РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Перник, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
КАЛИНА КР. ФИЛИПОВА
при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500434 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е въз основа на въззивна жалба на М. В. Б. и М. В. Д. срещу решение №
424/ 02.05.2025 г., постановено по гр.д. № 5672/ 2022 г., по описа на Районен съд – Перник, с
което е оставена без уважение молба на М. В. Б. да бъде прогласено за обезсилено по право
на основание чл. 33, ал. 3 ЗС въззивно решение № 385/ 19.10.2023 г. по в.гр.д. № 552/ 2023 г.,
по описа на Окръжен съд – Перник, в частта, с която е допуснато изкупуване по чл. 33, ал. 2
ЗС в полза на М. М. И. на право на собственост по отношение на ¾ ид.ч. от недвижим имот,
прехвърлени от М. В. Д. на М. В. Б. при запазено право на ползване на прехвърлителя с
договор, обективиран в нотариален акт №*** от ***, том ***, рег. № ***, дело 576 от 2022 г.
на нотариус Р.М. – рег.№ *** при НК, срещу цена от 899,99 лева, представляваща пазарна
стойност на климатик Sang Sac -35 CH.
Жалбоподателите излагат съображения, че решението е неправилно поради
нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърдят, че не са получили дължимата
от ищцата М. М. И. сума от 899,99 лева нито в рамките на срока по чл. 33, ал. 3 ГПК, нито
след това, както и че този факт е посочен изрично пред първоинстанционния съд. Сочат, че
са направили справка в „Изипей“ АД, но им било отговорено, че няма средства за
получаване от тях. Излагат, че дори парите да са били преведени на 29.10.2024 г., както се
сочи от ищцата, според общите условия на „Изипей“ АД ако в срок от седем дни не бъдат
потърсени от получателя, се връщат на наредителя. Жалбоподателите поддържат, че
„Изипей“ АД не изпраща съобщения и не уведомява по никакъв начин получателите за
сумите, подлежащи на получаване, а от друга страна законът не вменява задължение за тях
ежедневно да правят проверка за това. Според М. В. Д. и М. В. Б. ищцата или процесуалният
й представител е следвало да сторят необходимото, за да ги уведомят за изплащането на
1
сумата, което не е направено. Същите сочат, че М. М. И. е наясно, че те не са получили
паричените средства, но не е предприела каквито и да е действия, за да изпълни
задължението си, както и да се свърже с тях. В жалбата са изложени доводи, че в случая
приложение намира нормата на чл. 68, б. „а“ ЗЗД, като термините „местожителство“ и
„седалище“ следва да се тълкуват стеснително и да се приеме, че точното изпълнение следва
да бъде по адрес на кредитора. Поради това се поддържа, че районният съд е приел
неправилно, че задължението на М. М. И. е изпълнено. С оглед на тези съображения
въззивниците молят атакуваното решение да бъде отменено, а вместо него да бъде
постановено решение, с което молбата за обезсилване по право по чл. 33, ал. 3 ЗС да бъде
уважена.
Въззиваемият М. М. И. е подала отговор на въззивната жалба, с който е оспорила
основателността на същата. Сочи, че с решение № 385/ 2023 г. по в.гр.д. № 552/ 2023 г., по
описа на Окръжен съд – Перник, е уважен искът й за изкупуване. С неподлежащо на
обжалване определение № 4640/ 16.10.2024 г. по гр.д. № 1125/ 2024 г., по описа на ВКС, II
ГО, не било допуснато касационно обжалване на въззивното решение. Поради това
ответникът по жалбата изразява становище, че решение № 385/ 2023 г. по в.гр.д. № 552/ 2023
г., по описа на Окръжен съд – Перник, е влязло в сила на 16.10.2024 г. и срокът по чл. 30, ал.
