Т.К. ***, с ЕГН: **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0769-000429/11.04.2022г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР,  сектор "Пътна полиция" В. Н.,  с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 08.04.2021г. и са отнети СРМПС №*********,  както и  два броя регистрационни табели №А5785 МТ. Счита, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна, постановена в нарушение на закона и прави искане за нейната отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично. Поддържа жалбата на основанията, изложени в нея и пледира оспорения акт да бъде отменен.

Ответникът – полицейски инспектор към ОДМВР,  сектор "Пътна полиция" В. Н., редовно уведомена, не изразява становище по жалбата.

Административен съд Бургас намира, че жалбата е процесуално допустима като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Акт за установяване на административно нарушение от 08.04.2022г. (л.26) е съставен на Х.Р. Х., затова, че на 08.04.2022г., около 18.15 часа, по автомагистрала Тракия на пътен възел Карнобат, предоставя лек автомобил „Опел Комбо“ , с рег. №А5785 МТ, собственост на П.К., на неправоспособен водач Х. М. С..

Със заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 22-0769-000429/11.04.2022г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР,  сектор "Пътна полиция" В. Н., на основание чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП на П.К.  е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.“а“ – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от 08.04.2022г. В мотивите на заповедта е посочено, че на 08.04.2022г., около 18.15 часа, по автомагистрала Тракия на пътен възел Карнобат в посока път 795, автомобил „Опел Комбо“, с рег. № А5785, се управлява от лицето Х. М. С., с ЕГН **********, като водача Х. С.не притежава свидетелство за управление на МПС –неправоспособен. На Х. С. е съставен АУАН.  Заповедта е връчена на 11.04.2022г, видно от направеното на нея отбелязване и е обжалвана с жалба вх.№3514/12.04.2022г., подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК.

При така изложените фактически данни, които се подкрепят от приложените по делото писмени доказателства, съдът достигна до следните правни изводи:

Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.146 от АПК.

Съгласно чл.172, ал.1 ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 124, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Със заповед № 251з-3805/26.08.2021г. (л.16 от делото) на директора на ОД на МВР гр.Бургас, на основание чл.172, ал.1 от ЗДвП, са делегирани правомощия на изрично посочени длъжностни лица, включително и полицейските инспектори в сектор „Пътна полиция“, да издават заповеди за прилагане на принудителни административни мерки, с оглед на което процесната заповед се явява издадена от компетентен орган, в рамките на неговите правомощия.

В хода на административното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са довели до нарушаване правото на защита на лицето. Като всяка една принудителна административна мярка, процесната има преустановителен и превантивен характер, поради което при констатиране на съответното административно нарушение законът изисква предприемане на незабавни фактически действия, в случая прекратяване на регистрацията на МПС. Ето защо, изрично в заповедта е посочено, че нейното действие е считано от 08.04.2022г., когато са свалени и регистрационните номера на автомобила, видно от съставения АУАН. В случая, преди да издаде заповедта административният орган е изпълнил задължението си по чл.36, ал. 1 от АПК, като е събрал доказателства за релевантния факт – кой е собственик на управлявания от неправоспособно лице лек автомобил и спрямо него е наложил ПАМ.

Заповедта е издадена в предвидената от законодателя писмена форма, като тя мотивирана, тъй като съдържа фактически и правни основания за нейното издаване.

Заповедта е постановена в съответствие с материалноправните разпоредби на закона.

Съгласно чл.171, т. 2а, б.“а“ от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство без да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл.171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.

Видно от посочената разпоредба, тази ПАМ се прилага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения на собственик на пътно превозно средство. Доколкото не е налице спор по делото, че П.К. е собственик на превозното средство, на което е прекратена регистрацията, правилно същият е определен като адресат на заповедта. В този смисъл неоснователни са направените от жалбоподателя възражения, че след като не познава лицето Х. С. и не му е предоставял собствения си автомобил да го управлява, не е следвало на него да се налага ПАМ. В тази връзка по делото е представен договор за наем от 07.04.2022г. (л.19), видно от който П.К. е предоставил под наем автомобила си на Х. Х., който от своя страна го е предоставил на неправоспособен водач.

Законодателя изрично в нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, е предвидил, че ПАМ се налага на собственика на автомобила, без значение дали той лично или друго лице е предоставило управлението на МПС, поради което и административният орган има задължението да издири единствено собственика на автомобила, но не и всяко друго трето лице имащо отношение към случая. Съответно за налагането на процесната ПАМ е ирелевантно кое е лицето предоставило автомобила за управление, поради което и незнанието на собственика, че автомобилът му е предоставен за управление на неправоспособно лице, не води до отпадане на основанията за налагане на процесната ПАМ.

В случая са налице и основанията за налагане на процесната ПАМ, тъй като от събраните по делото доказателства се установява, че МПС е било управлявано от Х. С., за който в заповедта се сочи, че е неправоспособен, като от жалбоподателя не се твърди и не се установява положителния факт този водач да е бил правоспособен да управлява МПС към 08.04.2022г.  ПАМ е наложена на жалбоподателя в качеството му на собственик, чийто лек автомобил се управлява от неправоспособен водач.   За налагането на ПАМ е от значение единствено извършването на административно нарушение от водача със съответния автомобил, като знанието, респективно незнанието на собственика на автомобила за липсата на правоспособност е ирелевантно за налагане на мярката. В този смисъл е и съдебната практика- Решение № 14573 от 27.11.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3275/2018 г., I о. и др. Следователно, предпоставките, уредени в горепосочената правната норма за налагане на принудителната административна мярка са налице и наложената мярка е със срок на действие, предвиден в закона в минималния размер.

Във връзка с ангажираните от жалбоподателя писмени доказателства ( договор за наем), съдът намира за нужно да отбележи, че ПАМ не е санкция и не се налага за извършено нарушение от страна на жалбоподателя, предвид което субективното  отношение към извършеното от третото лице деяние е ирелевантно за налагане на ПАМ от съответния вид.

При определяне срока на наложената ПАМ, административният орган правилно е преценил конкретните обстоятелства и е определил минималния предвиден от законодателя срок – 6 месеца. В този смисъл липсата на мотиви за определяне срока на наложената ПАМ, не води до нейната незаконосъобразност, тъй като такива биха били необходими при определяне на срок различен от минималния.

В случая, не са налице и отменителни основания по смисъла на чл.146, т.5 от АПК, тъй като процесната заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Наложената ПАМ има превантивен характер и цели осуетяване възможността на дееца да извърши други подобни нарушения. С нейното прилагане се изпълнява и целта на чл.22 от ЗАНН, във връзка с чл.171 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения от водач, който управлява МПС без да е правоспособен, тоест тя има и преустановителен ефект.

По изложените съображения, следва да се приеме, че правилно административният орган е наложил на жалбоподателя процесната принудителна административна мярка, след като е установил наличието на материалноправните предпоставки, предвидени в нормата на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП, а подадената жалба, като  неоснователна следва да бъде отхвърлена.

Мотивиран от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд гр.Бургас, дванадесети състав

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Т.К. ***, с ЕГН **********, против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-0769-000429/11.04.2022г., издадена от полицейски инспектор към ОДМВР,  сектор "Пътна полиция" В. Н.,  с която на лицето е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. "а" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от шест месеца, считано от 08.04.2021г. и са отнети СРМПС №*********, както и   два броя регистрационни табели №А5785 МТ.

 

Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП.

 

 

                                                                                                          СЪДИЯ: