Решение по дело №6/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.203 и сл. от АПК във вр. с чл. 1,ал.1 от ЗОДОВ.

Предявен е иск с пр. основание чл.1,ал.1 от ЗОДОВ от „БНС Продакшън“ ЕООД-гр.Видин, против Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“-гр.София, за обезщетение за имуществени вреди в размер на 150 лв, представляващи разноски за заплатено адвокатско възнаграждение по обжалване на НП № 05-0000322/18.03.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ –гр.Видин, осъществена адвокатска защита по НАХД № 446/2016г. на РС-Видин и КАНД № 198/2016г. на АС-Видин, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното издължаване. Претендират се и разноските за настоящето производство.

В исковата молба се посочва, че с решение № 260/13.07.2016г., постановено по НАХД № 446/2016г. по описа на Районен съд Видин , е потвърдено наказателното постановление, но същото е обжалвано пред Административен съд Видин, който с Решение №242/21.10.2016г., постановено по КАНД № 198/2016г., е отменил решението на районния съд и наказателното постановление. Сочи, че в съдебното производство е представляван от процесуален представител-адвокат, за което е заплатил възнаграждение в размер на 150 лв, изплатени по банкова сметка, ***ставителство до приключване на делото във всички инстанции . Сочи , че същите е заплатил по сметка на адвоката за водените три дела , описани в исковата молба, в общ размер на 500 лв , за което е издал и фактура № 7/06.10.2016г. Сочи , че по този начин на дружеството са причинени вреди , тъй като същите са в следствие на отменения незаконосъобразен акт – Наказателното постановление.

Иска се от Съда да осъди ответника да му заплати сумата от 150 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв  в резултат на отмененото като незаконосъобразно Наказателно постановление № 05-0000322/18.03.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ –гр.Видин, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноските за настоящето производство.

Ответникът по иска в писмения отговор оспорва иска като сочи , че искът е недоказан и неоснователен. Сочи , че договорът за правна защита и съдействие е съставен за целите на настоящето производство, както и че не са представени  доказателства за извършен превод. Оспорва и представената фактура относно достоверността на датата , като сочи , че представените частни документи по отношение на него имат сила от датата на завеждане на иска и не доказват настъпила вреда. 

Представителят на Окръжна прокуратура - Видин дава заключение за доказаност и основателност на предявения иск.

Съдът, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Наказателно постановление № 05-0000322/18.03.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“ –гр.Видин, на ищеца „БНС Продакшън“ЕООД-гр.Видин , е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 1500 лв за нарушение на чл.415,ал.1 от КТ.  

С решение № 260/13.07.2016г. , постановено по НАХД № 446/2016г., ВРС е потвърдил наказателното постановление, а с решение № 242/21.10.2016г. , постановено по АНД № 198/2016г. , Административен съд Видин е отменил решението на ВРС и е отменил изцяло наказателното постановление като незаконосъобразно. Решението на АС-Видин е окончателно и е влязло в сила на 21.10.2016г.

Видно от приложените по делото дела, пред ВРС ищецът като жалбоподател в производството пред ВРС е представляван от процесуален представител-адвокат-пълномощник . Видно от договор за правна защита и съдействие, съдържащ се в НАХД № 446/2016г. по описа на ВРС, за защита по делото е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв , платими по банков път, като договорът  е с дата на 30.03.2016г. и се съдържа в кориците на НАХД № 446/2016г. по описа на ВРС. Именно въз основа на съдържащото към същия пълномощно е осъществено процесуалното представителство на дружеството пред ВРС и Административен съд Видин при проведеното касационно обжалване.

По делото е представено заверено копие от фактура № 7/06.10.2016г. издадена от ищеца в полза на адв. пълномощника от 06.10.2016г. за сумата от 517 лв , представляваща стойността на предоставени правни услуги-обжалване на три бр. наказателни постановления , сред които и процесното. В съдебно заседание е установена достоверността на датата на издадената фактура като е извършена констатация от представения кочан , съдържащ фактури , сред които със съответната поредност се съдържа  и процесната фактура. В този смисъл е и представеният, изходящ от „ПИБ“АД, отчет по сметка за постъпила сума от 517 лв по сметката на адв.Д.Д.-Кайцанова с вальор от 18.10.2016г. Видно от платежно нареждане  за кредитен превод по същата сметка сумата е наредена от „БНС Продакшън“ЕООД в полза на адв.Д.-Кайцанова с основание за превода Фактура №7/06.10.2016г.