3 ЗС изтича на 16.11.2024 г. Сочи, че в рамките на този срок неколкократно се опитала да се
свърже с ответниците, аз да разбере номера на банковите им сметки, но без успех. Поради
това и отново в срока до 16.11.2024 г. внесла сумата с вносна бележка в „Изипей“ АД, която
била представена по делото. Според нея плащането не предполага уведомяването на
ответниците. Изразява становище, че ако не са получили реално сумата са в забава. С
отговора на жалбата са изложени съображения, че в хипотезата на дължими суми въз основа
на влязло в сила решение по чл. 33, ал. 2 ЗС забавата на кредитора е пречка за настъпване на
предвидената в чл. 33, ал. 3 ЗС последица – обезсилване на решението по чл. 32, ал. 2 ЗС по
право, а длъжникът може да изпълни задължението си и след изтичането на едномесечния
срок. Поради това се сочи, че внасянето на дължимата сума по сметка на кредитора в
„Изипей“ АД е изпълнение на задължението и води до неговото погасяване. В подкрепа на
твърденията си М. М. И. се позовава на Решение № 133/ 11.12.2020 г. по гр.д. № 244/ 2020 г.
на ВКС, I ГО. Заявява, че сумата се намира в „Изипей“ АД, но за да се изтегли, е необходимо
съдействие на кредитора, а в случая не били предприети такива действия за получаването й.
С оглед на тези съображения моли атакуваното решение да бъде потвърдено.
Окръжен съд - Перник, като прецени събраните по делото доказателства,
възраженията и доводите на страните, приема следното от фактическа страна:
С решение № 536/ 22.05.2023 г. по гр.д. № 5672/ 2022 г., по описа на Районен съд –
Перник, е отхвърлен предявеният от М. М. И. срещу М. В. Б. и М. В. Д. иск по чл. 33, ал. 2
ЗС за допускане на изкупуване на ¾ ид.ч. от УПИ *** в кв. *** по плана за регулация и
застрояване на с. ***, Община ***, с площ от 396 кв.м., заедно с разположената в него
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., върху мазе, и с подобренията и
приращенията в имота.
С решение № 385/ 19.10.2023 г. по в.гр.д. № 552/ 2023 г., по описа на Окръжен съд –
Перник, е отменено решението по гр.д. № 5672/ 2022 г., по описа на Районен съд – Перник, в
частта, с която е отхвърлен искът по чл. 33, ал. 2 ЗС, и е допуснато изкупуване в полза на М.
М. И. на право на собственост по отношение на ¾ ид.ч. от УПИ *** в кв. *** по плана за
регулация и застрояване на с. ***, Община ***, с площ от 396 кв.м., заедно с разположената
в него едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., върху мазе, и с
подобренията и приращенията в имота, които идеални части са прехвърлени на М. В. Б. от
М. В. Д. с договор за замяна, обективиран в нотариален акт №***от ***, том ***, рег. № ***,
дело № 576/ 2022 г., по описа на нотариус Р.М., с рег. № *** на НК, срещу цена от 899,99
лева, представляваща пазарна стойност на климатик марка Sang модел Sac-35CH. С
решението е указано изрично на М. М. И., че в едномесечен срок от влизането му в сила
следва да заплати на М. В. Б. сумата 899,99 лева, като е предупредена, че в противен случай
решението по иска по чл. 33, ал. 2 ЗС ще бъде обезсилено по правно на основание чл. 33, ал.
2
3 ЗС.
С определение № 4640/ 16.10.2024 г. по гр.д. № 1125/ 2024 г., по описа на ВКС, II ГО,
е постановено, че не се допуска до касационно обжалване решение № 385/ 19.10.2023 г. по
в.гр.д. № 552/ 2023 г., по описа на Окръжен съд – Перник, като е посочено, че определението
не подлежи на обжалване. С определение № 5017/ 05.11.2024 г. по гр.д. № 1125/ 2024 г., по
описа на ВКС, II ГО, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл.
247, ал. 1 ГПК в определение № 4640/ 16.10.2024 г., като е постановено вместо: „Не допуска
касационно обжалване“ да се чете: „Оставя без разглеждане като недопустима подадената от
М. В. Б. и М. В. Д. касационна жалба“, и същото определение е изменено в частта относно
неговото обжалване, като е посочено, че подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
съобщаването му. Преписи от определенията са връчени на М. В. Б. и М. В. Д. чрез адв. П. -
на 12.11.2024 г. и на М. М. И. чрез адв. Ж. - на 08.11.2024 г.
С молба от 29.10.2024 г., депозирана по гр.д. № 5672/ 2022 г., по описа на Районен съд
– Перник, М. М. И. е приложила разписка № *** за внесени 899,99 лева чрез „Изипей“ АД за
изкупуване в полза на М. В. Б. във връзка с решение № 385/ 19.10.2023 г. по в.гр.д. № 552/
2023 г., по описа на Окръжен съд – Перник.
Препис от молбата е изпратен на насрещните страни за сведение и становище в
едноседмичен срок от получаването й, като видно от разписката към съобщението, с което е
изпратена, е получена на 04.02.2025 г. чрез адв. П. – процесуален представител на М. В. Б. и
М. В. Д..
На 09.12.2024 г. е подадена молба от М. В. Б. по гр.д. № 5672/ 2022 г., по описа на
Районен съд – Перник, в която е посочено, че в едномесечен срок от влизане в сила на
решение № 385/ 19.10.2023 г. по в.гр.д. № 552/ 2023 г., по описа на Окръжен съд – Перник,
М. М. И. не му е заплатила определената сума от 899,99 лева, поради което е отправено
искане на основание чл. 33, ал. 3 ЗС решението в тази му част да бъде обезсилено.
В изпълнение на указанията на съда да вземат становище по молбата на М. М. И. от
29.10.2024 г. М. В. Б. и М. В. Д. са депозирали молба по делото на 10.02.2025 г., с която са
заявили, че не са получили плащане на процесната сума. Посочили са, че след направена
справка в клон на „Изипей“ АД са били уведомени, че нямат средства за получаване, както и
че никой не ги е уведомил за направено плащане – не им е изпращана покана, никой не ги е
търсил, за да предоставят данни за плащане или банкова сметка. С молбата е посочено, че
дори да е преведена сумата на 29.10.2024 г., както се твърди от ищцата, според общите
условия на „Изипей“ АД тя подлежи на връщане на наредителя ако в седемдневен срок не
бъде потърсена от получателя, а политиката на „Изипей“ АД не включва изпращане на
съобщения или уведомяване на получателите за суми, подлежащи на получаване. Изложено
е също, че насрещната страна няма задължение да проверява ежедневно дали има средства
за получаване. Ответниците са изложи съображения, че ищцата и нейният процесуален
представител е следвало да направят необходимото, за да ги уведомят за плащането, но това
не било сторено, въпреки че по делото са посочени необходимите данни – телефон,
електронен адрес и административен адрес. Заявили са, че според тях в случая е приложимо
правилото на чл. 68, б. „а“ ЗЗД, според което паричните задължения следва да бъдат
изпълнени в местожителството или седалището на кредитора в момента на изпълнение. С
молбата от 10.02.2025 г. М. В. Б. и М. В. Д. са изложили, че М. М. И. е наясно, че не са
получили процесната сума, съответно, че тя е върната, но въпреки това не ги е потърсила и
не е намерила друг начин, за да изпълни задължението си. Въз основа на тези доводи са
отправили искане решението, с което е допуснато изкупуването, да бъде обезсилено по
право.
Препис от молбата на ответниците от 10.02.2025 г. е изпратен на ищцата за
становище, като такова е депозирано по делото на 10.03.2025 г. С него М. М. И. е заявила, че
искането за обезсилване по право на решението е недопустимо и неоснователно. Посочила е,
че в едномесечния срок от влизане в сила на решение № 385/ 19.10.2023 г. по в.гр.д. № 552/
2023 г., по описа на Окръжен съд – Перник, считано от 16.10.2024 г., неколкократно се
3
опитала да се свърже с ответниците, за да получи номера на банковата им сметка, но без
резултат. Поради това и отново в срок депозирала сумата в „Изипей“ АД чрез вносна
бележка, която била своевременно представена по делото. Счита, че плащането не
предполага уведомяване на ответниците, както и че ако те не са получили сумата са
изпаднали в забава. Изразява становище, че в хипотезата на чл. 33, ал. 2 ЗС забавата на
кредитора е пречка да настъпи предвидената в чл. 33, ал. 3 ЗС последица от неизпълнението,
а длъжникът може да изпълни задължението си и след изтичането на едномесечния срок от
влизане в сила на решението по чл. 33, ал. 2 ЗС. Поради това сочи, че внасянето на сумата
по сметка на кредитора в „Изипей“ АД дори и след срока води по погасяване на
задължението, като се позовава на Решение № 133/ 11.12.2020 г. по гр.д. № 244/ 2020 г. на
ВКС, I ГО. Ищцата изразява становище, че ако сумата не е изтеглена, се намира в „Изипей“
АД и е необходимо съдействие от страна на кредитора, за да я получи. В случая той не бил
предприел действия в тази насока.
С решение № 424/ 02.05.2025 г. по гр.д. № 5672/ 2022 г., по описа на Районен съд –
Перник, първоинстанционният съд е приел, че ищцата е изпълнила задължението си за
плащане на цената в едномесечния срок от влизане в сила на решението, с което е допуснато
изкупуването по чл. 33, ал. 2 ЗС, както и че е представила по делото писмени доказателства
за това, а ответникът М. В. Б. имал възможност лично или чрез процесуалния му
представител да направи справка по делото и да установи, че е извършено плащане, поради
което не било необходимо да бъде уведомен от ищцата за плащането. Въз основа на тези
съображения е счел за неоснователна молбата за обезсилване по право на решение № 385/
19.10.2023 г. по в.гр.д. № 552/ 2023 г., по описа на Окръжен съд – Перник, и е оставил
същата без уважение.
При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна
страна:
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси, касаещи правилността му, е ограничен от наведените в жалбата доводи.
Настоящият съдебен състав, като извърши проверка на обжалваното решение,
намира, че същото е валидно и допустимо.
По изложените във въззивната жалба доводи и релевираните пороци относно
правилността на решението съдът приема следното:
Според нормата на чл. 33, ал. 3 ЗС ако съсобственикът не плати дължимата поради
изкупуването сума в месечен срок от влизането в сила на решението по чл. 33, ал. 2 ЗС, с
което е допуснато изкупуване, това решение се счита обезсилено по право.
В случая нито в рамките на срока по чл. 33, ал. 3 ЗС, нито към момента на
приключване на устните състезания пред въззивната инстанция цената на процесния имот,
при която е допуснато изкупуването с решение № 385/ 19.10.2023 г. по в.гр.д. № 552/ 2023 г.,
по описа на Окръжен съд – Перник, не е заплатена от М. М. И. в полза на М. В. Б.. В
рамките на срока – на 29.10.2024 г. ищцата е депозирала молба пред първоинстанционния
съд, към която е приложила разписка *** за внесени 899,99 лева чрез „Изипей“ АД за
изкупуване в полза на М. В. Б.. В нея е посочено, че ползваната платежна услуга е
„изпращане на пари в брой“. Изрично е отбелязано, че след 7 дни от датата на превода
непотърсените от получателя средства се връщат на наредителя. По делото не са ангажирани
доказателства, от които да се установява, че сумата е получена реално от М. В. Б., поради
което следва, че въз основа на изричното отбелязване върху разписката е върната в полза на
М. М. И. и задължението за заплащане на цената на идеалните части, при която е допуснато
изкупуването, не е изпълнено.
Не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че ищцата е положила усилия,
за да предаде паричната сума на ответника преди нареждането й чрез „Изипей“ АД, както се
твърди от нея. С подадената молба от 10.03.2025 г. се сочи, че се е опитвала да се свърже с
ответниците, за да разбере номера на банковата им сметка, но не е поискала събирането на
4
каквито и й да е доказателства в тази насока. Не е представен и доказателствен материал,
въз основа на който да бъде направен извод, че по някакъв начин М. В. Б. е бил уведомен за
наредената в негова полза парична сума – от М. М. И. или от служители на „Изипей“ АД,
съответно, че не е проявил активност и е отказал получавано й, поради което е изпаднал в
забава. Ответникът е бил наясно, че ищцата следва да му заплати 899,99 лева в едномесечен
срок от влизане в сила на решението, с което е допуснато изкупуването, но не и с начина, по
който същата възнамерява да изпълни задължението си. Поради това и след като липсват
доказателства да е бил уведомен за него не може да бъде обоснован извод, че е изпаднал в
забава, като не се е явил в офис на „Изипей“ АД, за да получи плащането. Действително
разписката е приложена по делото в рамките на срока по чл. 32, ал. 2 ЗС, но законът не
вменява задължение за ответника да следи всекидневно какви книжа постъпват по делото и
дали са представени доказателства за плащането. Поради това обстоятелството, че М. В. Б.
не е извършил проверка, за да се уведоми дали е приложено такова, не обосновава извод, че
е неизправна страна.
Дори да се приеме, че М. В. Б. е изпаднал в забава, като неоправдано е отказал да
приеме предложеното му от ищцата плащане, изводът, че решението е обезсилено по право,
не би се променил, доколкото самото парично задължение не е изпълнено и погасено
(сумата не е получена от ответника). Задължението за заплащане на парична сума е носимо
и за да бъде надлежно изпълнено следва да бъде спазено изискването относно
местоизпълнението по чл. 68, б. „а“ ЗЗД –по местожителството на кредитора по време на
изпълнение на задължението. Отказът на кредитора да получи предложеното изпълнение го
поставя в забава. Последица от забавата на кредитора е освобждаването на длъжника от
собствената му за забава (чл. 96, ал. 1 ЗЗД), но не и от задължението за заплащане на
паричната сума, като последното продължава да съществува. За да се освободи от него (и да
изпълни указанията, дадени с решението по иска за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС)
длъжникът, след като счита, че кредиторът е изпаднал в забава, следва да осъществи пълно
изпълнение на паричната престация. Съгласно нормата на чл. 97, ал. 1, изр. 2 ЗЗД това става
чрез оставянето й в банка по местоизпълнението, като в този случай длъжникът следва да
уведоми кредитора. Следователно, паричното задължение като носимо обуславя определено
поведение на длъжника, което го освобождава от него, а именно – внасянето на парите в
банка по местоизпълнението и уведомяване на кредитора за това. В случая не се твърди и
не са ангажирани доказателства, от които да се установява, че М. М. И. е внесла сумата в
банка по сметка на М. В. Б., след като тя не е била получена от него чрез „Изипей“ АД.
Действително ищцата е изпратила 899,99 лева, представляващи цена на изкупените идеални
части, на ответника М. В. Б. в срока по чл. 33, ал. 2 ЗС. Доколкото обаче последният не ги е
получил, за да изпълни задължението си и да се освободи от него, е следвало да внесе сумата
по сметка в банка на негово име, включително като открие такава по своя инициатива, както
и да го уведоми за това, което не е направено. Следва да се посочи, че плащането на
паричната сума чрез „Изипей“ АД не представлява внасяне по банкова сметка на името на
ответника, който да има възможност да я изтегли по всяко време. Ползваната услуга е
„изпращане на пари в брой“, а както беше посочено по-горе в представената разписка ***
изрично е указано, че 7 дни след датата на превода непотърсените от получателя средства се
връщат на наредителя. Следователно М. В. Б. не би имал възможност след изтичането на
този срок да получи сумата, дори да я поиска.
В горния смисъл е и Решение № 28/ 14.03.2009 г. по т.д. № 497/ 2008 г. на ВКС, І т.о.,
с което е прието, че когато дължимата от длъжника престация е парична, кредиторът изпада
в забава ако е отказал получаването й, но длъжникът може да се освободи от задължението
си само ако е депозирал сумата в банка по местоизпълнението и е уведомил кредитора за
това.
Съгласно приетото в Решение № 102/ 20.02.2001 г. по гр.д. № 1287/ 2000 г., по описа
на ВКС, ІV г.о., преведените чрез телеграфопощенски служби суми не освобождават
длъжника, освен ако кредиторът не ги е получил. В случая е ползвана аналогична услуга на
пощенски паричен превод, като по делото не са представени доказателства, от които да е
5
видно, че М. В. Б. е получил изпратената чрез „Изипей“ АД парична сума.
В цитираното в молбата на ищцата от 10.03.2025 г. и в отговора на жалбата Решение
№ 1ЗЗ по гр.д. № 244/ 2020 г. на ВКС, I ГО действително е прието, че изпращането на
дължимата парична сума с пощенски превод преди изтичане на срока за изпълнение на
парично задължение представлява предложено от длъжника точно изпълнение на
задължението, а необходимото съдействие, което кредиторът следва да окаже, се изразява в
явяването му в пощенската станция да получи дължимата сума. Ако кредиторът не се яви да
получи изпратената му с пощенски превод, преди изтичане на срока за плащане, дължима
сума, то той не дава необходимото съдействие за изпълнение на паричното задължение,
поради което съгласно чл. 95 ЗЗД изпада в забава. Прието е също, че в хипотезата на
дължими суми въз основа на влязло в сила решение за изкупуване по чл. 33, ал. 2 ЗС,
забавата на кредитора е пречка да настъпи предвидената в чл. 33, ал. 3 ЗС последица от
неизпълнението (обезсилване на решението по право), а длъжникът (лицето, в чиято полза е
постановено изкупуването) може да изпълни задължението си и след изтичане на срока за
плащане – един месец от влизане на съдебното решение в сила. В него е посочено още, че в
този случай внасянето на дължимата сума по сметка на кредитора в банка, дори и след
изтичане на срока за изпълнение на паричното задължение, представлява точно изпълнение
на това задължение и води до неговото погасяване. В решението е описана следната
фактическа обстановка по конкретния казус, предмет на делото: веднага след връщане на
изпратените пощенски преводи ищците са поискали от съда да им издаде удостоверение до
банка, въз основа на което да им бъде разрешено да разкрият сметка на името на ответника;
след откриването на тази сметка са внесли в нея дължимата сума и още на следващия ден са
уведомили ответника за това. Настоящият съдебен състав напълно споделя приетото в
цитираното решение на ВКС, но процесният случай е различен, тъй като не са наведени
твърдения и не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че след като М. В. Б. не е
получил изпратената му чрез „Изипей“ АД сума 899,99 лева и М. М. И. е узнала за това, е
изпълнила задължението си за плащането й чрез внасяне в банка по сметка на негово име и
съответно, че го е уведомила за това. Тоест липсват доказателства, че дори и след
едномесечния срок по чл. 33, ал. 3 ЗС е погасила паричната си престация.
Въз основа на изложените съображения съдът намира, че въззивно решение № 385/
19.10.2023 г. по в.гр.д. № 552/ 2023 г., по описа на Окръжен съд – Перник, в частта, с която е
допуснато на основание чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване в полза на М. М. И. на право на
собственост по отношение на ¾ ид.ч. от УПИ *** в кв.*** по плана за регулация и
застрояване на с. ***, Община ***, с площ от 396 кв.м., заедно с разположената в него
едноетажна жилищна сграда със застроена площ от 64 кв.м., върху мазе, и с подобренията и
приращенията в имота, които идеални части са прехвърлени на М. В. Б. от М. В. Д. с
договор за замяна, обективиран в нотариален акт № *** от ***, том ***, рег. № ***, дело №
576/ 2022 г., по описа на нотариус Р.М., с рег. № *** на НК, срещу цена от 899,99 лева,
представляваща пазарна стойност на климатик марка Sang модел Sac-35CH, е обезсилено по
право. Поради това обжалваното решение № 424/ 02.05.2025 г. по гр.д. № 5672/ 2022 г., по
описа на Районен съд – Перник, следва да бъде отменено, а вместо него да бъде прогласено
обезсилването по право.
Така мотивиран, Окръжен съд - Перник
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 424/ 02.05.2025 г. по гр.д. № 5672/ 2022 г., по описа на Районен
съд – Перник.
ПРОГЛАСЯВА за обезсилено по право въззивно решение № 385/ 19.10.2023 г. по
в.гр.д. № 552/ 2023 г., по описа на Окръжен съд – Перник, в частта, с която е допуснато на
основание чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване в полза на М. М. И. на право на собственост по
отношение на ¾ ид.ч. от УПИ *** в кв. *** по плана за регулация и застрояване на с. ***,
6
Община ***, с площ от 396 кв.м., заедно с разположената в него едноетажна жилищна
сграда със застроена площ от 64 кв.м., върху мазе, и с подобренията и приращенията в
имота, които идеални части са прехвърлени на М. В. Б. от М. В. Д. с договор за замяна,
обективиран в нотариален акт № *** от ***, том ***, рег. № ***, дело № 576/ 2022 г., по
описа на нотариус Р.М., с рег. № *** на НК, срещу цена от 899,99 лева, представляваща
пазарна стойност на климатик марка Sang модел Sac-35CH.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3, т. 1
ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7