От представените по делото доказателства се установява , че освен за процесното наказателно постановление , за което за процесуално представителство по отмяната му са договорени 150 лв, за процесуално представителство по отмяна на Наказателно постановление № 05-0000321/18.03.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Видин е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 200 лв , а за процесуално представителство по отмяна на Наказателно постановление № 05-0000320/18.03.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Видин е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 150 лв , или общо за трите наказателни постановления 500 лв , каквато е и изплатената сума от ищеца на адвокат пълномощника му по банков път.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

На основание чл.1,ал.1 ЗОДОВ, за да се ангажира отговорността на ЮЛ , към което е органът, издал незаконосъобразния административен акт или извършил незаконосъобразното действие , следва да са налице кумулативно следните предпоставки-отменен по съответния ред административен акт, респ. незаконосъобразно действие , което следва да се установи от съда , вреда, настъпила в патримониума на лицето, причинна връзка между незаконосъобразния акт или действие и настъпилата вреда. На основание чл.4 от Закона държавата дължи обезщетение за всички вреди-имуществени и неимуществени , които са пряка и непосредствена последица от увреждането . Отговорността на държавата е обективна-същата дължи обезщетение независимо от обстоятелството дали вредите са причинени виновно от длъжностното лице .

Предявеният иск за обезщетение за имуществени вреди съдът намира за допустим и основателен.

Осъществен е фактическият състав на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, визиращ отговорността на Държавата за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни административни актове, поради което причинените на ищеца имуществени вреди следва да бъдат репарирани с парично обезщетение .

Съобразно ТР №2/2015г., независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност, поради което попада в обхвата на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ.

Съгласно чл.204, ал.1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В процесния случай Наказателно постановление № 05-0000322/18.03.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Видин е отменено изцяло по съдебен ред, поради което е налице условието по чл.204, ал.1 от АПК за допустимост на исковата претенция.

С оглед на горното е налице и първата предпоставка на чл.1,ал.1 от ЗОДОВ-отменен акт на администрацията.

Видно от установените обстоятелства е, че в резултат на това наказателно постановление, на ищеца са причинени вреди, представляващи претърпяна от същия загуба-заплатеното адвокатско възнаграждение за защита по делото.

С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2/2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ, поради което с оглед посоченото ТР следва да се приеме, че е налице причинно-следствена връзка между така претърпяната загуба-изплатеното от ищеца възнаграждение на адвокат-пълномощника му, и незаконосъобразния административен акт – отмененото наказателно постановление.

Налице са всички предпоставки за уважаване на предявения иск , като следва да бъдат репарирани всички претърпени от ищеца вреди , тъй като от представения по делото договор за правна помощ се установява , че възнаграждението е реално заплатено и не е прекомерно.

Договорът за правна защита и съдействие с адвокатското пълномощно е представен още в производството пред районния съд  и именно въз основа на него е осъществено процесуалното представителство по делото , поради което развитите доводи в обратната насока от ответника са неоснователни. Неоснователни са и доводите за липса на доказателства за реалност на извършеното плащане , тъй като такива се събраха в настоящето производство, вкл. представен кочан с фактури в оригинал, установяващ поредността на издадената фактура и отчет по сметка , изходящ от банката-получател, установяващ реалност на извършеното плащане по банков път.  

С оглед гореизложеното предявеният иск за обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 150 лв , представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по отмяна на Наказателно постановление № 05-0000322/18.03.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Видин, следва да бъде уважен .

Обезщетението се дължи ведно със законната лихва от датата на пораждане на основанието му, т.е от влизане в сила на решението за отмяна на наказателното постановление до окончателното издължаване на сумата, поради което същото следва да бъде присъдено ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -30.12.2019г. , тъй като от този момент се претендира от ищеца в исковата молба.

На основание чл.10,ал.3 ЗОДОВ на ищеца се дължат разноските за настоящето производството в размер на 175 лв, от които заплатено адвокатско възнаграждение за настоящето производство в размер на 150 лв, които съгласно договора от 05.02.2020г. са заплатени в брой за защита по АД № 6/2020г., и 25 лв, заплатени за държавна такса по делото.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал.2 АПК , Съдът

 

                            РЕШИ:

 

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“-гр.София да заплати на „БНС ПРОДАКШЪН“ЕООД-гр.Видин , представлявано от К.Х., обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 150 /сто и петдесет/ лева в резултат на отменено като незаконосъобразно с влязло в сила решение Наказателно постановление № 05-0000322/18.03.2016г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда“-гр.Видин, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 30.12.2019г. до окончателното издължаване.

ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“-гр.София, да заплати на „БНС ПРОДАКШЪН“ЕООД-гр.Видин, представлявано от К.Х., направените по настоящето дело разноски в размер на 175 /сто седемдесет  и пет лв/ лева , от които 25 лв заплатени за Д.Т. по делото и 150 лв изплатено адвокатско възнаграждение за защита по делото.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                             Административен съдия: